Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звънтящите кедри на Русия (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Энергия жизни, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Разпознаване, корекция и форматиране
devira (2018)

Източник: http://sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Нова цифровизация

Творящата мисъл

Животът на човека! От какво или от кого зависи той? Защо едни стават императори, пълководци, а други събират остатъците от храната от боклука?

Съществува мнение, че съдбата на всеки човек е предопределена още при раждането му. Но ако това е така, значи човек е само едно малко незначително винтче в системата на някакъв механизъм, а не високоорганизирано творение на Бога.

Има и друго мнение — човекът е самодостатъчно творение, в което са включени абсолютно всички енергии на Мирозданието.

Но в човека има и една енергия, която е присъща само на него. Тя се нарича енергия на мисълта. И ако човек разбере с какво разполага, ако се научи да я използва изцяло, той ще стане властелин на цялата Вселена.

Кое от тези две взаимноизключващи се определения е истинското?

За да се ориентираме в това, нека да си спомним старата притча, станала почти анекдот.

* * *

Един човек, разсърден на живота си, се втурнал в горичката в покрайнините на града, вдигнал нагоре ръцете си, свити в юмруци, и като се обърнал към Бога, завикал:

— Не мога да продължавам така живота си. В Твоето земно Стопанство цари несправедливост и хаос. Някои хора обикалят из града в скъпи автомобили, а други събират остатъците от боклука. Например на мен не ми стигат пари, за да си купя дори нови обувки. Ако ти, Господи, си справедлив, ако съществуваш въобще, направи така, че голямата печалба от лотарията да се падне на моя билет.

Облаците на небето се разпръснали, един слънчев лъч ласкаво и топло докоснал викащия човек и от небето зазвучал спокоен глас:

— Успокой се, сине Мой. Готов съм да изпълня молбата ти.

Зарадвал се човекът. Върви по улицата, усмихва се, разглежда с удоволствие витрините на магазините, представя си какво ще си купи с парите от лотарията.

Минала година. Човекът не спечелил нищо. Решил, че Бог го е излъгал.

Вече съвсем ядосан отишъл на същото онова място в горичката, където чул обещанието на Бога, и завикал:

— Ти не изпълни обещанието си, Господи. Излъга ме. Чаках цяла година. Мечтаех какво ще си купя със спечелените пари, но една година мина, а аз така и не получих печалбата.

— Ах, сине Мой — прозвучал от небето тъжен глас. — Ти искаше да спечелиш много пари от лотарията, но защо тогава не си купи нито един лотариен билет през цялата година?

* * *

Тази малка притча битува като анекдот сред народа. Смеят се на неудачника:

— Как може да не съобрази, че за да се осъществи мечтата му и да му се падне печалба от лотарията, преди всичко е необходимо да си купи поне един билет от нея. А човекът не е извършил това, което се разбира от само себе си.

Тук не е важно дали се е случило действително това, за което се говори в притчата. Важно е отношението на хората към събитията.

Фактът, че хората се смеят на несъобразителността на човека, говори именно за това, че те може би интуитивно разбират — собственият им бъдещ живот зависи не само от някакви Висши сили, от Божия промисъл, но и от самите тях.

А сега нека всеки се опита да анализира своите жизнени ситуации. Направили ли сте всичко необходимо, за да се изпълни мечтата ви?

Смея да твърдя, и то не без основание, че всяка мечта, дори тази, която изглежда съвсем нереална и съвършено фантастична, ще се осъществи, ако човекът, който иска нейното реализиране, извърши прости и последователни действия за това.

Твърдението ми може да се илюстрира чрез много примери. Ето един от тях.