Джейн Ан Кренц
Невинни лъжи (26)

25.

Клеър знаеше, че би трябвало да се притеснява да се довери на мъж, още непознат в твърде много отношения. Не беше говорила с никого, дори и с Елизабет, за най-мрачните си страхове, свързани с убийството на Брад.

Имаше смущаващото усещане, че интимността на изминалата нощ е отстранила и последните й внимателно изградени бариери. Беше пазила тайната си прекалено дълго. Чак сега осъзна колко отчаяно е искала да обсъди тази кошмарна версия с някого.

А ако някой можеше да прецени тревогите й хладнокръвно, това беше точно Джейк.

— Будя се понякога посред нощ и се чудя — каза тя. — Но не съм казала на никого.

— Защо Брад Макалистър би искал да те убие?

— Защото аз изтръгнах Елизабет от ноктите му. Разводът още не бе приключил, когато той умря. Навярно е смятал, че ако се отърве от мен, ще си възвърне контрола над Елизабет.

— Според всички Брад Макалистър е бил страхотен човек.

Яйцата бяха готови. Клеър ги сипа в две чинии и добави препечени филийки.

— Брад беше манипулативен социопат. Поправка: манипулативен парасоциопат. И беше толкова красив, чаровен и изобретателен, че всичко му се разминаваше. Елизабет е сигурна, че е имал връзка с друга жена по време на брака им, но така и не можа да го докаже.

— Бил е член на „Аркейн“. Арчър го е проверил.

— Да. Но съм сигурна, че Брад е излъгал — не само за нивото на способностите си, но и за техния характер. Мисля, че е имал много по-силна дарба, но не е позволил никой да научи това. Може би е намерил начин да премине тестовата процедура, като се е преструвал.

— Какъв талант според теб е имал? — попита Джейк.

— Предполагам, че е бил хипнотизатор или нещо подобно. Това със сигурност би обяснило как е успял да заблуди всички, дори и Арчър.

Джейк седна на кухненската маса.

— Но не и теб.

Тя сви рамене.

— Аз съм си аз. Той не успя да заблуждава и Елизабет до безкрайност. Дори и най-добрият хипнотизатор не може да поддържа някого в транс по двайсет и четири часа, седем дни в седмицата, в продължение на месеци.

— Тогава как я е държал под контрол толкова дълго?

— С лекарства. — Клеър също седна на кухненската маса. — Убедил един психиатър, че тя е започнала да се побърква. Не бих се изненадала, ако се окаже, че Брад е използвал таланта си да хипнотизира и лекаря, за да го насърчи да й изпише лекарствата. А може и да не му се е наложило да си дава толкова зор. Както казах, негодникът беше невероятно харизматичен.

Джейк хапна от яйцата, обмисляйки чутото.

— Защо му е трябвало на Макалистър да изкара Елизабет луда? Това ли е била целта му?

— Предполагаме, че го е правил, за да получи контрол върху наследството й. Някой ден Лиз ще наследи половината от „Глейзбрук Инкорпорейтид“.

— Но не и преди смъртта на Арчър. А той изглежда в отлично здраве.

Тя си сипа чай и отново седна. Той я слушаше. Може и да не беше убеден все още, но поне я слушаше внимателно.

— Добре — каза тя. — Ето останалата част от версията, която изградихме двете с Елизабет. И двете сме на мнение, че Арчър нямаше да остане още дълго жив, ако Брад не беше убит.

— Мислите, че е възнамерявал да убие Арчър?

— Да. В някой момент. Но несъмнено е щяло да изглежда като нещастен случай.

— Но така пак би останало едно препятствие за Макалистър — синът на Арчър! — изтъкна Джейк. — Ако нещо се случи с Арчър, Мат ще поеме ръководството на фирмата.

— Не мисля, че и Мат щеше да оцелее дълго. Ако сме прави, контролът над компанията е трябвало да премине в ръцете на Майра и Елизабет. А Майра не би се противила дълго да предостави пълния контрол в ръцете на Брад. Тя го намираше за страхотен. По дяволите, всички мислеха, че Брад е чудесен човек.

— Разбирам защо не си споделила тази теория с ченгетата — каза Джейк.

Тя въздъхна.

— Знам. Много е странна, нали? Полицаите щяха да ми се изсмеят. Както и останалите членове на организацията „Аркейн“, те са много склонни да вярват, че хора като мен не са стабилни психически. Не исках да добавям каквото и да било в подкрепа на това схващане. Трябва да мисля за бъдещето на фирмата си за психични разследвания.

Джейк кимна и дояде закуската си безмълвно. После, оставяйки вилицата си, каза:

— Страхотни яйца.

— Благодаря. Заради рикотата е.

— Ще го запомня. — Той взе чашата с чая. — Добре, за целите на спора да кажем следното. Всички твърдят, че Брад е бил много състоятелен. Защо да си прави труда и да рискува по този начин, за да докара жена си до лудница и да убие няколко човека, за да пипне компанията на Глейзбрук?

Клеър отпи от чая си. Това определено беше един от най-слабите моменти във версията й.

— Някои хора никога не се насищат — отвърна тя.

— Вярно е. Все пак трябва да признаеш, че сценарият, който ми описа, е доста краен.

— Да.

— Вие двете с Елизабет как установихте контакт?

— Казах ти: изобщо не възнамерявах да се появявам на прага на семейство Глейзбрук и да съсипя перфектното им семейство. Но следях в пресата какво става с всички тях, особено с Елизабет. Не можех да се сдържа. Тя бе сестрата, която никога не бях имала. Буквално.

— И?

— Видях снимки от сватбата й с Брад Макалистър в едно от лъскавите списания за обзавеждане, излизащи във Финикс. Елизабет беше толкова прекрасна — облечена във великолепна рокля, разбира се. Всички изглеждаха щастливи и доволни. Но когато погледнах снимката на Брад, който вдига тост за Елизабет, ме побиха тръпки.

Джейк повдигна вежди.

— Дори на снимка можеш да уловиш, че някой лъже?

— По принцип — не. Но нещо в начина, по който той я гледаше, ме изплаши. Снимките бяха публикувани в списанието няколко месеца след сватбата. Когато ги видях и се свързах с Елизабет по имейла, тя се намираше на границата на нервния срив. Все пак успя да ми отговори с една-единствена дума.

— Каква?

— „Помощ“.

— Само това?

— Да. Аз веднага й пратих имейл, че още същия ден ще взема самолета от Сан Франциско за Финикс в 15:40 ч. Тя поиска да се срещнем в книжарницата на един търговски център. Оказа се, че това е един от следобедите на Брад за срещи с приятелката му. Той не е разбрал какво се е случило, докато не се е прибрал вкъщи. А по това време ние с Елизабет вече бяхме в самолета за Сан Франциско.

— А ти как се оказа в Стоун Кениън в нощта на убийството на Брад? — попита Джейк.

— По това време Елизабет вече се беше възстановила от лекарствата и пак си беше истинската Елизабет. Живееше при Арчър и Майра и внимаваше никога да не остава насаме с Брад, докато преминават през процедурите по развода. Аз държах нещата под око от Сан Франциско. Всичко изглеждаше нормално.

— Брад не оспори ли развода?

— Направи няколко опита да убеди всички, че обича Елизабет и не иска развод, но явно осъзна, че няма шанс да спаси брака си. — Тя замълча. — Поне не и докато аз бях на линия. Явно е знаел, че ако ситуацията се промени по някакъв начин, аз веднага ще дойда в Аризона.

— Ти изобщо срещала ли си се с Макалистър лично?

— Да. Веднъж. Отидох с Елизабет един път, когато имаше среща с адвокатите и Брад. Тя искаше да съм с нея за всеки случай. Но всички се държаха учтиво и любезно. Обаче се кълна, че у Брад имаше нещо — по-студено и от лед дори.

— Тогава ли видя Арчър за пръв път?

— Не. Той пристигна в Сан Франциско веднага щом откри, че съм убедила Елизабет да се махне от Аризона.

— Опита ли да те убеди да не насърчаваш развода на Елизабет?

Клеър наклони глава настрани и се замисли.

— Не, не опита. Елизабет беше категорична в решението си. А на този етап ние с Арчър бяхме много предпазливи в отношенията помежду си.

— Продължавай.

— Няколко седмици след това Елизабет ме покани за уикенда. Трябваше да пристигна в петък вечер. Но същия следобед Елизабет получила имейл, според който ми се било случило нещо и аз нямало да мога да пристигна в Стоун Кениън по-рано от следващата сутрин. Затова тя отишла с родителите си на приема на Академията по изкуствата.

— Разбирам, че имейлът, променящ часа на пристигането ти, не е бил от теб?

— Така е. Аз пристигнах, както беше уговорено, в петък вечерта, наех си кола и отидох в къщата на Елизабет, където открих трупа на Брад.

— Какво ще кажеш за имейла, който уж бил от теб?

— Изглеждаше нормално. Сякаш е изпратен от моя електронен адрес.

Той я погледна през масата.

— Мислиш, че Брад е изпратил фалшивия имейл, нали?

— Не е толкова трудно да се направи. Спамърите го правят постоянно.

— Мислиш, че е искал да те подмами в къщата онази вечер, за да те убие, защото си проваляла плановете му?

Гласът на Джейк беше смущаващо спокоен и хладнокръвен.

Тя стисна силно чашата си. Може би все пак нямаше да й повярва. Е, не можеше да го вини.

— Да.

— Но някой го е убил междувременно?

— Да.

— Странно съвпадение, нали? — попита Джейк.

 

— Не, ако приемеш възможността убийството на Брад да е било извършено нарочно точно по време, когато аз съм била в града.

— Мислиш, че някой е искал да насочи подозренията към теб?

— Може би. Или може би убиецът е нагласил нещата така, в случай че полицаите не приемат версията за изненадания крадец. Може би аз просто съм била резервният вариант.

— Ако си права, това означава, че и Брад Макалистър, и убиецът му са знаели часа на пристигането ти.

— Със сигурност хората в офиса на Елизабет са знаели, че ще й идвам на гости в петък вечер.

— Това означава и още нещо — някой е знаел, че Брад възнамерява да те убие.

— Някой, на когото е имал доверие — съгласи се Клеър. — Съучастник в престъпленията може би, който го е предал онази нощ.

— Много време си обмисляла тази версия, нали?

— Имах шест месеца да мисля, но досега не разполагах с нищо конкретно.

— Под „сега“ имаш предвид смъртта на Валъри ли?

Тя кимна.

— Независимо какво ще установи аутопсията, много трудно ще повярвам, че е било нещастен случай или самоубийство.

— По принцип трудно се доказва убийство с удавяне. Питай всяка застрахователна компания.

— Знам.

— Добре. Но какъв е мотивът? Измисли ли някакъв?

— За смъртта на Валъри — не — призна Клеър.

— Добре, да вървим напред. Признавам, че е теоретически възможно Брад и неговият съучастник — убиец да са знаели кога ще пристигнеш в онази петъчна вечер. Но как би могъл някой да знае, че се каниш да посетиш Валъри вчера следобед?

Клеър се почувства неспокойна, стана и отиде до прозореца, гледайки към басейна.

— Според мен това, че аз открих тялото този път, вероятно е било истинско съвпадение. Убиецът не си е правил труда да насочи подозренията към някого. Всички знаеха, че Валъри пие и взема транквиланти.

— С други думи откриването на трупа й е било просто лош късмет?

— Да.

— Добре, мога да приема тази логика. Но все пак, ако Валъри е била убита, адски интересно е, че убиецът е решил да го направи точно когато ти си в града.

— Знам. Мислих за това много. Защо е трябвало да я убива точно сега?

— Защо изобщо е трябвало да я убива?

Тя рязко се обърна с лице към него.

— Джейк, ти беше прав онази вечер, когато каза, че някой е трябвало да потърси отговорите преди шест месеца. Малко е късно, но аз ще го направя сега.

Той леко присви очи.

— Страхувах се, че ще кажеш точно това.

— Проблемът е, че не знам как да подходя. Нямам пари, за да наема частен детектив, а дори и да имах, съмнявам се, че той би напреднал особено в Стоун Кениън.

— Това е сигурно — кимна Джейк. — Не мога да си представя как чудесните господа в кънтри клуба на Стоун Кениън си говорят с някой частен детектив, особено ако им хрумне, че това ще ги замеси в разследване на убийство.

— В този град има много пари и това означава, че има много мръсно бельо. Никой няма да иска то да бъде извадено на показ.

Джейк изглеждаше замислен.

— Може би трябва да поговоря с Арчър, преди да направиш нещо прибързано.

Тя поклати глава.

— Той съвсем ясно заяви още преди шест месеца, че иска цялата тази история да бъде забравена. Не мога да го виня.

— Сериозно си решила да търсиш отговори, нали?

— Да.

— Тогава ще ти помогна.

— Защо?

— Защото сега си с мен и не мога да те убедя да се откажеш от намерението си. Не ми остава избор.

— Не се налага да го правиш.

— Напротив, налага се.

— Не знам какво да кажа. — Очите й се напълниха със сълзи. — Благодаря ти.

— Недей да ми благодариш отсега. Имам чувството, че ще отворим буркан, пълен със скорпиони. Сигурно и двамата ще съжаляваме за това решение.

Клеър изчака. Но Джейк не каза нищо повече. Вместо това, взе сутрешния вестник, който лежеше на масата. Разгърна го и прочете заглавията.

Клеър се прокашля.

— Хм, имаш ли представа откъде трябва да започнем?

— Разбира се. — Той обърна на страницата с бизнес новините. — Първо трябва да открием с кого е спял Брад миналата година, когато е бил убит.