Сандра Браун
С дъх на скандал (11)

10.

Моргънтаун, Южна Каролина, 1977 г.

Господин Мичъл Р. Хиарън, декан по студентските въпроси и финансови помощи в колежа Дендър в град Моргънтаун, Южна Каролина, отвори папката с молбата за кандидатстване на Джейд Спери и й подаде квитанция през отрупаното си бюро.

— Предайте тази разписка на касиера, когато се записвате.

Погледът й се прехвърли от мъжа към картонения лист. Върху официална бланка на администрацията в колежа беше добавен чек за нея. Опита се да различи цифрите, но не можа.

— Сумата ще покрие разходите за образование, учебници и всички такси — каза деканът. — Всекидневните нужди поемате вие, въпреки че ще се радваме да ви представим списък на налични квартири на по-ниски цени.

Едва можеше да го разбере от вълнение.

— Аз… не знам как да ви благодаря, доктор Хиарън.

— Можете да ми благодарите чрез старание и прилежност. Учете упорито. Занимавайте се сериозно. Реализирайте целите си.

— Да, да, ще се старая. — Засмя се радостно и с облекчение. Стана рязко и се наклони на една страна. — Благодаря ви! Няма да съжалявате. Вие…

— Добре дошли, госпожице Спери. Смятам, че ще бъдете полезна за колежа Дендър. Той е малък, но със солидна академична репутация. Гордеем се с усърдието и честността на нашите студенти.

Обстоятелствата бяха принудили Джейд да се откаже от стипендията в Държавния колеж на Южна Каролина. След като работи повече от година в голям магазин за обезценени стоки в Савана, обърна се за финансова помощ към много други университети и колежи. Погледна отново към чека в ръката си, сякаш не вярваше, че е истински.

За да приключи срещата, доктор Хиарън стана и протегна ръка.

— Ще се радвам да се видим отново, като дойдете. Искам да знам какви предмети ще изберете през първия семестър. Факултетът проявява интерес персонално към всеки студент.

— Обещавам да се обадя. Още веднъж ви благодаря. — Джейд се запъти към вратата. Отвори я, обърна се и добави: — Моля ви, благодарете от мое име на останалите членове от комисията за стипендии.

— Добре. Довиждане, госпожице Спери.

— Довиждане.

Дългият коридор пред кабинета беше празен и тих. На Джейд й се прииска да изкрещи от радост към готическия, куполообразен таван, но се въздържа. Изтича развълнувана към изхода, без да обръща внимание на великолепната архитектура.

Навън вече даде изблик на чувствата си. Облегна се на една от внушителните колони и се взря в разписката, преди да я притисне щастлива към гърдите си. После я мушна дълбоко в дамската си чанта, излезе от сянката на предверието на административната сграда и тръгна под слънчевите лъчи на късното лято.

Всичко изглеждаше по-ярко и приятно, отколкото на идване, когато бе много нервна. Цветята покрай тротоарите искряха. Небето беше кристално синьо, облаците — бели, без никакви петънца. Никога не бе забелязвала колко наситено зелена е тревата, а може би в района на колежа тя просто бе по-различна?

Чувстваше се като Дороти от „Вълшебникът от Оз“ — изхвърлена изведнъж от черно-белия свят в пъстротата на Техниколор. Беше преминала през ада, но се появи от другия край, за да открие, че животът все пак си струва усилията.

Камбаните на часовниковата кула върху параклиса в колежа удариха един часа, когато минаваше покрай библиотеката. Обзе я чувство на спокойствие и оптимизъм, което не бе усещала от деня на изнасилването. Днес започваше нов живот.

Колата й запали трудно и едва надхвърляше тридесет мили в час с премигващ термостат. Пътуваха от Савана много бавно и тъй като целият път щеше бързо да им отнеме няколко часа, бяха дошли още предния ден. Регистрираха се в мотела Пайн Хейвън и Джейд използва няколкото часа да разгледа района на колежа по светло.

Той съставляваше ядрото на града, който, според нея, имаше свой облик и очарование. Единственото местно величие беше колежът, а куполовидната административна сграда бе най-високата постройка. Около колежа имаше кокетни квартали с великолепни домове, обитавани от членовете на факултета. Търговският център на Моргънтаун бе концентриран на едно място и щеше да удовлетворява нейните нужди.

Къде щяха да живеят? Можеха ли да намерят евтин апартамент до колежа, за да ходи пеш на лекции и да освободи колата за Велта? Есенният семестър започваше след месец, но имаше още толкова много работа. Какво да потърси първо — работа на час или жилище?

Паркира колата пред къщичка номер три и гузно се присмя на самата себе си, че е изпаднала в характерното си състояние на безпокойство. Днес ще се отпусне и ще празнува. Присъждането на стипендията бе първата положителна стъпка към постигането на главната й цел — да види наказани убийците на Гари.

Нийл Пачет, Хъч Джоли и Ламър Грифит бяха отговорни както за нейното изнасилване, така и за самоубийството на Гари. Ако понякога решителността й за справедлива присъда се поразклащаше, беше достатъчно да си припомни ужаса от висящото на въжето тяло. Със своето насилие, подлост и лъжи Нийл и приятелите му бяха подтикнали Гари към самоубийство.

Джейд нямаше да се успокой, докато не платят за престъпленията си. Отмъщението нямаше да дойде бързо. Този бавен, болезнен процес можеше да продължи с години, но тя бе подготвена за това. Беше поставила началото благодарение на доктор Хиарън и неговата комисия.

Очакваше вратата на къщичката да бъде заключена и се изненада, когато тя се отвори.

— Майко? Взех я!

Джейд пристъпи в малката плесенясала стая. Вентилаторът на прозореца работеше, но не успяваше да изтласка навън влажния въздух. Веднага отбеляза три факта. В краката на Велта лежеше опакован куфар. От другата му страна стоеше омразен на Джейд мъж. И трето — Грейъм, нейното бебе плачеше в преносимото си кошче.

На прага Джейд се поколеба и се опита да отгатне какво означава куфарът. Очите на мъжа шареха и отбягваха да срещнат нейния поглед. Прищя й се да поиска обяснение, но майчиният инстинкт надделя. Пусна дамската си чантичка на леглото, отиде до кошчето и вдигна ревящото бебе.

Сгуши Грейъм към гърдите си.

— Шшт, миличко, какво има? Мама се върна. Всичко е наред. — Тя го полюля, докато спре да плаче, и се обърна към майка си. — Той какво прави тук?

Мъжът се казваше Харви или нещо подобно. Джейд не помнеше. Нарочно го бе изтрила от паметта си, след като накъса служебната му визитка и захвърли парченцата в лицето му. Заяви, че ако той не напусне доброволно родилното отделение, тя ще го изгони. Въпреки че се беше представил като учредител и директор на частна агенция за осиновяване, Джейд имаше друго мнение относно кариерата му. Беше толкова осиновител, колкото наркотрафикантът — фармацевт.

Харви бе откритие на Велта. Тя увери Джейд, че той е разрешение на всичките им проблеми и най-вече на незаконното й дете. Без да попита дъщеря си, го бе довела в болницата на другия ден след раждането на Грейъм. Харви предложи няколко хиляди долара за сина й.

— Бяло, мъжко, новородено без дефекти се оценява с най-високата цена в бизнеса — беше заявил той.

Тогава Джейд вдигна страхотна врява и наруши спокойствието на пациентките и медицинските сестри.

Сега притисна Грейъм още по-силно в обятията си и загледа майка си.

— Казах ти още, преди да се роди бебето, че няма да го дам за осиновяване. Повторих го и след раждането му. Не съм си променяла становището. Помоли приятеля си да напусне или ще извикам полиция!

— Харви не е тук по повод на твоето бебе — отговори Велта.

Джейд ги изгледа подозрително.

— Какво прави тогава тук? Как е разбрал къде сме.

— Аз му се обадих снощи и му казах.

— Защо?

Грейъм започна да се гърчи в здравата прегръдка, но тя не го пускаше. Въпреки думите на майка си, страхуваше се да не го сграбят и да й го отнемат. За съжаление проблемите им не бяха ги сближили. Последната година техните обтегнати взаимоотношения напълно се влошиха. Желанието на Джейд да получи образование дразнеше Велта. Според нея изходът при незаконно дете бе съпруг.

— Нека се върнем в Палмето, Джейд — беше предложила тя един ден в началото на лятото, когато настроенията се бяха сгорещили като знойното време. — Там поне ще бъдем аутсайдери в позната обстановка. Ако се отнесеш добре с тях, сигурна съм, че поне едно от момчетата ще признае Грейъм и ще се ожени за теб.

Джейд почти я удари.

— За предпочитане е Нийл Пачет, нали?

— Е, много по-добре е да живееш в онази приказна къща, отколкото в този бордей! — беше извикала Велта, разпервайки широко ръце, за да покаже мизерния им апартамент в Савана. — Това изобщо нямаше да се случи, ако беше мила с него.

Тогава Джейд бе взела Грейъм, избяга от къщи и се върна едва когато бурята започна. Велта не заговори повече за Палмето и Джейд реши, че най-после тя се е отказала от идеята си. Очевидно, но беше съставила друг план, включващ Харви.

— Все още не си ми казала какво прави той тук — настоя Джейд.

— Срещаме се редовно от онзи ден в родилното отделение. Тайно, разбира се.

Джейд обгърна Грейъм още по-плътно. Да не би да са заговорничили как да й го отнемат? Щяха ли да се опитат да я изкарат неподходяща майка? Няма да им разреши. Никой не можеше да й вземе сина.

— Харви е достатъчно благороден да извини твоята грубост — каза Велта. — Като се сетя за сцената в болницата, му се чудя, но той има добро сърце. — Велта се обърна към него и му се усмихна. — Както и да е, вчера като пристигнахме видях, че това място ти допада. Независимо аз какво искам, ти си решила да учиш тук. Затова снощи, когато отиде да купиш хамбургери, аз се обадих в Савана и приех предложението му.

Шокирана, Джейд повтори:

— Предложението му? Имаш предвид за женитба?

— Точно така — отговори дръзко Велта. — Чакахме те да се върнеш, за да можем да тръгнем.

Джейд ги зяпна недоверчиво, после се разсмя.

— Мамо, ти се шегуваш! Нима ще живееш с този човек? Кажи ми, че всичко е майтап.

— Не, не, уверявам те. Харви взел и докарал нещата ми до Савана. Задръж каквото е останало. Хайде, Харви! Достатъчно чакахме.

— Мамо, почакай! — Джейд сложи Грейъм обратно в кошчето и изтича след майка си, настигайки я до сивия седан. — Да не си се побъркала? — попита Джейд. — Не можеш просто така да заминеш.

— Аз съм възрастен човек. И мога да правя каквото поискам.

Джейд се стъписа. Велта й отвръщаше с думи, които самата тя напоследък й беше казвала нееднократно. Особено когато се отнасяше за желанието й да задържи бебето.

— Не го прави — прошепна настойчиво Джейд. — Знам, че вършиш това нарочно заради мен, мамо. Имам нужда от теб. Моля те, не заминавай!

— Наистина се нуждаеш от мен. Толкова по-зле, Джейд. Прехвърляш проблемите си върху моя гръб. Няма да гледам бебето, докато ти припкаш до колежа всеки ден.

Джейд подхвана друг курс на действие.

— Забрави, че имам нужда от помощта ти за Грейъм! Ще намеря начин да го гледам — добави бързо. — Но помисли какво вършиш, мамо.

— Толкова ли ти е трудно да си представиш, че някой мъж ме намира привлекателна?

— Не, естествено. Но в желанието си да го направиш, — вероятно си въобразяваш неща, които не съществуват. Не си ли помислила за това? Поне си дай време да го опознаеш по-добре.

— Вече нямам време. Отдавна съм спряла да се грижа за себе си. Уморих се да плащам за твоите грешки. Заради теб напуснах работа, продадох къщата си и се преместих в друг град.

— Вината не беше моя — опълчи се Джейд с дрезгав и измъчен глас.

— Остави се да те изнасилят, после настоя да задържиш бебето, въпреки че най-добре за всички бе да се отървеш от него.

— Не и за мен, мамо. Исках Грейъм. Обичам го!

— Добре, Харви пък обича мен. След всичко, което съм преживяла, той иска да ми предложи нещо по-хубаво.

Джейд се почувства отговорна за майка си. Беше нейно задължение като дъщеря да се намеси и предпази от лошото, дори и да я обидеше. По-добре да нарани чувствата й, отколкото да я остави да разбие живота си.

— Той не те заслужава, мамо — каза Джейд. Погледна презрително мазната му коса и лъснатия от петна костюм. — Играе си с чувствата на хората за своя облага. Търгува с човешкия живот. За такъв ли тип искаш да се омъжиш? Татко бе отличен с Медала на Честта. Той беше герой. Как можеш дори да си помислиш?

— Твоят героичен баща се самоуби, Джейд.

— Не е вярно!

Очите на Велта се присвиха злобно.

— Живеехме си добре, преди да се появиш ти. После Рон не свикна с новото положение и пръсна черепа си. Така че в твоя чест има две самоубийства, Джейд. В действителност ти не ми донесе нищо, освен тревоги, още от деня на зачеването ти. Нямам никакво намерение да доизживея дните си в разрушителната ти сянка! — бутна Джейд настрани и отвори вратата на колата.

Харви я затвори шумно след нея, заобиколи и седна на шофьорското място. Велта си държеше главата извърната, докато даваха заден и потеглиха.

— Мамо, не! — Джейд се спусна към колата, но тя замина. Наблюдава ги втрещена как се отдалечаваха от погледа й, а после Грейъм заплака и я върна в действителността.

Затътри се като пияна към неуютната къщичка. Бебето размахваше наперено топчести ръчички. От отворените му устенца се показваха два зъба. Джейд му гугукаше, докато подменяше пелените. Очевидно в бързината да се приготви и тръгне с Харви Велта не беше се погрижила за това през цялото време.

Седна до Грейъм, залюля го и чакаше шишето с мляко да се стопли. Когато стигна необходимата температура, пъхна биберона в устата му. Той лакомо засмука. Поради вълчия му апетит го бе отбила доста преди емоционално да е готова да спре да го кърми.

Хвана я за блузата и пръстчетата му се забиха в тъканта. Докато сучеше от гумената цицка, тя го притискаше плътно, за да не губи усещането, че го храни от тялото си.

За нея цял живот щеше да си остане загадка, как нещо толкова красиво и сладко, като Грейъм може да се роди от грозотата на едно изнасилване. Рядко свързваше зачеването му с инцидента, защото това я караше да се замисля чие семе се е вкоренило в нейното тяло. Изобщо не искаше да разбере.

Откъсването на неговия произход от изнасилването беше станало онзи следобед в дома на Джорджи. Бе казала на Джейд, че се гордее не само с прецизното боравене с медицинските инструменти, но и с инстинкта си към хората. Онзи ден той я подтикна да попита младата и уплашена Джейд дали наистина желае да абортира бебето.

— Ти просто не изглеждаш като момичетата, които идват обикновено при мен, госпожице Спери. Дори боклукът Патрис Уотли го казва. Сигурна ли си, че искаш да го направиш?

В този момент Джейд разбра, че всъщност не желае това. Зародишът в нея като по някакво чудо беше престанал да се свързва с изнасилването. Растящото в утробата й дете бе нейно. Тя го обикна всеотдайно.

Откровението й оказа силно емоционално въздействие и тя се отпусна върху гумираната маса на Джорджи. Плака необуздано половин час, но не от мъка, а от облекчение, че най-после се освободи от агонизиращото решение, преследващо я седмици наред.

Избликът я омаломощи и развълнува. Накрая се посъвзе, благодари през сълзи на Джорджи и си тръгна. Жената задържа петдесетте долара заради придумването на нерешителното момиче да не прави аборт.

— Готов ли си да се оригнеш? — Джейд издърпа биберона от устата на Грейъм. Той се разбунтува, но се успокои, щом майка му го потупа по гърба и се оригна шумно.

— Боже! — възкликна тя. — Страхотно нещо! — Бебето я погледна и се усмихна. Прилив на обич премина през тялото й като венозен наркотик във вените. Прокара палец по долната му устна, за да изтрие лигите от мляко и слюнка. Облиза пръста си, отново го гушна към гърдите си и му подаде шишето.

Онзи далечен ден Джейд бе олекнала от прекалено много вълнение и си беше тръгнала от дома на Джорджи с нова надежда. Ако обясни всичко на Гари, което трябваше да направи още в нощта на нападението, той щеше да я разбере. Колкото е внимателен и мил, ще се съгласи със задържането на бебето. Щяха да напуснат Палмето, щяха да се оженят и преследват общите мечти. Гари щеше да приеме детето като свое и никой няма да разбере истината. С тези мисли в главата си беше бързала към дома на приятеля си.

Но точно там паметта й винаги умоляваше за отклонение. Шосето към фермата винаги водеше към плевнята и зловещата гледка, която я очакваше.

— Само да ми вярваше малко по-дълго!

Тя се наведе и прошепна думите към кадифените бузки на Грейъм.

— Защо го направи, Гари? — Разбира се, че знаеше защо. Беше загубил вяра в нея. Виновниците за това си живееха невредими — но не за дълго.

Господ бе милостив поне в едно отношение — Грейъм не приличаше на никой от нейните нападатели. Никоя от чертите му не намекваше за нечие бащинство. Имаше черна и чуплива коса като нейната. Очите му щяха да останат сини, леко скосени във външните краища. Единственото лице, което се очертаваше от възпълничката бебешка хубост бе на Роналд Спери — мъжки вариант на нейната физиономия. Беше доволна, че детето приличаше на баща й.

Още в деня, когато се случи, Джейд бе осъзнала колко съмнително е злополучното определение на смъртта му. Въпреки това за нея бе жесток удар да чуе истината от майка си. Велта винаги яростно беше отричала преднамереността на фаталната, причинена от самия съпруг, рана. Фактът, че допуска и приема Джейд за виновна, показваше на дъщерята дълбочината на майчината антипатия.

Толкова нещастна ли се е чувствала Велта с Джейд, та реши да избяга с мазния Харви? Така изглеждаше. Момичето копнееше поне за един скъп спомен от майка си, към който да се връща, но за разлика от баща си, тя не й беше оставила нищо мило.

Грейъм се нахрани, но тя не го върна в кошчето, а продължи да го притиска. Често го правеше, когато се нуждаеше от топлината на човешки контакт. Сега, след като шокът от заминаването на Велта избледня, мислите как това ще се отрази на нея и Грейъм започнаха да проникват в съзнанието й.

Джейд имаше само чифт дрехи за преобличане и около тридесет долара. Едва ли щяха да стигнат да се върнат в Савана. И как щеше да пристигне отново в Моргънтаун сама?

— Какво ще правим, Грейъм? — Тя потри нос в сладко миришещото му вратле. — Какво ще правим?

Най-лесно бе да се върне в Савана и да поднови работата си, като обещаеше пред себе си, че щом спести достатъчно пари, ще продължи образованието си.

Но спестяването щеше да бъде двойно по-трудно, защото ще трябва да харчи допълнително и за детето. Едно отлагане водеше до друго, мечтата за възмездие можеше да излезе извън контрола й.

Не, не биваше да позволи това!

Сигурно има начин! Ако нямаше, тя щеше да го сътвори. Нямаше да изпусне възможността. Вече беше пожертвала една стипендия, нямаше да пожертва и втора.