Херман Мелвил
Моби Дик (8)

Глава 6
Улицата

Ако отначало се изненадах, че такава странна личност като Куийкуег се движи сред благовъзпитаното общество на един цивилизован град, изненадата ми се изпари бързо още при първата ми дневна разходка из улиците на Ню Бедфърд. Из оживените прибрежни улици на всяко значително морско пристанище могат често да се видят най-чудновати екземпляри от чужди страни. Дори по нюйоркските булеварди Бродуей и Честнът средиземноморски моряци се блъскат понякога в изплашените дами. Лондонската улица Риджънт не е неизвестна на ласкарци и малайци; а по Аполо грийн в Бомбай буйните янки често са изплашвали туземците. Но Ню Бедфърд бие всички улици като Уотър и Уопинг. Из тия свърталища вие виждате само моряци, а по ъглите на Ню Бедфърд си бъбрят истински людоеди; истински диваци; мнозина от тях са се угоявали с човешко месо. Те карат чужденеца да ги гледа смаян.

Но освен тихоокеанците фиджийци, тонгатабури, еромангойци, панангийци и бригийци, освен диви китоловци, които скитат свободно из улиците, ще видите други, още по-любопитни и сигурно по-смешни зрелища. В този град пристигат всяка седмица десетки неопитни младежи от Върмонт и Ню Хампшир, всички жадуващи да спечелят слава и пари с риболовство. Повечето са млади и снажни, секли доскоро гори, а сега решили да захвърлят секирата и да грабнат харпуна. Мнозина са зелени като Зелените планини, от които идват. В някои неща са като малки бебета. Погледнете оня момък, който върви край ъгъла. Той е с цилиндър и фрак, препасан с моряшки колан с нож в ножница. Там пък идва друг с широкопола шапка и вълнен плащ.

Никой градски франт не може да се сравни с едно селско конте — имам предвид някой истински простак, който ще коси през горещините двата си акра земя с кожени ръкавици, за да запази от почерняване ръцете си. Когато такова селско конте си втълпи, че трябва да се прослави, като се присъедини към прочутите китоловци, ще видите колко смешно се държи в пристанищния град. За да изтъкне моряшката си екипировка, той си поръчва жълти копчета за жилетката и лампази за платнените си панталони. Горкият селяк! Колко бързо ще се пукнат тия лампази при първия вой на вихрушката, която ще го връхлети и захвърли заедно с копчетата и лампазите му в зиналата паст на бурята.

Но не мислете, че в този прочут град има само китоловци, людоеди и простаци. Ни най-малко. Ню Бедфърд си е странно място. Ако не бяхме ние, китоловците, тази ивица земя би била може би и до днес в същото ужасно положение, в което е Лабрадорското крайбрежие. И сега дори някои части от хинтерланда му са толкова голи, че всяват страх. Никъде в Ню Ингланд животът не е може би толкова скъп, колкото тук. Вярно е, че в този край има масло; но не като в Ханаан; има и пшеница и вино. По улиците не тече мляко; те не са покрити напролет с яйца. И все пак нигде другаде в Америка не ще намерите по-аристократически къщи, по-разкошни паркове и градини, отколкото в Ню Бедфърд. Откъде са дошли? Как са изникнали върху тази някога безлюдна като сгурия земя?

Погледнете железните ловни харпуни — емблема на онзи грамаден дом — и ще получите отговор на въпроса си. Да, всички прекрасни жилища и цветни градини са изникнали от Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Всички до един са извлечени и докарани дотук от морското дъно. Може ли фокусникът хер Алегзандер да извърши подобен подвиг.

Казват, че в Ню Бедфърд бащите давали китове за зестра на дъщерите си, а на всяка племенница отделяли по няколко делфина. Ако искате да видите блестяща сватба, трябва да отидете в Ню Бедфърд; разправят, че във всяка къща имало резервоари с мас, която изгаряли щедро нощем във вид на спермацетови свещи.

Лятно време градът е много приятен; потънал в кленове, с дълги златнозелени булеварди. А през август прекрасни грамадни диви кестени, прилични на огромни свещници, извисяват пред минувачите островърхите конуси на своите цветове. Така всемогъщо е човешкото умение, което в много части на Ню Бедфърд е създало весели цветни площадки върху голите отломъчни скали, захвърлени тук в последния ден от сътворението на света.

А жените в Ню Бедфърд — те цъфтят като своите алени рози. Но розите цъфтят само лете, докато прекрасната розовина на техните бузи е постоянна като слънчевата светлина в седмото небе. Подобна цъфтяща красота можете да намерите само в Салем, където — както разправят — девойките ухаели така дивно, че влюбените в тях моряци усещали това ухание на много мили в морето, сякаш наближавали уханните Молукски острови, а не пуританските брегове.