Димчо Дебелянов
Лунен блясък

На лунния блясък вълните

заливат пустинния път —

кат сенки печални върбите

безмълвни край него стърчат.

 

Лъх ведър нивята заспали

облъхва след огнений зной —

то сякаш сонм ангели бяли

преливат ги с златен покой.

 

Звезда към земята полита

от свода бездънно дълбок,

душата се вслушва: долита

глух шум от планински поток.

 

И в блянове тъмни увлечен,

аз плувам в безсилни лъчи,

милуван от спомен далечен

за две лъчезарни очи…