Христо Пощаков
Търговска одисея (3)

3.

На сутринта двамата се събудиха в сравнително добро настроение. Бяха се наспали добре и резервоарите бяха заредени с прясна вода, а повредата в регенератора се бе оказала съвсем дребна — той отново функционираше както трябва.

— Да тръгваме нанякъде — нареди Бени, който отново пое функциите на командир. — Да се махаме оттук.

— Накъде? — запита по навик Олк, защото отдавна бе възприел навика друг да взема решенията вместо него. Предишният път беше направил изключение, защото Бени му се бе сторил извънредно ядосан, за да го пита каквото и да е.

— Към Кастилия — отсече партньорът му. — Тази планета също отскоро е член на Галактическата общност, вероятно на нея ще можем да продадем останалите вехтории. А кой знае? Може и да купим нещо.

Олк напусна общото помещение и се завря в командната кабина, после направи справка за търсените координати и включи програматора. Гравитационно-вълновото устройство издигна кораба на подходяща височина извън стратосферата, след това хиперпростанственият скок ги изхвърли в близост до търсената планета и корабните двигатели започнаха да ги доближават на йонна тяга до нея. При навлизане в стратосферата й, те се изключиха и устройството отново влезе в действие, но с обратна полярност — този път то забавяше ускорението. Няколко часа след напускането на Лира 34, стабилизаторите на кораба докоснаха повърхността на местния космодрум. Космическите вехтошари се спуснаха по корабния трап и веднага забелязаха фигурите на няколко антропоидни същества. Отдалече те доста приличаха на космати горили, които като че ли се насочваха към тях застрашително, но беше възможно подобно впечатление да се дължи на леко приведените им фигури и тяхната клатеща се походка. Още в началния курс на обучение, в почти детска възраст, Бени и Олк бяха виждали във видеопрограмите изображенията на земните примати, така че можеха да направят сравнение. Флората и фауната на древната Земя общо взето им бяха познати, а и големи части от тях бяха пренесени на родната им планета. Самата Земя не представляваше търговски интерес, за да потърсят координатите й. Баха дочули, че нейното слънце започнало да умира, а повърхността й заприличала на древна гробница с музейна стойност. Родното им място също се намираше на планета със същото име, но носеше индекса 8.

Температурата на въздуха на Кастилия беше над умерената и те усетиха, че се изпотяват. Изразът на физиономиите на техните посрещачи не можеше да се определи като приветлив, поради дългите кучешки зъби, които се подаваха изпод бърните им. По широките колани, опасали бедрата им, висяха по две оръжия. Единственото им облекло се състоеше от шорти с ярък цвят, останалите части на телата им бяха покрити с козина.

— С каква цел пристигате? — излая водачът на групата на завалена космолингва, официалният език на Галактическата Общност. Беше едър и могъщ самец.

Бени се впусна в обичайният си репертоар, който знаеше наизуст.

— Значи сте нещо като търговци, така ли? — запита горило подобният, след като той приключи с обясненията.

— Да, така може да се каже.

— Имайте предвид, че законите на Галактическата Общност са общо валидни закони, но законите на Кастилия имат местна валидност и трябва да се спазват.

— Как може да се запознаем с тях? — попита Олк.

— По този начин — изръмжа горило подобният и извади от джоба на шортите си малък информационен диск. — Записването на информацията е невъзможно, поради предпазно кодиране. До вечерта дискът трябва да ми бъде върнат. Впрочем какво носите?

Бени го поведе към трюма на кораба и ноздрите на косматия великан сякаш си разшириха, за да надушат нещо нередно, но след направения оглед на стоката им, по физиономията му не се изписа никакво чувство. Бени така и не разбра дали е останал доволен или недоволен от проверката.

— Продажбата и покупката на територията на космодрума е забранена — заяви той. — Ще трябва да наемете товарна платформа, която да откара боклуците ви до най-близкото тържище.

— Къде се намира — осмели се да попита Олк.

— На около двеста кинтака оттук, в околностите на Омалина, най-близкият град — отвърна косматият гигант и се отдалечи.

Стана ясно, че засега изобщо не може да се мисли за хотели и топла вана. След като се завърнаха в горната част на кораба, първата работа на Олк беше да се завре в командната каюта и да провери какво представлява един кинтак, което не се оказа лесна работа. Трябваше да потърси хипервръзка с Главната метрологична служба, която упорито се бореше да наложи общи мерки и теглилки в рамките на Галактическата Общност, но почти навсякъде срещаше твърда съпротива. Ровенето в централния й архив отне доста време, но накрая успя да установи, че един кинтак се равнява точно на 1,832 килокали или на 1,339 земни километра. Излизаше, че трябваше да пропътуват около 540 километра, които включваше разстоянието в двете посоки. След това той направи справка за местните таксиметрови товарни превози и изчисли, че превозването на стоката им на отиване и връщане щеше да струва около десет хиляди галакси. В това време Бени се мъчеше да обрати данните от връчения му информационен диск, но те се оказаха закодирани за преводното устройство. Не бяха записани на космолингва, а на местен език, който излизаше върху екрана във вид на хиляди мравки, изпълзели от огромен мравуняк. Този факт изглеждаше доста подозрителен. Бени се ядоса и изпсува, после се завря в тясната си каюта, нахлупи видео-каската на главата си и вмъкна в гнездото на проектора първият порно филм, който му попадна. На Олк не му оставаше друго, освен да отиде в кухненския бокс, да вземе галета, да изцвърка върху нея малко безвкусна хранителна паста и после да я захапе замислено. За първи път той си даде сметка, че вехтошарската професия може би не е от най-добрите, съществуващи в галактиката, въпреки, че понякога чрез нея се намираха доста интересни неща. Той реши да последва примера на Бени, но за разлика от него избра стерео-пространствен филм на историческа тематика. Казваше се „Завладяването на Касиопея“ и вероятно го пускаше в действие за двайсет и пети път. Но хубавият филм винаги си остава такъв, а още по-хубавото е, че можеш да го гледаш толкова пъти, колкото си поискаш. Особено когато нямаш какво да правиш.

На следващата сутрин Олк се зае с намирането на товарна платформа, което не се оказа лесна работа. Агенцията естествено се оказа в Омалина, но сметките които си бяха направили, излязоха криви. Не се бяха сетили, че курсовете, необходими за превозването на стоката им са не два, а четири, тъй като половината от тях бяха празни — пристигането на платформата и обратното й крайно завръщане. След известен пазарлък, той се споразумя за сумата от двайсет хиляди галакси и побърза да направи превода на указаната банкова сметка.

Платформата пристигна след около два часа и те побързаха да я натоварят. Около обед, Бени и Олк най-сетне се оказаха на местното тържище, където завариха доста голяма навалица, но до неговото затваряне оставаше още около час. За тяхна изненада, клиентите, които оглеждаха стоката им бързо избраха няколко добре запазени антистатични флуоресциращи килима, изработени на Максима и десетина холовизора в отлично състояние. Не беше много, но стойността на покупката превишаваше тройно цената на превоза и все пак беше нещо. В интерес на истината, на Максима, откъдето ги бяха доставили, собствениците им бяха заплатили дребна сума, за да се отърват от старите си вещи.

— Съгласно нашите закони ще трябва да подпишете договори за продажба — приближи се към тях едър самец със сини шорти.

На шията му висеше окачена на ширит някаква пластмасова табелка, снабдена с ярка емблема и печат. Явно той беше някакъв местен служител, отговарящ за тържището, но кой знае защо, на колана му висяха чифт белезници. Горилоподобният им подаде няколко формуляра от много тънък материал, изписани със ситни, съвсем непонятни знаци.

— Откъде да зная какво подписвам? — неочаквано се усети Бени. — Нито разбирам езика ви, нито писмеността ви. Искам екземпляри, написани на космолингва.

— На космодрума са ви обяснили, че галактическото законодателство важи до приземяването ви на него. След това влиза в сила нашето. Дали са ви и диск, за да се ограмотите.

— Да, но той беше кодиран — възрази Олк. — Нищо не можеше да се разчете чрез преводача.

— Разбира се, че ще бъде кодиран. Нашите закони не трябва да стават достояние на всяка точка от галактиката, а чрез хиперпространствената връзка, преводачът ви е в състояние да ги изпрати навсякъде. Може и да ги запамети, за да бъдат употребени от вас с нечиста цел. Впрочем, след като сте пристигнали тук, бяхте длъжни да знаете нашата писменост и език — озъби се горило подобният и очите му злобно светнаха. — Хайде, подписвайте, няма с часове да се занимавам само с вас, имам и други задачи.

— Какво да правим? — дръпна Бени съдружника си, защото в случая и той не знаеше как да постъпи. — Ще подпишеш ли документ с неизвестно съдържание?

— Съвсем не е редно — отвърна Олк.

— Искаме местен адвокат — обърна се Бени към служителя. — Ще му заплатим за услугата.

— Съгласно нашата Конституция, нямате право на такъв. Вие сте чужденци — изръмжа горило подобния — Или подписвайте, или ще трябва да ви арестувам.

— Няма да подпишем! — изрева Бени и лицето му почервеня от ярост. — Омръзна ни да се срещаме с мошеници! Вие издевателствате над нас!

— Обиждаш държавен служител, така ли? — изрева още по-силно горило образният и със светкавичен жест щракна белезниците върху китките на ръката му. — Арестуван си, не се опитвай да оказваш съпротива, защото ще стане по-лошо. Ей, ти, ела по-насам — подкани той с ясен жест Олк, който в този момент се чудеше дали да побегне. Но явно нямаше къде да се скрие, а до кораба го деляха двеста и седемдесет километра. Той помисли за момент, после се приближи до представителя на местната власт и покорно протегна китките на ръцете си.

След около петнайсет минути, те се оказаха в една от килиите за временен но задържане под стража на местното полицейско управление.

— Хубаво се наредихме! — възкликна Олк. — Така да ни изиграят някакви си гадни и космати маймуни!

— Добре ни изработиха — изпъшка Бени. — Какво ли ще стане с останалата ни стока?

— Знае ли човек? Зависи от шантавите им закони.

— Какво ли ще правят с нас?

— Ти избра тази планета — озъби му се Олк.

— А ти отново не я проучи както трябва, защото си мързелив — заяде се Бени. — Винаги си бил такъв.

— Интересно колко време ще ни държат на това място — смени темата русокосият му съдружник.

Сякаш в отговор на въпроса му, вратата на килията се отвори и някакъв друг горило подобен, който се различаваше от предишният по плешивото си теме, заяви на развалена космолингва:

— Излизайте! Ще ви съдят по бързата процедура.

Бени и Олк го последваха до блиндираното превозно средство, което бе спряло пред полицейския участък. Те се напъхаха във вътрешността му и след като вратата му се затръшна след тях, се разположиха върху пластмасовите седалки, които забелязаха в полутъмата. Този път унило мълчаха.

Превозното средство се плъзна върху гравитационната си възглавница, набра скорост и не след дълго спря хода си. Вратата отново се отвори и двамата арестувани започнаха да изкачват стъпалата на внушително каменно здание. Вероятно беше местния съд.

Предположенията им се оправдаха. Вкараха ги в някаква зала с много пейки, в чието дъно върху подиум се бе разположил друг горило образен Разликата му с предишните беше, че върху главата му се мъдреше особен модел черна шапка и шортите му бяха със същия цвят. По колана му липсваха бластери, но по него висяха окачени няколко портативни плоски екрана, непознат уред и два печата. Окачена на златната лента, под шията му висеше друг тип табелка. Освен тях и пазачът им, в залата липсваха други присъстващи.

— Така-а-а — проточи съдията. — Момент да вкарам данните — повдигна той от колана си единият от плоските екрани. — Дело м-м-м, така, обвинение м-м-м, така, всичко е ясно. Какво има да кажете по въпроса — рече той на доста сносна космолингва.

Добре че в съда беше позволено да се говори на този универсален език. Бени започна дълъг речитатив, пропит от доста основателно негодуване. Съдията почти не го слушаше, по някое време се прозя и го прекъсна:

— Да не си губим времето с излишни обяснения. Вие сте отказали да подпишете договорите и в такъв случай нашето законодателство не предвижда заплащане на вече купената стока. Освен това поради неспазването на закона от ваша страна подлежите на допълнителна санкция. Затвор до шест месеца или глоба от десет хиляди галакси. Кое предпочитате?

— Глобата, естествено — каза Олк и едва след това се сети да погледне към съдружника си, но той замълча, което означаваше съгласие. — Макар че ние не разбираме какво точно престъпление сме извършили.

— Непознаването на законите не оневинява техните нарушители. Тази презумпция е валидна в почти всяка населена точка на вселената. Така-а-а, съгласно член еди кой си и член… записвам в съдебното решение: заплащане на парична санкция с общ размер двайсет хиляди галакси. Приближете се към мен и ми подайте кредитен диск с наличие на споменатата сума. Хиперпространствената междубанкова банкова връзка е монтирана в дясната облегалка за ръце на креслото ми, а пулта за набиране е дистанционен — откачи той от колана си някакво друго устройство, което досега се бе намирало откъм гърба му. Олк се запита дали не му е пречило при собственото му облягане, защото изглеждаше доста дебело.

— Какво ще стане с нашата стока, която още стои на товарната платформа на тържището? — попита Бени, след като приключи с искането на съдията.

— Какво може да стане? — повдигна вежди доста учудено косматия съдник.

— Ще можем ли да я приберем обратно на кораба?

— Разбира се, разбира се, никой досега не е проявил интерес към останалото съдържание на стоката ви и никой няма да пипне нищо. На Кастилия живеят честни граждани, запомнете го! — заяви той и им върна диска. — При повторно посещение тук, трябва да го имате предвид.

Придружаващият ги космат полицай свали белезниците от китките им и каза:

— Свободни сте.

— Как да стигнем до тържището? — попита го Олк.

— Ще си наемете такси. Наоколо има спрели колкото искаш. Не можем да ви върнем на държавна издръжка, правилникът не го позволява.

Все още зачервен от ярост, Бени стисна зъби и успя да изхвръкне от съдебната зала преди да изпсува, а Олк побърза да го последва. Мисълта за дезинтегратора на материя бе доста привлекателна, но рационалното й приложение не изглеждаше приложимо, въпреки че много му се искаше да прати местния съд по дяволите, заедно със съдията. Или поне да му направи няколко прилични по размер дупки. Но той побърза да уталожи страстите си и побърза да се намъкне в първото му попаднало возило, чиито собственик сигурно изкарваше прехраната си от точно такива като тях.

Те пристигнаха на тържището, заплатиха за превоза и след около два часа и половина, платформата стигна до космодрума. Когато преминаха покрай дежурния полицай на входния портал, видяха оголените му жълти зъби. Той им се хилеше — дотолкова, доколкото една горила е способна да се ухилва.

Роботът им приключи с разтоварването на стоката от платформата, тя се отдалечи от кораба им и той започна да прибира вещите в товарния отсек на трюма. Докато работеше, двамата вехтошари унило се спогледаха.

— Няма що, хубаво ни изиграха! Отмъкнаха почти цялата ни предишна печалба, плюс известна част от стоката ни! — възмути се Ок и яростно смаза с тока на обувката си някаква местна буболечка, която бе имала неблагоразумието в този момент да пропълзи край него. Точно тогава, когато той беше най-много ядосан.

— Ще го преживеем — отвърна му примирително Бени. — И друг път се е случвало, само че не по този начин. Да ти призная, този път не посмях да извадя дезинтегратора на материя, въпреки че го бях скрил кончова на ботинката си. Тези горилоподобни кой знае защо ми се сториха по-опасни от главоногите. Едно нещо е да се разправяш с извратен интелект, а съвсем друго с груба сила. Стигнах до извода, че ако изпадне в ярост, всеки кастилиянец ще те убие без да му мигне окото, независимо, че преди това можеш да ликвидираш стотина от неговия вид. Сто и първият със сигурност ще ти види сметката.

— Роботът привърши с товаренето. Какво смяташ да предприемем? — попита по навик съдружникът му.

— Най-добре ще бъда да се наспим — отвърна Бени. — Така ще успокоим нервите си, а казват, че утрото е по-мъдро от вечерта. Все още разполагаме със стока и притежаваме над двеста хиляди галакси. По-нататък може и да ни потръгне.