Джейн Ан Кренц
Невинни лъжи (39)

38.

Клеър разбиваше яйца в кухнята, когато чу шум от кола на алеята. Още нямаше осем часа, така че пристигането на посетител не вещаеше нищо добро.

Новината за инцидента бе отразена в сутрешното издание на „Стоун Кениън Херълд“, който лежеше на масата. Вероятно повечето местни жители вече я бяха прочели.

Клеър остави купата с разбитите яйца в хладилника и отиде да отвори вратата.

На прага стоеше Елизабет. За нещастие не беше сама — Арчър и Майра я придружаваха.

— Какво, по дяволите, става тук? — настоя да знае Арчър. — Във вестника пише, че снощи са стреляли по Джейк.

— Добре ли е? — попита Елизабет разтревожено. — Обадих се в болницата, но ми казаха, че не е бил приет за лечение.

— Тук е. — Клеър се отдръпна назад и задържа вратата отворена. — Още спи. Моля ви, говорете тихо.

Майра влезе първа в антрето. Гледаше мрачно и обвинително.

— Във вестника пише, че според полицията Джейк е пострадал при инцидент, свързан с ловуване извън позволения сезон. Така ли е?

— Вероятно не — отвърна Клеър.

Майра се намръщи.

— Какво означава това?

— Дълга история — отвърна Клеър.

— Ами ти? — попита Елизабет. — Добре ли си? Изглеждаш ужасно.

— Благодаря — усмихна се измъчено Клеър. — Това е едно от предимствата да имаш сестра. Винаги е напълно откровена с теб.

Майра й хвърли втори бегъл поглед.

— Наистина изглеждаш малко бледа. Какво ти е?

— Нищо особено. — Клеър затвори вратата. — Просто тази нощ почти не съм спала. Защо не дойдете в кухнята? Ще направя кафе.

Тя настани Елизабет, Майра и Арчър на кухненската маса и се зае с кафе машината.

— Слушаме те — подкани я Арчър.

— Мисля, че някой се е опитал да убие Джейк вчера. — Клеър съсредоточено броеше лъжиците кафе, които слагаше във филтъра. — Вероятно същият човек, който е убил Валъри Шипли и Брад Макалистър.

Арчър издиша продължително.

— Страхувах се, че ще кажеш нещо такова.

— Невъзможно! — настоя Майра, почти отчаяна. — Брад беше убит от крадец. Валъри се удави при нещастен случай. Няма никаква връзка.

Елизабет не каза нищо. Клеър включи кафе машината.

— Мисля, че има връзка, Майра — обади се Джейк от прага на кухнята.

Клеър го огледа бързо от главата до петите. Беше сресан и облечен в чисти панталон и риза. Ризата беше разкопчана и левият ръкав висеше празен, скривайки превръзката на ръката му.

Чистите дрехи обаче не успяваха да смекчат впечатлението, което създаваше той. Резките черти на лицето му изглеждаха по-заплашителни от обикновено заради тъмната набола брада.

Арчър подсвирна тихо.

— Солтър, по дяволите! Изглеждаш, сякаш току-що си се измъкнал от престрелка.

— Така се и чувствам — обясни Джейк.

Елизабет ококори очи.

— Много ли те боли?

Той потърка брадата си.

— Да кажем просто, че действието на онова, което лекарят ми инжектира снощи, вече е отминало.

— Ще донеса болкоуспокояващите хапчета — бързо предложи Клеър.

— Не, благодаря. — Той поклати глава. — Трябва да обмисля нещата. А от хапчетата главата ми ще се замае.

Клеър се поколеба, но видя упоритото му изражение и реши да не спори.

— Сигурен ли си, че изобщо трябва да ставаш от леглото, Джейк? — попита разтревожена, Майра.

— Добре съм, Майра. Просто имам нужда от малко чай и някаква храна.

— И от почивка — напомни му Клеър. Тя наля вода в електрическата кана. — Докторът каза да не се напрягаш два-три дни.

— Знам. — Джейк седна на масата.

Небрежното му съгласие й подсказа, че той не възнамерява да се излежава в следващите четирийсет и осем часа. Искаше й се да му изнесе лекция по въпроса, но сега моментът не изглеждаше подходящ за това, така че само му се намръщи строго. Той се подсмихна, а погледът му се стопли.

Арчър изгледа свъсено Джейк.

— Мислиш, че това е свързано с другата работа, нали?

— Да — отвърна Джейк спокойно.

Клеър бързо погледна Майра и Елизабет. Те също като нея видимо недоумяваха какво става. Не само тя не разбираше за какво говорят Арчър и Джейк.

— Добре, господин агент на „Джоунс и Джоунс“ — намеси се Клеър. — Мисля, че е време да ни кажеш каква е другата работа.

— „Джоунс и Джоунс“? — Елизабет изглеждаше искрено шокирана.

А Майра — отвратена.

— В Стоун Кениън не може да става каквото и да било, което да привлече вниманието на „Джоунс и Джоунс“.

— Явно може — обади се Джейк. — Бях изпратен тук, за да го разследвам. Но нещата малко се прецакаха.

— По моя вина — намеси се Арчър и разтри тила си със странно уморено изражение. — Аз съзнателно те насочих настрани от убийството на Макалистър.

— Не само ти — увери го Джейк. Той погледна Клеър. — Разузнаването на „Джоунс и Джоунс“ също сочеше в друга посока.

Клеър изстена.

— „Джоунс и Джоунс“ са смятали, че аз съм убила Брад?

— Твоето име стоеше на първо място в списъка на възможните убийци, съставен от нашите анализатори на вероятностите — обясни Джейк.

Тя се намръщи.

— А кой беше на второ място?

— Неизвестен крадец.

— Супер! — измърмори Клеър. — Направо супер. Нищо чудно, че не ме искаха на работа в „Джоунс и Джоунс“.

— Същественото беше, че „Джоунс и Джоунс“ не се интересуваха от смъртта на Макалистър, тъй като тя изглеждаше свързана с любовен триъгълник — поясни Джейк.

— Но предвид последните събития, мислиш, че може да е нещо повече. — Арчър повдигна вежди.

Джейк кимна.

— Мисля, че има пряка връзка с моето разследване.

„О, вече не си господин консултантът“, помисли си Клеър. Ловецът се бе появил на повърхността — в пълния си блясък. Човекът от „Джоунс и Джоунс“ вземаше нещата в свои ръце. Майра се обърна към Арчър:

— За какво се отнася?

Арчър отново издиша продължително и се отпусна на стола си. Размени един последен поглед с Джейк и повдигна рамене.

— Това няма да ти хареса — каза той, като гледаше Майра в лицето. — Надявах се изобщо да не се наложи да го узнаеш.

— Просто ми кажи — настоя Майра. — Мога да приема всичко, стига да знам какво е. Познаваш ме. Това, което не мога да понеса, е несигурността.

Арчър се усмихна тъжно.

— Знам. Но в този случай се надявах всичко да отмине, преди да се наложи да ти кажа.

Елизабет се намръщи.

— Какво става, татко?

Клеър скръсти ръце на гърдите си. После погледна и двамата мъже строго.

— Е, господа?

— Не съм наел Джейк да ме консултира за пенсионния фонд на Глейзбрук — обясни Арчър. — „Джоунс и Джоунс“ поискаха да осигуря прикритие за престоя му в Стоун Кениън, за да може да проведе секретното си разследване.

Майра огледа Джейк.

— Ти си екстрасенс, нали? В „Джоунс и Джоунс“ е пълно с такива според слуховете.

— Да — призна Джейк.

Майра въздъхна:

— А изглеждаше толкова приятен човек…