Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Breath of Scandal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 156 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?

Издание:

Сандра Браун. С дъх на скандал

Редактор: Ружа Любенова, Диана Тодорова

Технически редактор: Димка Господинова

Оформление на корицата: Весела Генчева

ИК „Хермес“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от lorraine1991)

1.

Палмето, Южна Каролина, 1976 г.

— Я виж ти!

— Бог ми е свидетел.

— Ти си лъжец, Пачет.

— А ти какво ще кажеш, Ламър? Лъжа или не? Не може ли една добра проститутка да ти сложи гумата само с уста?

Ламър Грифит гледаше скептично най-добрите си приятели, Хъч Джоли и Нийл Пачет.

— Не зная, Нийл. Може ли?

— Защо ли си правя труда да ви питам? — присмя се Нийл. — Като че ли сте били някога с проститутка.

— А ти бил ли си? — изкикоти се Хъч.

— Да, бил съм. И то много пъти.

Трите момчета от горния гимназиален клас се бяха настанили в едно сепаре на местното заведение Деъри Барн Хъч и Ламър седяха заедно на пластмасова пейка. Нийл се беше излегнал на другата, напреко на масата в розово.

— Не вярвам на нито една дума — каза Хъч.

— Старият ме заведе при нея.

При самата мисъл Ламър се намръщи.

— Не се ли притесняваше?

— Не, по дяволите.

Хъч погледна Ламър презрително.

— Глупак, той ни лъже. — Обърна се към Нийл и попита: — Къде е този публичен дом?

Нийл се огледа в стъклото на прозореца в дъното на сепарето. Красивото му лице отвърна на погледа. Добре оформен, тъмнорус бретон падаше до веждите на похотливите му зелени очи. Протритото му яке в кафяво и бяло и с инициали на училището висеше намахано от раменете.

— Не съм казвал, че ме е водил в публичен дом. Казах, че ме заведе при проститутка.

Хъч Джоли не беше така привлекателен физически като приятеля си Нийл. Той бе едро, непохватно момче с широки, кокалести рамене и яркочервена коса. Ушите му стърчаха перпендикулярно спрямо главата. Той се наведе напред и облиза устни. Гласът му беше тих и съзаклятнически.

— Искаш да кажеш, че в града ни има проститутка? Коя е? Как се казва? Къде живее?

Нийл се усмихна бавно на приятелите си.

— Да не мислиш, че ще споделя такава тайна с вас двамата? Нямам намерение да узная, че сте блъскали по вратата й, за да се перчите като кръгли глупаци. И да ме е срам после да призная, че ви познавам.

Махна на сервитьорката и поръча по още една черешова кола. След като питиетата им бяха донесени, Нийл измъкна от вътрешния джоб на якето си сребриста плоска бутилка и щедро си наля, преди да предложи на другите. Хъч си опъна малко бърбън.

Ламър отказа:

— Не, благодаря. Пих достатъчно.

— Пъзльо — каза Хъч и го ръгна с лакът в корема.

Нийл пъхна бутилката в джоба на якето.

— Моят старец каза, че има две неща, на които един мъж не може да се насити — уиски и жени.

— Наистина. — Хъч одобряваше всичко, което казваше Нийл.

— Ламър, ти не си ли съгласен? — присмя се Нийл.

Тъмнокосото момче сви рамене.

— Разбира се.

Мръщейки се недоволен, Нийл се отпуска тежко назад.

— Ти здравата изоставаш от нас, Ламър. Ако не можеш да ни следваш, ще започнем да ти обръщаме гръб.

Тъмните очи на Ламър се изпълниха с тревога.

— Какво означава „да ни следваш“?

— Означава да беснеем. Означава да сваляме и да се напиваме.

— Неговото майче не обича синчето й да върши тези лоши неща. — Хъч сви по женски големите си червендалести ръце под брадата си и кокетно премигна с клепки. Изглеждаше, а и звучеше нелепо с този фалцет. Приятелят му прие подигравката насериозно.

— Изповръщах си червата като всички ви в петък вечерта — възпротиви се той. — Не откраднах ли онези дини през лятото, както ми каза, Нийл? Не бях ли аз този, който купи спрея, когато написахме онези графити по стената на пощата?

Хъч и Нийл се засмяха на запалеността му. Нийл се протегна през масата и шляпна Ламър по бузата.

— Свърши добра работа, Ламър. Наистина добра. — Неспособен да запази лицето си сериозно, той отново избухна в силен смях.

Кокалестите рамене на Хъч весело се тресяха.

— Ти повръща повече от нас двамата, Ламър. Какво би си помислила майка ти за махмурлука вчера сутринта?

— Тя не знаеше, че се чувствах зле. Останах в леглото.

Скучаеха. Неделните вечери бяха винаги отегчителни. Лошите момичета се съвземаха след вакханалиите в съботните нощи и не искаха да ги безпокоят. Добрите момичета ходеха на църква. По програма нямаше спортни състезания в неделите. Тази вечер не им се ходеше за риба или раци.

Затова Нийл, винаги водач и стратег, беше подбрал двамата в спортната си кола и обикаляха из улиците на Палмето, като търсеха нещо за развлечение. След като бяха кръстосали главната няколко пъти не успяха да открият нещо вълнуващо в града.

— Искате ли да прескочим до Уолмърт и да се поогледаме? — предложи Ламър.

Другите двама отговориха заедно:

— Не.

— Сещам се — вдъхнови се Нийл, — хайде да отидем в някоя от негърските църкви. Винаги е страхотно.

— Ъ-ъ, не — каза Хъч, тръскайки огнената си глава. — Татко каза, че ще ме пребие, ако го направим отново. Миналия път, когато ходихме, почти започна расова размирица. — Бащата на Хъч, Фриц, беше областен шериф. В много случаи Фриц Джоли беше служил за съвест на момчетата.

В крайна сметка решиха да отидат в Деъри Барн, като се надяваха да ги настигне някакво раздвижване. Щом правеха поръчки и се държаха прилично, управата нямаше да ги изрита. Разбира се, щеше да се вдигне врява, ако хванеха Нийл с бутилката уиски в палтото. Баща му Иван, преди да излезе от къщи, категорично му забрани да взема със себе си бира.

— Как така? — беше го попитал Нийл.

— Фриц ми се обади вчера сутринта. Беше внимателен, но ядосан. Каза, че Хъч се прибрал в петък вечерта, смърдейки на бъчва, и че ти си доставил бирата. Добави, че синът на шерифа не може да обикаля пиян града и да вдига шумотевица. Дора Джоли също била вбесена. Успокоих го, че ще се погрижа за това.

— Е?

— Нали го правя! — беше му се заканил Иван. — Зарежи бирата тази вечер.

— Господи! — Нийл затръшна вратата. Когато стигна до колата си, той се подсмихна и потупа вътрешния джоб на якето, където беше скрил сребристата бутилка със скъп бърбън. Иван никога нямаше да забележи. Сега обаче удоволствието, че я бе измъкнал от стария, се беше развалило.

Хъч поглъщаше втория си хамбургер. Маниерите му на масата отвращаваха Нийл. Като че ли всяко ядене беше последно, отхапваше огромни залъци, преглъщаше шумно и не се притесняваше да участва в разговора, докато дъвчеше.

Ламър пък винаги беше едно адски мекушаво магаре. Вечно се безпокоеше, но Нийл го търпеше заради чувството му за вина. Забавно бе да имаш около себе си мухльо за прицел на шегите в действие и за мишена за словесно малтретиране. Ламър беше приветлив и над средното ниво, но служеше единствено за боксова круша на Нийл.

Тази вечер беше мрачен и нервен, както винаги. Всеки път, щом някой го заговореше, той подскачаше. Нийл допускаше, че характерната за Ламър уплаха идваше от съжителството с майка му. Тази стара хилка бе в състояние да изнерви всеки.

Майръджейн Грифит се смяташе за голяма работа, защото беше бивша Кауън. Едно време Кауънови били най-големите плантатори и производители на памук от Савана до Чарлстон. Но това било толкова отдавна, че сега хората трудно си спомняха. Бяха настанали тежки времена за семейство Кауън. Повечето от тях бяха починали. Старата плантаторска къща до брега още стоеше, но отдавна бе конфискувана и ипотекирана.

Въпреки това Майръджейн се придържаше към моминското си име, като недорасъл нерез към бозка. Беше служителка в завода на Пачет за соя, както почти всеки от трите съседни области. Общуваше с чернокожи или хора, които в по-добри времена не би и заплюла. Беше тероризирала съпруга си, докато умре. Когато Иван погледна бащата на Ламър в ковчега, забеляза, че бедният човечец се бе усмихнал за първи път от години наред.

„Господи, помисли си Нийл, нищо чудно, че Ламър е нервен през цялото време, щом живее с този хищник.“

Нийл се радваше, че неговата майка беше починала още когато е бил бебе. Много бавачки, повечето цветнокожи жени от покрайнините на Палмето, го бяха отгледали, докато бе станал достатъчно голям да ги пошляпва и отговаря на ударите. Майка му, Ребека Флори Пачет, била руса и светла и най-лошото парче, което някога Иван е имал. Или поне така му беше казал той, когато момчето прояви любопитство за същността на майка си.

— Ребека беше красиво, малко същество, но да спиш с нея бе все едно да го вкарваш между ледени буци. Въпреки че ме дари, с каквото исках. — Тук Иван го беше потупал леко по бузата. — Със син!

Нийл си мислеше, че е прекалено зле да имаш дори и един родител, на който да се озъбваш, макар че Иван бе снизходителен и обикновено гледаше и от неговия ъгъл всеки път, когато той закъсваше. Плащаше глобите му за превишена скорост и покриваше разходите по счупените или задигнати вещи.

— За бога, знаете ли кой е баща ми? — бе изкрещял Нийл на продавача от железарския магазин, който наскоро го беше хванал да краде.

Шерифът Фриц Джоли бе извикал Иван на място, за да изглади положението. Нийл беше излязъл от магазина с отмъкнатия ловджийски нож и със самодоволна усмивка, което вбеси до край разстроения продавач. По-късно човекът намери колата си с четири нарязани гуми.

И тази вечер му се искаше подобно забавление.

— Църквата пусна. — Забележката на Ламър прекъсна мислите на Нийл.

Група младежи нахълта в Деъри Бърн. Нийл веднага ги елиминира, тъй като бяха недостойни за вниманието му. Но сластно огледа момичетата. Това правеше чудеса със самочувствието на всяко момиче и го караше да мечтае цяла нощ.

Никога не е излишно да си подготвиш почвата за бъдеща оран, смяташе Нийл. Някоя вечер можеше да се нуждае от компанията на една от тях и когато я повикаше, тя щеше да се сети за отправения към нея похотлив поглед. Веднъж се беше похвалил, че може да превърне в мръсница всяко сопрано от църковен хор точно за пет минути. Това не беше просто хвалба.

— Здрасти, Нийл. Здрасти, Ламър. Здрасти, Хъч.

Дона Ди Монро спря до сепарето им. По навик погледът на Нийл се плъзна надолу по тялото й и обратно.

— Здрасти, Дона. Спасиха ли душата ти тази вечер?

— Да, вече намерих спасение. Но съм сигурна, че ти, Нийл Пачет, ще се пържиш в пъкъла.

Той се засмя.

— Абсолютно си права. Очаквам с нетърпение минутата да се добера до там. Здрасти, Флорън.

Едно от момичетата с Дона Ди беше преди няколко седмици в клуба на забавата за Свети Валентин. Нямаше голям избор онази вечер и бе флиртувал с нея, въпреки че по принцип друг път не би я забелязал дори. Бяха танцували, докато тя започна буквално да се разтапя. Когато я изведе навън и плъзна ръка под роклята между бедрата й, пръстите му се навлажниха. Тъкмо ставаше интересно и нейният баща дойде да я потърси.

Сега Нийл притвори клепачи и със страстен глас я попита:

— Имаше ли да изповядваш грехове тази вечер, Флорън? Забавляваха ли те напоследък нечисти помисли?

Момичето се изчерви до корените на косите си и промърмори нещо неразбрано, а после избърза да настигне групата на вярващите, с които бе дошла.

Дона Ди се мотаеше. Тя беше нахално момиче с тъмни, бляскави очи и бърз, често циничен ум. За съжаление не ставаше много за гледане. Косата й беше права и тънка. Носеше я на път по средата, защото единствено така можеше да я оправи. Профилът й се концентрираше в събирателна точка на ноздрите и горната й устна, а заедно с малките, стрелкащи очи я оприличаваше на дружелюбен плъх. Изпитваше нещо към Хъч, но той, както винаги, я пренебрегваше.

— Виж кой е тук — каза той, като насочи вниманието на Нийл към паркинга зад прозореца. — Господин президентът на учениците.

Те наблюдаваха как Гари Паркър изтегля колата на едно от местата. Гаджето му Джейд Спери седеше отпред до него.

— И има най-доброто парче от ученичките.

Нийл хвърли убийствен поглед към Ламър, не знаеше дали го подиграва с този бисер. Сигурно не. Беше запазил в тайна интереса си към Джейд Спери.

— Колата му е истинска таратайка — отбеляза безцелно Хъч.

— Това изглежда не прави впечатление на Джейд — каза Ламър.

— Разбира се, че не, влечуго — обади се Дона Ди. — Тя е влюбена в него. Не й пука, че е беден като църковна мишка. Ще отида да ги поздравя. После ще се видим.

Нийл гледаше мрачно Гари и Джейд през прозореца. Той сигурно беше казал нещо забавно, защото тя се засмя и се облегна на него, като потърка слепоочието си в брадата му.

— По дяволите, огнена е — изпъшка Хъч. — Той е студенокръвен селянин. Какво ли я привлича?

— Умът му — каза Ламър.

— Или може би е впечатлена от неговия голям… — пошегува се Хъм.

Ламър се засмя. Нийл остана безучастно мълчалив. Без да помръдва и премигва, наблюдаваше как Гари целуна нежно устните на Джейд, преди да отвори вратата на колата и да излезе. Беше непорочна и повърхностна целувка. Нийл се почуди, и не за първи път, дали някога е била целувана сериозно от някой като него.

Безспорно Джейд беше най-красивото момиче в гимназията на Палмето. А най-красивото момиче трябваше да принадлежи на Нийл Пачет, така както и най-хубавите дрехи и кола. Неговият старец беше най-богатият и силен мъж в областта. Това му даваше право да прави каквото си иска. Очевидно никой не беше информирал госпожица Джейд Спери за това.

Няма значение колко висок бе коефициентът за интелигентност на Гари, Нийл никога нямаше да разбере как тя можеше да предпочете един пиклив, беден фермер пред него. Не само че показваше подчертана липса на интерес към Нийл, но той имаше чувството, че се отвращава от него. Поради необясним обратен снобизъм тя го смяташе за утайка на обществото. О-о, винаги бе учтива — Джейд беше любезна с всички, но под шлифовката Нийл забелязваше презрително отношение, което го разяждаше.

Може би тя не знае какво изпуска. Може би не съзнава, че се залавя с по-лошото. Може би беше време да го разбере.

— Хайде — каза внезапно той, като се измъкна от сепарето. Хвърли достатъчно пари, за да плати напитките и сандвичите на Хъч, и се отправи към вратата.

Навън тръгна към гишето, на което се обслужваха клиентите, предпочитащи да останат на открито. Нямаше нужда да пита Хъч и Ламър дали ще дойда с него. Те го последваха и той знаеше, че ще го направят.

 

Дона Ди отиде при колата на Гари Паркър, отвори вратата се мушна до Джейд.

— Не знаех, че ще идваш тук — каза Джейд. — Можеше да дойдеш с нас след службата.

— И да ви светя? Не, благодаря.

Нямаше омраза в гласа на Дона Ди. Докато за всеки, видял ги заедно, беше ясно, че Джейд засенчва другото момиче, то Дона Ди не питаеше злоба към по-атрактивната и по-изисканата си приятелка. Двете момичета бяха неразделни от първия ден на детската градина.

— Какво ще кажеш за службата тази вечер? — попита Дона Ди. — Усещаше ли Божия дъх във врата си всеки път, когато проповедникът споменеше думата прелюбодеяние?

Джейд се бе почувствала неудобно от темата на службата, но отговори спокойно:

— Не съм виновна за нищо.

— Все още — каза Дона Ди.

Джейд се изненада и въздъхна:

— Знаех си, че никога не трябва да ти се доверявам, че си говорим с Гари за това.

— О-о, я се развикай всеки да го чуе. Ходите от три години. Хората си мислят, че вече сте го правили милиони пъти.

Джейд прехапа долната си устна.

— Включително и моята майка. Имахме разправия тази вечер, преди Гари да се отбие.

— Така ли? — Дона Ди извади червило от чантичката на Джейд и се намаза. — Ти винаги спориш с нея. Не искам да ти го казвам, Джейд, но тя е истинска кучка.

— Тя не разбира, че обичам Гари.

— Естествено, че разбира. Това е проблемът. Не й се иска да обичаш него. Мисли, че можеш да намериш нещо по-добро.

— Няма по-добро.

— Знаеш какво имам предвид — каза Дона Ди, като още претърсваше чантичката на Джейд. — Би искала да те види навита на някой богат и влиятелен, ти знаеш, някой като Нийл.

Джейд потръпна от неприязън.

— Няма опасност!

— Мислиш ли, че той наистина е опипал Флорън на увеселението в клуба? Или тя просто се хвали? Бива я да разтяга локуми.

— Не мисля, че трябва да се хвалиш, ако си опипан от Нийл Пачет.

— Е, ти си изключение.

— И слава Богу.

— Нийл не изглежда зле — отбеляза Дона Ди.

— Не мога да го понасям. Погледни го само. Смята се за неотразим.

Двете момичета наблюдаваха как Нийл и приятелите му наобиколиха Гари, докато той чакаше реда си да даде поръчката. Нийл го сръга два-три пъти по рамото и когато Гари го предупреди да спре, зае боксьорска стойка.

— Толкова е противен — каза с отвращение Джейд.

— Да-а. Бих искала Хъч да не се размотава много-много с него.

Не беше тайна, че Дона Ди беше лудо влюбена в Хъч Джоли. Не го криеше. Джейд си мислеше тайно, че той изглежда се държи като дръвник, но не изразяваше мнението си, за да не нарани чувствата на Дона Ди.

Не беше й казвала и за многобройните му обаждания, за да иска среща. Тя бе отклонявала поканите заради Гари. Но дори и да нямаше постоянен приятел, заради Дона Ди никога не би излязла с Хъч.

— Ти не харесваш Хъч, нали, Джейд? — попита я приятелката й.

— Харесвам го. — Истината беше, че Хъч я караше да се чувства неудобно. Караха тригонометрия в една група и често го засичаше, че я гледа. Тогава той се изчервяваше под луничките си, а после заемаше арогантна поза, за да прикрие смущението си.

— Какво му е лошото на Хъч? — Имаше отбранителна нотка в гласа на Дона Ди.

— Нищо. Честна дума. Освен компанията.

— Джейд, смяташ ли, че ще ме покани на бала? Ще умра, ако не го направи.

— Няма да умреш — отвърна Джейд. Не споделяше чувствата й и Дона Ди изглеждаше унила. Смени тона. — Съжалявам. Надявам се, че той наистина ще те покани.

Балът им през май по случай дипломирането още отсега й изглеждаше банален и детински. Излишно разтакаване в отношенията с Гари. Тя действително не мислеше, че си струва толкова да се вълнува. Може би, защото щеше да бъде с Гари. За разлика от Дона Ди не беше нужно да се тревожи за кавалер в тази важна нощ.

— Няма друга, която би поканил Хъч, нали? — попита разтревожено Дона Ди.

— Да, да. — Джейд си погледна часовника. — Защо ли се бави? Трябва да се прибера до десет или майка ще започне пак.

— И трябва да остане време за паркиране, а? — Дона Ди се загледа в приятелката си и прошепна: — И когато с Гари си говорите, иска ли ви се просто да умрете, защото сте толкова зависими?

— Да — призна Джейд, като леко потрепери. — И защото трябва да се разделим.

— Не е нужно.

Тъмните прави вежди на Джейд се свъсиха.

— Дона Ди, как е възможно любовта ни да е грешна?

— Никога не съм казвала подобно нещо.

— Но проповедникът го казва. И Библията. Майка също. Всички.

— Всеки казва, че прелюбодеянието…

— Не използвай тази дума. Много е грозна.

— Как би го нарекла тогава?

— Правене на любов.

Дона Ди сви рамене.

— Все същото. Както и да е, според всички, правенето на любов извън семейството е грешно, но дали някой наистина го вярва? — Отметна тъмната си права коса. — Аз не мисля така. Всеки, освен ние, е побеснял и си прави кефа. Ако можех, и аз щях да съм като останалите.

— Така ли? — попита Джейд, сякаш търсеше разрешение от приятелката си.

— Ако Хъч ме помоли, кълна ти се, че няма да откажа.

Джейд погледна Гари през предното стъкло и усети приятна топлина, но и безпокойство.

— Може би не е грях. Сигурно е крайно време с Гари да не се вслушваме в проповедника, а да следваме инстинктите си. Ох, просто не знам! — изпъшка тя. — Обсъждали сме въпроса до припадък и стигаме само до задънена улица.

— Жалко — измърмори Дона Ди. — Връщам се вътре. Чао.

— Почакай, Дона Ди — извика Джейд, като я хвана за ръкава. — Сърдиш ли се?

— Не.

— Изглежда така.

— О-о, Джейд, да ти имах проблемите. Да имах твоята естествено чуплива черна коса и гладка кожа. Големите ти сини очи и дългите мигли. Да имах приятел, който да копнее за тялото ми, но и да ме уважава. Компютърен мозък и стипендия за колеж.

— Още не съм я получила — отговори Джейд на двусмислените комплименти.

— Ще я получиш. Въпрос на време. При теб всичко се развива винаги добре. Ето защо е дяволски досадно да те слушам как хленчиш. От какво се оплакваш? Ти си великолепна, без да се стараеш дори. Интелигентна си. Известна. Вероятно ти ще произнесеш прощалната реч на нашия клас и ако не си ти, ще е момчето, което боготвори земята, по която стъпваш, и въздуха, който дишаш. Ако искаш да се чукаш до припадък, направи го. Ако не — недей. Но спри вече, окей!

След това избухване Дона Ди изпсува под носа си и с по-мек тон добави:

— Трябва да ми плащаш, за да ти бъда най-добрата приятелка. Знаеш ли, не е лесно.

Грабна чантата си и излезе, като затвори вратата след себе си.

 

— Здрасти, Гари! — Гласът на Нийл беше фалшиво любезен. Наподобявайки го, Ламър и Хъч повториха същото.

— Здравейте, всички — усмивката на Гари беше открита и сърдечна. — Какво става?

— Нищо особено — отговори Нийл. — Чувал ли си нещо за стипендията си?

— Още не. Нито Джейд. Макар че се очаква тези дни.

— Гари, искаш ли ядки върху плодовите сладоледи? — попита сервитьорката от гишето.

— Разбира се.

— Разбира се — провлече Нийл. Погледна към Джейд в колата. — Тя ги обича. Големи.

Хъч се заля от смях. Ламър се закикоти. Усмивката на Гари изчезна.

— Престани, Нийл — каза сърдито той. Погледна през рамо към колата.

Нийл вдигна невинно ръце.

— Пошегувах се. Не разбираш ли от майтап? — Бутна Гари игриво по рамото и Гари трепна ядосано.

— Не и по отношение на Джейд.

— Ето, готово, Гари — каза сервитьорката и плъзна двата десерта през прозорчето. — Един карамелов и един шоколадов. Прави долар и петдесет.

— Благодаря. — Гари й плати, издърпа две салфетки от кутията и взе по един сладолед в ръцете си. Обърна се, но Нийл му препречи пътя с Хъч и Ламър от двете страни.

— Кой е за Джейд?

Без да разбира смисъла на привидно безобидния въпрос, Гари сви рамене.

— Карамеловият.

Върху всеки сладолед имаше яркочервена черешка. Нийл измъкна едната от разбитата сметана. Облиза я и с драматично движение откъсна дръжката. Овъргаля черешката в устата си и я стисна между предните зъби. Гледаше към Джейд, неприлично стисна плода и го сдъвка сладострастно, преди да го преглътне. Ухили се на Гари.

— Кажи на приятелката си, че черешката й ми се услади.

— Кучи син! Изяж и това!

Гари размаза единия сладолед в самодоволното лице на Нийл. Останал напълно без охрана, той се заклатушка назад, като се давеше от лепкавата смес по лицето си. Гари се възползва от положението. Мушна пета между стъпалата на Нийл, бутна го силно и го събори. Той падна по гръб на тротоара.

Гари се надвеси над него.

— Не споменавай Джейд с мръсната си уста. — Изсипа и другия сладолед в скута му и се запъти към колата си.

Нийл скочи, като бълваше закани.

— Ще те убия за това, Паркър! Никой не може да ме прецаква безнаказано. — Усети какъв комичен спектакъл разиграва и насочи яростта си на друго място. — Боже Господи! — изкрещя на двамата си приятели, вцепенени от факта, че Нийл е победен. — Така ли ще стоите с пъхнати ръце в задниците си? Помогнете ми!

Хъч и Ламър се разтичаха и му предложиха носни кърпи и салфетки. Докато си чистеше лицето, Нийл изгледа отдалечаващата се кола на Гари. Селяндуринът сигурно си мислеше, че го е надвил, но той бе на друго мнение.