Дан Симънс
Ендимион (5)

5

В мига, в който се сбогувам с А. Бетик, на разстояние от шест хиляди светлинни години една мирска спецчаст, състояща се от три фотонни кораба за светкавична атака, предвождани от отец-капитан Фредерико де Соя, унищожава една орбитална гора. Дърветата на прокудените нямат защита срещу бойните кораби на Мира и сблъсъкът може да се опише по-точно като клане, а не като битка.

Тук трябва да поясня нещо. Аз не мисля за тези събития: те се извършват в момента, в който ги описвам. Нито пък екстраполирам или правя предположения за сцените, които ми предстои да споделя, когато ви казвам какво прави отец-капитан де Соя или другите командири, при положение че там не присъстват свидетели. Или какво мислят. Или какво чувстват. Тези неща са чиста истина. По-късно ще ви обясня как стана така, че знам за тях, но засега ви моля да ги приемате за такива, каквито ви ги казвам — за самата истина.

Трите фотонни кораба на Мира излизат от релативистичната си скорост и се движат с над шестстотин гравитации ускорение. При една АЕ отец-капитан де Соя включва орбиталната гора на видеосферата. Всички в Бойния контролен център спират, за да погледнат към екрана: няколко хиляди адаптирани от прокудените дървета, всички високи поне по половин километър, се движат в сложен танц по равнината на еклиптиката — скупчени от гравитацията гъсталаци, усукани клони и неуловимо променящи се мотиви в постоянно движение, чиито листа непрекъснато се обръщат към слънцето тип „G“, чиито клони се местят, за да открият съвършеното подреждане, чиито жадни корени са дълбоко в мъглата от влага и хранителни вещества, осигурени от кометите пастири, минаващи сред горските купове като гигантски мръсни снежни топки. Сред клоните на тези дървета и между самите тях се виждат да прелитат различни прокудени — хуманоидни фигури с лъскава сребриста кожа и свръхтънки криле на пеперуди, разперени на стотици метри. Крилете улавят слънчевата светлина.

— Огън! — казва отец-капитан Фредерико де Соя.

При две трети АЕ трите фотонни кораба от мирската спецчаст „ВЛЪХВИ“ откриват огън с далекобойните си оръдия. От това разстояние дори енергийните лъчи биха изглеждали така, сякаш пълзят към целите си като светулки по черен чаршаф, но корабите на Мира имат хиперскоростни и хиперкинетични оръжия: най-вече малки, напълно самостоятелни космически кораби с Хокингови двигатели, някои с плазмени бойни глави, които достигат релативистична скорост само за микросекунди, за да се взривят в гората, други предназначени просто да се спуснат обратно в действителното пространство, масата им да се увеличи и да пометат дърветата като топовни гюлета, пробиващи от упор влажен картон. Мигове по-късно трите фотонни кораба са на разстояние за стрелба с енергийни лъчи и копията на СПБ пронизват пространството едновременно в хиляди посоки.

Гората пламва. Десетки милиони листа отлитат — всяко листо пламти с отделен огън, а дънерите и клоните горят на черния космически фон. Кометите пастири са уцелени и се изпаряват за миг, като взривяват усуканите клони в разширяващи се ударни вълни от паради късчета стопена скала. Оформените специално за космически условия прокудени — „ангелите на Луцифер“, както от векове презрително ги наричат силите на Мира — изчезват в експлозиите като прозрачни мушици в огън.

Никой не оцелява.

Битката продължава по-малко от пет минути. Когато свършва, спецчаст „ВЛЪХВИ“ прелита през гората с ниска скорост от трийсет гравитации и пламъкът от двигателите й доунищожава всяко парченце дърво, избягнало първоначалната атака.

— Има ли оцелели? — пита отец-капитан де Соя. Той е нисък, съвсем обикновен.

— Няма — отвръща майка командир Стоун, заместник на де Соя и също йезуит, и се извръща от тактическия екран, за да се включи в премигващия комуникатор.

Де Соя знае, че никой от офицерите му не се радва на тази задача. Унищожаването на орбиталните гори на прокудените е част от тяхната мисия — наглед безвредните дървета служат като презареждащи и ремонтни центрове за бойните рояци, — но малцина войни на Мира изпитват удоволствие от унищожението. Нали са обучени като рицари на Църквата, като защитници на Мира, а не като унищожители на красотата или убийци на невъоръжени форми на живот, дори те да са продали душите си, мутирали прокудени.

— Преминете на обичайното търсене — нарежда де Соя. — Кажете на екипажа да свали бойната готовност. — Екипажът на модерния фотонен кораб се състои само от тези дванайсет офицери и шестима други, пръснати из кораба.

Майка командир Стоун внезапно се обажда:

— Сър, смущение от Хокингов двигател под ъгъл седемдесет и две, координати две-двайсет-девет, четирийсет-три, едно-нула-пет. Изходна точка от свръхсветлинна скорост на седем-нула-нула-точка-пет-хиляда клика. Вероятност за самотен кораб деветдесет и шест процента. Релативна скорост неизвестна.

— Пълна бойна готовност — казва де Соя и леко се усмихва, без да го съзнава. Навярно прокудените са се втурнали да спасяват гората си. Или може би е имало самотен защитник и той просто се е оттеглил някъде зад Ойортния облак на системата. Или пък това е преден пост на цял рояк от бойните части на прокудените и в такъв случай неговата спецчаст е обречена. Каквато и да е заплахата, отец-капитан де Соя предпочита да се сражава с тези… с тези вандали.

— Корабът излъчва съобщение — докладва свързочникът от мястото си над главата на де Соя.

— Много добре — казва отец-капитан де Соя. Той гледа как екранът мига пред очите му, превключва шунта си и отваря няколко виртуално-оптични канала. Сега Бойният контролен център изчезва и капитанът стои в пространството като гигант, висок пет милиона клика, виждайки собствените си кораби като точици с пламтящи опашки, извитата колона от дим, която представлява унищожената гора, извиваща се край него на височина на пояса му, и този натрапник, който премигва на седемстотин хиляди клика и на една ръка разстояние над равнината на еклиптиката. Червените сфери около корабите му показват външни полета с бойна сила. Пространството се изпълва с други цветове, представящи сензорни данни, импулси на излъчване и прицелване. Работейки на такова милисекундно тактическо равнище, де Соя може да стреля с оръдия или да освобождава енергия като посочва и щрака с пръсти.

— Сигнални обозначения — докладва свързочният офицер. — Проверка на текущите кодове. Това е мирски куриер. Клас „архангел“.

— Без екипаж? — пита де Соя. Той отчаяно се надява да е така. Машините от клас „архангел“ могат да стигнат до всяка точка в познатия космос за броени дни — реалновремеви дни! — а не за седмиците корабно и годините реално време, които са нужни на всички останали кораби. Никой обаче не оцелява при пътуването на архангелите.

Майка командир Стоун пристъпва в тактическата среда заедно с него. Черната й туника е почти невидима на фона на космоса, така че бледото й лице като че ли се носи над еклиптиката и слънчевата светлина от виртуалната звезда осветява резките й скули.

— Не, сър — тихо отвръща тя. Гласа й може да чуе само де Соя. — Светлинните сигнали показват, че двамата членове на екипажа са в сомния.

— Мили Боже — прошепва де Соя. Това е по-скоро молитва, отколкото проклятие. Дори в поставените под висока гравитация резервоари за сомния тези двама души, вече убити по време на пътуването със свръхсветлинна скорост, сега щяха да са невероятно тънък пласт протеиново тесто. — Пригответе възкресителните ясли — казва той по командния канал.

Майка командир Стоун докосва шунта зад ухото си и се намръщва.

— Има и друго съобщение. Куриерите хора подлежат на възкресение с приоритет „Алфа“. Разпределение на равнище „Омега“.

Главата на отец-капитан де Соя рязко се обръща и той мълчаливо поглежда заместника си. Димът от горящата орбитална гора се вие около кръстовете им. Приоритетното възкресение противоречи на църковната доктрина и на правилата на мирското командване. Освен това е и опасно — възможността за непълно възстановяване при обичайния тридневен период е около нула, а на тричасово равнище стига почти до петдесет процента. А приоритетно равнище „Омега“ означава Негово светейшество на Пацем.

Де Соя вижда тази информация през очите на заместника си. Този куриерски кораб е от Ватикана. Или някой оттам, или някои от мирското командване, или пък и от двете места е сметнал това съобщение за достатъчно важно, че да прати незаменимия архангелски куриерски кораб, да убие двама висши мирски офицери — тъй като машината не може да се повери на никой друг — и да подложи същите тези двама на риска от непълно възкресение.

— Много добре, командир — казва де Соя. — Наредете и на трите кораба да изравнят скоростта си. Пригответе група за качване на борда. Искам резервоарите за сомния да бъдат прехвърлени и възкресението да бъде завършено до нула-шест-трийсет часа. Моля, предайте поздравите ми на капитан Хърн на „Мелхиор“ и на майка капитан Буле на „Гаспар“ и ги помолете да се присъединят към мен на „Балтазар“^[1] за срещата с куриерите в нула-седем-сто часа.