Дъглас Престън
Тайният кодекс (72)

72.

Хаузър се търкулна при падането, но продължаваше да стиска оръжието. Той се изви, опита се да се върне в предишното положение, но бе вече твърде късно — едрата сянка на дрипавия, обрасъл Максуел Бродбент се надвеси над него и започна да вика и да го удря през лицето със запалената факла; разхвърчаха се искри и замириса на изгорена коса, докато той се опитваше да се предпази от пламъка с една ръка, стискайки оръжието с другата. Беше невъзможно да стреля, докато нападателят му се мъчеше да му извади очите с горящия сноп. Но внезапно успя да се освободи и започна да стреля напосоки както лежеше по гръб, насочвайки дулото ту напред, ту назад, с надеждата да уцели каквото и да е. Но съществото сякаш бе изчезнало.

Той спря да стреля и предпазливо седна. Усещаше, че лицето и дясното му око пламтят. Издърпа манерката от джоба си и обля лицето си.

Господи, колко болеше!

Остави водата да се стича по кожата му. В носа му бяха влезли горещи искри от факлата, бяха попаднали под единия клепач, в косата му и по бузите. Дали пък чудовището, което бе излязло от пещерата, наистина бе дух? Той отвори дясното си око и простена. Докато опипваше внимателно с върха на пръстите си, осъзна, че пораженията бяха само върху веждите и клепачите. Роговицата беше непокътната и той не беше изгубил зрението си. Изля малко вода върху носната си кърпичка, изстиска я и изтри лицето си.

Какво, по дяволите, се случи? Хаузър, който винаги предвиждаше и най-неочакваното, бе шокиран. Той позна това лице, макар че бяха минали четирийсет години; познаваше всяка подробност от него, всяко изражение, всеки тик. Нямаше съмнение: това беше самият Бродбент, който излезе от гробницата с крясъци, като дух, предвещаващ смърт. Бродбент, за който се предполагаше, че е мъртъв и погребан. Бял като платно, с разрошена коса и брада, заприличал на същински скелет, обезумял.

Хаузър изруга. Какво си мислеше? Бродбент беше жив и точно в този момент се спасяваше. Той поклати глава, побеснял от безсилие, като се опитваше да си го обясни. Какво точно бе сбъркал? Бе позволил да го изненада и сега, докато седеше тук, му бе дал най-малко три минутна преднина.

Той бързо свали от рамото си оръжието, пристъпи напред и спря.

По земята се виждаше кръв — петно, колкото половин доларова монета. Малко по-нататък — още едно плътно петно. Хаузър си помисли, че има възмездие. Докато търсеше нови потвърждения, тъй нареченият дух на Бродбент кървеше с истинска кръв. Беше успял да го уцели, а може би и някой от останалите. А дори и случаен куршум от „Щаер“-а не беше шега работа. Отдели няколко минути да анализира пръските кръв, количеството и траекторията им.

Раната не беше безобидна. Като цяло предимството все още беше на негова страна.

Погледна към каменното стълбище и хукна, вземайки по две стъпала наведнъж. Щеше да ги догони и да ги убие.