Владимир Мегре
Сътворение (28)

Домът

— Още трябва да се построи и здрава, доброкачествена къща, за да могат в нея да живеят децата и внуците ми без проблеми. Тухлена двуетажна къща с тоалет, с вана и вода, която се подгрява. Вече е възможно това да се направи във всяка частна къща. Бях на една изложба и видях — разработени са множество приспособления различни, за удобства в частните къщи. Или ти пак ще кажеш, че не трябва да се използват технократски дяволии.

— Напротив, нужно е. Ако можеш, всичко трябва да заставиш да послужи на доброто. Освен това е нужен плавен преход в навиците. Но на твойте внуци няма да им трябва къщата от тебе построена. Когато порастат ще разберат. На тях ще е необходима друга къща. Затова не си струва толкова усилия да влагаш и да строиш голяма, прекалено здрава къща.

— Анастасия, пак си подготвила някаква уловка. Отхвърляш всичко, предлагано от мен, дори и къщата. Аз пък смятам, че домът безспорно би следвало да бъде качествен. Казваше, че заедно ще нарисуваме проекта, а все се противиш, каквото и да кажа.

— Разбира се, че заедно. Владимире, аз не отхвърлям твоите предложения, а само изказвам своите съображения. Всеки ще може да избере това, което е близко до неговия вкус и нрав.

— Да беше казала веднага повече за своите съображения. Едва ли някой би могъл да разбере, защо не трябва къща на внуците си да оставя.

— Любовта към теб и вечната ти памет в друг дом ще се съхранява. Когато внуците пораснат, те задължително ще разберат кой материал, от всичките измислени тук на Земята, за тях ще бъде по-приятен, по-здрав, по-полезен. Сега ти нямаш този материал. А внуците ще построят друг дом от дървесата, които още дядо им е посадил и техните баща и майка са обичали. Такава къща ще лекува и ще ги пази от нечиста сила, със светлината ще ги вдъхновява. Великата енергия на Любовта ще живее в тази къща.

— Да… Интересно… Къща от материал, направен от дърветата, които са отгледали дедите, майката, бащата. А защо тя ще предпазва живеещите в нея? Някаква мистика има в това.

— Защо наричаш мистика светлата енергия на Любовта, Владимире?

— Ами защото не всичко ми е ясно. Аз разсъждавам по проектите на къщата и на имота, а ти започна изведнъж да ми говориш за Любов.

— Защо пък изведнъж? Поначало е необходимо всичко да се сътвори с Любов.

— Какво и оградата ли? И фиданките ли горски също трябва да се посадят с Любов?

— Разбира се. Великата енергия на Любовта и всичките планети във Вселената ще ти помогнат да живееш в пълнота, както е присъщо на сина на Бога.

— Е, пак започна съвсем неясно да говориш, Анастасия — от къщата и от градината отиде при Бога. А каква може да бъде връзката тук?

— Прости за неяснотата на мойто обяснение, Владимире. Позволи, ще се опитам по малко по-различен начин да говоря за значимостта на нашия проект.

— Опитай. Само че се получава той не наш, а твой.

— Всеобщ е той и много от човешките души го усещат интуитивно. Но догмите на днешните ни дни и шумът от пътя технократски не позволяват на човека да го конкретизира и осмисли, а много от науките пък се стремят все по-далеч от щастието хората да отведат.

— Ето, затуй се опитай да изложиш всичко по-конкретно.

— Да, ще се опитам. Как искам аз по-разбираема за хората да бъда! О, логико на Божиите стремежи, ти ми помогни по-ясни словосъчетания да построя!