Херман Мелвил
Моби Дик (123)

Глава 121
Полунощ пред фалшборда на предната палуба

— Не, Стъб, ти можеш да блъскаш, колкото си щеш, този възел, но няма да изблъскаш у мене това, което току-що каза. Колко време има, откакто каза точно обратното? Не каза ли веднъж, че корабът, с който ще замине Ахав, трябвало да плати допълнителна застраховка, като че бил натоварен с бурета барут на задната палуба и кутии с кибрит на предната? Признавай, не каза ли така?

— Добре, да предположим, че съм казал. Какво от това? Оттогава аз промених отчасти кожата си, защо да не съм променил и ума си? Освен това, дори да предположим, че наистина сме натоварили бурета барут на задната палуба и кибрит на предната — как ще може кибритът да се запали при тази влага? Слушай, човече, ти имаш чудесна червена коса, но и ти не можеш да се подпалиш. Отърси се, Фласк; ти си цял водолей или водоносен. Можеш да напълниш цели кани от пазвата си. Не разбираш ли, че за тия извънредни рискове морските застрахователни дружества вземат извънредни гаранции? Та ние сме пожарни маркучи, Фласк. Почакай малко, ще ти отговоря и на другия въпрос. Най-напред вдигни крака си от върха на котвата, за да прекарам въжето; а сега слушай. Каква огромна разлика има между това да държиш гръмоотвода на главната мачта във време на буря и да седиш във време на буря до мачта, която няма гръмоотвод? Не разбираш ли, дръвнико, че за този, който държи гръмоотвода, няма никаква опасност, докато не бъде ударена мачтата? Какво разправяш тогава? На сто кораба надали един има гръмоотводи, да, човече, и Ахав — както и всички ние — беше изложен на опасност точно толкова, колкото екипажите на десетте хиляди кораба, плаващи понастоящем из моретата. Предполагам, Ледорез, че ти би желал да видиш всеки човек да се движи с малък гръмоотвод, забоден на шапката му като килнатото перо на милиционерски офицер, а долният му край да се влачи отзад като пояс. Защо не разсъждаваш, Фласк? Толкова лесно е да разсъдиш — защо не разсъждаваш? Човек и с половин око дори може да разсъждава.

— Не знаех това, Стъб. Понякога изглежда доста мъчно.

— Да, мъчно е да се разсъждава, когато си измокрен до кости; това е вярно. А пък аз съм вечно здраво измокрен от тоя дъжд. Няма значение; поемай въжето и ми го предай. Струва ми се, че ние завързваме тия котви така, сякаш няма да ги употребяваме вече. Връзваме двете котви, Фласк, като че връзваме някому ръцете на гърба му. И то какви едри, благородни ръце! Със стоманени пестници, а? И как стискат! Питам се, Фласк, дали светът е закотвен някъде? Ако е, трябва да се люшка на невероятно дълго въже. Хайде, стегни този възел и свършено. Така след акостиране на суша мълния на борда е най-приятното нещо, което може да те сполети. Слушай, вдигни краищата на палтото ми, ако обичаш! Благодаря. Сега се смеят на дългите палта; но аз мисля, че при всички морски бури трябва да се носи дълго палто. Водата се оцежда по-лесно от увисналите му краища. Същото е и с триъгълните шапки: ъглите са като улеи на стряха, Фласк. Не признавам вече никакви моряшки куртки и широкополи шапки; ще се обличам с фрак и ще нося бобров калпак; така. Ехеей! Хвръкна моряшката ми шапка! Господи, Господи, могат ли от небесата да духат толкова невъзпитани ветрове? Лоша нощ, момче.