Сандра Браун
С дъх на скандал (8)

7.

— Здрасти, Джейд.

Джейд се обърна с гръб към шкафчето, притискайки учебниците към гърдите си. Вече толкова малко от нейните съученици й говореха, че тя се изненада и поласка, че някой, който и да е, се беше приближил.

Фактите не бяха сигурни и мълвата из гимназията на Палмето беше, че Джейд е изневерила на Гари Паркър с Нийл Пачет. Говореше се, че Гари я зарязал заради двойната игра на Джейд. За два месеца и половина, най-търсеното момиче от последните класове стана социално прокажена. Съучениците й бяха обхванати от празнично настроение по случай предстоящото завършване и за Джейд никой не се сещаше.

Клюката не се разпространяваше само в училище. Носеше се и сред възрастните. Когато достигна до ушите на Пит Джоунс, той я уволни от почасовата работа под неубедителния предлог, че предпочита да наеме някой млад мъж.

И вкъщи нещата не вървяха по-добре. Велта се оплакваше, че на работата се държат студено с нея.

— Чух колегите ми да си шушукат за теб. Не ти ли казах, че за всичко ще обвинят единствено теб? Трябваше да накараш онзи негър да те докара направо тук. Допусна голяма грешка като отиде в болницата. Така определи своята, а и моята съдба.

Джейд нямаше към кого да се обърне. Никога нямаше да прости на Дона Ди за предателството. Но очевидно и тя не беше й простила, че възбуди либидото на Хъч. Не можеше да заличи пропастта между тях и тъй като нямаше кой да я замести, липсата на най-добра приятелка и довереница беше като загуба на крайник.

Но нощем плачеше горчиво, защото бе загубила Гари. От неговото отношение беше ясно, че вярва на носещите се лъжи. Гневът и объркването му бяха благоприятна почва за грозните подозрения, посети и отгледани от Нийл Пачет. Работеше рафинирано, същинска змия от градините на Рая, и продължаваше да измъчва Гари с инсинуации. Преследваше Джейд като копой, а с потайните си погледи подсказваше, че между двамата има нещо. Повдигаше й се от неговите намеци. Но още повече мразеше злорадството на Нийл над Гари. Самочувствието и гордостта му бяха брутално погазени, както и нейното тяло.

— Здрасти, Патрис — отвърна тя на момичето, което имаше куража да обърне гръб на всички и да я заговори.

Патрис Уотли беше закръглена, изрусена и дива. Джейд не помнеше да е разговаряла с нея от първата година в училище, когато ясно се очерта линията между добрите и лошите момичета. Доскоро бяха от противоположните й страни.

Майката на Патрис току-що бе получила четвъртия си развод и вече беше по петите на петия си съпруг. Активният й любовен живот винаги я беше ангажирал толкова много, че Патрис бе оставена сама да си блъска главата. Резултатът бе натрупан богат житейски опит за нейните осемнадесет години.

— Не искам нищо да кажа, разбираш ли — прошепна на Джейд, докато се приближаваше, — но да не би да си бременна?

Кокалчетата на притиснатите й към учебниците пръсти побеляха.

— Разбира се, че не. Какво те кара да мислиш така?

Патрис премлясна устни с нетърпение и съчувствие.

— Виж, Джейд, нищо лошо не искам да си мислиш, като те питам, но познавам признаците, разбираш ли? Самата аз вече два пъти съм била.

Джейд наведе глава и безсмислено пъхна палец в сребристата спирала на тетрадката си.

— Не съм добре, това е всичко.

— Колко ти закъснява?

Джейд почувства, че се разлага вътрешно.

— Два месеца.

— Господи! И те смятат за умна. Момиче, нямаш много време. Бързо трябва да направиш нещо.

Джейд не искаше да приеме обяснението за закъснелите мензиси. Дори не беше се замислила какво ще прави, ако най-лошото предположение станеше действителност.

— Ще го махнеш, нали?

— Аз… аз не съм мислила…

— Ако решиш, мога да ти помогна — предложи Патрис.

— Защо?

— От Нийл Пачет ли е?

Значи беше чула слуховете. Джейд сви рамене и така й показа, че не беше сигурна чие дете евентуално носи.

— Е, в случай, че е от Нийл, искам да ти помогна. — Патрис извади пакет цигари и запали, въпреки че пушенето в училище беше забранено. Отметна глава назад и насочи облаче дим към тавана.

— Мръсното копеле направи същото и с мен през лятото след осми клас. Това беше първият ми път. Майка наистина побесня. Доведеният ми баща отказа да плати аборта и тя отиде при стария на Нийл за пари. Ей, искаш ли един фас? Изглеждаш малко смачкана.

Джейд помаха с ръка пред лицето си, за да разсее дима.

— Не, благодаря.

— Докъде бях стигнала? А, да. Както и да е, старият Иван ни даде петстотин долара. Отидох при Джорджи в негърския град. Тя поиска само петдесет и така спечелихме от сделката. И знаеш ли — раздразнението й бе обяснимо — моята старица задържа всеки въшлив цент. Майната му, ще говоря с Джорджи за теб. Тя е малко особена и не приема хора, за които не са й се обадили, разбираш ли? И наистина пази тайна, за да не пострада и другия й бизнес.

— Какъв друг бизнес?

— Освен абортите има и странична работа, макар че би трябвало да е шивачка. Ако нямаш много пари и не искаш да се разбере, трябва да отидеш при Джорджи. — Опъна от цигарата. — Виж, знам, че това е късмет. Можеш да ми кажеш да се разкарам и аз ще се разкарам. Не е моя работа да си пъхам носа, разбираш ли?

— Благодаря ти за предложението, Патрис, но трябва да помисля. Дори не съм сигурна, че съм… че ще е необходимо.

Патрис я погледна отстрани и вдигна рамене.

— Естествено. Но разбирам, че има бебе. Първия път и аз не можех да смеля истината, но старата ме предупреди, че няма да търпи някой ревльо у дома. Освен това Нийл Пачет е такова лайно, че никоя нормална мадама не би искала да роди копелдака му?

Стомахът на Джейд се сви при самата мисъл.

— Ще ти кажа като реша, Патрис. Благодаря ти.

Втурна се към най-близката тоалетна. След няколко минути излезе от кабинката. Наведе се уморено над мивката, намокри ръцете си със студена вода и наплиска лицето си.

— Не е бебе — прошепна тя на бледото отражение в огледалото. — Нищо няма. Само лиги.

 

След този случай всеки път, щом Джейд срещнеше Патрис из коридорите, тя повдигаше въпросително вежди. Джейд се преструваше, че не забелязва, въпреки че Патрис я бе накарала да признае пред себе си, че има и друга, сериозна последица от изнасилването. Беше бременна.

Все още отказваше да мисли за зародиша като за същество, като за бебе. Искаше й се да отложи решението си до получаването на дипломата само след няколко седмици. Но животът в нея се развиваше.

Внимаваше как се облича. Въпреки това, ако Патрис се бе досетила, за другите беше само въпрос на време. Най-много се страхуваше, че някой ще сподели подозренията си с Гари. Той не трябваше никога да научава. Бременността й бе неопровержимо доказателство, че е била с друг. Можеше ли да завърши без той да разбере? Имаше ли смелостта да рискува?

Въпреки всичко бе определена да произнесе приветствената реч, а Гари — прощалната. Толкова се гордееше с него, макар че не можеше лично да го поздрави. Той излизаше с друго момиче и когато Джейд го срещаше в училище, винаги гледаше на обратната страна.

Честта да е втора в класа бе утешителна награда, с която се гордееше. Имаше резултат от дългите години на учение и упорит труд. Беше спечелила с много малко родителска подкрепа. Проклети да са Нийл и приятелите му, но не можеха да я ограбят в това отношение.

Когато застанеше пред микрофона и се обърнеше към аудиторията на тържеството, искаше да гледа нападателите си право в очите. Нямаше да я видят уплашена. Бяха изнасилили тялото и сринали репутацията й, но достойнството й бе непокътнато.

Но какво щеше да стане, ако зад поканите хората се надсмиваха на бременността й, която тя така неуспешно се опитваше да прикрие.

Последната седмица от учебната година съучениците й правеха големи планове за съдбовния бал, а Джейд се измъчваше върху проблема си. През междучасието една от съветничките на абитуриентите се приближи към нея.

— С кого ще бъдеш на бала, Джейд?

— Няма да ходя, госпожо Трентън.

— Няма да ходиш? Никой ли не те е поканил?

— Никой. — Нийл се беше обаждал, но тя му затвори телефона, без дори да отговори на неискрената му покана. Имаше наглостта да предложи да си правят компания с Хъч и Дона Ди.

Госпожа Трентън я изгледа внимателно.

— Бих искала да се отбиеш в службата ми през тази седмица, Джейд. Мисля, че трябва да си поговорим.

Тя знаеше.

Докато вървеше по коридора, осъзна, че й бе отнет изборът да действа веднага или да изчака. Това й повлия успокояващо. Не трябваше да разсъждава повече върху проблема и да претегля вариантите. Просто трябваше да действа, да се размърда и да приключи с всичко колкото се може по-скоро. В края на часовете потърси Патрис Уотли.

 

Джейд рядко беше ходила в тази част на града и, разбира се, никога сама. За да стигне до там, трябваше да пресече железопътните линии, да мине покрай изоставеното депо и памукочистачната машина, която вече не работеше. Оттам нататък официално започваше „негърският град“.

Преди няколко години Велта беше наела една негърка да им глади дрехите. Когато отиваха до дома на жената, Велта поръчваше на Джейд да стои в колата и да не говори с никой. След няколко месеца реши, че услугата е много скъпа. „Освен това, беше я чула Джейд да споделя с една приятелка, ужасно ме е страх да ходя в тази част на града. Никога не знае човек какво биха ти направили.“

Тогава още дете, Джейд не беше разбрала от какво се страхуваше Велта при пресичането на линиите. Никой никога не приближи колата им, не ги заговори или показа някакъв интерес или намек за заплаха. Всъщност гладачката винаги беше изпращала на Джейд по няколко сладки, увити в книжна салфетка. Хрупкави, маслени, златисти, поръсени със захар курабийки — винаги миришеха хубаво и изглеждаха много вкусни. Но никога не бе имала възможността да ги опита. Велта не й даваше да ги яде и ги изхвърляше, веднага щом се приберяха вкъщи.

Джейд паркира колата на майка си под миртовото дърво, една пресечка преди адреса, който Патрис й беше написала. Мушкайки в ръката й бележката, прошепна: „Ще се обадя на Джорджи да те чака. Вземи пари“.

Сумата, почти всичко спестено от работата в магазина на Пит Джоунс, беше в портмонето й под мишницата. Вървеше по напукания и разбит тротоар. Засрами се, като усети, че част от параноичните предразсъдъци на Велта й бяха повлияли. Крачеше с наведени очи, без да поглежда наляво или надясно, покрай къщички, наблъскани стена до стена върху малки площи.

Домът на Джорджи изглеждаше точно като останалите. Въпреки страха дълбоко в себе си и острия нож на разума, забиващ се в сърцето й, Джейд беше любопитна да разбере какво става там. Встрани имаше само две стаи, но навътре задната веранда почти се изравняваше с тясната уличка отзад. Боядисана някога, сега бялата боя на къщата бе само далечен спомен. Зеленият смолист покрив на кръпки се лющеше. Металният комин беше ръждясал и оставяше при всеки дъжд кафеникави петна по външната стена.

„Нека външният вид да не те заблуждава, беше й казала Патрис, старата Джорджи е богата. Ако има полза, би могла да изнуди половината население на областта.“

Отвън къщата изглеждаше пуста. По прозорците бяха спуснати тежки щори. Събрала целия си кураж, Джейд мина по предната пътека, изкачи верандата и почука на рамката на мрежестата врата.

Почувства десетки очи от разни скришни места да се забиват в гърба й, но си помисли, че са сигурно плод на нейното въображение. Не смееше да се обърне да види основателни ли са страховете й.

Изведнъж разбра, че на улицата няма никой друг. Не минаваха коли, нито деца играеха в предните дворове, майки не бутаха бебешки колички по тротоарите. Съседите на Джорджи се пазеха от бели пришълци по същия начин, по който белите не смееха да дойдат в този квартал. Тъжният расистки проблем бе едно от нещата, които тя и Гари се бяха надявали заедно да разрешат.

Предната врата бавно се отвори и през мрежата Джейд видя Джорджи за първи път. Беше по-млада от очакванията й или може би изглеждаше така заради гладкото лице без бръчки. Месестите устни бяха очертани с ярко червило. Имаше тъмни, непреклонни очи. Толкова висока и слаба, че крайниците й изглеждаха като на паяк. Подстриганата късо коса сякаш беше каска на главата. Облечена бе в лилава памучна риза. Джейд се успокои, защото негърката беше безупречно чиста.

Преглътна колебливо.

— Казвам се Джейд. Надявам се, че Патрис ви се е обадила.

Джорджи бутна мрежата и Джейд влезе. Къщата не миришеше неприятно, както се бе опасявала. Джейд се почуди какво слагаше Джорджи във всичките тези бурканчета в щайги, струпани в хола.

Жената вдигна ръка и направи знак на Джейд да мине първа. Тръгна към задната част по правия коридор, който разделяше къщата на две половини от предната до противоположната врата.

В тишината тиктакащият стенен часовник звучеше необичайно високо. От кухнята долиташе тънкото свистене на кипящ чайник.

Джорджи посочи стаята вляво. Освен маса с бяла, гумирана завеса около нея, вътре имаше само един старомоден, медицински шкаф от емайл. На прага Джейд се поколеба.

— Защо дойдохте при мен?

Шептящият глас на Джорджи я накара да подскочи, въпреки че той не бе така ужасяващ, както масата с бялата завеса и медицинския шкаф с инструменти от неръждаема стомана, с които можеха да те осакатят или убият.

— Трябва да се погрижите за нещо — отговори дрезгаво Джейд.

Джорджи протегна ръка. В първия момент жестът й озадачи Джейд. После разбра какво означава. Бръкна в чантата за портмонето си, извади пет десетдоларови банкноти и ги сложи върху розовата длан на Джорджи. Като професионалиста, вземаше първо парите, но все пак бе и жена, за да ги поиска направо. Доларите изчезнаха в джоба на роклята й, без да благодари на Джейд.

— Моля, събуйте се и легнете на масата.

Зъбите на Джейд затракаха. Сега, когато моментът беше настъпил, я обзеха страх и ужас. Остави непохватно чантичката си в края на масата и бръкна под полата да събуе гащите си. Изхлузи ги и навеждайки се да ги вдигне, попита:

— Не трябва ли да се съблека напълно?

— Не, докато не ви прегледам. Може и да не го направя.

— Защо? — Страхуваше се както от аборта, така и да не я върне. — Трябва да го направите. Вече ми взехте парите.

— Легнете, моля ви — каза внимателно жената.

Джейд легна. Джорджи й надигна полата и я разпери върху гърдите, като я разголи от кръста надолу. Джейд обърна глава и се загледа в пустото пространство.

— Някои момичета идват твърде късно — обясни Джорджи. Сложи ръцете си върху долната част на корема и започна да го масажира. — Не мога да им помогна, ако са чакали дълго.

— За мен не е късно. Попитах Патрис.

— Ще видим.

Джорджи продължаваше да мачка корема й. Очите й бяха затворени. Беше оставила ръце си да я водят от единия тазов кокал до другия, да се вдигат до пъпа и да се спускат до срамните косми. Доволна, най-после подаде ръка на Джейд да стане и опъна надолу полата й.

Джейд седна на ръба на масата и отпусна краката си да висят. Усещаше студения гумиран чаршаф като нещо напълно чуждо под себе си. Опита се да не мисли за това.

— Ще го направите ли?

— Детето на младия Пачет ли е?

— Това не е дете — възпротиви се Джейд. — Това е… едно нищо.

— Нийл Пачет ли го извърши?

— Не съм сигурна. Бяха трима. Нийл и приятелите му. — Погледът й се заби в Джорджи. — Изнасилиха ме.

Очите на жената дълго задържаха погледа й. После каза тихо:

— Мислех, че изнасилват само черни момичета. Съблечи се. Ще ти помогна.

 

Джейд пристъпваше внимателно и бавно надолу по тротоара. Ръцете й бяха студени и лепкави, цялата се тресеше. Ту се изпотяваше, ту потреперваше от студ. Джорджи я бе накарала да остане да полежи още, но тя настоя да тръгне.

Свечеряваше се. Ще трябва да даде приемливо обяснение на Велта защо е закъсняла да я вземе от фабриката, но сега не се тревожеше за това.

С треперещи ръце отключи вратата на колата. Поседя малко, загледана през стъклото в цветовете на миртовото дърво, и мислеше. Накрая се почувства по-добре, запали колата и бавно потегли. После засили и къщата на Джорджи остана зад гърба й.

Трябваше да види Гари.

Прецени, че най-лошото, което можеше да направи той, е да я отблъсне, но всъщност вече го бе сторил. Ако му разкажеше всичко за онази нощ с подробностите, които не знаеше, можеше и да се върне при нея.

Мисълта за ръцете му, обгръщащи я с любов и грижовност, я накара да натисне по-силно газта. Защо, запита се тя, беше чакала толкова дълго да му каже истината? Гари я познаваше по-добре от всеки друг на този свят. Ако му излееше мъката си, сигурно щеше да я разбере, че е била подлъгана. Ще му обясни, че нейната сдържаност е била опит да го предпази от обществения присмех. Но тъй като вече го бяха сторили, нейното уединение не беше необходимо.

Защо да оставя Нийл, Хъч и Ламър да определят живота им? С Гари бяха силни, млади и интелигентни. Заедно и сигурни във взаимната си любов, можеха да забравят този епизод, да напуснат Палмето завинаги и да си изградят ново бъдеще.

Обезсърчаваше се при мисълта да прави любов, но Гари беше нежен. Щеше да прояви търпение, докато я напуснеха страховете и отвращението.

Не хранеше илюзии, че животът отсега нататък щеше да бъде лесен. Искаше много от Гари. Ще трябва той да приеме неприемливото. Ако я обичаше достатъчно, а тя се надяваше да е така, щеше да го направи. Срещаше се с друго момиче, но всеки път, когато го видеше, преди да успее да наложи маската на безразличието, Джейд беше прочитала в очите му болезнен копнеж като нейния. Това й даваше кураж да бърза в здрача.

Осветените прозорци на дома на Паркър го правеха да изглежда като фенер от тиквена кора. Джейд видя госпожа Паркър да наднича от кухненския прозорец, когато чу колата да приближава и спира. Тъй като беше топла и благоуханна вечер, по-малките братя и сестри на Гари още играеха вън на двора. Отис караше трактор през нивата към къщи.

Джейд слезе и се изненада, че коленете й омекнаха. Глупаво бе така да се вълнува от предстоящата среща с Гари. Той също беше наранен от раздялата им. Надяваше се, че и той е нетърпелив да се сдобрят.

Госпожа Паркър й махна от замрежения прозорец на кухнята.

— Джейд, къде беше? Толкова отдавна не съм те виждала?

— Да — каза тя и се усмихна за първи път от месеци наред. Прегърна сестричките на Гари. Поне семейството му искаше тя да се върне. — Всички много ми липсвахте.

— Знаеш ли, Джейд, Джо най-сетне се научи да пишка в гърнето.

— Чудесно!

— Но все още трябва понякога да му слагам пелени.

— Вече мога да се пързалям, Джейд.

Тя откликваше шумно на добрите новини за дребните неща, толкова важни за тях.

— Къде е най-големият ви брат? — Колата му беше там и предполагаше, че е наоколо.

— В плевнята.

— Мама му каза да нахрани прасето преди вечеря.

— Добре, а сега искам да го видя. — Джейд отмести леко децата настрани.

— Ще останеш ли за вечеря?

— Не знам. Ще видим.

— Мамо — обърна се едно от момченцата към къщата, — може ли Джейд да остане за вечеря?

Джейд махна на Отис, докато пресичаше двора и внимаваше къде стъпва. Той вдигна шапка и отвърна на поздрава, размахвайки я високо над главата си. Беше окуражена от топлия прием на семейството на Гари. Или не бяха чули слуховете за нея, или не им вярваха.

— Гари? Гари? — Влезе през широката врата. Очите й се опитваха да се приспособят към тъмнината на дълбоката плевня. Ухаеше силно на сено.

— Гари, кажи нещо — извика тя, смеейки се нервно. — Къде си? Какво правиш тук в тъмното?

Той не правеше нищо. Полюляваше се под гредите в края на въжето, с което се беше обесил.