Херман Мелвил
Моби Дик (77)

Глава 75
Главата на същинския кит — сравнително описание

Да пресечем палубата и да разгледаме сега внимателно и продължително главата на същинския кит.

Ако главата на спермацетовия кит може да се сравни в общите си очертания с римска бойна колесница (особено в челото, което е така широко закръглено), то главата на същинския кит, общо взето, прилича по-скоро на една не особено изящна обувка с тъп като на мауна нос. Преди двеста години един стар холандски пътешественик я бе оприличил по форма на обущарски калъп. А в този калъп или обувка може твърде удобно да се смести бабата от детските приказки заедно с цялата си многобройна челяд.

Но когато се приближите към тази голяма глава, тя започва да добива друг вид според мястото, от което я гледате. Ако сте застанали на върха й и гледате двата дихателни отвора, прилични на буквата f, може да сметнете цялата глава за огромно виолончело, а дихателните отвори за прорезите в тялото му. След това, ако спрете поглед на странното, назъбено, прилично на гребен украшение на темето — зеления израстък, наричан от гренландците „корона“, а от китоловците в южните морета — „калпак“ на същинския кит; ако спрете поглед само върху него, ще сметнете главата за дънер на огромен дъб с птиче гнездо в разклонението му. Във всеки случай, когато видите живите раци, загнездени в калпака, подобна мисъл ще ви мине почти неизбежно през ума, ако въображението ви не е обзето от наименованието „корона“, дадено на същия израстък; в такъв случай вие ще се заинтересувате как това могъщо чудовище е станало един действително коронован морски крал и как зелената корона е могла да му бъде така чудно поставена. Но ако този кит е крал, той е толкова намусен, че никак не краси короната си. Погледнете увисналата долна устна! Колко страшно намусена и нацупена е тя! Тази сърдито начупена увиснала долна устна, измерена с дърводелско мерило, е около двадесет стъпки дълга и пет стъпки дълбока; долна устна, която ще ви достави повече от петстотин галона мас.

Колко жалко, че този кит има заешка устна. Цепката му е почти цяла стъпка дълга. Майката трябва да е плувала доста продължително време около Перуанското крайбрежие, където земетресенията са предизвикали тази пукнатина. По устната се смъкваме като по хлъзгав праг в устата. Честна дума, ако бях в Мейкиноу, бих сметнал, че виждам вътрешността на индианска колиба. Господи! По тоя път ли е минал Йона? Таванът е на около дванадесет стъпки и се спуска под остър ъгъл, като че има наистина редовна покривна греда; докато по грапавите, сводести, влакнести стени виждаме чудните, полуотвесни, извити като ятаган китови кости, горе-долу по триста от всяка страна; те са закрепени за горния край (или теменната кост) на главата и образуват споменатите вече венециански завеси. Краищата на тези кости завършват с влакнести ресни, през които същинският кит процежда водата и задържа дребните риби, когато плува с отворена уста из областите с брит. В средните кокалени завеси, както се намират в естествения си ред, има интересни белези, извивки, вдлъбнатини и грапавини, по които някои китоловци пресмятат възрастта на кита, както възрастта на дъб се изчислява по пръстените му. При все че сигурността на това мерило е трудно доказуема, тя е все пак вероятна по аналогия. Във всеки случай, ако го възприемем, ще трябва да признаем на същинския кит много по-голяма възраст, отколкото би изглеждало основателно на първи поглед.

Едно време са преобладавали, както изглежда, много странни предположения за тези завеси. Един пътешественик в Пърчас ги нарича чудесните „бакенбарди“ в устата^[1] на кита; друг — „свинска четина“; трети — стар джентълмен от книгата на Хаклюйт, си служи със следния изискан език: „Около двеста и петдесет перки се подават от всяка страна на горното му чене, което се извива над езика от двете страни на устата му.“

Всеизвестно е, че същите тези „свински четини“, „перки“, бакенбарди, „завеси“ или каквото щете, дават на дамите банели и други средства за изправяне. Но търсенето на тоя артикул е отдавна намаляло. Банелите са били на почит по времето на кралица Ана, защото тогава е била модата на малакофите. И както някогашните дами са се движели весело, така да се каже, из челюстите на кита, така и ние днес тичаме да се подслоним, без да му мислим, в същите челюсти, когато завали дъжд, защото дъждобраните са шатра, разперена върху същите кости.

Забравете сега за малко завесите и бакенбардите и застанали в устата на същинския кит, погледнете наоколо си. Като видите тези така методично подредени кокалени колони, няма ли да помислите, че се намирате в големия Харлемски орган и разглеждате хилядите му тръбички? Пред органа е постлан най-мек персийски килим — езикът, който е сякаш залепен за пода на устата. Той е много тлъст и крехък и може да се скъса много лесно, когато го издигат на палубата. Този език, който е сега пред нас, е равен вероятно на шест бурета, което значи, че може да даде същото количество мас.

Трябва да сте схванали вече истинността на първоначалната ми мисъл — че спермацетовият и същинският кит имат съвършено различни глави. Да направим следователно заключението: същинският кит не е голям източник за мас, той няма нито зъби, нито дълга и тънка долна челюст като тази на спермацетовия кит. А спермацетовият кит няма кокалени завеси, няма огромна долна устна и е почти без език. Същинският кит има две дихателни отверстия, а спермацетовият кит — само едно.

Погледнете сега за последен път тези почтени, качулати глави, докато са още една до друга; защото едната скоро ще потъне безследно в морето, а не след много и другата ще я последва.

Можете ли да уловите изражението на спермацетовия кит? То е същото, каквото е имал в момента на смъртта си, само че някои от по-дългите бръчки по челото изглеждат сега изгладени. Мисля, че широкото чело е изпълнено с прериен покой, дължим на философско безразличие към смъртта. Но обърнете внимание на изражението на другата глава. Вижте интересната долна устна, притисната случайно до борда на кораба така, че е обхванала плътно долната челюст. Нима тази глава не говори за мощна делова решителност пред смъртта? Аз смятам този същински кит за стоик, а спермацетовия кит за платоник, който би възприел в по-късна възраст и философията на Спиноза.