Джейн Ан Кренц
Невинни лъжи (23)

22.

Клеър се събуди внезапно от сън, в който Валъри Шипли я преследваше през безкрайна поредица от стаи в някакъв спа комплекс. Във всяка от стаите имаше бездънен басейн. В съня си тя знаеше, че трябва да продължава да тича с надеждата, че ще намери изхода, но Валъри скъсяваше разстоянието помежду им.

Валъри е мъртва. Стига!

Образът на мъртвото тяло на Валъри, носещо се по повърхността на тюркоазния басейн, отказваше да избледнее.

Мисли за нещо друго.

Лежа неподвижно известно време, ориентирайки се в непознатата спалня. Опита да определи какво я бе събудило. После се обърна настрана и погледна часовника.

Показваше малко след полунощ.

Смътно си спомняше, че се сгромоляса върху леглото веднага след вечеря. Заспа бързо и дълбоко, а тялото й беше изключило напълно, за да се възстанови от дългия и труден ден. Но сега ефектът от виното и изтощението бе отминал. Почувства се необичайно напрегната и неспокойна.

Отметна завивките, стана и отиде боса до стъклената врата.

Дръпна завесата. Подводните лампи на басейна бяха изключени. Половината басейн тънеше в гъстата сянка на къщата. Другата половина се осветяваше от великолепната пустинна луна. Когато забеляза тъмната фигура в прозрачната сребриста вода, за няколко мига спря да диша. Само не отново! Наистина не можеше да понесе повече мъртви тела.

Със закъснение осъзна, че човекът в басейна не лежи безжизнено, а плува с равномерни, силни махове към далечния край, където сенките бяха най-дълбоки.

Джейк.

Съвсем импулсивно Клеър отиде в банята, облече халата, който беше взела назаем от Глейзбрук, и се върна при стъклената врата.

Отключи я, отвори и пристъпи навън в нощта.

Сега въздухът имаше приятна температура. Камъните, с които бе облицована площадката около басейна, още излъчваха топлината, погълната през деня. Тя отиде до ръба на водата.

Джейк я видя и промени посоката си. Преплува до страната на басейна и вдигна глава да я погледне. Лунната светлина блестеше върху мократа му коса и гладките силни рамене.

— Добре ли си? — попита той.

— Да. Спах мъртвешки допреди малко.

— Кошмар ли сънува?

Тя се поколеба.

— Какво друго при тези обстоятелства.

— Ако поплуваш, може би ще успееш да се отпуснеш и да заспиш отново.

— Не си нося бански.

— Не ти трябва. Лампите са изгасени. През нощта не се вижда нищо под повърхността.

Тя веднага погледна към водата под гърдите му. Имаше право. Не се виждаше дори тъмното очертание на тялото му.

— Ами… — поколеба се тя.

— Никога ли не си се къпала гола?

— Всъщност не съм.

— Опитай. Ще ти хареса.

Нотката на чувствено забавление в думите му раздвижи нещо дълбоко в нея. Клеър осъзна, че много иска да се намира във водата заедно с Джейк.

— Добре — съгласи се тя. — Но се обърни, докато вляза.

— Не те мислех за срамежлива. Представи си, че си на някой от онези европейски плажове, където всички са голи.

— Не съм сигурна, че имам чак толкова силно развито въображение, но ще опитам.

Тя обиколи по ръба на басейна и отиде към гъстите сенки в далечния му край. Чувствайки се малко безразсъдна и необичайно, вълнуващо дръзка, тя развърза халата си и го хвърли върху шезлонга.

Държеше под око Джейк, който пореше водата в срещуположния край. Той се намираше в осветената от луната половина и тя виждаше, че стои с гръб към нея.

Бързо слезе по стъпалата.

Джейк се обърна точно когато водата стигна до колената й. Тя не знаеше какво вижда той в сенките, но ако вярваше на слуховете, той притежаваше нощно зрение, много по-силно развито от обичайното.

— Не надничай! — скастри го тя. Скръсти ръце пред гърдите си и веднага се потопи до врата в топлата вода. — Обеща ми.

— Не, не съм. — Той бавно се отправи към нея, плувайки грациозно като водна змия. — Бих запомнил такова глупаво обещание, ако съм го дал. Ти ми нареди да не гледам, има голяма разлика.

— Наистина виждаш в тъмното, нали?

— Аз съм ловец, това върви в комплект с останалото. Не се тревожи, изглеждаше прекрасна, когато влизаше във водата. Напомни ми за „Раждането на Венера“ на Ботичели.

Тя се усмихна лукаво.

— Само дето не съм червенокоса.

— Забелязах. Нямам нищо против. — Той доплува още по-близо. — Повече ми харесват тъмните, знойни, мистериозни екзотични жени.

Клеър се зачуди такава ли я вижда наистина. Никога не се бе смятала за такава. Добре де, беше тъмнокоса. Но знойна, мистериозна, екзотична?!

— Оказа се прав — каза тя, размахвайки мързеливо ръце напред-назад във водата. — Много е приятно.

— Особено след залез. — Той спря на малко разстояние и застана прав. Водата стигаше до гърдите му.

— Винаги ли плуваш нощем?

— Това е любимото ми време.

— Не помня някога да съм плувала на лунна светлина — каза тя. Не можеше да откъсне очи от тъмния му силует. — Много необикновено усещане е.

— Така е.

Ръцете му се сключиха около голите й рамене. Той я привлече към гърдите си. Когато устните му докоснаха нейните, в целувката им се долови усещане за неизбежност, което очарова сетивата й.

Клеър знаеше, че това ще се случи, още когато влезе в басейна. Беше сигурна, че и той го е знаел.

Въпреки това пламенната настойчивост, която я блъсна, спря дъха й. Тя искаше Джейк. Нуждаеше се от него. Копнееше да се предаде на чисто физическото усещане този мъж да я прегръща силно.

Бликащата сила на собственото й желание я изненада. Чувстваше и копнежа на Джейк. Комбинацията бе наелектризираща.

Никой никога не бе влиял на сетивата й така. Или може би не беше позволявала на никого да й влияе по този начин. „Заради страха да се доверя“, помисли си тя. Но естествените й защитни механизми се бяха срутили с гръм и трясък тази вечер. Не се страхуваше да скочи в тъмното.

Издаде тих дрезгав вик, който устните на Джейк заглушиха. Той изстена, сложи дланта си в основата на гръбнака й и притисна бедрата й към своите.

Тя откри, че не е единствената, която плува без бански.

Джейк беше силно възбуден. Клеър се почувства великолепно заради факта, че е причината за тази възбуда. Той се притисна към нея силно, решително, настойчиво. Тя бръкна под водата и го обгърна с пръсти.

Джейк издиша рязко, отдели устните си на сантиметър от нейните и я предупреди:

— Не съм го правил от известно време. Не мисля, че мога да издържа още любовни игри тази вечер.

— Кажи ми кога да спра. — Тя го погали още по-решително.

Той се засмя гърлено и страстно.

— Не задържай дъха си.

Джейк наведе глава и целуна вдлъбнатината на рамото й. Пръстите му изучаваха извивките на тялото й. Откриха горещото местенце между бедрата й и го погалиха. Приятна болка премина през нея. Наведе се към него.

— Джейк…

— Сутринта ще съжаляваш ли? — попита той. — Защото ако ще е така, предпочитам да знам още сега.

— Няма да съжалявам — отвърна тя и целуна гърдите му. — Не и за тази нощ.

Той я вдигна на ръце и я понесе към стъпалата. След топлия басейн хладният нощен въздух я накара да потрепери.

Джейк я сложи да стъпи на крака и я уви в халата й. Когато я остави и прекоси през светлината, за да си вземе хавлия, тя видя за миг силуета му в пълен профил. Имаше нещо невероятно хипнотизиращо в гледката на възбуденото му тяло.

Джейк уви хавлията около кръста си и се върна при нея. Когато отново я вдигна на ръце, тя понечи да му каже, че може и сама да отиде до спалнята. Но изобщо не отвори уста. Беше много по-приятно да я носят. Като никога нямаше значение, че някой мъж взема всички решения. За пръв път в живота си тя искаше да се предаде изцяло на преживяването.

Джейк я внесе през отворената плъзгаща се врата на спалнята си. На лунната светлина Клеър забеляза, че леглото е ужасно разбъркано. Одеялото беше почти паднало на пода, чаршафът — усукан, а възглавницата — намачкана. Осъзна, че Джейк явно е спал много неспокойно. Сигурно затова беше излязъл навън да поплува.

Тя се запита какви ли мисли биха попречили на мъж като Джейк Солтър да заспи.

Той отвори едно чекмедже на нощното си шкафче и извади малко пакетче. Бързо и умело си сложи кондома и в следващия момент вече беше на леглото, а тя — в прегръдките му.

Халатът й падна. Джейк се надвеси над нея, пленявайки я между ръцете си. Целуна отново устните й, шията, гърдите. Спусна се по цялата дължина на тялото й, повдигна коленете и откри с език възбудената точка между краката й.

Разтърси я паника.

— Чакай! — Клеър се надигна на лакти. — Това не е за мен. Никога не позволявам на никого… — Тя млъкна, оплетена в обясненията си и обзета от внезапна треска.

Той бързо вдигна глава.

— Защо не?

Клеър не можа да повярва, че й задава този въпрос.

— Сега не е подходящ момент за подробна дискусия по въпроса.

— Чудесен момент е, защо?

— Добре — сряза го тя отчаяно. — Прекалено лично е. Прекалено интимно. Това е. Доволен ли си?

— Не. Някога опитвала ли си?

— Не.

— Значи не говориш от личен опит. Не знаеш какво пропускаш.

Той отново наведе глава.

Клеър стисна чаршафа с две ръце, инстинктивно опитвайки се да избяга от интензивното усещане. Откри, че е попаднала в капан, защото главата й се опря в таблата на леглото. Джейк стисна бедрата й, за да я задържи на едно място.

— Толкова си вкусна, че мога да те изям. Повярвай ми.

Изведнъж нямаше нищо друго, което тя да иска повече на света.

— Джейк.

Чу нисък, секси смях.

— Има една стара поговорка, подходяща за случая — каза той, стискайки още по-силно бедрата й. — Нещо от рода: отпусни се и се наслаждавай.

— Как ли не, ти, арогантен…

Тя възмутено размаха юмруци във въздуха, възнамерявайки да го отблъсне. По някакъв начин обаче го придърпа още по-близо до себе си.

— Отвори сетивата си — прошепна той. — Позволи си да се разпалиш.

Това беше риск, който тя не искаше да поема тази вечер. Нямаше да понесе да открие, че Джейк не е толкова очарован от пламналата помежду им страст. Но той я държеше толкова здраво, че тя не можеше да се бори. Направи единственото възможно при тези обстоятелства — предаде се.

Върхът я връхлетя и помете, лишавайки я напълно от контрол. Всичките й сетива изригнаха. Силата танцуваше в сенките наоколо — нейната и на Джейк. Осъзна, че и той е изпаднал в забрава.

Чу висок, възторжен вик. Тя пищеше. Тя никога не пищеше в леглото. Но пък и никога никой мъж не я беше довеждал до оргазъм.

Джейк бързо се премести и потъна дълбоко в нея.

Сега изживяването бе невероятно чувствено и резултатът бе помитаща буря от усещания.

Втора поредица от вълни я заля и закънтя в нея. Тя инстинктивно обви крака около тялото му.

— Да — прошепна Джейк до лицето й. — Точно така.

Мускулите на гърба му бяха напрегнати, кожата — мокра, не от басейна, а от пот. След секунди неговата кулминация го разтърси.

Когато най-после всичко свърши, той се стовари върху нея и я прикова към леглото с тежестта на напълно отпуснатото си тяло.

— Знаех, че ще бъде така — каза той, заровил глава във възглавницата.

Казваше истината.