Джейн Ан Кренц
Невинни лъжи (45)

44.

Слабият съскащ звук най-после стана толкова дразнещ, че Клеър отвори очи. Откри, че се взира в зловещо сумрачно небе. Усещаше твърди плочи под гърба си. Артистично подредени пейки, проектирани така, че да наподобяват скалисти издатини, стърчаха по стените.

— По дяволите! — каза тя.

— Мисля, че и аз казах нещо такова, когато се осъзнах преди няколко минути — каза Джейк. — Може да съм използвал и по-силен израз.

— Джейк? — Тя рязко се надигна до седнало положение. Това се оказа грешка. Вътрешността на сауната в спа центъра на Стоун Кениън се завъртя пред погледа й.

— По-леко. — Джейк се наведе над нея и задържа с ръка рамото й. — Световъртежът ще ти мине след минута. Поне с мен стана така. Как се чувстваш?

— Много странно. — Споменът я връхлетя. Спомни си как Оуен слезе от колата си и как я излъга за Джейк.

— Толкова се страхувах, че те е убил — прошепна тя. В гърлото й заседна буца. Паниката се събуди.

— Дишай — каза Джейк.

Тя го послуша, макар и предпазливо, защото очакваше от вдишването да я връхлети цепеща болка в главата. За нейно огромно облекчение, не последва нова вълна от болка. Експлозията от психична енергия, изгорила сетивата й, бе непоносима, докато траеше, но очевидно нямаше остатъчен ефект.

— Какво ни направи Оуен?

— Не съм сигурен. Някакъв трик, който временно изключи сетивата ни. Така мисля.

— Никога не съм чувала някой да може да прави такова нещо.

— Има споменавания за нещо подобно в старите архиви, свързани с формулата на основателя.

Тя се намръщи.

— Проучвала съм историята на „Аркейн“. Не помня нищо за мозъчни експлозии.

— Подробностите са в частните архиви на семейство Джоунс.

— Тези архиви не са достъпни за редовите членове на организацията. Само магистърът и Съветът имат достъп. Ти как си се добрал до тях?

— Малко е сложно.

— Свързано е с „Джоунс и Джоунс“, нали? Няма значение. — Тя огледа смръщено сауната. — Сега си имаме други приоритети.

— Така е.

— Предполагам, че мобилният ти телефон не е у теб?

— Когато се събудих, го нямаше. Сигурно Шипли го е взел. Твоя също го няма. Проверих, преди да дойдеш в съзнание.

— Лошо.

— Лошо. — Джейк се изправи и започна да изучава помещението. — Трябва да ти кажа, че това търсене на заговорници е за младите. Аз съм твърде стар за такива вълнения.

Тя не можа да се сдържи. Въпреки всичко, от гърлото й изригна смях.

— Лъжеш ме, Джейк Солтър. Ти живееш, за да преследваш лошите. Имаш нужда от това.

— Може би старата поговорка е правилна — каза той спокойно. — Това е в кръвта.

— Да. — Тя се изправи с олюляване. — Както за мен е усещането на лъжите.

Той я погледна, но не каза нищо. Тя разпери ръце.

— Хей, ние сме, каквито сме, Джейк — двама странници. Не сме първите такива в „Аркейн“ и няма да бъдем последните. Предлагам да забравим огорченията. Знаеш ли, от нас ще излезе добър екип.

— Предлагаш ми да станем партньори?

— Защо не? Ако двамата работим заедно, можем не само да поемаме по-широка гама от случаи, а и да предлагаме консултантски услуги срещу заплащане на „Джоунс и Джоунс“ като пакетна сделка. Помисли по въпроса. Колко фирми имат и ловец, и детектор на лъжата? Навярно нито една. Това, което ние можем да предложим, е уникално.

Последва кратка, слисана тишина. После Джейк направи две дълги крачки през камерата, обви ръка около тила й и я целуна силно и дълбоко.

Когато той вдигна глава, Клеър пак беше спряла да диша, но този път не от паника.

— По дяволите! — каза Джейк. — Определено ми харесва начинът ти на мислене.

Тя се усмихна скромно.

— Явно бизнес нюхът се предава по наследство.

— Сигурно. — Той я пусна и отново се зае да изучава тавана.

— Къде е Оуен? — попита Клеър.

— Още е тук, в сградата — отвърна Джейк. — Усещам присъствието му. Той излъчва огромно количество странна енергия.

— В какъв смисъл странна?

— Усещам как някой друг се разгорещява. Шипли определено е на предела си. Но усещам енергийните му вълни някак дезориентирани — ненормални, изкривени. Не знам как да го обясня.

— Какво прави той?

— Сигурно чака.

— Какво чака?

— Ами… — Джейк не довърши изречението си.

Температурата започваше да се покачва. Образуваха се облаци от пара. Клеър се огледа притеснено.

— Усещаш ли тук да става по-топло? — попита тя.

— Някой пусна системата за пара, след като ни заключи тук. На пълна мощност.

— Това е лошо. — Тя разтри притеснено ръка и се огледа. — Но някак не си представям Оуен да се тревожи за удобството ни.

— Вярно.

Клеър усещаше как кожата й се навлажнява. Ризата на Джейк вече беше залепнала за гърба му.

— Чудя се колко горещо може да стане — вметна Клеър.

— И аз се чудех същото.

— Трябва да има предпазен клапан, който да контролира температурата — каза тя.

— Вероятно.

— Какво не ми казваш, Джейк?

Той се качи на най-високата пейка и опъна ръка нагоре. Клеър видя, че пръстите му едва достигнаха плоскостта, зад която бе скрито осветлението.

— Проблемът с всеки вид механичен температурен контрол — обясни той — е, че почти винаги има начин той да се отстрани или прескочи.

— Защо някой би искал да… — Тя млъкна, а ужасът я разтърси. — О, боже! Не ми отговаряй.

— Добре. Няма.

Тя опита да разсее мислите си от значението на това, което той беше казал току-що.

— Какво търсиш?

— Панел за достъп. Предвид това колко кабели и клапани за топлина, вентилация и климатизиране има тук, трябва да има и такъв панел.

— А, ясно. — Тя потрепери отново въпреки горещината. — Не мислиш наистина, че Оуен смята да ни попари до смърт, сякаш сме два артишока?

— Ако се поставиш на негово място, този сценарий ще ти разкрие някои доста отчетливи ползи.

— Какви ползи?

— Когато открият телата ни сутринта, ще изглежда, сякаш сме умрели от сърдечен удар.

— За бога! — извика Клеър. — Хората не се гътват заради това, че са стояли твърде дълго в парната камера.

— О, напротив. — Той погледна към стената до вратата. — Защо според теб са сложили всички тези табелки с предупреждения да не прекарваш вътре повече от няколко минути?

Тя преглътна тежко.

— Но ако намерят телата ни тук утре сутринта, всички ще се запитат какво сме правили в сауната извън работното време на центъра. Както и защо не сме отворили вратата и не сме излезли, когато ни е станало твърде горещо?

— Отговорът на първия въпрос вероятно ще бъде, че сме си записали час за двойки в сауната снощи, за да се насладим на разгорещен секс. Много разгорещен секс. Никой не е забелязал, че не сме излезли, когато времето ни е изтекло. Може би сме си прекарвали толкова добре, че не са ни забелязали.

— А отговорът на въпрос номер две?

— Случайно са ни заключили, когато служителите са затваряли снощи.

— Страхотно. Ами парата? Защо не са я спрели?

— Механична повреда.

— Арчър няма да повярва на това и за минута.

— „Джоунс и Джоунс“ също няма да се вържат, но дотогава ще е твърде късно за нас.

— Но Оуен трябва да знае, че нашата смърт само ще доведе до това и Арчър Глейзбрук, и „Джоунс и Джоунс“ да насочат изцяло вниманието си върху него.

— Забравяш нещо важно.

— Какво?

— Никой, освен нас двамата не знае, че Шипли е човекът от заговора.

Клеър усети припламването на психична сила. Не беше ловец, но определено започваше да усеща енергията на Джейк, която имаше същото уникално, интимно, въздействащо влияние върху сетивата й като уханието на тялото му или звученето на гласа му.

Джейк хвана с две ръце плоскостта и се издърпа нагоре в плиткото пространство зад окачения таван. Тя видя как лицето му се напряга в мрачна, сурова маска. Пурпурночервено петно се появи на левия му ръкав.

— Джейк, ръката ти.

— Няколко шева се отвориха. Няма проблем.

Пространството, в което беше скрито осветлението, не беше много широко. Джейк се завъртя настрана, за да успее да се пъхне, и побутна тавана точно над главата си. Клеър не виждаше добре какво прави той с ръцете си, защото облаците пара започваха да се сгъстяват. Но след момент го чу да възклицава доволно.

— Стана! — каза той.

Един панел от тавана се спусна надолу на панти. Джейк се пъхна в сенчестата дупка, която се появи. Издигащата се пара го последва в тъмнината.

Той се показа след малко и се наведе леко през ръба на тавана. Коланът му висеше, стегнат на примка около китката на дясната му ръка.

— Хвани края с две ръце, омотай го около китките си и се дръж здраво! — инструктира я той.

Клеър се качи на най-високата пейка, протегна ръка нагоре и хвана края на колана.

Джейк я вдигна бързо. Коженият колан се вряза в китката й, но някак си в момента болката не я тревожеше. Тя стисна зъби и остана вкопчена в колана.

Когато стигна до нивото на скритото осветление, успя да подпре единия си крак. Така охлаби малко натиска на колана върху китката си. От тази позиция Джейк й помогна да се промъкне в дупката над окачения таван.

Клеър започна да чува бръмченето на климатика, което отекваше в тъмнината.

— Браво! — каза тя. — Много си добър.

— Имах сериозна мотивация.

Той пак се наведе през дупката, хвана свалената плоскост и я дръпна нагоре да се затвори. Обви ги пълна тъмнина. Клеър усети пристъп на паника.

— Ако имаме късмет, Шипли още известно време няма да провери дали вече сме се сварили — прошепна Джейк.

Тя потрепери.

— Можеш да пропуснеш образните изказвания. Но мисля, че си прав. Той вече би трябвало да знае, че си ловец и че сигурно ще побеснееш от положението, в което си изпаднал. Няма да посмее да отвори вратата, докато не е сигурен, че сме… готови.

— А това ще ни спечели малко време.

— Чудя се защо не ни е вързал — каза Клеър.

— Не е искал ченгетата да открият следи от връзване по телата ни.

Тя примигна.

— Ясно. Това не би паснало на варианта за случайната смърт.

— Точно така. Следвай ме.

— С удоволствие, но не мисля, че ще се получи — каза тя. — Не виждам нищо, освен ивицата светлина през процепа на панела.

— Аз виждам. — Той обви пръсти около китката й. — Стой плътно до мен. Навсякъде има тръби за климатиците. Каквото и да правиш, внимавай да не вдигаш шум. Свали обувките си. Никакво скърцане по тавана, ако можем да го избегнем.

— Чакай. Какво ще правиш, ако откриеш Оуен?

— Например ще му прегриза гърлото — това е първото, което ми хрумва. — Джейк прозвуча необикновено весел.

— Осъзнай се — прошепна тя. — Какво ще правим с номера със замразяването на психиката?

— Ще го поваля още преди той да е усетил, че съм наблизо.

Самоувереността му я разтревожи. Клеър подозираше, че тя се дължи на превъзбуденото му състояние.

— Не се засягай — каза тя. — Но мисля, че трябва да имаме и план Б.

— Ти имаш ли?

— Мислех си. Когато Оуен направи онова с психичната експлозия, бяха ли сетивата ти широко отворени?

— Да. Защо?

— Моите бяха на ръба, но аз не бях превъзбудена, поне до момента, в който той слезе от колата. Очаквах теб. После Оуен ме заговори и ме излъга. Веднага сетивата ми се пробудиха. И точно тогава усетих експлозията или каквото там е било, което ме извади от строя.

— Мислиш, че трикът му действа само върху нашите особени сетива?

— Може би. Няма как да разберем със сигурност, ако не направим някои тестове. Но изглежда логично, след като силата му се генерира на паранормално ниво, да е най-ефективна спрямо паранормалното в нас, нали?

— Добре — каза Джейк. — Ще го имам предвид. Но все пак предпочитам план А — този, в който прегризвам гърлото му, преди той да е забелязал, че се задавам.

— Не обичаш някой да те напътства, а?

— Не, но от време на време проявявам здрав разум.

— Това много ме успокои. — Клеър свали мокасините си и ги хвана в лявата си ръка. — Добре, готова съм.

Тя го последва в мастиления мрак, усещайки препятствията по пътя им чак след като Джейк ги заобикаляше. Когато заобиколиха една голяма, вибрираща и гореща помпа, Клеър отново видя тънка ивица светлина, подсказваща, че там има друг панел за достъп. В стаята долу светеше.

Пръстите на Джейк стиснаха китката й. Ловецът бе надушил плячката си.

Бавно се прокраднаха напред. Сега Клеър чуваше приглушени гласове. Оуен говореше с някаква жена. Женският глас й прозвуча смътно познат.

Джейк допря устни до ухото й.

— Имам чувството, че току-що открихме Кимбърли Тод.

— Познавам този глас — прошепна Клеър. — Чувала съм го някъде. Господи, това е Карън Трент!

— Коя?

— Помощник-управителката на спа центъра. Тази, която не ми повярва, когато й казах, че някой се е опитал да разбие черепа ми.

— Казах ти, че открихме Кимбърли Тод. — В гласа на Джейк отекна задоволство.

— По дяволите! Тя е била тук през цялото време.

— Добре. Ето какво ще направим. Първо, искам да се махнеш оттук. Ще отворя някой от панелите и ще те пусна в някоя празна стая. Ти ще излезеш от сградата незабавно и ще повикаш полиция. Разбра ли?

— Не мисля, че трябва да те оставям сам тук с тези двамата.

— Мога да се справя — каза той. — Но ще се справя още по-добре, ако знам, че си в безопасност.

Той е роден да прави това, напомни си Клеър. Време беше Джейк да излезе на лов.