Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Moby-Dick, 1851 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Невяна Розева, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 27 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- noisy (2010)
- Разпознаване и корекция
- vasko_dikov (2010)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Херман Мелвил. Моби Дик
Второ издание
Редактор: Жени Божилова
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова
Дадена за набор 14.XII.1976 г.
Подписана за печат март 1977 г.
Излязла от печат юни 1977 г.
Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.
Издателски коли 29,82. Цена 2,53
Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Моби Дик | |
Moby-Dick | |
![]() Титул на първото издание | |
Автор | Херман Мелвил |
---|---|
Създаване | |
Първо издание | 18 октомври 1851 (Великобритания) 14 ноември 1851 (САЩ) г. САЩ |
Издателство | Richard Bentley (Великобритания) Harper & Brothers (САЩ) |
Оригинален език | английски |
Вид | роман |
Начало | Call me Ishmael. |
Край | It was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan. |
Моби Дик в Общомедия |
„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.
Сюжет
Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.
Превод и издаване в България
- 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
- 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
- 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
- 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.
Външни препратки
- „Моби Дик“ на сайта
„Моята библиотека“
- „Моби Дик“ в сайта на
Проект Гутенберг ((en))
|
Глава 116
Издъхващият кит
В живота нерядко се случва, щом край борда ни минат любимци на съдбата, ние също — унили дотогава в пълното затишие — да усетим как тласкащият ветрец надува и собствените ни платна. Така стана, както изглежда, и с „Пекод“. Още на следния ден от срещата с „Бечълър“ бяха забелязани китове и четири от тях бяха убити; единият от самия Ахав.
Беше късно следобед, когато кървавата битка завърши и плавайки в прекрасното море и небе на залеза, слънцето и китът угаснаха тихо, в поруменелия въздух се понесе такава сладостна тъга и молитвен шепот, щото човек би казал, че испанският ветрец откъм манастирските долини на Манила, превърнал се необяснимо как в мореплавател, витае над морето, натоварен с вечерни псалмопения.
Успокоен, но още дълбоко унил, Ахав се бе отдалечил от кита и наблюдаваше от стихналата лодка последните му издихания. Защото странното зрелище при умирането на всеки спермацетов кит — издъхващ с обърната към слънцето глава, — това странно зрелище в подобна тиха вечер бе пробудило у Ахав непозната досега почуда.
— Как бавно и неотстъпно, с последно предсмъртно усилие, обръща той към него своето почтително и умоляващо чело. И той е поклонник на огъня — верен, баронски предан васал на слънцето!… О, какви безкрайно прелестни гледки е трябвало да видят тези безкрайно възхищаващи се очи! И тук, заключен отвред във воден кръг; отвъд гмежта на човешките радости и скърби, в чистосърдечното и безстрастно море, където никаква скала не предоставя скрижали за предания, където от незапомнени китайски вечности вълните се люшкат в безответна самота; като звездите, блещукащи над незнайните извори на Нигер; и тук животът умира с лице към слънцето, изпълнен с вяра; но погледни! Още щом умре, смъртта завъртва тялото и го запраща в друга посока.
О ти, тъмна индуска половина на естеството, изградила от костите на удавници своя собствен престол някъде в сърцето на пустинния океан, ти, безбожна царице, разговаряш съвсем искрено с мене във всепогубващия тайфун и в гробния покой на последвалото го затишие. И този твой кит, обърнал към слънцето издъхващата си глава и отвърнал я отново, е също поука за мене. О, скрепено с троен обръч и здраво споено могъщо бедро! О, високо устремен фонтан, сияещ с всички багри на дъгата! Напразно единият от вас се бори, напразно другият блика! Напразно, о кит, ти търсиш защита от всеживителното слънце, което само поражда, но не възвръща живота. И все пак ти, о тъмна половино на света, ме приспиваш с още по-горда, макар и по-мрачна вяра. Всички безименни, погълнати от тебе преплетени отломки плават тук под нозете ми; и аз се нося над вълните, поддържан от превърнатите във вода дихания на отдавна живели неща.
Привет, вечен привет, о море; само в твоето нестихващо вълнение буйната птица намира покой. Роден от сушата и откърмен от морето, макар че съм отгледан сред хълмове и долини, все пак вълните са млечните ми братя!