Джейн Ан Кренц
Невинни лъжи (44)

43.

Тревогата изригна у Клеър, остра и пронизваща като светкавица. Пристъпът на паника се появи сякаш от нищото и преодоля защитните й стени, преди тя да успее да ги издигне.

Седеше на канапето, свила единия си крак под тялото, вперила поглед в списъка с номерата, които беше преписала от мобилния телефон на Валъри Шипли, когато тревожната енергия завладя сетивата й.

Всички алармени звънци в тялото й зазвъняха едновременно. Тя скочи на крака с бясно биещо сърце. Дланите й станаха ледени. Адреналинът нахлу в кръвта й. Сетивата й се изостриха до предела си. Беше готова да побегне да се спасява или да се бие за живота си.

Не, не своя живот. Нечий друг. Никога преди не беше изпитвала такъв пристъп на паника.

Джейк. Да, сега вече знаеше. Беше свързано с Джейк. Той се намираше в ужасна опасност. Но тя нямаше откъде да знае това. Нямаше такова нещо като телепатия или четене на мисли. Изследователите на „Аркейн“ бяха проучили множеството любопитни истории в продължение на десетилетия, но никога не бяха успели да възпроизведат случилото се в лабораторни условия.

Дишай! Успокой се! Тревожиш се за Джейк, защото е в дома на Шипли. Това е причината за паниката ти.

Започна да крачи напред-назад, насилвайки се да се концентрира върху дишането си, докато внимателно и прецизно пускаше в действие психичните си защитни механизми, върху чието създаване беше работила толкова усилено.

Интензивното усещане за опасност изчезна толкова бързо, колкото се беше и появило. Сякаш някой бе дръпнал щепсела.

След две-три минути се почувства по-спокойна и овладяна.

Погледна часовника си. Наближаваше полунощ. Джейк го нямаше повече от два часа. Колко време му беше необходимо да претърси цялата къща?

Трябваше вече да се е върнал. Тя извади мобилния телефон от джоба си и го погледна с копнеж. Не посмя да му се обади. Той несъмнено го беше изключил, преди да влезе в къщата на Шипли, но ако случайно беше пропуснал? Не искаше да рискува да му създаде проблем с обаждането си.

Винаги съществуваше вероятността някой съсед да забележи нещо в дома на Шипли и да отиде да провери. Или да се обади на полицията.

Моля те, само не на полицията, помисли си тя. Последното нещо, което им трябваше сега, бе да арестуват Джейк за влизане с взлом.

Но нещо не беше наред. Знаеше го с абсолютна сигурност, която не намаля дори и когато първоначалният прилив на адреналин започна да отслабва.

Въобразяваш си! Стига! Овладей се!

Но не можеше да се отърси от абсолютната сигурност, че Джейк е в опасност.

Каквото и да твърдяха експертите от „Аркейн“, всеки, дори с малка степен на чувствителност — независимо дали е член на организацията или не, — знаеше, че от време на време двама души, между които има интимна връзка, понякога изпитват кратки проблясъци и на психична интимност. Когато двамата с Джейк се любеха, те споделяха някакво психично единение. Защо да е странно, че тя можеше да усети заплашващата го опасност?

Може би разглеждаше нещата от грешен ъгъл. А ако пристъпът на паника е бил предизвикан от това, което беше правила преди няколко минути?

Клеър взе падналия на пода бележник и погледна записаните номера. Когато бе намерила мобилния телефон на масичката за кафе в дома на Шипли, тя се разочарова, че няма никакви входящи и изходящи обаждания от деня на смъртта на Валъри. Освен това никой от номерата, които Валъри беше записала в указателя си, не изглеждаше особен.

Но сега, когато прегледа целия списък за втори път, един номер й направи впечатление. Валъри очевидно го бе набирала относително често, защото го беше запаметила за скоростно избиране.

Спокойно, помисли си Клеър. Сигурно много жени в Стоун Кениън са запаметили така в телефона си номера на спа центъра в града.

Въпреки това имаше още един друг човек на света, който очевидно беше обичал Брад Макалистър. А Кимбърли Тод, професионалната масажистка, беше напуснала работата си и беше изчезнала. Всички на предишната й месторабота бяха предположили, че си е намерила друга работа.

Ами ако се бе случило точно това? Ами ако новата й работа беше в Стоун Кениън?

Какъв е шансът да е станало точно така?

Вероятно едно на милион, помисли си Клеър. Тя хвърли бележника на масичката и пак погледна часовника си. Защо се бавеше Джейк? Щеше да се побърка, докато го чака.

Фарове на кола пронизаха нощта отвън. По пътя се задаваше кола. Заля я вълна на облекчение. Джейк се прибираше.

Тя се втурна по коридора и отвори входната врата точно когато колата зави по алеята пред къщата.

Колата спря, но Джейк не изгаси двигателя. Фаровете я заслепиха. Клеър инстинктивно вдигна ръка да засенчи очите си.

Вратата от шофьорската страна се отвори. Една фигура се появи. Заради ярката светлина на фаровете видя само смътно очертан силует. Разтревожи се.

— Джейк? Всичко наред ли е? Започнах да се тревожа.

— Опасявам се, че Джейк е тежко ранен — каза Оуен Шипли. — Намерих го в безсъзнание в къщата си, когато се прибрах. Сега е в болницата. Ще те закарам при него.

Ултравиолетовата лъжа подпали вече изострените й сетива. Най-чудовищният от всички пристъпи на паника я прониза.

Предусещаща надвисналия над нея ужас, тя се напрегна да овладее реакцията си. Не можеше да се поддаде на паниката, трябваше да запази контрол, за да помогне на Джейк.

Изгарящата експлозия на психична енергия връхлетя изневиделица и изпържи напълно отворените й сетива. Усети как пада в пространството, а после се спусна мрак.