Владимир Мегре
Сътворение (34)

Аномалиите в Геленджик

Уважаеми читатели, всичко написано от мен в книгите, съм го чул от Анастасия, видял съм го и съм го преживял. Всички събития са реални събития от моя живот. Когато ги описвах, особено в първите книги, цитирах адреси и фамилии на хора, за което впоследствие трябваше да съжалявам. Любопитните започнаха все по-често да безпокоят тези хора.

Съществен проблем станаха и всевъзможните слухове, събития и явления, които се свързват с мене и с Анастасия. Своеобразните тълкувания на тези събития, а следователно и своеобразните изводи ме безпокоят. Не мога да се съглася с някои от тях. Например аз съм против поклонението на долмените. Смятам, че с долмените може и трябва да се общува с уважение, но не да им се покланяме.

Сред читателите на книгите за Анастасия има хора с различни вероизповедания, духовни общности, с различна степен на образование. Смятам, че към всяко обяснение на събитията трябва да се отнасяме с внимание. Всеки има право на собствено мнение, но тогава нека да уточнява: „Това е мое мнение, мои предположения.“ И, разбира се, не бива да се мистифицира всичко — нито мен, нито Анастасия. В противен случай Анастасия може да се превърне от човек, макар и не съвсем обикновен, в някакво особено същество. А може би всъщност тя е обикновеният човек, а точно ние с вас сме необичайните? Ето, и аз самият се обърках. Това е, защото ме безпокоят ето какви обстоятелства.

Сега с мълниеносна скорост се разпространява слухът за огненото кълбо, с което общува Анастасия. Помните ли, уважаеми читатели, че описвах в предишните книги как това кълбо се появява до Анастасия в екстремни ситуации? Как то се появило за първи път, когато малката Анастасия плачела на гроба на родителите си, а после я учело как да прави първите си стъпки по земята, как я защищавало по време на покушението над нея. Когато дядо й я попитал: „Какво е това?“, Анастасия отговорила: „То е добро.“

Да, тя общува с него, но не знае докрай какво представлява това природно явление. Защо започнах изведнъж да си спомням за огненото кълбо, появяващо се неизвестно откъде? Защото именно това кълбо, както потвърждават маса свидетели, се е появило над Геленджик и е предизвикало известна паника. Сега недоброжелателите пускат слухове, че Анастасия може с помощта на кълбото едва ли не да бомбардира тези, които не са й удобни, че общува не само със светлите, но и с тъмните сили. А като допълнение и самите читатели наливат масло в огъня. В Туапсе вече ме помолиха да насоча това кълбо към администрацията в Сочи, за да започнат и те да проумяват нещата както в Геленджик.

Уважаеми читатели, сега ще се опитам да ви разкажа какво стана в действителност в Геленджик и ви призовавам да се отнесете към това спокойно и разсъдливо.

Местното обществено обединение в Геленджик се готвеше за провеждането на читателската конференция по книгите. Взаимоотношенията на ръководството на обединението с администрацията на града бяха, меко казано, обтегнати. На всичкото отгоре и аз във втората книга бях дал не особено ласкав отзив за старото ръководство на града. На този фон… и това ли трябваше да се случи.

Във втората половина на деня на 17 септември 1999 г., в навечерието на читателската конференция по книгите за Анастасия, в града се вдигнал вятър и се разразила буря. На малкия площад пред зданието на администрацията на града изведнъж се появило огнено кълбо. По-нататъшните му действия, както говорят много хора, приличали на действията на кълбото на Анастасия.

Огненото кълбо, появило се над Геленджик, подминало гръмоотводите на зданията около площада, докоснало се до растящото посред площада дърво. След това от него се отделили няколко по-малки кълба или лъчи. Едно от тях влетяло в кабинета на ръководителя на администрацията на града, полетяло малко из кабинета пред очите на всички присъстващи и излетяло навън.

Второто влязло през прозореца на заместник-началник на администрацията Галина Николаевна, за известно време повисяло във въздуха, след това се насочило към прозореца, начертало на стъклото неизтриваем и до ден-днешен странен знак и отлетяло.

По-нататък мълвата твърди, че администрацията на Геленджик станала свята и просветлена. Смятат, че именно след случая с огненото кълбо администрацията е решила да приеме мерки за подобряване на приема на пристигащите в града читатели, да облагороди пространството около долмените в околностите на града, да провежда ежегодни фестивали на духовната авторска песен и още много други неща, които по-рано не е искала да прави.

Слухът за случилото се тръгнал с твърдението, че в Геленджик е пребивавало огненото кълбо на Анастасия.

Опитах се да изкажа версията за кълбовидна мълния, а сходството в поведението му с това на описаното в книгата — като случайно съвпадение. Администрацията на града все пак е била принудена да вземе някакво решение. Но не би. Веднага почнаха да ми доказват: „Случайности няма. Освен това тук случайността не е една, а е цяла поредица.“ И твърдяха: „Когато случайностите се наслагват последователно в такава верига, това се нарича закономерност.“

Разбира се, може да се каже, че случайностите са се наредили във верига. Как кълбото е подминало гръмоотводите засега не е ясно. Защо се е докоснало до голямото дърво на площада, припламнало, гръмнало над него, но не го унищожило, а полетяло към прозорците на администрацията? Защо е полетяло именно към тези кабинети, в които са се намирали хората, способни да решат въпросите, свързани с пристигането на читателите в града? Защо администрацията веднага след посещението на огненото кълбо е решила положително маса въпроси? Защо след появяването на това кълбо лично председателят на законодателното събрание дойде да поздрави конференцията? И така нататък.

Мълвата почна да твърди, че шефът на администрацията на град Геленджик и целият административен апарат така са се променили, че сега Геленджик ще процъфти и ще стане, както казваше Анастасия — „по-богат от Йерусалим и Рим“. Други казват, че кълбото е изплашило всички.

Когато пристигнах в Геленджик, се срещнах с ръководителя на администрацията на града и неговия заместник. Видях и пипнах знака, начертан на стъклото от огненото кълбо. Усетих необичайната миризма на тамян и сяра, но не усетих никакъв страх. Точно обратното, например Галина Николаевна — заместник на ръководител на администрацията, даже беше станала по-весела отпреди. Тя също ми разказа как е станало всичко и попита: „Как смятате вие, дали това беше някакъв знак?“

В общи линии обстоятелствата така се подредиха, че версията за обикновената кълбовидна мълния не се възприе. А мен започнаха да ме обвиняват в опростяване на ситуацията.

Не крия, че аз действително се опитвах да омаловажа случая и не само тази ситуация. Защо ли? Защото разполагам с информация как някои лидери на духовни общности плашат хората с необикновените способности на Анастасия. Те твърдят, че тези нейни способности не са от Бога и че Анастасия не е човек. Пишат статии за това в своите духовни издания. Представям си как ще се раздуват слуховете за случая с появяването на кълбото в Геленджик.

Нямам намерение да опровергавам или да доказвам връзката на огненото кълбо с Анастасия. Това вече е безсмислено. В този случай всеки ще си остане на своето мнение. Аз искам да се опитам заедно с вас, уважаеми читатели, поне да поразсъждаваме проява на какви сили може да е огненото кълбо, посетило Геленджик.

В Библията се казва: „По плодовете им ще ги познаете.“ Какви са плодовете? Първо, огненото кълбо не е нанесло никакви повреди на зданието на администрацията. Даже не е избило стъклото, на което е начертало знака си. Запазилата се в кабинета миризма не прави неприятно впечатление. Галина Николаевна, стопанката на кабинета, говори с мене в присъствието на четири човека и никой не усещаше уплаха у нея. Кълбото е гръмнало над дървото, което расте насред площада, имало е ярко избухване. Казват, че изглеждало сякаш дървото е пламнало. Но сега то си расте напълно здраво. Администрацията е издала постановление за подобряване на културата на обслужване на пристигащите в града читатели. Приела е решение за въвеждане на ред при организирането на екскурзии до долмените, за които говори Анастасия. Аз не виждам никакви отрицателни последствия. Следователно плодовете са добри.

Анастасия казва, че огненото кълбо действа самостоятелно. Не може да му заповядваш, може само да го помолиш.

В книгите си се опитвам, доколкото мога, да описвам точно ситуациите, които съм видял със собствените си очи, които съм почувствал сам и чул със собствените си уши. Всеки може да представи каквато и да е собствена версия за случая с огненото кълбо в Геленджик. Но не ми се иска някой да използва този случай за сплашване на хората.

Освен това, ако се продължи по този път, могат да бъдат мистифицирани дори и най-обикновени случаи. Сега започват да говорят, че огненото кълбо ми е помогнало да се изкажа на конференцията в Геленджик. Това не е така. Аз нямам никакво отношение към него. За тези слухове внесе своята лепта и пресата.

Уважаваният „Огоньок“ напечата огромна статия, авторът на която казва: „… със страната се провежда широкомащабен експеримент…“ и за мен пише: „… той говори в продължение на осем часа, по-рано не съм виждал такива оратори“. А друг вестник добавя: „… при това той беше свеж като краставичка“. Всички тези изказвания са, меко казано, неточни и преувеличени.

Първо, на конференцията аз се изказвах не осем, а шест часа. Два часа са прибавили от моето изказване на втория ден.

Що се отнася до помощта, действително имаше такава, но без всякаква мистика.

В навечерието на конференцията в Геленджик пристигна Анастасия. В нощта преди конференцията тя каза, че трябва да се наспя много добре. Предложи ми да изпия някаква настойка, донесена от тайгата, и аз се съгласих, защото действително в последно време дълго не заспивах през нощта. После, когато легнах, тя седна до мене и взе ръката ми, както неведнъж беше правила в тайгата (описал съм го в главата „Докосване до рая“). И аз заспах така, сякаш отлетях нанякъде. Когато тя го правеше в тайгата, в мен винаги настъпваше някакво спокойствие.

Събудих се сутринта. Навън — прекрасно време, самочувствието ми — отлично, настроението ми — радостно.

За закуска Анастасия ми предложи кедрово мляко. Каза, че е по-добре да не ям месо, тъй като за усвояването му се изразходва много енергия. А след кедровото мляко аз наистина нямах желание да ям месо. След като пия от него, нищо друго не ми се яде.

Когато се изказвах пред пристигналите на конференцията хора, Анастасия не беше до мен. Тя поседя известно време тихичко в залата сред слушателите, а после замина нанякъде.

Едва след появата на публикациите и слуховете, мистифициращи моето изказване на конференцията, аз самият си помислих, че Анастасия вероятно ми е помагала по някакъв начин и тогава й казах:

— Ти, Анастасия, като че ли съвсем забрави, че трябваше да изглеждам изморен поне в края на изказването си. Защо създаваш у хората чувството за някаква мистика?

Тя се засмя и отговори:

— Каква мистика може да има в това, когато добре отпочинал човек, в добро настроение разговаря с приятели? А това, че си говорил продължително, се дължи на обърканата ти мисъл. Ти се опитваше да обхванеш наведнъж няколко теми. Можеше да формулираш по-кратки и ясни фрази. Но ти не можеше да направиш това и по друга причина — обувките ти бяха малко тесни, стискаха ти краката, а от това кръвта в жилите ти циркулираше трудно.

Виждате ли всъщност колко е просто всичко? Няма никаква мистика в моите изказвания.

* * *

Уважаеми читатели! От вас пристигат все повече писма с въпроса, защо нито аз, нито фонд „Анастасия“ отговаряме на критичните статии за книгите ми в пресата, на оскърбленията, на обвиненията срещу мен и срещу всички читатели в сектантство. Уважаеми читатели, жал ми е за времето. И какъв е смисълът да се отговаря на онези, които целенасочено провокират скандал? През ноември един журналист (фамилията му е Би… Името му няма да назова, за да не се въвличам в историята) се изхитри да напечата в пет издания един и същи материал под различни заглавия. Изменил заглавията и се подписал с различни фамилии. Фразите в текста разместил, мен, разбира се, ме ругае, разсъждава за морала, етиката, меркантилността. Но с него по-късно ще се оправят самите редактори. Знам колко не им харесва такова нещо. В кръга на журналистите то не се смята за етично. Та нали всеки му е платил хонорар като за оригинал. За какво да споря с него? Може човекът да няма какво да яде. Що се отнася до мръсотията и лъжата, която той бълва, мисля, че те няма да се прилепят към Анастасия и всичко ще си остане за негова сметка.

Сега темата за Анастасия стана популярна и сигурно не едно издание ще се опита за нейна сметка да увеличи тиража си. Вие, уважаеми читатели, сте вече повече от един милион. Представете си, че аз започна полемика с някое петдесет хилядно издание, печатащо пасквили^[9]. Вие естествено ще поискате да ги прочетете и така рязко ще покачите тиража му. Не трябва да се спори с тях. Вие по-добре си знаете дали сте сектанти, или не. Ако някое издание оскърбява, най-добрият отговор ще бъде вашият отказ от абонамент за него.

Що се отнася до мен, аз мога да общувам с вас само чрез книгите си. Затова тук ще се постарая да отговоря на ред въпроси.

Първо, сега не се занимавам с никакъв бизнес — само пиша. Не принадлежа към никаква духовна общност. Опитвам се сам да се ориентирам кое какво е в нашия живот. Но сигурно критиките, лъжливите измислици по мой адрес и по адрес на Анастасия ще стават все повече. Вероятно Анастасия прегражда пътя на много хора и явления в нашия живот.

Те сами ще излязат на светло. Дори и сега е ясно, че сибирячката Анастасия представлява заплаха както за някои духовни общности, така и наведнъж за няколко промишлено-финансови империи у нас и в чужбина.

Именно те старателно натискат педала в пресата по въпроса: „Съществува или не съществува“, „Кой е Мегре“ и сами отговарят: „Не съществува“, „Мегре е меркантилен предприемач“. В действителност те по-добре от другите знаят за съществуването на Анастасия.

На тях им е необходимо да отклонят хората от самата същност на информацията. На всяка цена да изключат източника на информация, да се опитат да го подчинят на себе си и, ако това не стане, да го унищожат.

Изглежда, те по-добре и по-бързо от нас са оценили информацията, излизаща от нея. Те се подиграват на тези, които задават въпроса за нейното съществуване. Преценете сами. Може ли някой, слушайки информацията по радиото, да се съмнява в съществуването на предавателната станция? А докато някой с умен вид зацикля над въпроса „съществува или не съществува“, в Иркутска, Томска и Новосибирска област интензивно се изкупуват и изнасят кедрови орехи. Изкупуват се за валута. По съобщения от Новосибирск и Томск с това се занимавали представители от Китай. Реколтата на кедровите орехи през 1999 година беше добра. Но Новосибирският завод за медицински препарати не увеличава производството на кедрово масло. Няма суровина. Не стигат орехите — орехите, от които на Запад правят скъпи лекарства, криейки старателно кой е главният компонент в тях.

Помните ли, уважаеми читатели, че още в първата книга писах за това, че кедровите орехи се изнасят? И когато се опитах да направя справки за кедровото масло, получих предупреждение от Полша „да не засягам този въпрос“. През тази година те пак успяха да заграбят своето. Ще видим как ще бъде през идващата година. В следващата книга ще разкажа каква изненада е подготвила Анастасия.

Аз съм предприемач. Исках да допиша обещаните книги и да се заема с бизнеса си. Намеренията си не съм крил от никого, сам написах за тях още във втората книга. Но сега намеренията ми се промениха. В бизнеса със западните тарикати ще се съревновават сибирските предприемачи.

Намеренията ми се промениха, защото организаторите на критичните публикации продължават да обиждат и сплашват читателите, като ги наричат сектанти, които, както те смятат, четат моите глупави и без художествена стойност книги. Разбира се, аз нямам нито висше образование, нито опит в литературното творчество и тези, които имат всичко това, се дразнят от популярността на книгите, написани от мене. Особено много се дразнят, че при моето образование аз продължавам да се отказвам от услугите на редакторите. И вече просто изпаднаха в ярост от факта, че издадох сборник от петстотин страници — „В лъча на Анастасия звучи Душата на Русия“. И писмата, и стихотворенията на читателите, от които се състои сборникът, също не дадох да се редактират. Освен това сам написах и предисловието, като казах, че сборникът е историческа книга. Аз и сега смятам, че е такава. А как би могло да бъде иначе, след като в сборника са включени писма с разсъждения за живота, за предназначението на човека, за днешните надежди и очаквания на хората. Писмата и стихотворенията са искрени, написани са от хора на различна възраст, с различно социално положение и вероизповедание. И този сборник се ползва с голяма популярност. Той разпръсна мита за това, че на съвременния човек му трябват само детективски романи и книжки за секс. Хората са готови да четат стихове, дори и да не са професионални, но затова пък са искрени.

Неведнъж са ми заявявали: „Ти хвърляш предизвикателство към цялото пишещо братство и нашето образование. Ще те стрият на прах. Никой и никога няма да те признае.“

Но аз даже не съм се канил да предизвиквам някого като писател. Не съм, но сега, когато те даже в печата пишат, обяснявайки популярността на книгите с това, че „… Русия е глупава страна“ и всички мои читатели са сектанти и глупаци, аз ще им отговоря. Аз ще стана писател! Още малко ще потренирам, ще уча, ще помоля Анастасия да ми помогне и ще стана писател. Ще напиша нови и ще преиздам вече издадените книги в най-добрите издателства в света. Ще направя книгите за Анастасия, за хората на днешна Русия най-добрите книги на нашето хилядолетие. По този начин ще отговоря и на сегашните, и на бъдещите критикари, а засега ще им кажа така:

„Господа критикари, сбогом! Заминавам с Анастасия (нека и да е малко наивна, но е красива, добра и искрена); ние отиваме в нашето ново хилядолетие с повече от милион читатели, в чиито сърца живее прекрасен и вдъхновяващ образ. А какво има във вашите сърца, господа критикари? Пфу… не припълзявайте в нашето ново хилядолетие. Вървете вие… ами в своето. В нашето и да се вмъкнете пълзешком, все едно ще се задушите в него от собствената си злоба и завист. В нашето хилядолетие ще започне красивото сътворение и въздухът ще бъде чист, водата жива, благоухаещи градините ще бъдат. И аз ще продължавам да издавам нови сборници със стихотворения и писма на читателите. Ще нарека серията «Народна книга». Вие пишете, че «стихотворенията са ужасни», а аз казвам — те са прекрасни.

Ще издавам и аудиокасети с песните на бардовете за Душата, за Русия, за Анастасия. Вие казвате, че всеки може да дрънка на китара. А аз казвам, че те пеят с Душата си. И ще добавя думите на Анастасия: «В НИТО една галактика такава струна няма, способна звук по-добър да издаде от звуците в песента на човешката Душа.»“

Уважаеми читатели, поздравявам всички вас с началото на новото, нашето хилядолетие! С началото на прекрасното ви сътворение на Земята!

„Кои сме ние?“ — така искам да нарека следващата си книга.