Дан Симънс
Ендимион (14)

14

Отец-капитан де Соя вижда огромната фигура за миг — после тя изчезва — и крясъците започват. Доктор Чаткра пристъпва към детето и в същия миг главата и се търкулва покрай ботушите на йезуита.

— Майко Божия — прошепва той. Тялото на доктор Чаткра все още е изправено. Момичето — Енея — изкрещява. Санитарят Каф вика нещо неразбираемо и скача към момичето. Отново тъмното петно, по-скоро осезаемо, отколкото видимо, и ръката на Каф се отделя от тялото му. Енея тича към стълбището. Де Соя се хвърля към детето, но се сблъсква с нещо като огромна метална статуя, направена от остриета и бодлива тел. Шипове пробиват бойната му броня — невъзможно! — но той усеща как кръвта му потича.

— Не! — отново изкрещява момичето. — Спри! Заповядвам ти!

Триметровата метална статуя бавно се обръща — де Соя има обърканото впечатление за пламтящи червени очи, които поглеждат надолу към момичето — и после изчезва. Отец-капитанът прави крачка към детето, иска да го успокои, но левият му крак се подгъва под него и той пада на дясното си коляно върху широкото каменно стъпало.

Момичето се приближава до него, докосва го по рамото и прошепва — някак си думите му се чуват над воя на вятъра и още по-ужасния вой на страдащи хора, който се разнася в слушалките му:

— Всичко ще бъде наред.

Де Соя е залят от усещане за благоденствие, умът му се изпълва с радост. Той плаче.

Момичето е изчезнало. Огромна фигура е надвиснала над него и де Соя свива юмруци, опитва се да стане, макар и да знае, че е напразно — че създанието се е върнало, за да го убие.

— Спокойно! — вика сержант Грегориъс и му помага да се изправи. Отец-капитанът не може да стои — левият му крак е безполезен, — затова сержантът го придържа с гигантската си ръка, докато помита всичко около себе си с енергийното си копие.

— Не стреляй! — вика де Соя. — Момичето…

— Изчезна — отвръща сержант Грегориъс и продължава да стреля. Крясъците по каналите стават все по-безумни.

Хронометърът и компасът ми ми показват, че почти съм стигнал. Нищо друго не говори за това. Все още летя, без да виждам, а килимчето само избира по кое разклонение на безкрайния Лабиринт да се понесе.

После внезапно излизам на повърхността и виждам бягащи войници. Швейцарските гвардейци да бягат? Невъзможно!

Пясъчната буря ме заслепява.

Изведнъж разбирам, че под воя на вятъра Долината е изпълнена с човешки писъци.

Във вихрещия се пясък на няма и три метра от мен стои нещо огромно. Прилича на гигант в бодлива бойна броня — гигант с прекалено много ръце. В него попада плазмена мълния и за миг очертава покритата с шипове фигура. Нещото не се разтапя, не пада, нито се разхвърчава на парчета.

Невъзможно!

Огромната фигура е изчезнала. От лявата ми страна се разнасят нови писъци, точно над главата ми се чуват експлозии. Как, по дяволите, мога да открия хлапето в цялата тази касапница? И ако успея, как ще намеря пътя до Третата Пещерна гробница? Планът беше да грабна Енея, докато чудото, обещано ми от стария поет, отвлича вниманието на швейцарските гвардейци, да прелетя на автопилот трийсетте клика до крепостта Хронос в края на Брайдъл Рейндж, където след… три минути… трябва да ме чакат А. Бетик и космическият кораб.

Земята се разтърсва. Безумен червен блясък осветява цялата северна част на Долината и въпреки пясъчната буря се вижда как разцъфтяват пламъци. На фона на блясъка виждам десетки въоръжени фигури да тичат, стрелят, летят и падат. Една е по-дребна от останалите и няма оръжие. Покритият с шипове гигант стои до нея. Малката фигура, все още очертана на фона на зловещия блясък, напада гиганта и удря с малките си юмручета по бодлите и шиповете.

Отец-капитан де Соя се люшка почти в безсъзнание на бронираното рамо на сержант Грегориъс. Отчаяно му се иска да може отново да види момичето, да разговаря с него.

Грегориъс го носи до някаква бронирана кола и го напъхва вътре. Чак сега, на седалката, де Соя вижда, че кракът му е почти отрязан и безпомощно виси от костюма.

Ефирът гъмжи от гласове. Командир Барнс-Авне е мъртва. „Свети Бонавентура“ е с пробит корпус. Швейцарците бягат…

— Пълна преебавка — чува де Соя гласа на сержант Грегориъс.