Владимир Мегре
Сътворение (26)

Днес всеки вече може да построи дом

— А главното, Владимире, е в това, че всеки може да строи и днес дома си. Чрез себе си да чувства Бога и да живее в Рая. Един-единствен миг отделя хората от Рая, които днес живеят на Земята. У всеки, вътре в него, е осъзнатостта. Когато постулатите не пречат на съзнанието… тогава, Владимире, погледни…

Изведнъж Анастасия стана весела. Тя ме хвана за ръката и като ме дърпаше към брега на езерото, където земята беше гола, бързо ми говореше в движение:

— Сега. Сега ще разбереш ти всичко. И хората ще разберат, читателите мои, твои. Чрез себе си те същността ще определят и на Земята, и предназначението си ще осъзнаят. Сега, Владимире, ето сега, ние в мислите си ще строим дома! И ти, и аз, и всички те. И уверявам те, повярвай ми, на всеки мисълта ще се докосне до мисълта на Бога. Врата ще се отвори в Рая. Да вървим, да вървим по-бързо. Ще нарисувам с пръчка на брега… Ний заедно ще строим дом с онези, които в бъдещето до написаните редове от теб ще се докоснат. И в единство ще се слее мисълта човешка. Способността на Бога има я и в хората — в реалност мислите да претворяват. И не един дом само ще има на Земята. В онези домове ще може всеки всичко сам да осъзнае. Сам всеки ще успее да дочувства и да разбере стремежите на таз Божествена мечта. Ний ще строим дома! И те, и аз, и ти!

— Анастасия, спри. Проекти има най-различни на такива домове, в каквито хората съвременни живеят. Какъв ще бъде смисълът — проект пореден да предлагаш?

— Владимире, не ме слушай просто ей така. Почувствай всичко, което аз ще нарисувам и мислено проекта дорисувай сам, и нека всеки с мен да го рисува. О, Боже! Хора, моля ви, поне опитайте!

Анастасия сякаш затрептя в радостно вълнение. Зовеше хората и в мен започна да расте все по-голям интерес към нейния проект. Отначало ми се струваше, че той е прост, но едновременно с това възникваше усещането, че отшелницата Анастасия пред всички ще разкрие някаква необичайна тайна. А цялата тайна беше в тази простота необичайна, а ако караме подред, звучеше всичко ето как:

Анастасия продължаваше:

— Ти първо избери от всичките места възможни и благоприятни на Земята своето — това, което ти харесва. Мястото, където би живял. Мястото, където би желал и твоите деца живота си да изживеят. И на правнуците си да оставиш спомен хубав. И климатът на мястото избрано за теб би следвало да бъде най-благоприятен. Там ти вземи за себе си един хектар земя за векове.

— Но днес земя току-тъй, по собствено желание, не може никой да си вземе. Земята се продава само там, където искат да ти я продават.

— Да, за съжаление всичко така и става. Обширна е Родината, но няма даже и един хектар земя за тебе, където ти за своите деца, за своите потомци би могъл да създадеш райско кътче. И все пак време е дошло да се започне. От всички съществуващи закони възползвай се от най-благоприятния.

— Всички закони, разбира се, аз не познавам, но съм сигурен в това, че няма такъв, който позволява всекиму да се даде количество земя за векове. На фермерите дават под аренда и много хектари земя, но с ограничение за ползване до деветдесет и девет години.

— Какво пък, като начало може да се вземе и за по-малък срок, но бързо трябва да се създаде закон, така че всеки да получи своята Родина, своята земя. Разцветът на държавата зависи от това. И ако няма такъв сериозен закон, тогава ще трябва той да се създава.

— Лесно е да се говори, трудно е да се направи. Законите се пишат в Държавната Дума. Тя трябва в Конституцията някаква поправка да направи или нов текст, глава да се внесе. А в Думата все спорят партиите помежду си, не могат никак да решат въпроса за земята.

— Щом няма партия с необходимата ни сила, която със закон да може да установи за всекиго Родина, тогава тя ще трябва да се създаде.

— А кой ще я създаде?

— Който за дома сътворен ще прочете и ще осъзнае, какво за всеки днес Родина означава и за бъдещето на Земята цяла.

— Хайде, стига сме говорили за партиите. Ти по-добре за своя дом необичаен разкажи. На мен ми стана интересно какво ли ново в планирането можеш да внесеш. Нека си представим, че вече има някой хектар земя. Не райски кът, а някакъв обрасъл с буренак, по-добър едва ли биха дали. И така, стои тоз някой на своето парче земя, а по-нататък?

— Владимире, помисли сам и помечтай, когато на земята си застанеш, какви ще бъдат твойте действия?