Сандра Браун
С дъх на скандал (24)

23.

Идеята, която Джордж Стайн обсъжда с Джейд на първи май, се отнасяше за построяване на допълнителна сграда за корпорацията Джи Ес Ес в околностите на завода ТексТил. Тя щеше да приютява не само висшия ешелон изпълнителни кадри на фирмата, но и съдружниците й, свързани с транспортирането, снабдяването с течни горива и други индустрии, разположени в Югоизтока. През следващия месец той й се обаждаше почти всеки ден и искаше отчет относно придобиването на земя. Тя задържаше нещата, като му казваше, че е много предпазлива и придирчива. Напоследък той й намекна, че ако работата й е твърде натоварена да се справи сама, вероятно ще изпрати някой да й помага.

Тя усети, че той само я заплашва, но не можеше вечно да увърта. Идеята за сградата беше примамлива, но Джейд искаше да бъде част от… но всичко с времето си. За съжаление господин Стайн бе много нетърпелив и настояваше да види работата задвижена веднага.

Сутринта след завръщането на Дилън тя реши да наобиколи отново Отис Паркър. Колкото се може по-дискретно бе получила оценка на фермата му, заедно с още няколко парцела в и около Палмето.

Пристигна във фермата рано, Отис тъкмо се качваше на трактора, за да се отправи към нивите.

— Няма да ви отнема повече от минута, господин Паркър — каза тя, докато се приближаваше към него.

— Ако сте дошли да купувате мястото, губите си времето.

— Моля ви, изслушайте ме. — Изчака и той неохотно слезе от трактора. Тя продължи: — Трудно ми е да повярвам, че вие и госпожа Паркър не желаете да прекарате остатъка от живота си в лукс. Бихте могли да си купите красива къща в града и да се оттеглите. Няма да е нужно да работите дори и ден повече, освен ако не пожелаете. Помислете какво ще можете да направите за вашите деца и внуци.

Погледна я с омраза.

— Всичко звучи чудесно, наистина. Но ако реша някога да продавам, няма да бъде на вас.

— Какво имате предвид?

Извади избеляла, червена кърпа от задния джоб на панталона си и се престори, че поправя нещо по трактора.

— Не ви дължа обяснение.

— Господин Паркър, помолих ви да не споделяте интересите ми с никой.

— Не съм казвал нищо. Но вие по-добре трябва да знаете как се разпространяват новостите в малкия град. Приказват хората. Наетият от вас оценител беше тук цели два дни. Възбуди любопитството на някои.

Тя отвори бързо куфарчето си.

— Ето какво ви предлага за мястото и къщата ви Джи Ес Ес.

Подаде му приготвения и узаконен договор и посочи сумата най-отдолу на страницата. Премигвайки, той се взря в цифрата и ченето му увисна.

— Петстотин хиляди долара? Вие будалкате ли ме?

— Не, господин Паркър, съвсем не. Трябва само да се срещнем следобед при нотариуса и да подпишем договора.

— Няма да дойда — тръсна той с глава.

— Уверявам ви, че никой друг няма да ви предложи такава сума за имота ви, господин Паркър. Тя е доста над оценката.

Той я изгледа за момент подозрително, после поклати глава.

— Е, няма защо да бързам. Както ви казах, не съм решил да го продавам.

Обърна се, качи се на трактора отново и запали. Метна сламена шапка и изкара возилото от двора. Джейд остави договора на верандата и го затисна с един камък. Тъкмо си тръгваше, когато чу мрежестата врата да се отваря, вдигна очи и видя госпожа Паркър.

— Добро утро.

— Чувам хората да приказват, че имаш момче. — Жената изрече думите бързо, сякаш й бе трудно да ги произнесе.

— Точно така. Казва се Грейъм.

— Просто се чудех, знаеш ли… дали не е дете на моя Гари?

Обзе я тъга. Отчаяната надежда, която съзря в умореното грозновато лице, разкъса сърцето й. Изкушаваше се да излъже и да обяви Гари за баща на Грейъм, но това в края на краищата нямаше да бъде услуга за семейство Паркър и сина й.

— Не, госпожо Паркър, не е — отговори тъжно тя. — Но желаех да е той още от първия ден, когато разбрах, че съм бременна.

Без да каже и дума повече, измършавялата жена си влезе вкъщи. Вратата хлопна зад гърба й.

След минути Джейд стигна до магистралата. Точно тогава бонбоненочервената кола Ел Дорадо премина покрай нея.

Караше към строежа и се бе замислила за Паркърови. Не забеляза Ел Дорадото, докато то не се изравни с нея. Очевидно бе обърнало и я следваше. Нийл Пачет бе на кормилото.

Усмихвайки се, той й направи знак да спре.

— Върви по дяволите!

Все още с усмивка на уста Нийл я изпревари достатъчно, за да завие остро и почти да се блъсне в черокито на Джейд. Тя инстинктивно натисна спирачката. Нийл паркира напреко пред нея и двете коли застанаха Т-образно на тясната магистрала.

Джейд отвори вратата и слезе.

— Какво си въобразяваш, че правиш?

— Помолих те любезно да спреш. — Неговият тон, неговата наперена походка, подкупващата усмивка, докато се приближаваше — всичко й беше прекалено познато.

По ирония на съдбата бяха почти на същото място, където преди петнадесет години я бе отвлякъл от колата на Дона Ди.

— И както обикновено, ако не мине на твоята, ти се налагаш.

Той направи нисък, галантен поклон.

— Виновен съм.

— Ако искаш да ме видиш, трябваше да си уговориш час.

— Опитвах се, нали? Не получи ли съобщенията, които ти оставях на телефонния секретар?

— Получих ги, но не им обърнах внимание.

— Освен това ми затваряше телефона всеки път, като се обадех. Никога не ми благодари за изпратените от мен цветя по случай завръщането ти в града.

— Изхвърлях ги в момента, в който ги получавах!

— Джейд, Джейд, замина на север и загрубя — изцъка той. — Присвоила си много лоши навици от янките там. Какво стана със сладкото момиче, което всички познавахме и обичахме?

— Беше изнасилена от трима.

Той трепна, но това бе отрепетирана реакция.

— Виждам, че все още ми имаш зъб. Внимавай, Джейд. Горчивината ще те състари преждевременно, ще набръчка лицето ти. Какъв е смисълът? Ламър е мъртъв и погребан. Хъч е на път. Аз… аз идвам при теб като стар приятел, предлагам ти лулата на мира и се надявам да забравим нашето малко недоразумение.

Да омаловажава нейното изнасилване и самоубийството на Гари до малко недоразумение, беше безкрайно нагло! Наложи се да събере цялата си воля, за да не издере самодоволната усмивка на лицето му.

— Ти идваш при мен като подплашен човек, Нийл. Моята фирма е заплаха за феодалната икономика наоколо. На път си да загубиш властта си и го знаеш. Още повече, че и аз го знам.

— Не бързай да елиминираш Пачетови, Джейд.

— Никога не съм го правила. Но този път няма да се наложите.

Влезе в колата си и затвори вратата. Той се наведе и пъхна глава през отворения прозорец.

— Сигурна ли си?

— Ще се погрижа за това.

Попритвори клепки и каза:

— Знаеш ли, Джейд, не можех да повярвам на ушите си, че имаш син, при положение, че нямаш съпруг. Вдигнах си чукалата онзи ден и се замъкнах до твоя дом. И какво да видя — един младок играе баскетбол на алеята, както аз правех навремето.

Тя не можа да прикрие уплахата си. Като я забеляза, Нийл продължи със същия благ, невъзмутим глас.

— Хубаво момче, Джейд. Прилича на мен, когато бях на неговата възраст. — Наведе се още повече. — Е, само си помислих, че вероятно Джорджи не е премахнала бебето онзи ден — видяхме те да влизаш в нейната къща.

— Видяхме?

— Да, Гари и аз. Отидохме да си купим ракия от нея. Колко се изненадахме, като те видяхме да припкаш по тротоара със стиснати в юмрук петдесет долара!

— Не сте отишли да купите ракия! Патрис Уотли ти е казала, че ще бъда там. И ти си завел Гари да ме види.

— Той направо се побърка — засмя се ехидно Нийл.

Цялата трепереше от гняв и едва можа да каже:

— Исках да те убия, но се разубедих. Сбъркала съм. Трябваше наистина да те убия преди петнадесет години!

Той се изхили равнодушно.

— Знаеш ли какво си мисля, Джейд? Мисля си, че си тръгнала от Джорджи с петдесетте долара в ръка и бебе в корема. — Пресегна се през прозореца и нави на пръста си кичур от косата й. — Мисля си още, че бебето е мое, че аз съм го направил. А когато Пачетови решат, че нещо е тяхно, те просто си го вземат.

Тя тръсна назад глава и в същото време премести лоста на заден ход. Колата потегли, почти откъсвайки ръката на Нийл, преди да успее да я извади от прозореца. Джейд подкара джипа и натисна газта. Черокито се изстреля, минавайки на косъм от задницата на последния модел Ел Дорадо. Пръстите на Джейд бяха стиснали кормилото. Стискаше зъби, за да не закрещи. Дяволите да ги вземат! Докога Пачетови ще имат привилегията и силата да я тероризират?

Страх и подозрение все още я измъчваха, когато пристигна на строителната площадка и паркира пред канцеларията си. Вътре беше задушно. Объркана и уплашена, тя включи климатичната инсталация и съблече сакото си. Докато го закачаше на закачалката, вратата зад нея се отвори.

Едрият силует на Дилън се очерта срещу ярката сутрешна слънчева светлина.

— Добро утро — поздрави Джейд.

— Добро утро.

Беше й трудно да го погледне след снощната случка. Бързо насочи вниманието си към правенето на кафе. Ръцете й още трепереха от срещата с Нийл. Тромава и мудна, тя разпръсна зърна от кафе навсякъде.

— Нямах възможност снощи да те попитам как беше пътуването.

— Мисля, че бе резултатно.

— Не те очаквах да се върнеш преди четвъртък.

— Успях да се срещна с всеки от списъка по-скоро, отколкото очаквах.

— Подписа ли договора?

— Исках първо да обсъдя с теб основните кандидати.

— Добре. След като си изпием кафето.

— Значи ли това, че все още съм на работа тук?

Тя се обърна внезапно към него. Въпреки че бе с работно облекло, той не беше влязъл вътре. Стоеше на прага, като че ли чакаше разрешение.

— Разбира се. Ако обичаш, затвори вратата. Хладният въздух излиза.

Той влезе и затвори.

— След случката снощи не бях сигурен, че ще продължа да работя тук. Помислих си, че ще ме изпратиш да си събера багажа.

Понякога й се искаше той да носи по-затворени дрехи. Особено сега. Едва поглеждаше към разголените му гърди, а още по-трудно към изпитателните му очи.

— Няма да е честно да те уволня, нали? Заради една глупава целувка.

Тя нарочно омаловажаваше целувката, защото това бе единственият бърз, безопасен и трезвомислещ начин да се справи със ситуацията — с други думи, тя се примиряваше. Ако не отхвърлеше значението й, трябваше да го подложи на изпитание. Но това щеше да я принуди сама да се измъчва с неопределеността на целувката. А тя не бе подготвена за такова нещо.

Да, неговата постъпка я беше разтърсила. Със сигурност я бе ужасила. Но заедно с тези нормални за нея реакции, имаше допълнително объркване, идващо от дълбоко залегнало любопитство какво щеше да стане, ако не го беше го спряла.

През безсънната нощ бе разигравала различни варианти. Какъв щеше да бъде изходът, ако нейното „не“ не беше достатъчно твърдо да потисне желанието му? Независимо как си задаваше този предполагаем въпрос отговорът винаги бе един и същ. Милувките му щяха да станат по-настойчиви. Много скоро дрехите щяха да са излишни и накрая той щеше да очаква от нея да допусне в себе си онзи твърдост, която бе усетила в долната част на корема си. Щеше да я опознае отблизо, тя щеше да разбере същността, силата и въздействието му. Самата мисъл я вълнуваше изцяло, но това не беше отвращение и страх. Оттам идваше и объркването й. Защо не се чувстваше обидена? Защо не й бе противно?

Опитите на Ханк да я ухажва, след като разбра нежеланието й за това, бяха нежни и мили. Нямаше нищо отстъпчиво в начина, по който устата на Дилън се наложи над нейната, нищо мило в зажаднялото опипване на езика му. Не беше целувана така от времето на Гари. А ако бе напълно откровена, трябваше да признае, че изобщо не беше целувана по този начин.

Реакцията й спрямо настойчивостта на Дилън бе традиционна. Беше отговорила симптоматично съгласно психическия си проблем. Но въпреки всичко, не бе отговорила с обичайната за нея бързина и непреклонност. Даде му време и пространство за ход. Защо? Защото неговата прегръдка я бе възпламенила на места, които смяташе за сексуално непревземаеми. Туптенето на сърцето й не бе от страх, а от особено вълнение, плашещо я с неизвестността си. Необичайната й реакция беше толкова смущаваща, колкото и самата целувка.

Ето защо не бе готова да се справи с нея сега. Срещата с Нийл и заплахите му я уплашиха и уязвиха. Кети беше предчувствала, че ще я атакуват чрез Грейъм. Тя се закле да удвои усилията си да го предпази от тях.

Но най-болният въпрос бе възстановяването на служебните взаимоотношения с Дилън. Трябваше да се оправят веднага, за да върви работата.

Изостави временно грижата за Грейъм и се обърна към Дилън.

— Седни, моля те. Разкажи ми за предприемачите, които имаш предвид.

Той се настани, а тя наля кафе. Вече знаеше, че го пие без мляко, затова му подаде горещата чаша и седна зад бюрото си.

— Съкратих ги до трима — каза той и й подаде папката, която носеше. — Не са в някакъв специален ред.

Тя хвърли поглед на трите получени от Дилън оферти, върна се на първата и започна да я чете по-задълбочено. Той се въртеше неспокойно на стола си. Тя усещаше, че ще я заговори, преди да беше произнесъл и звук дори.

— Чувствам, че трябва да ти се извиня, Джейд, но не съм сигурен защо и за какво.

— Не е необходимо.

— Виждам, че си разтревожена.

— Вярно е, но няма връзка с теб.

Тя продължи да гледа листите пред себе си, но възприемаше много малко от прочетеното. Не можеше да се концентрира — мисълта й се връщаше към усещането за мустаците му върху нейните устни.

— Ти ми обясни веднъж положението, с целувките имам предвид.

— Спомням си разговора.

— Онзи път, когато те целунах в лимузината… добре де, искам да знаеш, че то беше съвсем различно от снощи. Снощи…

— Не желая обяснения!

— Въпреки всичко не ми се ще да си мислиш, че съм си въобразил нещо поради твоето приятелско отношение.

— Нищо не си мисля.

— Не си ме поощрявала за секс.

— Приятно ми е да го чуя.

— Нямах намерение да те целувам, Джейд. Беше спонтанно.

— Разбирам.

— Ако по-навреме ми беше казала, че не ти харесва…

— Не съм казвала, че не ми харесва.

Едва когато чу собствените си думи, тя осъзна какво бе признала. Погледнаха се безмълвно, конфузно. Тя въздъхна дълбоко. Нямаше оръжие срещу силата на погледа му.

— Значи ти е харесало? — попита той с дрезгав глас.

— Не. Имам предвид… — Сведе очи отново. — Всъщност казах, че не мога… не мога да го направя, Дилън.

— Не можеш да целунеш партньор в бизнеса?

— Никого не мога да целуна!

Чу го как слага чашата си от кафето на края на бюрото. Дрехите му се потриха във възглавницата на стола, когато се наведе напред.

— Никого не можеш да целунеш?

— Да.

— Защо?

— Това е моя работа.

— А сега е и моя — каза той с повишен тон.

Тя вдигна смело глава и го погледна, но веднага й се прииска да не беше го правила. Той бе подпрял лакти на бюрото й, леко приведен. Лятното слънце бе прошарило косата му на ивици. Голите му ръце, широкият гръден кош, лицето с мустаците и непроницаемите светлокафяви очи излъчваха мъжественост, която, както и целувката му, едновременно я очароваше и отблъскваше.

— Темата е приключена — каза тя рязко.

— Засега.

Тя се загледа в документите по бюрото си и се покашля леко.

— Бих искала да обсъдим офертите, за да можеш да решиш.

— Добре — съгласи се бавно той.

Въпреки това Дилън продължи да я пронизва с непоколебимия си твърд поглед през цялото време. Тя се чувстваше смутена. Той вършеше всичко с тази негова проклета напрегнатост — работа, поглед и… целувка.

 

— Мътните да го вземат, писна ми вече от това! — Иван нямаше предвид нито своята недъгавост, нито инвалидния стол, макар че биеше с юмруци по облегалките му. Беше провокиран от лежащия в скута му договор, който Нийл беше измъкнал от госпожа Паркър.

— Кой с всичкия си би дал половин милион долара за онова жалко парче земя?

— Не съм аз — отговори мрачно Нийл.

— За какво ли й е притрябвало?

— Може би просто иска да прокара железопътна линия. Според документите, заводът ще изнася стоки през океана от Порт Роял. За каквото и да й трябва, новината е лоша за нас.

Нийл гледаше към договора с навъсено чело.

— Това вероятно е само първото предложение на Джейд. Джи Ес Ес са червиви с пари. Тя ще продължи да наддава, докато Отис се предаде.

— Налей ми питие! — изръмжа Иван.

Нийл наля бърбън и за себе си. Тази сутрин бе издигнал добър фронт пред Джейд. Всъщност тя бе улучила целта. За първи път в живота му неговата увереност беше накърнена.

Не бе лесно да манипулират Джейд, както той и Иван глупаво се бяха надявали да направят. Очевидно пренебрегваше телефонните му обаждания. Заяви, че е изхвърляла изпратените от него рози. Разпалваше сред обществеността подчертан интерес към новия завод. Той имаше лошото предчувствие, че тя щеше да се справи с тях.

Баща му бе стар и недъгав. Гласът му се чуваше, но дали хората се вслушваха наистина в него? Каква власт можеше да упражнява Иван при новото положение? Славеше се с машинациите си спрямо хората, предлагайки им работни места. Не след дълго сигурно той щеше да ги моли да работят за него.

Нийл огледа обстановката около себе си. Персийски килими, фин порцелан, ръчно изработен кристал — всичко беше наследено от рода на майка му и не им струваше никакво усилие. Притежаваха най-голямата и красива къща в областта. Всяка година караше нова кола. Обичаше името си Нийл Пачет и влиянието му в града. Нямаше никакво желание животът му да се променя точно сега.

Погледна прегърбения си баща в инвалидната количка и разбра, че не може да остави тяхното бъдеще в ръцете на стареца. Той вече не бе в състояние да води битката, но беше научил сина си как да воюва мръснишки. Време беше Нийл да напрегне мишци.

— Ето какво смятам да направя, татко. Ще отида в банката и ще изтегля петстотин хиляди долара.

Иван го изгледа остро.

— И какво ще използваш за гаранция?

— Декар-два тук, декар-два там. Ще събера достатъчно имот да покрия кредита.

— Не ми харесва да продаваме земята.

— Никога не си харесвал и идеите ми за влагане на капитали. Затова сега сме обвързани само с една фабрика, която е на път да бъде засенчена от ново предприятие. Ако беше ми разрешил да модернизирам и разширявам, да осъществя някои от желанията си, нямаше да сме в това положение — каза сърдито Нийл. — Затова сега млъкни и ме слушай!

Иван се намръщи, но замълча. Нийл продължи:

— Джейд проявява интерес към няколко места, но фермата на Паркър е най-голямото и следователно, най-важното за нея. Ето какво ще преследваме: ще се докопаме до имота на Отис.

— Банката може да не ти отпусне толкова голям заем.

— Защо не, ако е краткосрочен! Трябва само да осигуря фермата на Паркър! Тогава госпожицата ще дохвърчи при мен с договор на Джи Ес Ес. И бас ловя, че цената на собствеността ще се е повишила изведнъж. Не само на земята на Паркър, но и на нашите парцели наоколо.

Ако тя може да предложи половин милион, сигурно ще наддава и още. Ще купува от нас и ще изплатя банковия заем. Нищо няма да ми струва, а междувременно ще постигна значителна печалба.

— Какво ще кажеш на банката? За какво са ти парите?

— Ще измисля нещо. Не искам да се разчува из града. Ще ми се да шокирам Джейд изневиделица.

Нийл имаше вече планове как да използва печалбата, но не желаеше да ги обсъжда с баща си, преди да отмине цялата акция. Надяваше се, че Иван ще се съгласи да обнови и разшири собствения им бизнес. Години наред се караха по този въпрос. Старецът упорито се придържаше към традицията и пренебрегваше модерните технологии. Вероятно сегашното положение щеше да промени становището му. След злополуката с влака Нийл движеше работата, въпреки че Иван държеше властта в свои ръце. Крайно време беше всички, включително и баща му, да започнат да го приемат като шеф.

Доизпи остатъка от питието си.

— Искаш ли да ти доведа момиче за довечера, татко?

Очите на Иван заблестяха.

— Онази, червенокосата, която ми подари за рождения ден, имаше голяма уста.

— Ще проверя дали е още в града.

— Но не тази вечер. Имам много да премислям, за да се занимавам с жени. — Потри си замислено брадата. — Все ми се струва, че пропускаме нещо. А Отис? Какво ще му кажеш?

— След като всички се връщате толкова назад, ще те оставя ти да се оправяш с него.

Иван се закиска.

— Той е по-тъп от боклука, който обработва. Ще му припомня колко добре съм се отнасял с него през всичките тези години. Ще му кажа, че ако продава мястото си, то нека бъде на приятел. — Помисли малко и продължи. — По-добре да помолиш банката за шестстотин хиляди. Няма да е лошо да подсладим сделката. Онази кучка Спери може да бъде дяволски убедителна.

— Хубава идея.

Нийл се надигна да върви, но Иван го задържа.

— Покажи ми снимката на момчето още веднъж. Иван също беше изненадан, като научи, че Джейд има голям син. Нийл го бе снимал и донесъл на баща си снимката да го види. Подаде му я, въпреки че беше я разглеждал с часове.

— Сутринта минах покрай къщата им. Той косеше тревата. На точната възраст е.

— Ти ми каза, че тя ходила при Джорджи.

— Да, но не го е махнала.

— Откъде знаеш? Джорджи е мъртва, не можем да я попитаме.

— Днес посрещнах Джейд с този въпрос. Тя не отрече. Но и да беше, знам, че съм прав. Аз й пукнах черешката. Не беше спала с Гари Паркър.

— Страшен си, сине! — Иван се наведе напред, облиза се алчно и размаха снимката. — Помисли си само какво би означавало за нас, ако момчето е твое.

— Няма нужда да мисля. Сигурен съм, че е мое. — Изражението на Нийл бе лукаво и заплашително. — Искам го, татко!

— И тримата сте я имали онази нощ — отбеляза Иван намръщен. — Може да е на Хъч. Дори на Ламър.

— Но той не прилича на тях!

— Също и на теб! — извика баща му. — Одрал й е кожата! Защо, по дяволите, си толкова сигурен, че е твой син?

— Мой е!

— Иска ти се да вярваш, че е твой син, нали? — попита Иван с гадна усмивка. — Защото знаеш, че е единственият евентуален твой наследник, който можеш да имаш.

Нийл прокара ръка по горната си влажна устна. Катастрофата бе отнела краката на Иван и възможността на Нийл да продължи рода. Товарният влак беше премазал предната трета на колата им. Нийл бе приклещен сред частите няколко часа, преди да пристигне спасителният отряд и да разреже огънатия метал, за да го освободи. Притокът на кръв до тестисите му бе прекъснат дълго време и той получи стерилитет завинаги. Не обичаше да мисли за това.

Слава богу, че остана поне потентен. Щеше да се самоубие, ако и това го беше сполетяло. Но всеки път му прилошаваше, щом станеше дума за наследник. Още от детската люлка му бе втълпявано, че едно от задълженията му е да осигури мъжка рожба. Очакваха го от него. Единствено то имаше значение.

Нийл тупна Иван по гърба.

— Остави всичко на мен, татко. Той е мой син и аз ще се бия за него. Но първо трябва да поставим майка му на колене.

По пътя за града той си тананикаше тихо. Имаше вече подготвен план и се чувстваше добре. Дразнеше се обаче от факта, че Джейд се отнасяше към него с пълно презрение. Още преди години го бе отхвърлила заради Гари Паркър. Гледаше на него като на нещо от задния двор. Не можеше да понася жена, която си мисли, че го превъзхожда. Преди да приключи с нея, Джейд Спери щеше да проклина деня, в който го е избрала за противник.

 

Джейд вкара колата в алеята за паркиране. Грейъм беше на предната полянка и подритваше футболната топка.

— Здрасти, мамо!

— Здрасти.

— Виж! — Дриблираше с топката през двора. На няколко крачки от майка си я ритна силно, право в ствола на един бор. — Гол! — извика той и вдигна победоносно юмруци над главата си.

— Не е толкова трудно без вратар.

Той отметна няколко потни черни къдрици от челото си.

— Какво?

— Опитай пак, но аз ще пазя на вратата.

— Добре. — Оттегли се с топката в другия край на двора.

Джейд събу високите обувки и зае защитна стойка пред дървото.

— Готова съм.

Вместо да тръгне отново направо, Грейъм лъкатушеше през тревата, изкусно маневрирайки с пета. Джейд стоеше пред „вратата“, но той успя триково да я изтегли встрани и преди тя да се усети, ритна топката право в дървото.

— Гол!

Джейд се настърви, втурна се напред, бутна го и се строполи след него на земята.

— Фаул! Фаул!

Тя го гъделичкаше в ребрата. Но той я изненада, като се извъртя на една страна и се освободи. Тя седна задъхана.

— Кога се научи да правиш всичко това? Само преди няколко месеца те надвивах.

— Раста.

Тя го изгледа с майчинска гордост.

— Наистина.

— Колко тежиш, мамо?

— Колко нетактично!

— Кажи де, колко?

— Около петдесет и седем килограма.

— Аз съм по-тежък от теб!

— Какво правите вие двамата там? — Кети ги наблюдаваше от верандата.

— Играхме футбол и аз загубих — оплака се Джейд.

Грейъм стана и й помогна да се надигне.

— Търсят те по телефона. Да кажа ли да изчакат до края на полувремето?

— Много смешно — отбеляза Джейд, тътрейки се по стълбите.

Кети се засмя.

— Ще ти налея една кола.

— Благодаря — каза Джейд през рамо и се запъти по чорапи към телефона в хола.

— Ало?

— Госпожице… ъ-ъ… Джейд?

— Да.

— Аз съм Отис Паркър.

Мина повече от седмица, откакто тя остави договора у тях. Беше устояла на изкушението да му позвъни и сега се зарадва, че най-после той се обажда. Отговори с престорено спокойствие.

— Здравейте, господин Паркър.

— Един мъж вдигна слушалката на номера от визитната ви картичка. Той ми даде този номер.

— Сигурно е бил господин Бърк. Надявам се, че се обаждате да ми съобщите, че приемате предложението ми.

— Не, не съвсем. Трябва още да помисля.

Хвана слушалката с две ръце и кимна, за да благодари на Грейъм за студеното питие.

— Господин Паркър, готова съм да повиша офертата. — Трябваше да внимава, защото не бе наясно с причината за неговото увъртане. — Какво ще кажете за сумата от седемстотин и петдесет хиляди долара?

Той закри с ръка слушалката. Джейд долови приглушен разговор. Консултираше се с някой. Госпожа Паркър? Нейното мнение и съвет ли го интересуваха? Или се намесваше трета страна?

— За да предлагате такава цена, сигурно мястото много ви трябва.

— Наистина.

— За какво?

— Не съм упълномощена да ви кажа.

— Хмм, добре. Аз…

— Преди да ми дадете отговор… бих искала да ви съобщя, че ще имате осемнадесет месеца да освободите мястото. С други думи, Джи Ес Ес ще стане собственик след подписването на нотариалния акт, но ние няма да се намесваме година и половина. Така семейството ви ще има достатъчно време да се изнесе. Не сте задължен да използвате периода, но имате право на избор.

Джейд си пийна от кока-колата, преди да завърши този разговор. Пръстите й бяха студени като чашата с лед.

— Ще ви се обадя допълнително — каза най-после господин Паркър.

— Кога?

— Когато реша.

— Господин Паркър, ако трета страна…

— Това е всичко засега. Дочуване.

Джейд дълго се взираше в телефона, след като затвори, и й се искаше да бе казала повече неща, по по-различен начин. Трябваше да се справи със ситуацията с бели ръкавици. Беше заложила не само гордостта си, но и бъдещето си в Джи Ес Ес.

 

Отис Паркър остави слушалката и се обърна към гостите си.

— Е, Отис, какво ще й кажеш, когато се обадиш отново? — гледаше го Иван изпод вежди.

Отис се почеса по главата и погледна с неудобство към жена си, която седеше на дивана, мълчалива и скована.

— Не знам точно какво да правя, Иван. Тя ми предлага седемстотин и петдесет хиляди и ми отпуска повече от година да се изнесем. Ти едва ли можеш да предложиш такава сделка.

— Можем и ще го направим! — Челюстта на Нийл сякаш бе изваяна от гранит, очите бляскаха твърдо. През цялата среща с Паркърови стоеше прав. Донесе Иван, сложи го на фотьойла с мазната облегалка и се подпря небрежно на стената, преструвайки се на спокоен.

Седмицата беше ад за него. Желаеше сделката и колкото по-бързо я реализираше, толкова по-добре. Не обичаше да е затънал до гуша в дългове. Но бе стигнал до тук и трябваше да продължи до края. Ако се наложеше, щеше да ипотекира лодката и къщата на плажа в Хилтън Хед. Едва забележимо кимна на баща си.

— Дай ни няколко седмици да си премерим силите с нея — обърна се Иван към Отис. — Дължиш ми го след всичките кредити, които съм ти отпускал. — Продължи, прилагайки най-добрата си тактика, тактиката на страха. — И няма да скрия от тебе, Отис, че ме разочарова. Трябваше да дойдеш и да ми кажеш още първия път, когато Джейд ти е предложила да купи мястото. Нямаше да разбера, ако не бяха шпионите ми, които се грижат за моите интереси. Най-напред си помислих, че ме лъжат, като ми съобщиха, че си замесен в заговора на Спери да ме разори.

— В никакъв заговор не съм замесен, Иван.

— Да, но на мен така ми изглежда. Моята оферта все още лежи недокосната на масата. Ето ме мен тук. Считам, че сме приятели, ще повиша сина ти, който работи при мен. Да, ще го направя бригадир и ще му вдигна заплатата заради нашето приятелство. Ще могат с допълнителните пари да си покрият нуждите за бебето. — Той изсумтя и остави Паркър да си мисли по недоизказаното.

Нийл схвана намека му.

— Готов ли си да тръгваме, татко?

— Смятам, че да. Както ми изглежда, няма да сключим сделка тази вечер. — Кимна към сина си да го вдигне. — Уморих се от това разтакаване, Отис. Готов съм вместо теб да взема решение, чуваш ли?

Отис тръсна отчаяно с глава.

Нийл взе Иван на ръце и го понесе. Отис тръгна към вратата, отвори я и я задържа да минат. На прага Нийл се обърна към него и каза:

— Не мога да повярвам, че ще правиш бизнес с Джейд, след като Гари се обеси заради нея. Ако й продадеш мястото, той ще се обърне в гроба.

Госпожа Паркър издаде тих скръбен стон. Той изгледа и двамата презрително, изнесе баща си по скърцащата веранда и го завърза на предната седалка на Ел Дорадото.

Когато се отдалечиха от къщата, Иван се обади:

— Хубава работа свърши. Последните ти думи могат да преобърнат нещата.

— Но не можем да разчитаме само на това.

— Какво искаш да кажеш?

— Парите са по-добра причина от чувствата. Вместо да се противопоставяме на офертата на Джейд, трябва да се върнем с по-изгодно предложение.

— Защо, по дяволите?

— Тя чака той да й се обади с отговора си, нали? Бихме могли да я надскочим, да сащисаме стареца и да напишем името му, преди да е успял да се съвземе. Играта може да продължи безкрайно. С якия си гръб тя ще вдига цената до второто пришествие. И сигурно има защо, иначе не би увеличила сумата толкова много за толкова кратко време.

— Прави каквото трябва, момче — избоботи Иван и потри разсеяно гърдите си. — Няма да мога да се наспя като хората, докато тази кучка ми се пречка в живота.