Джейн Ан Кренц
Невинни лъжи (38)

37.

Клеър спря на алеята, изгаси двигателя и погледна Джейк. Той продължаваше да спи. Единствено предпазният колан му бе помогнал да не се стовари върху таблото.

— Джейк? — Тя се наведе към него и разтърси много внимателно дясното му рамо. — Събуди се. Вкъщи сме.

Той вдигна леко клепачите си и я погледна замаяно.

— Вкъщи?

— Да. — Клеър разкопча предпазния му колан. — Ще можеш ли да влезеш?

Той вдиша дълбоко.

— Миришеш хубаво.

— Внимавай, Джейк. Ще трябва да ми помогнеш. Не мога да те пренеса на ръце.

— Жалко. Звучи забавно. Досега не са ме пренасяли през праг.

Тя слезе и отиде до неговата страна на колата. Когато отвори вратата, той едва не се строполи навън. Успя да го улови в последния момент.

— Чакай. Хайде да опитаме така. — Клеър пъхна ръката си между седалката и гърба му и му помогна да слезе от колата.

Джейк се изправи и стисна ръба на вратата, за да запази равновесие. Погледна към входната врата.

— Няма проблем — каза той. — Лесна работа.

— Добре. — Тя преметна здравата му ръка през рамото си. — Да тръгваме.

Когато влязоха вътре, Клеър дишаше тежко. А когато най-после стигнаха до неговата спалня, Джейк така се бе отпуснал на рамото й, че тя се страхуваше да не се строполи под тежестта му. Ако това се случеше, щеше да се наложи да го остави на пода тази нощ.

Свали обувките му и ги остави до леглото. След като малко се поколеба какво да прави с изцапаните му с кръв панталони, реши да не ги сваля. Той пак беше заспал и Клеър не искаше да го буди. Дори и агентът от легендарните „Джоунс и Джоунс“ се нуждаеше от малко почивка, след като е бил ранен.

Провери за последен път превръзката. Нямаше признаци за силно кървене.

Доволна, изгаси лампата и тръгна към вратата.

— Клеър?

Тя спря и го погледна.

— Да?

— Нали ще си тук утре сутринта?

— Да.

— Добре.

Стоя така дълго време и го гледа как спи. Още не можеше да се отърси от ледения шок, който я беше пронизал след обаждането от спешното отделение.

Отиде в кухнята и направи огромна кана чай, наля си догоре в голяма чаша и се върна в стаята на Джейк.

Той спеше дълбоко. Клеър постави длан на челото му, после докосна голата кожа около превръзката. Доволна, че той не развива треска, седна на креслото край прозореца, вдигна крака на табуретката и отпи от чая.

Медитирайки на лунна светлина, се подготви за койотите призори.