Сандра Браун
С дъх на скандал (9)

8.

Атланта, 1981 г.

Дилън Бърк лежеше на хотелското легло само по панталони от смокинг и лениво подръпваше космите по гърдите си, докато гледаше към вратата на банята и чакаше младоженката да се появи. Чувстваше се замаян, въпреки че бе изпил само чаша шампанско, което обилно се лееше по време на сватбеното им тържество, организирано от родителите на Дебра.

Семейство Нюбъри бяха баптисти, но се почерпваха. И понеже щедро подпомагаха своята църква, свещеникът беше погледнал благосклонно на отварянето на големите бутилки.

В действителност Дилън бе опиянен от любов и щастие. Усмихна се, като се сети как Дебра разля малко шампанско по него, когато си кръстосаха ръцете за официалния тост. И как, без да се съобразява с присъстващите, кокетливо облиза капките.

Неговата баба винаги го беше съветвала да си намери момиче — баптистка. Повечето са добродетелни, бе казвала тя, и не са обременени от чувство за грях като католичките.

Дебра потвърждаваше напълно думите на баба Бърк. Със здрава като закалена стомана нравственост, тя бе изключително чувствено създание. В голямото си шумно семейство се беше научила да изразява обичта си открито, без да се срамува и стеснява.

Сега Дилън очакваше с нетърпение тази освободена, всеотдайна любов. Самата мисъл го възбуждаше. Панталоните от наетия под наем смокинг изведнъж му отесняха. Стана и отиде до плюшените завеси на прозореца, от който се откриваше чудесна панорама към центъра на Атланта. Свечеряваше се и светлините на града премигваха. Пое доволен дълбоко дъх с пълни гърди. Господи, животът наистина можеше да бъде страхотен! Неговият вече бе такъв. Началото бе трудно и несигурно, но най-после късметът го настигаше.

Чу вратата на банята да се отваря, обърна се и видя Дебра да стои огряна от златиста светлина. Русата коса образуваше прозрачен ореол около главата й. Докато идваше към него, гърдите й се полюляваха възбуждащо под копринената нощница с цвят на слонова кост. При всяка нейна стъпка съблазнителната тъкан бързо оформяше и очертаваше триъгълника между бедрата й.

Той я притисна към себе си, целуна я бурно и пламенно и, плъзгайки език между полуотворените устни, вкуси от останалата в устата й вода.

— Какво има? — попита нежно Дебра, когато усети усмивката му върху устните си.

— Да не би да си правила гаргара?

— Всъщност, да. След като си измих зъбите, веднага след ваната.

— Къпа ли се? — попита той и подуши топлия й ухаещ врат.

— Мисля, че е обичайно за булките да се изкъпят, преди да се предоставят на съпрузите си.

— Искаш ли и аз да си взема душ?

— Не — каза тя и наведе глава на една страна, за да има той достъп до шията й. — Не искам да правиш нищо друго, освен това, което правиш в момента.

Той се засмя.

— Надявам се.

Ръцете му се плъзнаха към гърдите й, кокалчетата на пръстите потъркаха върховете им и те изпъкнаха.

— Виждаш ли? Прав бях. — Обгърна я с ръце, притисна я и страстно я целуна. Когато най-после вдигна глава, каза: — Обичам те, Дебра!

Беше я обикнал още в момента, в който я видя. Бяха се срещнали първия ден на есенния семестър в Техническия институт на Джорджия. Студентите от последния курс караха английски за напреднали. За Дилън това бе по желание. За Дебра, с главен предмет езикознание, изучаването на произхода на английския беше задължително.

След първите няколко думи, изречени от женствения професор, Дилън си помисли, че ще трябва да мине през всички неприятности, свързани с промяна на програмата. Не смяташе, че ще може цял семестър, по три часа седмично да предъвква носовата интонация на професора.

Тогава, с пет минути закъснение, влетя Дебра с развети руси коси и порозовели от смущение бузи, останала без дъх от изкачването по стълбите. Извини се, че не могла да намери залата.

Дилън се влюби моментално и я пожела. След лекцията си проби път сред студентите, за да открие тази, която промени решението му за програмата.

— Здрасти, Дебра Нюбъри — каза той, настигайки я. Беше запомнил името й, когато тя го съобщи на раздразнения от прекъсването професор.

Погледна го с очи с цвета на Карибско море.

— Здрасти.

— Принадлежиш ли на някого?

Бяха стигнали до стълбите. Тя се спря и се обърна към него.

— Моля?

Дръпна я леко настрана, за да не задръстват движението и повтори въпроса си.

— Принадлежа на себе си — отговори наперено тя.

— Имаш ли гадже, съпруг или нещо подобно?

— Не. Макар че не виждам какво ти влиза в работата.

— Сега ще ти кажа. Би ли спала с мен?

— Не знам. Бих ли?

Можеше да не му обърне внимание и просто да продължи надолу по стълбите. Можеше да се вбеси и да му удари плесница. Можеше да се обиди и да му изнесе лекция по морал. Вместо това реакцията й беше точно такава, на каквато се беше надявал — почти пълна капитулация. Беше отвърнала на шегата. Неговият въпрос бе подкрепен с толкова пленителна усмивка, че нямаше как да я засегне.

Жените, с много малки изключения, го харесваха. Дилън приемаше този факт скромно, какво можеше да направи с хубавото си лице в края на краищата. Генетиката си беше казала думата. Винаги бе приемал лешниковите си очи като нещо естествено, но жените изглежда смятаха златистите им петънца за необикновени и интригуващи. Твърдяха, че му завиждат за дългите черни мигли и изсветлелите кичури кестенява коса през лятото.

Когато Дебра го изгледа отгоре до долу, за първи път от дълго време насам Дилън се замисли как наистина изглежда. Очевидно го хареса за флирт. Вместо да си легнат, седнаха да пият кафе и почти привършваха втората си чаша, когато тя го попита как се казва. Явно в началото това нямаше значение.

Спаха заедно едва след Деня на Благодарността. Срещите им бяха чести, но обикновено завършваха с пламенни милувки и опипвания с ръце. Дилън полагаше усилия да не поиска нещо повече.

Онзи следобед, след бурно празненство по случай Деня, бяха в кухнята на Нюбърови и почистваха. Изведнъж Дебра каза:

— Дилън, хайде да се любим.

Не му трябваше много време да я изведе от къщи, където бе пълно с роднини, и да я закара до най-близкия мотел.

— Трябваше да ми кажеш, че си девствена — прошепна той.

Виждайки несигурност по лицето му, тя се притисна още повече до него.

— Не исках да си мислиш, че съм необикновена.

— Знаеш ли какво значи това?

— Че няма да ме уважаваш от утре сутринта? — попита тя дяволито.

— Не. Означава, че ще трябва да се оженим.

— Надявах се да кажеш точно това.

Отложиха всичко със седем месеца, за да се дипломират и защото Дебра винаги бе мечтала за традиционна сватба през юни. Необходимо бе и по-дълго време за подготовката на тържество с петстотин гости.

Сега, след великолепието на церемонията, Дилън взе невестата си на ръце и я положи внимателно на леглото.

— Не искаш ли да съблека това? — попита тя, като докосна предницата на нощницата си.

— Не още. Сигурно си платила цяло състояние за нея. Би трябвало да я поносиш по-дълго от четиридесет и пет секунди. Освен това — добави той — харесваш ми с нея.

Плъзна ръка по корема й и я целуна по устата. Големите му ръце я караха да се чувства като подвижна кукла, винаги готова да си поиграят с нея. Той никога не се възползваше от желанието на Дебра да се раздава и внимаваше да не я нарани. И сега гледаше да не притиска силно гръдния й кош, а лицето му леко потри плоския корем. Целуваше я през плъзгащата се материя.

— Хм — измърка тя, докато я облягаше на възглавниците. — Обичай ме веднага, Дилън.

— Да, да. — Въпреки че възбудата му бе болезнено силна, не искаше първото им любене, като съпруг и съпруга да бъде набързо и обикновено. Цял живот беше чакал да се почувства едно цяло с друг човек. Дебра беше този човек. Случаят трябваше да се отпразнува тържествено.

Пръстите му лежаха успоредно на ребрата й, палците галеха извивките на гърдите, после се преместиха към малките им връхчета. Коприната между неговата и нейната плът само увеличаваше удоволствието от ласката и степента на отдаването й.

Отговаряйки на желанието й, той извади едната й гърда от дълбокото деколте и обхвана зърното между устните си. Засмука го ритмично и започна еротични чудеса с езика.

— Дилън, моля те…

Ръката му се плъзна към триъгълника между бедрата й. Тя повдигна ханша си и потри чатала си в дланта му. Вероятно би устоял и на това, ако не бе разкопчала панталона му и освободила члена му.

— Господи — изстена той, когато тя прокара палец по чувствителния му връх.

В крайна сметка консумираха брака си за първи път по панталон и нощница. После, заситили желанието си поне за малко, преплетоха голите си тела на широкото легло.

— Най-красивият мъж на света е мой. — Дебра се беше проснала върху гърдите му, галеше ги с отворената си уста и триеше нос в къдравите косми.

— Красив? — попита той скептично. — Едва ли.

Тя поклати утвърдително глава.

— Да, красив. — Целуна едното му зърно и се засмя, когато той измърка от удоволствие.

— Развалих те. Преди да ме срещнеш беше порядъчно момиче — подразни я той.

— Това бе, преди да разбера какво изпускам.

Едва след като прие предложението му за женитба, Дилън си позволи да вярва, че тя наистина го обича, въпреки че го заявявала много пъти. Беше твърде хубаво, за да е истина. Той не заслужаваше толкова красиво и непорочно момиче като Дебра Нюбъри. Не беше заслужил и безрезервния прием от страна на нейното семейство. Най-накрая безпокойствието му по тези въпроси породи спор. По средата на скандала Дебра бе настояла:

— Каква е тази ужасна тайна, заради която се страхуваш, че ще спра да те обичам?

— Имам досие — бе признал той. — Смяташ ли, че родителите ти ще искат за зет осъждан човек?

— Не знам какво да мисля, докато не ми разкажеш, Дилън.

Родителите му бяха починали, когато бе на осем години.

— Идваха да ме вземат от летен лагер. И тогава стана една от онези ужасни катастрофи по магистралите. Преобръщане на камион с ремарке. Колата ни останала под него. И тъй като нямаше кой да се грижи за мен, бях под опеката на баба си по бащина линия.

— Баба Бърк положи максимални усилия, но аз бях разгневено момче. До смъртта на мама и татко всичко вървеше нормално. Татко печелеше добре, мама бе грижовна и нежна. Не беше честно да умрат — и за тях, и за мен.

— Започнах да правя бели в училище. Успехът ми рязко се влоши. Ненавиждах баба си, защото се опитваше да заеме мястото на родителите ми, макар че от друга страна осъзнавах какъв огромен товар бях за нея на тази възраст. Накрая разбрах, че ми се беше паднала такава съдба и просто трябваше да извлека най-доброто от положението си. Няколко години всичко беше наред.

— После, вече четиринадесетгодишен, баба се разболя. Наложи се да постъпи в болница. Когато попитах лекарите за сериозността на болестта й, те ми надрънкаха глупости от рода на вярата в божията воля. Тогава осъзнах, че и баба щеше да умре. Прави й чест, че ми каза истината направо. „Съжалявам, че те оставям сам, Дилън, но нищо не мога да направя.“

— След смъртта й ме настаниха в дом на осиновители. Мразех го. Имаше още пет деца. Непрекъснато слушах за войната във Виетнам, но тя едва ли беше по-лоша от побоищата в тази къща, особено между мъжа и жената. Виждах го да я налага по няколко пъти на ден.

— Щом станах на шестнадесет години, избягах оттам. Реших, че е по-добре да живея сам, отколкото да остана в дома. Очакваха ме пари под попечителство, но когато се разтичах да проуча нещата, разбрах, че някой, вероятно осиновителите ми, вече се бе докопал до тях. Прецених, че нищо сериозно не можех да им сторя. Бях сигурен, че ще се оправя някак, но естествено не успях и се наложи да крада, за да не гладувам.

— Накрая ме хванаха и пратиха в поправително училище, евфемизъм на затвор. Още от първия ден започнах да правя планове как да избягам. Опитах два пъти. На втория един от възпитателите ме съсипа от бой.

— Ужасно — прошепна съчувствено Дебра.

Дилън се усмихна горчиво.

— В началото и аз така мислех. По-късно той ми обясни, че с това трябвало да привлече напълно вниманието ми, за да не започнат думите му да влизат през едното ми ухо и да излизат от другото.

— Призна, че наистина добре ме е натупал, но от мен зависело как ще разиграваме картите нататък. Можех да продължавам да създавам неприятности и да свърша в затвора или пък да преобърна нещата и обстоятелствата да заработят в моя полза.

— Очевидно си се вслушал в съвета му.

— Там получих диплома за средно образование. Когато излязох, той ми намери работа във фирма за обществени услуги, чертане на проекти и прочие дейности. Така можах да платя за образованието и квартира. Останалото го знаеш.

Дебра го изгледа с леко раздразнение.

— Това ли е всичко? Твоето ужасяващо тайно минало?

— Не е ли достатъчно?

— Дилън, тогава си бил дете. Направил си няколко грешки.

Той упорито поклати глава.

— На осемгодишна възраст престанах да бъда дете. Когато научих, че родителите ми са загинали. Оттогава сам съм отговорен за всяка моя постъпка.

— Добре де, някои от грешките ти са по-сериозни от обичайните и с по-лоши последици. Не бъди толкова суров към себе си. Вече си надскочил грешките на младостта. Бих искала да се срещна с този възпитател и лично да му благодаря, че те е вкарал в правия път.

— Ако можех, и аз. Но за нещастие скоро след като напуснах, едно момче го проболо с нож по време на събеседване и наблюдавало как кръвта му изтича, докато умре. И така — заключи той — няма кого да поканя на чудесното сватбено тържество, което майка ти организира.

— Ти ще бъдеш там — прегърна го Дебра. — И тъй като ме правиш щастлива, това означава всичко за моето семейство.

Нюбърови бяха от стар род. Родителите й имаха много роднини. Самата Дебра — трима братя и две сестри. Всички бяха женени, освен едно от момичетата и по семейните поводи се събираше цяла армия лели, чичовци и братовчеди.

Всички приеха Дилън топло. В началото той се държеше настрани. Беше като защитен механизъм. Страхуваше се, че ако признаеше тяхното добро отношение, щеше да се урочаса, както се страхуваше от всеотдайната любов на Дебра.

Но сега, лежейки с нея, спокойни след първия брачен любовен ритуал, Дилън си позволи лукса да се порадва на щастливата си съдба. Беше спечелил степен в колежа, което щеше да му предостави много възможности. Беше член на голямо и любещо семейство, непознато нещо за него по-рано. Съпругата му бе умна и сладка, забавна и сексапилна.

Хвана косите й, повдигна главата от гърдите си и обърна лицето й към него.

— По-добре спри тези целувки.

— Не ти ли харесват?

— Много ми харесват и може да получиш повече, отколкото влиза в сметката.

— Невъзможно! — Усмихна се, наведе устни към корема му и го целуна. — Дилън?

— Хъм?

— Научи ме как… знаеш ли… ъ-ъ… да правя любов с уста.

Очите му, дремливо полузатворени, се ококориха. Без периода в поправителното училище, той бе използвал всяка възможност за секс. Още първия път всичко мина нормално.

Една сутрин, през лятната ваканция в прогимназията, някой почука и Дилън отвори задната врата на бабината си къща. Беше госпожа Чандлър, млада и енергична тяхна съседка. Имаше големи очи и гърди, дълги крака, които често показваше от къси поли, едва покриващи задните й части. Съпругът й караше камион от веригата Сейфуей и повечето време отсъстваше от къщи. Скуката я караше често да се отбива у тях.

— Здрасти, Дилън. Баба ти тук ли е?

Много добре знаеше, че я няма, защото колата й не бе на алеята. С непокорството си на тринадесетгодишен, Дилън се изкуши да й го каже. Но щеше да бъде грубо, а баба му го бе научила на някои маниери. Отговори само:

— Баба отиде до магазина.

— О, скъпи — госпожа Чандлър запримигва тревожно с мигли, — тя ми каза да се отбия и да взема отделените за мен купони. Да знаеш къде са?

— На масата в хола.

— Мога ли сега да ги взема? Аз също отивам до магазина, но се сетих, че не са у мен.

Дилън отбеляза и тази лъжа. Не беше облечена като за пазаруване. Издокарала се бе за прелъстяване. Бутна вратата с мрежата от любопитство. Тя скокна вътре. Той не приближи масата. Вместо това, стоеше и я наблюдаваше. Вече бе по-висок от нея. Тя също отбеляза факта, като обходи с ръце голия му, неокосмен, но мускулест гръден кош. Не бе напълно развит, но обещаваше много.

— Скъпи мой, Дилън. Не бях осъзнала колко голям си станал.

В младото му тяло изригнаха мъжки хормони, главата му се замъгли от желание.

— Ето те вече. Искам да кажа, пораснал.

Погледна надолу към бюста й. Големи, тъмни пигменти ясно се очертаваха под тясната, бяла памучна блуза.

След по-малко от секунди госпожа Чандлър насочваше голобрадото му лице към розовите си зърна и ги навираше в устата му. Баба Бърк паркира колата отпред точно, когато младата невярна съседка пъхна ръка в късите панталони на Дилън.

Два дни по-късно тя реши да рискува. Промъкна се през задната врата, докато баба му си подремваше след обяда. Направи знак с допрян показалец към начупените си устни да мълчи и кимна към неговата спалня. Когато минаваха крадешком през хола, чуха лекото похъркване от отворената спалня на баба му.

Щом Дилън затвори вратата на стаята си, госпожа Чандлър го нападна като изгладняла лъвица. Без финеса от придобития опит, той също прояви ненаситност. Когато влезе в нея, бе лепкава и гореща. Експлодира с удоволствие. След като свършиха, единственото й оплакване беше, че всичко минало много бързо.

Потупа го по ръката и каза:

— Ще поработим върху това.

— Как? — попита той и я погледна със сериозните си, лешникови очи. — Как ще поработим? Какво трябваше да направя? Покажи ми — прошепна той.

Неговата загриженост беше неочаквана и интересът му така неподправен, че тя се разплака. Прекара остатъка от лятото да го учи как да й доставя удоволствие и да се оплаква как „горилата“, за която беше омъжена, не знае къде е „тя“ и за какво служи. „Той просто ме чука, докато ме заболи и не мога да вървя, и си мисли, че е страхотен любовник.“

Дилън беше прилежен ученик. Научи се да дава това, което искаше и от което се нуждаеше една жена. Но в съзнанието си не забравяше, че госпожа Чандлър бе съпруга на друг. Знаеше, че постъпва неморално. Непрекъснато се заричаше да спре. Но щом тя пристигнеше развълнувана и нетърпелива, той не можеше да устои на изкушението и податливостта. Освен това не смяташе, че дължи на шофьора някакво обяснение. Шофьорът на колата, убила родителите му, си беше тръгнал невредим от зловещата сцена.

Няколко дни след началото на септември госпожа Чандлър дойде да съобщи на баба му, че преместват съпруга й.

— Заминаваме за Литъл Рок следващите почивни дни.

— Слава Богу — измърмори баба му, като наблюдаваше как госпожа Чандлър се отдалечава около оградата от розови храсти, разделяща двата двора. Дилън изгледа старата жена проницателно и се зачуди дали тя знае какво ставаше цяло лято следобед в спалнята му, докато тя си поспиваше. Повече никога не заговориха за госпожа Чандлър.

Но Дилън не я забрави. Предполагаше, че мъжете никога не забравят първата жена, с която са спали. Беше използвал тялото й като експериментална лаборатория, но не се чувстваше виновен. Тя го преследваше и получаваше толкова удоволствие, колкото и той, а понякога и повече.

Прилагаше научените от нея уроци при лесните момичета в училище. Те бяха често по-големи от него. По-късно една от „сестрите“ му в дома на осиновителите се възползва от неговото умение. Беше тромаво момиче с лош дъх и кожа, възторжено благодарна за проявената от него нежност всяка вечер. Момичетата от улиците бяха изтормозени и при срещите с тях почти отсъстваше емоционалния контакт.

Когато излезе от възпитателното училище и се записа в колежа, вече се беше разгонил като пръч. Природата бе отново на негова страна. В психологическо и физическо отношение надрастваше годините си. Забелязаната от госпожа Чандлър сила на тринадесет години се бе доразвила — имаше високо, слабо и жилаво тяло. Беше представителен и го харесваха. Лесно се сприятеляваше с другите младежи, лесно примамваше в леглото си привлекателните ученички.

Първата жена, която го люби с уста, бе проститутка, подписала договор с неговата студентска организация като редови член заради сбирките. Имаше рутина — поклащаше бюста и свършваше работата на бързо — „За десет долара, моля“. Оттогава срещна и други жени, но повечето пристъпваха към този по-специфичен начин на любов с предано покорство, сякаш бе нещо очаквано, но неприятно.

Никога по-рано жена не бе го поглеждала с такъв копнеж и любов и не беше го молила да я научи как да го прави. Прокара пръсти през косата на Дебра и нежно й каза:

— Не си длъжна да го правиш.

Тя го погледна озадачено.

— Но аз искам. Притесняваш ли се?

Той се засмя неловко, осъзнавайки, че е така.

— Малко.

— Искам да го правя добре.

— Не е въпрос на добро или лошо правене.

— Но съм сигурна, че има разлика между добре и още по-добре. — Плъзна се нагоре по тялото му, целуна го по устата и прошепна: — Научи ме на по-добрия начин.

Много по-късно Дилън гледаше невестата си, докато тя спеше спокойно до него. Бе толкова красива, че от вълнение в гърлото му засядаше буца. А беше и чудесен човек. Лукавството, под каквато и да е форма, й беше непознато.

Единствен той притежаваше тялото й и не приемаше тази привилегия лековато. Бе му отдала сърцето си и поверила на съхранение цялата си любов. Разчиташе той да я подкрепя финансово и емоционално през целия си живот. За него най-голямото предизвикателство бе да е такъв, какъвто Дебра го искаше и от какъвто се нуждаеше.

С пламенен шепот в тъмнината на смълчаната стая си каза: „Не трябва да се излагаш“.