Сандра Браун
С дъх на скандал (5)

4.

Стаята на Нийл беше все още тъмна, когато баща му отвори вратата и влетя вътре. Иван отиде веднага до леглото, отметна завивките и удари силно Нийл по голия задник.

— Лайно с лайно!

Нийл се претърколи към другия край на леглото и скочи. Баща и син стояха лице срещу лице от двете страни на неоправеното легло. Нийл беше гол. Иван носеше спортни гащета и старомодна бяла фланелка. Стоманеносивата му коса стърчеше във всички посоки. Но фигурата му не беше комична, дори и в този вид. Бе ужасно навъсен.

— Какъв дявол те е подгонил? — попита Нийл с ръце пред тесния си ханш. Беше рошав, сънлив и мрачен. Хубавото му мускулесто тяло бе резултат на генетична заложеност, а не резултат от тренировки. Представяше се добре на спортното игрище, но не си даваше зор, ако не беше наистина необходимо. Приемаше силната си и стегната физика като нещо, което му се полага.

— Току-що ми се обади Фриц — каза Иван.

— Така ли? Посред нощ? Лягам си.

— Дяволите да те вземат!

Главата на Нийл почти бе на възглавницата, когато Иван го сграбчи за косата и го вдигна. Ритна го в задника. Нийл се блъсна в най-близката стена. Обърна се с вдигнати юмруци, готов за бой.

— Снощи да си изнасилил едно момиче?

Нийл веднага свали юмруците.

— По дяволите, не знам за какво говориш.

— Говоря ти за Джейд Спери. В съда е и те обвинява в изнасилване. Ето за какво ти говоря! — Иван насочи строго показалец към гърдите на сина си. — По-добре е да ми кажеш истината, момче. — Така изрева, че можеше да събуди дори и мъртвец.

Погледът на Нийл се стрелна насам-натам в сумрачната стая, очите му проблеснаха няколко пъти и накрая се спряха на буреносното изражение на баща му.

— Ако тя твърди, че е изнасилване, това е тлъста лъжа.

— Значи знаеш за какво ти говоря, ти лъжлив кучи син.

— Не лъжа! — извика Нийл. — С Хъч и Ламър я взехме за риба. Пихме бира. Посмяхме се. Тя се отпусна, имам предвид истински, татко. Изпроси си го и го получи.

Иван го гледаше, острите му очи отразяваха като стъкло пукването на зората.

— Глупости. Това момиче Спери не е измет. Лепнала се е като гербова марка за момчето на Паркър. Какво ще иска от три мекерета като вас.

Нийл изруга тихо и зарови ръка в разрешената си коса.

— Казвам ти, тате, искаше си го. Прави се, че си пада само по Паркър, но при всяка възможност си върти опашката под носа ми. После, когато се появи гаджето й, става високомерна и се отнася към мен, сякаш съм лайно, което е настъпила. И ти си мислиш, че аз ще си лепна такъв резил заради едно момиче? Не, дяволите да го вземат. Снощи реших да й покажа какво е истински мъж. Ако го нарича изнасилване, това си е неин проблем.

— Майната ти! — Иван беше изслушал с изненадваща търпеливост обяснението на Нийл. Скръцна със зъби. — Не е само неин проблем. Създаде проблем на шерифа. А сега и на мен.

Нийл лениво се почеса по чатала.

— Какво ще правиш?

— Абсолютно нищо.

— Хъм? — Нийл спря да се перчи.

— Нищо няма да предприема, докато ти не благоволиш да ми разкажеш какво се е случило. Насилихте ли момичето?

Нийл вдигна нервно рамене.

— Нещата малко загрубяха. — И добави бързо: — Но знаех, че го иска.

— А Хъч и Ламър?

— И на тях им се прииска по парченце. — Ухили се. — Аз не съм егоист.

Иван почти го перна за арогантността му, но после реши да не се прахосва и смъкна вдигнатата ръка.

— За Хъч разбирам. Но не мога да си представя онзи синигер на Майръджейн да се сили между краката на момиче.

— Ламър имаше нужда от малко насърчение, но се справи добре.

На вратата се почука. Обърнаха се и видяха на прага прислужницата им Ойла.

— Ще искате ли сутрешното си кафе, господин Пачет?

— Не! — изрева Иван. — Ще ти кажа кога си искам кафето.

— Добре, сър. Само питам.

Тя се оттегли. Иван се загледа за момент във вратата и се обърна към Нийл.

— Защо не отидохте в негърския квартал и не си избрахте някое девойче, което ще си затваря устата? Защо ви трябваше това момиче Спери?

— Тя си го търсеше, ето защо.

— Боже, каква каша!

Нийл изглеждаше равнодушен. Отиде до леглото и си обу джинсите, преметнати от вечерта върху таблата.

— Какво ще правиш, татко?

— Не знам още. Остави ме да помисля. — Иван крачеше покрай леглото.

— При присъда за изнасилване могат да ви опандизят за едното чудо, знаеш ли.

— Но защо, по дяволите — запъна се Нийл. — Ама че гадост. Не могат да тикнат в затвора някой само защото е чукал момиче, което се е нуждаело от това.

— Знам го, а и ти го знаеш. Трябва да убедим и останалите да мислят като нас.

— Да пукна, ако ида в проклетия затвор. Там брикетите чукат белите момчета в задниците. Трябва да направиш нещо, тате.

— Млъкни и ме остави да помисля! — извика Иван. След това изведнъж зашлеви Нийл силно през лицето. — Копеле мръсно, съсипа ми целия ден.

 

Джейд положи глава върху кръстосаните си ръце на масата в стаята за разпит. Клепачите й горяха и я глождеха. Цяла нощ я задържаха в полицията. Разрешиха й само веднъж да отиде до тоалетната, и то придружена от помощник-шерифа. Сякаш бе арестувана, а доколкото знаеше, нищо не бе предприето спрямо нападателите й.

Беше разказала историята на шериф Джоли два пъти, с пълни подробности. Не промени нито дума втория път. Нейната забележителна памет винаги й вършеше добра работа в училище. Тази нощ я използва, за да опише точно груповото изнасилване. Нямаше значение колко неудобни бяха детайлите — не ги спести.

Без да злоупотребява, шерифът се бе опитал да я обърка.

— Джейд, Хъч си беше у дома, когато тръгнах за тук.

— Не знам къде е сега. Но знам къде беше и какво прави около седем часа снощи.

— Казваш, че се случи тогава?

— Тогава стана. Хъч не бе у вас по това време, нали?

— Върна се към девет и каза, че е бил с Нийл и Ламър.

— Да. И ме изнасилиха.

Фриц бе прокарал голямата си ръка по червендалестото си лице, разтягайки отпуснатата кожа.

— Какво ще кажеш за периода между седем, времето на предполагаемото изнасилване, и отиването ти в болницата, тоест… — направи справка в бележника на помощника си, — … била си там в единадесет и тридесет и четири.

— Дълго лежах, след като ме оставиха. После пропълзях до магистралата. И ме настигна колата…

— Спомням си каза, че било пикап.

— Да, пикап беше. Но в началото си помислих, че е колата на Нийл. Страшно се изплаших и се опитах да се скрия в канавката. Негърът ми помогна да изляза оттам и ме взе с камиона. Закара ме до болницата.

— Не си ли каза името?

— Не.

— И не можеш да го опишеш?

— Беше тъмно. Всичко, което видях, е, че бе с работен комбинезон и шапка.

— Може да е всеки човек от Юга. Чудя се защо не те е придружил в болницата, след като се е отнесъл с теб така внимателно. Защо е изчезнал?

— Ако вие бяхте черен от този край и карахте в спешни случаи бяло момиче, явно изнасилено, щяхте ли да се мотаете наоколо, шериф Джоли?

Имаше благоприличието да погледне огорчено. После добави:

— Някои бели жени биха дали мило и драго да ги изнасили негър.

Джейд стана, мина зад стола, хвана се за горната му пръчка и го атакува през масата.

— Да не би да смятате, че ме е взел негър, изнасилил ме е, а аз искам да изкарам вашия син и двамата му приятели разгонени пръчове? Това ли е теорията ви?

— Трябва да погледна от всички страни, Джейд. Особено когато собственият ми син е обвинен в углавно престъпление.

— Вместо да ми вадите душата, защо не зададете тези въпроси на Хъч?

— Имам това намерение.

Веднага след разговора беше разрешил на майка й да се срещне с нея. Велта винаги бе издокарана и за Джейд беше голяма изненада да види майка си изтормозена и раздърпана. Втурна се в стаята за разпити, почти събаряйки шериф Джоли в бързината.

— Джейд! Какво става? Никой нищо не ми казва. Къде беше?

Точно в този момент най-малко се нуждаеше от въпроси. Искаше някой да я прегърне и успокои. Необходимо й бе съчувствие, приемане без уговорки. А майка й настояваше за отговори. Ако бе на нейно място, Джейд сигурно щеше да реагира по същия начин, но тази мисъл не я накара да се чувства по-добре.

Лицето на Велта не трепна, когато й разказа какво се бе случило. Гледа я безизразно няколко секунди и повтори безсмислено:

— Изнасилена?

— Да, мамо.

Пресегна се и непохватно приглади назад непокорните кичури около лицето на Джейд.

— Кой го стори, дъще?

Когато Джейд й съобщи, Велта се дръпна, като че ли по косата на дъщеря й течеше електрически ток.

— Това е… това е лудост, Джейд! Цял живот познаваш тези момчета. Не биха направили такова нещо!

— Но го направиха! — Сълзи бликнаха в очите й. — Не ми ли вярваш, мамо?

— Разбира се, Джейд. Разбира се, че ти вярвам.

Джейд се съмняваше, но нямаше сили и желание да я убеждава. По настояване на шерифа разказа историята отново пред майка си. Щом свърши, той си тръгна, но подметна, че ще се върне.

След като останаха двете сами, не си казаха нищо съществено. Велта я попита дали е добре и тъй като въпросът бе абсурден, Джейд отговори утвърдително. След помилването по косите, втори път не я докосна.

Призори помощник-шерифът се появи и предложи на Велта чаша топло кафе. Джейд помоли за сода, за да навлажни възпаленото си гърло. Не можеше да преглъща отчасти и заради непролятите сълзи, напиращи в гърлото й.

Изведнъж вратата се отвори. Джейд вдигна глава и осъзна, че беше задрямала от пълно изтощение. Извика уплашено като видя Нийл Пачет да влиза. Започна да диша бързо и насечено, сякаш беше бягала.

— Какво прави той тук?

Иван Пачет и шериф Джоли вървяха след него.

— Подхвърляте сериозни слова, млада госпожице — каза й Иван. — Когато Фриц ми телефонира и ми съобщи какво става, настоях да обвините моето момче в лицето му. Здрасти, Велта.

Майката на Джейд реагира на появата на Иван по същия начин, както дъщеря й — на появата на Нийл.

— Здравей, Иван.

— Нашите младоци вдигнаха голяма тупурдия тази сутрин, нали?

— Да.

— Нищо лошо не съм направила! — възпротиви се Джейд на опита на Иван да въздейства на майка й срещу непослушните им деца. — Аз съм потърпевша! Нямам никаква вина.

— О, хайде, Джейд — обади се за първи път Нийл. — За Бога, наистина ли очакваш някой да повярва, че си изнасилена?

— Не говоря просто така. Могат да видят снимките, направени в болницата. Лабораторните изследвания ще потвърдят думите ми.

Той седна на ъгъла на масата.

— Не отричам, че стана — каза меко. — Само че ти си позволяваш волности, обяснявайки как стана.

— Не е вярно! — Щеше й се да се дръпне още назад от него, ако облегалката на стола не пречеше. Колкото и добре да изглеждаше, за нея Нийл бе отблъскващ.

— Добре, хайде всички да се успокоим — намеси се шериф Джоли, поемайки нещата в свои ръце. — Нийл, махни се оттам, моля те. — Посочи му място до стената. — Иван, ти вземи онзи стол.

Иван седна. Погледна Велта.

— Ще ти се води платен почивен ден.

— Благодаря.

Джейд изгледа майка си, вбесена от подчертаното й уважение към Иван Пачет.

— А сега, Джейд — каза Фриц, като привлече вниманието й към него, — моля те, разкажи историята отново заради Иван и Нийл.

Тази молба я обезсърчи. Не знаеше дали ще може да изрече на глас интимните подробности от изнасилването в присъствието на Нийл и баща му. Но когато случаят стигнеше до съда, щеше да има още по-голяма аудитория.

Иван я наблюдаваше снизходително и тя забеляза, че зад любезния израз се прокрадва злост в очите му. Нийл се бе облегнал на отсрещната стена със скръстени ръце на гърдите си. Усмихваше се самодоволно.

— Е, Джейд, бих искал да чуя как съм те изнасилил. Подигравателният му тон я амбицира. Нямаше да се измъкне току-така дори ако трябваше да повтаря грозната истина хиляди пъти.

Отпи от хладката сода, донесена преди това от помощник-шерифа, започна със свършването на бензина в колата на Дона Ди и приключи с пристигането в болницата.

— Останалото — каза тихо тя — е записано в протокола.

— Още ли не си открил онзи загадъчен негър? — обърна се Иван към Фриц.

Шерифът поклати глава.

— Не може да ни подаде данни, по които да го идентифицираме.

— Хъм! — по устните на Иван се появи самодоволна усмивка.

— Но той съществува — настоя Джейд. — В положението, в което се намирах, не можех да извървя целия път до града.

— Татко иска да каже — намеси се Нийл, — че „положението“ ти не е било толкова лошо, колкото се опитваш да го изкараш. Имала си достатъчно време да се върнеш пеш и точно това си направила. По пътя си се уплашила. Размислила си за Паркър и какво ще каже той като чуе за нашето малко забавление.

Джейд скочи от стола.

— Не споменавай името му! Не си достоен за това! По-скоро отново ме изнасили, отколкото да въвличаш и Гари!

— Джейд, за Бога, седни! — Велта я хвана за ръката и я дръпна към стола.

Иван запали пура и небрежно размаха клечката, преди да я хвърли на пода. Шериф Джоли се обади:

— Нийл, не си длъжен да отговаряш на обвиненията.

— Все ми е едно. Тя лъже!

— Иван, сигурен ли си, че не искаш да извикаш адвоката си?

— Отказахме се от правото си, Фриц. Защо да го безпокоим толкова рано сутринта? Няма какво да крием. Питай момчето каквото искаш.

Фриц се обърна към Нийл.

— Какво се случи, когато попаднахте на Дона Ди и Джейд?

— Както каза и Джейд — започна той, — предложихме й да я закараме. Тя се качи в колата ми по собствено желание. Дори трябваше да се покатери зад облегалката, за да отиде отзад при Ламър.

— Не я ли качихте насила?

— Не, по дяволите.

— Защото мислех, че и Дона Ди ще дойде — бързо обясни Джейд. — Когато разбрах, че нямат намерение да я вземат, се опитах да сляза. Но те ме задържаха. Нея не я пускаха вътре, а мен — навън.

Нийл се засмя.

— Всичко бе на майтап. Уж, че я отвличаме, нали разбирате. Просто си играехме.

Подхвана историята оттук и разказа как са пристигнали на мястото край канала.

— Джейд излезе и седна, а ние изпихме по една бира.

— Нямаше къде другаде да отида — добави Джейд. — Когато казахте какво сте правили и щом разбрах какви са намеренията ви, побягнах. Защо не си признаеш, Нийл? Знаеш добре, че това е истината. Опитах се да избягам!

— Нийл, какво й каза? — попита Фриц.

— Казах й, че ще я чукаме.

Велта сложи ръка на гърдите си и кръстоса крака. Иван пуфкаше с пурата. Фриц си търкаше слепоочията.

— Това съвпада с разказа на Джейд.

— Тогава се обърнах и побягнах към пътя. Не стигнах далеко. Нийл ме сграбчи за косата и ме събори.

Той вдигна безпомощно рамене.

— Тя каза нещо от рода на „Върви по дяловите“, но се смееше.

— Нищо подобно не казах и изобщо не се смеех. Бях ужасена.

— От трима приятели? — изсумтя недоверчиво Иван.

— Тя наистина побягна, но като че ли искаше да я хванем. Аз я улових за косата. Борихме се. Съпротивляваше се колкото да се каже, от немай-къде.

— Лъже! — прошепна дрезгаво Джейд и клатеше глава, за да засили отрицанието си. — Лъже! Удряше ме. Съдра ми… — Хрумна й нещо. Погледна окаляните джинси на Нийл, бяха същите, които носеше снощи. — Съдра ми чорапогащите, а после и гащите. Сложи ги в джоба на джинсите си. Проверете.

— Нийл? — Фриц направи знак с глава на момчето.

Иван обърна глава и го гледаше през рамо, докато той бъркаше в десния си джоб. Извади жълти бикини. Велта ги позна и сложи ръка на устата си, за да сподави изненадата си.

Нийл впери поглед в Джейд с изпълнени със съжаление очи. Каза спокойно:

— Даде ми ги да ги пазя като сувенир, скъпа, не помниш ли?

— Той лъже! — Изстреля се от стола, заобиколи масата и сви пръсти, готова да издере сардоничното му лице. Фриц я хвана през кръста и я задържа.

Вратата се отвори и помощникът надникна.

— Шерифе, наред ли е всичко тук?

— Да, да — увери го той.

— А-а, шерифе, за резултатите от лабораторията.

— Да, бих искал да прочета официалния протокол, щом стане готов.

— За това, шериф Джоли… — пристъпваше нервно от крак на крак, — за това дойдох да ви съобщя. Петната и всичко останало са хвърлени на боклука по грешка. Принадлежностите на госпожица Спери са изгорени тази сутрин в болничната пещ.

Като чу това, Джейд загуби желание да се бие. Облегна се на ръката на Фриц и му позволи да я заведе до стола. С измъчен вид се отпусна тежко. Всички веществени доказателства за изнасилването бяха унищожени. Дори ако лекарят от спешните случаи дадеше показания в нейна полза, можеше евентуално да свидетелства само, че е имала сексуален контакт, и то груб. При кръстосан разпит показанията му сигурно щяха да се окажат безполезни. Освен това той не можеше да идентифицира нападателите й.

Нищо от тази стая нямаше да бъде допуснато до съдебната зала. Дори признанието на Нийл, че е имал полово сношение с нея. Той можеше изцяло да промени историята и изобщо да отрече, че е замесен в инцидента.

Отсега нататък само думите на Джейд щяха да се противопоставят на другите.

Все пак от черното отчаяние, което бе в състояние да я удуши, проблесна лъч на нова надежда. Изведнъж тя вдигна глава.

— Дона Ди!

— Какво? — обърна се към нея шериф Джоли.

— Обадете се на Дона Ди. Тя ще ви докаже, че се съпротивлявах. Видя ме, че се опитвах да сляза от колата на Нийл. Тя ще потвърди, че не отидох с тях доброволно.

Фриц погледна часовника си и поръча на помощника си:

— Обади се у Джо Монро. Побързай да хванеш момичето, преди да тръгне за училище. Кажи й, че искам да се отбие тук, но не й обяснявай защо.

Помощникът изкозирува и се отправи към вратата. Те зачакаха. Велта взе гащите на Джейд от масата и ги мушна в чантата си. Иван помоли за кафе, което му бе сервирано от раболепна служителка. Нийл излезе за малко да си купи кока-кола от автомата в дежурната. Джейд отново захлупи глава на ръцете си и затвори очи, за да не го гледа.

Копнееше за сън. Искаше да махне зелената униформа и ботинките. Искаше да се среши и измие зъбите си. Искаше да си поплаче в усамотение за невъзвратимото — нейната девственост.

— Гари, Гари — тихо стенеше тя. Нямаше да я обвини за изнасилването, но тя не бе толкова наивна да вярва, че то нямаше да се отрази неблагоприятно на отношенията им. Беше така болезнено да мисли до каква степен ще ги засегне, че се опита да отклони мислите си към нещо друго.

— Откога работиш при мен, Велта? — чу тя Иван да пита майка й. Още димеше с гнусната си пура. Повдигна й се от пушека.

— От дълго.

— Би било жалко, нали, ако трябва да се разделим заради това неразбирателство?

Джейд го погледна.

— Не се опитвайте да я сплашите, господин Пачет. Надявам се, че моята майка няма да работи нито ден повече в смрадливата ви фабрика. Не искам да плаща със спечелените там пари за храната, която ям, и дрехите, които нося.

По принцип Джейд никога не би говорила така с възрастен човек. Но сега бе жертва на жестоко и болезнено нападение и като всяко ранено животно, отвръщаше на удара.

Иван изтръска пепелта от пурата на пода. Намръщи се недоволно.

— По-добре е да сложиш намордник на дъщеря си, Велта. Много й знае устата.

Велта се обърна към Джейд и прошепна:

— Шшт. Защо се опитваш да влошиш положението?

В този момент шериф Джоли въведе Дона Ди. Тя се поколеба плахо, преди да влезе. Тъмните й очи обходиха лицата на всички. Накрая се спряха върху Джейд.

— Какво става? Какво се е случило? Защо си облечена така?

— Моля те, мини навътре, Дона Ди. — Шерифът я побутна напред и й издърпа последния свободен стол. — Седни. Искаме да ти зададем няколко въпроса.

— За какво? — гласът й трепереше от страх пред неизвестното. — Какво става? Да не би някой да е убит или нещо друго?

— Нищо подобно — каза Фриц, опитвайки се да успокои нервното момиче. — Снощи е станала една неприятност. Ти би могла да ни разясниш някои факти.

— Аз? Каква неприятност?

— Нещо се е случило, след като сте свършили бензина късно снощи.

— Прибрах се благополучно вкъщи.

— Но не и Джейд.

Дона Ди се обърна към нея.

— Какво е станало? Изглеждаш ужасно.

— Бях изнасилена.

Дона Ди зяпна. Малките й очи се разшириха.

— Изнасилена? О, Господи, Джейд, наистина ли? Изнасилена?

— Така казва — обади се Нийл.

Дона Ди извърна глава към него.

— Но нали беше с вас! Как може да е изнасилена?

— Той го направи! Той, Хъч и Ламър.

За втори път, само за няколко секунди, Дона Ди бе напълно шокирана.

— Хъч те изнасили? — изхриптя тя.

— Лъже — каза Нийл.

— Млъкни! — гласът на шериф Джоли изплющя като камшик. — Млъкнете всички. Тук е мой периметър. Аз съм отговорен и аз задавам въпросите. — Направи пауза, за да се увери, че Джейд и Нийл са се успокоили, и се обърна към Дона Ди, която гледаше Джейд и премигваше бързо-бързо.

Джейд наблюдаваше как тъмните очи на приятелката й оглеждаха разрошената й коса, драскотините по ръцете, болничното облекло.

— Изнасилена? — Тя предъвкваше думата, но не отрони и звук от страх от шерифа или от пълно недоверие. Чувствата задавиха Джейд. Кимна отчаяно.

— Дона Ди? — Шерифът почака тя да му обърне внимание. — Джейд твърди, че момчетата са се появили, след като сте закъсали по крайбрежната магистрала. Казва, че я взели в колата на Нийл, а после, когато станало ясно, че теб ще те оставят там, не я пуснали да слезе. Джейд ни уверява, че се съпротивлявала. Викала и ритала по задното стъкло. А според Нийл, всичко било на шега. Джейд трябвало да се досети, че било само лудория. Знам, че не можеш да дадеш показания какво е станало след това, но бих искал да чуя мнението ти за настроението на всеки при тръгването на момчетата с Джейд в колата.

Иван се наведе през масата и сложи ръка върху рамото на Дона Ди.

— Ние не отричаме, че момчетата са се позабавлявали с нея, разбираш ли. — Погледът на Дона Ди се плъзна към Джейд. Беше остър, пронизващ. — Всички са се изредили. Нийл го призна. Но сега тя, след като е имала време да помисли, се отмята и обвинява момчетата, че са го направили насила. Смяташ ли, че е справедливо?

— Иван! — каза остро Фриц. — Нататък аз ще продължа.

Джейд наблюдаваше с нарастваща тревога как изражението на Дона Ди постепенно се променяше. Когато най-напред влезе в стаята, беше изненадана и объркана. После, като чу, че приятелката й е била нападната, Дона Ди я гледаше съчувствено. Но сега се отнасяше към нея с подозрение. Иван Пачет нарочно го подклаждаше, като наблягаше на сексуалното привличане и смекчаваше насилието. Той, както и всички останали, знаеше за чувствата на Дона Ди към Хъч и успешно разпалваше в нея огъня на ревността.

— Дона Ди, вината не бе моя — каза сериозно Джейд с пресекнал глас. — С нищо не ги провокирах. Дори не исках да тръгна с тях. Знаеш. Те ме принудиха.

— Дона Ди?

Тя не откъсваше очи от умолителното лице на Джейд дори когато си обърна главата към шерифа. Най-после го погледна.

— Мисля, че бяха пили.

— И Нийл го призна. Обиждаха ли ви? Бяха ли настроени враждебно? Заплашваха ли ви?

Дона Ди нервно облиза устни.

— Не. Просто си бяха самите те. Вечните всезнайковци. Нали ги знаете. Както винаги.

— Кажи им какво стана, след като влязох в колата — подсказа й Джейд. — Ти ме видя да се бия с тях, Дона Ди.

Хвърли бегъл поглед на Джейд, преди да каже:

— Права е.

Джейд се отпусна с облекчение. Затвори очи и пое дълбоко дъх, успокоена за първи път от часове наред. Най-сетне някой да бъде на нейна страна и да потвърди разказа й.

— След като Джейд се качи в колата — продължи Дона Ди, — започна да блъска по стъклата.

— Точно така. Казах ви, помните ли?

— Ти би ли приела това като настояване да слезе? — попита шерифа, пренебрегвайки Джейд.

— Ъ-ъ, Ламър я държеше отзад. Тя се опитваше между двете седалки да хване дръжката на вратата или скоростния лост. А Хъч май й стискаше китките.

— Да. Вижте! — Джейд ги показа. Тъмносини кръгове опасваха китките й.

Щом ги видя, шериф Джоли се намръщи. Загледа се в плочките на пода между ботушите си и безмилостно хапеше долната си устна. Погледна към Иван.

— Значи те действително са я взели насила.

— Да! — извика Джейд.

— Не съм казвала подобно нещо.

След ликуващото възклицание на Джейд, думите на Дона Ди прозвучаха глухо.

— Какво? — насочи ужасения си поглед Джейд към Дона Ди.

— Имаше боричкане в колата — побърза да обясни другото момиче, — но момчетата просто се майтапеха, разбирате ли? Дразнеха Джейд по същия начин, както дразнеха и мен като ме оставиха.

Джейд стана.

— Какви ги приказваш, Дона Ди?

— Седни, Джейд.

— Няма ли да се откажеш? — обади се Нийл с отегчен глас.

— Джейд, дръж се разумно — намеси се и Велта.

— Тя не казва истината и го знае много добре! — посочи обвинително с пръст Джейд към Дона Ди.

Откакто веществените доказателства бяха унищожени, а тя бе убедена, че не е случайно, единствената й надежда да се стигне до присъда беше наличието на свидетел. Дона Ди не бе присъствала на самото нападение, но можеше да потвърди изявлението на Джейд, че е била принудена да остане в колата на Нийл. Това, както и показанията на лекаря, щеше да даде основание за съмнение на всеки съдебен заседател.

Джейд тупна с одраните си длани отгоре по масата и се наведе към Дона Ди.

— Знам, че се опитваше да защитиш Хъч, но той е престъпник. Изнасили ме — произнесе остро тя всяка ду ма.

— Хъч не би го направил.

— Направи го!

Дона Ди се отдръпна от Джейд и погледна внимателно шериф Джоли.

— Това е всичко, което знам. Мога ли сега да си вървя?

— Дона Ди, недей! — молеше се Джейд, докато шерифът, побутвайки я настрана, помагаше на приятелката й да стане. Хвана я, но Дона Ди се измъкна от стискащите й ръце.

— Хъч не заслужава твоята защита — извика Джейд. — Той ме изнасили. За Бога, Дона Ди, кажи им истината!

Момичето се обърна със святкащи очи.

— Истината ли? Окей, ще им я кажа. — Останалите я погледнаха. — Преди няколко седмици Джейд ми сподели, че й е писнало да чака да се омъжи, за да прави секс. Искаше да склони Гари. — И добави злобно към Джейд: — Предполагам, че не си пропуснала шанса си снощи, нали? Три пъти! С Нийл, с Ламър и веднъж с… с Хъч.

Джейд си отвори устата да каже нещо, но бе твърде напрегната да отрони и звук. Дона Ди й хвърли последен, враждебен поглед, преди да отвори вратата и да я затръшне след себе си.

Настъпи тягостна тишина. Първи проговори Нийл.

— Казах ви, че си го просеше.

Шерифът го погледна накриво, но Джейд бе твърде шокирана да го забележи.

— Нийл — обърна се той към момчето, — свободен си да си вървиш. Иван, почакай ме навън! Искам да говоря с теб, преди да тръгнеш.

Ставайки, Иван сложи успокоително ръка върху рамото на Велта.

— Дяволски се посрамиха младите, нали? — и излезе след Нийл.

— Все още имаш избор да заведеш формално обвинение, Джейд.

Мина малко време, докато осъзнае думите на шерифа. Още не бе на себе си от нанесения предателски удар на Дона Ди.

— Какво?

— Искаш ли официално да обвиниш момчетата в изнасилване?

— Да.

Фриц погледна бързо Велта, после отново Джейд.

— По-добре помисли сериозно, преди да подпишеш документите.

— Не е необходимо да мисля — каза тя. — Те ме изнасилиха. Ще трябва да се помъчат, както се мъча и аз. — Беше наранена от оклеветяването на Дона Ди почти толкова, колкото и от самото изнасилване. В сърцето си включваше и нея, когато добави: — Ще си платят за постъпката!

Той въздъхна уморено и тръгна към вратата.

— Добре тогава. Приберете се у вас. Ще напиша на машина документа и ще го изпратя по-късно.