Христо Пощаков
Търговска одисея (4)

4.

— Предполагам, че този път си проявил повече усърдие — каза Бени след като излезе от херметичната корабна душ-кабина с кърпа, увита около бедрата.

— Ами да. Докато ти си правеше кефа под душа, аз се занимавах с проучване. Планетите на главоногите и горилите ми дойдоха в повече, затова намерих една друга, която ми се струва достатъчно подходяща.

— Коя?

— Нарекли са я Синдия. Отскоро е колонизирана, но е населена със съвсем нормални човешки същества, тоест с такива като нас. Тамошните преселници имат силни икономически амбиции и са насочили усилията си към бързото превръщане на тази планета в райско място. Там не вярвам да срещнем някакви изненади, цивилизацията на заселниците изглежда напълно нормална. Как ти се струва моя избор?

— Страхлив, но засега приемлив, от гледна точка на последните перипетии, през които преминахме. А ти трябва да разбереш нещо веднъж завинаги: по-дълго от теб съм упражнявам този занаят и съм стигнал до извода, че колкото една планета е по-неизвестна, заедно с расата, която я населява, толкова повече рискът от посещението й е оправдан. Разбираш ли за какво говоря? Рискът може да доведе не само до загуби, но до големи печалби! А на планети, заселени с представители на човешката раса, той винаги е предвидим и не можеш да очакваш кой знае каква печалба. Сега изчакай да се преоблека и ще стартираме.

След няколко часа съдружниците се приземиха на Синдия, която ги прие без особени формалности от страна на митническата служба. Докато преглеждаше списъка на стоката им, местният митничар определено се прозяваше.

Планетата не успя да ги изненада с нищо, всичко наоколо им изглеждаше привично познато. Бени и Олк най-сетне се настаниха в истински хотел, а банята на малкия апартамент, който наеха, разполагаше с вана. След като се изкъпаха и отпочинаха, те се разходиха из улиците на града, наречен Надежда, който бе изграден на около десетина километра от космодрума и доста се учудиха на липсата на минувачи. Впоследствие, в един от магазините за хранителни продукти им обясниха, че всеки заселник е прекалено зает с работата си, за да се мотае безцелно по тях. Бени и Олк така и не видяха нещо особено забележително, но продължиха с огледа.

Като всяка друга прилична планета, Синидия разполагаше с тържище, което се намираше в близост до космодрума. Вехтошарите решиха да оставят разпродажбата за следващия ден, през днешния им се прииска да не правят нищо и да насладят на безопасната социална среда, която ги заобикаляше. След като обиколиха повечето от магазините и направиха справки за цените, те вечеряха в скромен ресторант и се върнаха в хотела.

На сутринта те се придвижиха до космодрума, разтовариха имуществото си, пренесоха го до тържището и започнаха разпродажбата му. По някое време Бени реши да поразгледа останалите стоки, които се продаваха от други търговци в съседство и остави Олк сам да се справя с евентуалните клиенти, които съвсем не бяха в изобилие. Русият продавач по едно време се зазяпа по някаква много красива местна пеперуда, след това започна да му се приспива. Може би сънливостта му се явяваше като естествена реакция на неговия организъм, свързана с отпускането на нервната му система след преживените наскоро премеждия.

— Колко струва тази роботизирана прахосмукачка? — сепна го по едно време мелодичен женски глас.

Първото нещо, което той забеляза през процепа на приповдигнатите си клепачи бяха стройни, покрити с бронзов загар, дълги женски крака, над които започваше къса поличка. Олк повдигна погледа си по-нагоре и дъхът му замря от формите и красотата на девойката, която му бе задала въпроса. Той се вторачи в нея… и онемя. Направо си гътна езика.

— Не говорите ли космолингва? — съвсем искрено го попита клиентката. — Сигурно сте от някоя далечна планета и още не сте научили този универсален език.

— М-много добре р-разбрах въпроса ви — заекна Олк. — Но след като ви видях, останах така поразен! Толкова ми харесахте, че веднага се влюбих във вас — неочаквано призна той. — Вземете прахосмукачката, подарявам ви я.

— Ако процедирате по този начин, никога няма да постигнете прогрес в живота си — произнесе съжалително девойката. — Определете някаква цена, дори и да е минимална.

— Как се казвате? — попита замечтано Олк. — Много би ми се искало да станем по-близки в отношенията си.

— Откровеността винаги ми е харесвала — отвърна тя. — Затова и аз ще бъда откровена с вас, като ви задам няколко въпроса. Какво образование имате? Какъв е средногодишният ви статистически доход? Колко време ще останете в Надежда?

— Ако се наложи, завинаги! — отвърна той с патос на последния въпрос. — Зависи от вас. — Колкото до образованието, не притежавам особено престижно, но напълно достатъчно, за да се справям с навигационните системи на кораба. Средностатистическият ми доход е твърде променлив, той е твърде зависим от успеха на търговските операции, които провеждаме с моя съдружник. Така и не ми казахте името си.

— Соня, след като толкова ви интересува.

— Олк — протегна той ръка. — Индексът ми едва ли ви интересува. Представлява буква и пет цифрено число. — Впрочем вие свободна ли сте?

— Виж ти! Така ли настъпателно се държат на вашата планета?

— Да, когато са много влюбени. Чували ли сте за феномена „любов от пръв поглед“?

— Чела съм някъде за него. Не предполагах, че ще го срещна — отвърна Соня. — Но трябва да ви призная, че обитателите на моята планета са напълно оперирани от него. При нас всичко е пределно целесъобразно и реалните постижения доминират над мечтите и надеждите. Може да се каже, че всички ние сме пределно прозаични. Вероятно се дължи на генните модификации, които са претърпели дедите ни. Но те са били предприети с единствената цел да ни осъдят на постоянен икономически успех. Все пак вие ме впечатлихте, бих казала дори ме изненадахте. Къде сте отседнали?

Олк назова името на хотела им.

— Предлагам ви временно съжителство в моя скромен апартамент. Не мога да твърдя, че външният ви вид не ми харесва. Ето адресът ми — извади тя малка визитка от светещ материал. — Сега да се върнем към прахосмукачката, защото днес е единственият ми свободен ден. Колко струва?

— Казах, че ви я подарявам. Тук никой ли не поднася подаръци?

— Понякога се правят, разбира се. Но само при определен конкретен повод и винаги на дребни суми. Прецених, че вашият подарък превишава стойността на общоприетото при такива случаи. Довиждане засега, успяхте да ме изненадате и ви благодаря за жеста.

Олк се вторачи в дългите крачета, в добре оформения ханш и тънкото кръстче, които се отдалечаваха от него и отново остана онемял, този път определено от щастие. Бени го завари в същата поза — с полуотворени уста и поглед зареян в пространството. Той се замисли дали да го извади от състоянието му с някой шамар, но прецени, че моментът не е съвсем подходящ за такова действие, затова само разтърси ръкава на якето му, след което съдружникът му с въздишка се върна в реалността.

— Какво продаде, докато ме нямаше? — попита Бени. — Докато идвах насам, зърнах някаква клиентка.

— Нищо съществено — нацупи се Олк. — А на нея й подарих една прахосмукачка, и без това я бяхме намерили захвърлена на…

— Изглежда че още не си се отървал от внушенията на главоногите, явно шамарите, които получи тогава, не са били в достатъчно количество. Не си ли направи простата сметка, че за да се препитаваме, трябва да получаваме някакъв доход? И не ти ли е минавало през ума, че все някога трябва да подменим енергийното сърце на кораба, чиито елементи са изчислени да издържат не повече от двеста и петдесет хиперпространствени прехода!? Повтарям ти: за да съществува, всеки човек трябва да се храни! А за да получава храната си, трябва да има някакъв доход! Наби ли си го в главата? Много ти е лесно да подаряваш обща стока!

— Тя възбуди в сърцето ми неизлечима и неземна любов — отвърна отнесено Олк. — Такава, за каквато съм мечтал от години насам. А чувствата не се измерват със стока и пари.

— Всъщност коя беше тази безценна жена? — попита ехидно Бени.

— Казва се Соня. Тя е най-красивата във вселената и още тази вечер ще се пренеса да живея в нейното жилище. Покани ме на временен престой, който може да се превърне и в постоянен. В такъв случай ще се наложи да си потърсиш нов съдружник.

— О-ле-ле, Олк! Отдавна съм свидетел на безкрайните ти дивотии, но такова нещо не ми се беше случвало досега. Какви торни бръмбари са се напъхали в главата ти?

— Съвсем не са бръмбари, а истинска и чиста любов от пръв поглед. Ако беше видял по-отблизо лицето й, крачетата й и останалите й форми, нямаше да ми говориш по този обиден начин.

— Мога ли да те попитам с какво ще се занимаваш на тази планета? С какво ще изкарваш прехраната на бъдещото си семейство? Както разбрах, тук са се преселили високо специализирани технократи с добро образование и големи амбиции. Мястото ти съвсем не е между тях.

— Аз вярвах в срещата ни, несравнима моя, така аз вярвах в нашата любов голяма… И ето те пред мен, осъществена, и никой никога не ще ме убеди, че теб те няма… — започна да рецитира унесено Олк, а стиховете му като че ли сами възникваха в главата му. Така, без никакво усилие.

— Идиот, нещастен — промърмори Бени. — Прави каквото искаш, вдигам ръце от теб. Но докато сме на тази планета, ще ми помагаш и ще си вършиш работата.

— О, ти, прекрасна муза, моя дългокрака… — продължаваше Олк унесено.

До настъпването на вечерта успяха да продадат още няколко прахосмукачки и два домашни робота. Сметката им нарасна със седемдесет хиляди галакси, но още не бяха отчислили разходите по хотела, обеда и вечерята. Същата вечер, зачервен до уши, Олк пристъпи прага на апартамента на Соня. Тя незабавно извади някакво питие, наля му в чаша известно количество от него, след това изчезна в банята си. Когато се завърна от нея, единственото й облекло се състоеше от полупрозрачен халат, през който се открояваха съвършените й форми. Олк изпадна в луд екстаз, който продължи до късно през нощта. Накрая мъжките му сили бяха напълно изтощени и той блажено потъна в непробуден сън.

На сутринта намери върху масичката в кухнята чаша ободрителна напитка, сандвич и магнитна карта за входа на жилищния блок, която служеше и за апартамента, в което го бяха приютили.

Олк се нахрани, взе най-близкия обществен превоз до тържището и не след дълго се приближи до Бени, който вече беше успял да продаде запазен модел холовизор.

— На тази планета още не се е появило нещо за изхвърляне, което бихме могли да приберем — заяви той унило. — Ще продаваме още два дена и ще се махаме. Впрочем как мина любовната вечер?

— Бях в Рая — призна Олк. — Сега в главата ми не се намира нищо друго, освен образа на моята несравнима любима.

— Ще ти мине — усмихна се съдружникът му. — Доколкото се запознах с местните нрави, самата тя ще те излекува от инфантилните ти илюзии.

— Глупости — начумери се Олк. — Тя също много ме обича.

Бени предпочете да замълчи.

До вечерта успяха да продадат още един домакински робот и две перални за сухо пране, а сметката им набъбна с още трийсет хиляди галакси. Когато Олк се завърна в жилището на Соня, тя вече го очакваше.

След любовните ласки и сладката борба, която почти веднага проведоха, Олк се почувства съвсем удовлетворен и доста гладен.

— Мила моя, нямаш ли нещо за хапване? — попита той и нежно я погали по бузата.

— Преди да пристигнеш, аз изядох моята дажба. Предполагах че сам ще си донесеш нещо, както тук е прието — отвърна тя със съвсем спокоен тон. — Закуската не се брои, предположих, че не си имал време да си купиш такава, а предишният ден, когато дойде при мен, сигурно си вечерял някъде.

— Така беше — отвърна смутено Олк. — Извинявай, но не съм запознат с тукашните привички. Освен това общата ни кредитна карта обикновено стои в джоба на моя съдружник. Още преди девет години се споразумяхме да бъде така, защото тогава той ме убеди, че ръцете ми били с много широки пръсти и парите се изнизвали през тях по-бързо, отколкото трябва.

— Да разбирам ли, че не разполагаш с никакви средства — запита кротко Соня.

— За момента, да. Утре с Бени можем да си разделим общата сума, с която разполагаме. Предполагам, че ще ми останат около сто и петдесет хиляди галакси. Корабът винаги си е бил негов, но стоката…

— Слушай, скъпи — прекъсна го тя. — При нас е прието след като двама души живеят заедно, да си разделят общия разход, който включва наем за жилище, храна, енергия, някои комунални такси и така нататък. Вчера си направих труда да пресметна, че ако живееш с мен, като минимум ще ти бъдат нужни около две хиляди и петстотин галакси на ден или средно седемдесет и пет хиляди на месец. Ще ги изкарваш ли по някакъв начин?

— Но аз те обичам! Обичам те до полуда! — възкликна Олк.

— Зная, че ме обичаш. Но това не означава да те храня и да плащам наема за жилището, в което ще живееш. Просто не е справедливо. Всеки специалист, който е пристигнал тук, има достатъчно престижна професия, която му осигурява минимален доход от поне двеста и петдесет хиляди галакси месечно. Аз например съм програмист на кухненски роботи, които много се търсят по курортните планети. Впрочем ти имаш ли някаква друга професия, освен навигатор на кораб?

— Не — призна Олк. — Но мога да опитам да се преквалифицирам.

— На твоите години не е ли малко късно да го направиш? — погледна го Соня преценяващо и нейния извод явно не бе в негова полза. — Едва ли ще успееш — заключи тя.

— Мога поне да опитам — изрече той с надежда в очите. — Само заради теб!

— А кой ще те издържа през това време? Имаш ли близки или роднини, или изобщо някой, който да поеме разходите по курса на обучението ти?

— Ти не си ли съгласна? Можеш да си го позволиш с твоя доход…

— Аз ли? — съвсем изненадано го погледна тя. — Откъде накъде трябва да поемам подобен риск?

— Не ме ли обичаш? — едва не изхлипа Олк. — Аз лично страшно те обичам и това ще бъде до края на живота ми.

— Това са твърдения, които стоят извън логиката и реалността на нещата. Както сега ме обичаш, така утре ще да престанеш. Чувствата не са нещо гарантирано за едно съвместно съжителство, ако икономическата му база не е споделена наравно. Това е доказано статистически.

— Какво излиза, тогава? Че още не сме се запознали както трябва и вече ще трябва да се разделим. И то само, защото не можеш да ми гласуваш достатъчно доверие.

— Има една стара земна поговорка. Когато фактите говорят, боговете мълчат. А фактите в случая не са в твоя полза. Рационалното общество, в което живея, изключва всякакъв риск в действията. Не зная къде си отрасъл, но когато те поканих да живеем съвместно, мислех, че си напълно наясно с нещата. За съжаление се оказва, че не е така. Предполагам, че утре ще си заминеш, но ще бъдеш така добър да преведеш сумата от три хиляди галакси по моя сметка и да ми оставиш резервната карта за входа на жилището. Тук е написана сметката ми — протегна му тя малък пластмасов жетон. Сега предполагам, че не ни остава друго, освен да се простим. Знай, че и на мен не ми е много весело, но такива са правилата на живота. Той е по-силен от нашите чувства и желания.

Олк не знаеше дали да заплаче или да се засмее истерично, но дръпна жетона от ръцете й го пусна в джоба на ризата си. След това отиде в банята, съблече дрехите си и пусна душа със студена вода. Той стоя под ледената струя, докато започна да зъзне, после се изсуши, облече се и без да си вземе довиждане със Соня, остави магнитната карта върху барчето в хола и напусна апартамента й. Все още замаян от последните събития, дълго се скита по улиците, накрая успя да се добере до хотела на Бени и да почука на вратата на наетия апартамент.

— Знаех си, че ще стане така — каза съдружникът му, след като се взря във физиономията му. — Затова предварително ти приготвих специален подарък.

Бени отвори вратата на хладилника, извади запотена бутилка водка и му я връчи.

— Пий, за да ти мине — нареди той. — Утре си тръгваме.

 

Сутринта наистина е по-мъдра от вечерта, но не и ако чувстваш главата си надута като балон и напълно изпразнена от съдържание. Бени събра малкото им багаж, плати хотела, преведе трите хиляди галакси на Соня, после повика такси, което ги откара до тържището, където вещите за продан ги очакваха непокътнати. След това последваха обичайните товаро-разтоварни операции и след около два часа, стоката им отново се намираше в товарния отсек на кораба.

— Купи ми още една бутилка водка, ако обичаш — помоли Олк съдружника си, защото в главата му вече биеха някакви особени камбани. — По-бързо, че мозъкът ми се взривява.

Бени излезе навън и скоро се върна с исканата покупка.

— Вземи! — подаде я той. — Само че този път я консумирай много по-бавно. Да не мислиш, че на тази скапана планета алкохолът се намира лесно? В града не се продава, едва го намерих в магазина на терминала на космодрума. На Синдия никой не обича да се трови, не се счита за рационално. В състояние ли си да набереш тези координати? Вчера ги подготвих.

— Изчакай да отпия няколко глътки. Вече не ме интересува накъде отиваме, но изобщо нямам желание да виждам себеподобни, особено от женски пол — надигна Олк бутилката.