Николай Лилиев
Звездите бледнеят в небесната твърд…

Звездите бледнеят в небесната твърд,

зловещо поглежда студена луна,

и тръпне сърцето пред близката смърт:

война.

 

И воини морни запират край друма,

люлени от полска света тишина,

и мълком повтарят тревожната дума:

война.

 

В съня си те виждат, о, сладка измама,

че стигат честити честита страна,

где всички живеят безбурно, где няма

война.

 

Но мразната есенна вечер отвява

безшумно сънят им, и лиха вълна

от скръб безутешна умът заслепява:

война.

 

Над тях небесата през сълзи отвиват

здраченото було на ледната луна,

и в ужас надвиснал злокобно се сливат,

и есен, и смърт, и война.