Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Animula, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Томас Стърнс Елиът. Избрани стихове

Послеслов: Владимир Левчев

Съставител на бележките: Владимир Левчев

Рецензент: Александър Шурбанов

Водещ редактор: Федя Филкова

 

Английска. Първо и второ издание

 

Редактор: Владимир Трендафилов

Редактор на издателството: София Бранц

Художник: Стефан Груев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Людмила Стефанова

Формат: 70×90/32. Тираж: 2,000. Печатни коли: 7,50

 

ЕООД „Народна култура“ — София

ДФ „Полиграфически комбинат“ — София

Народна култура, София, 1993

ISBN–954–04–0075–9

 

Книгата е издадена с конкурс на Националния център по книгоиздаване.

 

T. S. Eliot. The Complete Poems and Plays, Faber and Faber, London, 1969

История

  1. — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, корекция: NomaD)

„От Божията ръка извира простата душа“[1]

към свят обикновен на шум и светлинни

към светлина и мрак, суша и влага, студ и жега;

движи се покрай краката на маси и столове,

става, пада — ненаситна на целувки и игри

тръгва смело после пък се сепва

и се скрива в свивка на ръка или коляно,

нетърпеливо чака да я насърчат да се зарадва

на блясъка и аромата на елхата с коледна премяна

радва се на вятъра, на слънцето и океана

изучава слънчевото зайче върху пода,

елените, които върху подноса от сребро все тичат;

обърква истинско и въображаемо,

захласва се по карти за игра, попове, дами,

по това, което вълшебниците вършат и слугите им изричат.

Тежкото бреме на растящата душа

ден след ден все повече обърква и отрича

седмица след седмица отрича и обърква повече

с императивите на „е“ или „изглежда е“

позволено и непозволено, желание и задръжка.

Болката на всекидневния живот и наркотикът на съня

натикват малката душица под прозореца, върху стелажа

зад Encyclopedia Britanica.

От ръката на времето извира простата душа

плаха и себична, безформена и куца,

неспособна да поеме напред нито да спре

уплашена от топлата реалност, от отреденото добро

отрекла досадното натрапничество на кръвта

сянка на своите сенки, призрак в собствената си тъга,

във прашна стая оставяща разбъркани книжа,

тя заживява след сетното причастие — в оная тишина.

Молете се за Гутериес, жаден за скорости и власт,

молете за Буден, разкъсан на парчета,

за този, който е натрупал сто богатства,

за онзи, който следвал своя път.

Молете за Флорет, под кипарисите от хрътките усмъртен,

молете се за нас сега и във рождения ни час.

Бележки

[0] Лат. — душица, малка душа. Елиът е имал предвид стихотворението на император Адриан (76–138 г.), адресирано към душата му, което започва така: „Animula vagula blandula“ (Душице моя, отлитаща и прекрасна).

[1] По „Чистилище“ на Данте, 16; 85–88, където се дискутира природата на човешката душа.

Край
Читателите на „Animula“ са прочели и: