Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Отец и дочь, 1936 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ася Григорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Анекдот
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.
Издание:
Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби
КК „Труд“, 2001
Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““
Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001
ISBN: 954-528-231-2
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)
Наташа имаше два бонбона. Изяде единия и й остана само един. Наташа остави бонбона на масата и заплака. Не щеш ли, гледа, пред нея на масата пак има два бонбона. Наташа изяде единия и отново заплака. Плаче, а с едно око наблюдава масата дали пак няма да се появи втори бонбон. Но втори бонбон не се появи. Наташа престана да плаче и започна да пее. Пя, пя и изведнъж умря. Дойде баща й, взе я и я отнесе при домоуправителя. „Ето — рече бащата на Наташа, — трябва да удостоверите смъртта.“ Домоуправителят дъхна на печата и го удари на Наташиното чело. „Благодаря“, рече бащата и отнесе Наташа на гробището. Но там беше пазачът Матвей, той по цял ден седеше при портите и не пускаше никого в гробището, тъй че се налагаше да погребват покойниците направо на улицата. Бащата погреба Наташа на улицата, свали си шапката, остави я на мястото, където бе закопал Наташа, и си отиде у дома. Влиза си вкъщи, а Наташа вече си седи там. Че как така? Ами много просто: беше изпълзяла изпод земята и дотичала до вкъщи. Ей такава работа! Бащата така се обърка, че падна и умря. Наташа викна домоуправителя и му казва: „Удостоверете смъртта.“ Домоуправителят дъхна на печата, удари го върху лист хартия и на същия лист написа: „С това се удостоверява, че този и този действително е умрял.“ Наташа взе хартийката и тръгна с нея към гробището да я погребва. А пазачът Матвей й вика: „Няма да те пусна и това е.“ Наташа казва: „Ако може, да погреба само тази хартийка.“ А пазачът упорства: „Хич не ме и моли.“ Наташа закопа хартийката на улицата, остави върху копаното чорапките си и си отиде. Влиза си вкъщи, а баща й вече си седи там и сам си играе с металните топчета на малко билярдче.
Наташа се учуди, но не каза нищо и си отиде в стаята да расте.
Расна, расна и след четири години стана голяма госпожица. А баща й се състари и прегърби. Но и двамата, като се сетят как взаимно са се помислили за покойници, се търкалят от смях по дивана. Случва се и по двайсетина минути да се смеят.
А съседите, като чуят смеха, тутакси се обличат и отиват на кино. Веднъж тръгнаха и повече не се върнаха. Май че били попаднали под автомобил.
1 септември 1936 година