Дан Симънс
Ендимион (47)

47

Невралният пробив на Радамант Немес изследва мозъка на отец Главк за по-малко от минута. В съчетание от визуални образи, език и необработени синаптични химически данни Немес получава пълна представа за посещението на Енея в замръзналия град.

Енея, нейният човешки спътник Рол и андроидът са тръгнали заедно преди три и половина стандартни дни, но поне един от дните ще е преминал в разглобяване на сала им. Вторият телепортатор е почти трийсет клика на север и читчатуките ще ги изведат на повърхността, която е опасна и трудна за преход. Немес знае, че има голяма възможност Енея да загине на повърхността — в ума на стария свещеник Немес е видяла първобитните средства, с помощта на които Неделимият народ се опитва да се справи с условията там.

Радамант Немес леко се усмихва. Тя няма да остави това на случайността.

Отец Главк немощно простенва.

Немес го убива. Не бива да поема никакви рискове.

После пробива леда като снаряд и излиза на повърхността при спускателната совалка.

Три несъзрели духчета разглеждат кораба. Немес за миг определя създанията — небозайници; бялата „козина“ всъщност са тръбовидни люспи, способни да задържат газообразна атмосфера, което пък задържа телесната им температура; очите им функционират на дълбочинно инфрачервено равнище; огромен капацитет на дробовете, което им позволява да прекарат дванайсет или повече часа без кислород; всяко от животните е над пет метра дълго, с невероятно мощни предмишници; задните им крака са предназначени за ровене и изкормяне; всички зверчета са изключително бързи.

Докато тича към тях, те се обръщат към нея. На черния фон духовете приличат на огромни бели невестулки. Издължените им тела се движат с невероятна скорост.

Немес решава да ги заобиколи. Но пък ако нападнат кораба, могат да предизвикат усложнения по време на отлитането. Тя превключва полето на бързо време. Духовете замръзват насред движението си. Навяващите ледени кристали увисват на фона на черното небе.

Работейки ефикасно, само с помощта на дясната си ръка и диамантено твърдото острие на фазоизместената си предмишница, тя заколва трите животни. Леко я изненадват две неща: всеки дух има две огромни петкамерни сърца и изглежда, зверовете са в състояние да се бият дори, когато едно от тях не функционира; всеки от тях носи огърлица от малки човешки черепи. Навярно от човешки деца. Интересно.

Немес активира спускателната совалка и отлита на север. На екрана на дълбочинния радар металната арка на телепортала изпъква като ярка светлина в тъмна мъгла.

Тя приземява кораба точно над телепортала, намира вход на пещера и бегом влиза в глетчера.

Лабиринтът е ужасен, но тя се насочва по огромната метална маса на портала една трета километра под нея и след час наближава до равнището на реката. Тук долу е прекалено близо до абсолютния мрак, за да гледа със светлоусилвател или инфрачервен визьор, но устата й е отворена и ярък лъч жълта светлина осветява тунела и ледената мъгла пред нея.

Чува приближаването им много преди бледите въгленови фенери да се появят по дългия, спускащ се надолу коридор. Радамант Немес изключва светлината, застава в тунела и чака. Когато завиват зад ъгъла, те приличат повече на стадо смалени духове, отколкото на група човешки същества, но тя ги разпознава от спомена на отец Главк: Кучиатовата група. Те изненадано спират при вида на самотната жена, застанала в ледения тунел без роба или външна изолация.

Кучиат пристъпва напред и бързо заговаря:

— Неделимият народ поздравява боеца/ловец/търсач, който е избрал да пътува в светлината на почти съвършената невидимост. Ако имаш нужда от топлина, храна, оръжия или приятели, кажи ни, защото нашата група обича всички онези, които ходят на два крака и уважават пътя на простото число.

На езика на читчатуките, който е научила от стария свещеник, Радамант Немес отвръща:

— Търся моите приятели — Енея, Рол и синия човек. Минали ли са вече през металната арка?

Двайсет и тримата читчатуки обсъждат помежду си странното владеене на езика им от жената. Те решават, че трябва да е приятел или роднина на отец Главк, защото тази личност говори абсолютно по същия начин като слепеца в черно, който споделя своята топлина с гостите си. И все пак Кучиат казва с нещо като подозрителност:

— Те минаха под леда и изчезнаха от поглед през арката. Желаеха ни доброто и ни поднесоха дарове. Ние ти желаем доброто и ти предлагаме дарове. Искаш да пътуваш в почти съвършената невидимост по магическата река със своите приятели ли?

— След малко — отвръща Радамант Немес с леката си усмивка. Тази среща представлява същото уравнение като проблема какво да прави със стария свещеник. Тя пристъпва напред. Двайсет и тримата читчатуки възкликват от почти детинско възхищение, когато тя се фазоизмества в безлика живачна фигура. Жената знае, че въгленовата им светлина, отразяваща се от хилядите ледени ръбове, сега се оглежда по повърхността й. Като превключва полето на бързо време, тя убива двайсет и тримата мъже и жени, без да изразходва излишни движения или усилия.

После се изключва от бързото време, избира най-близкия труп и изстрелва неврална сонда през ъгълчето на окото на мъжа. Сред хаос от образи улавя избледняващото видение на детето, високия мъж и андроида, които отблъскват сала си и навеждат глави, когато минават под ниския лед на арката.

Тя се затичва, за да измине последния километър до равнището на реката.

Тук има малък участък открита вода и телепорталът е само загатване за метал в назъбения лед. Ледена мъгла и влага се вият около нея. Жената застава на ниската, широка издатина от лед там, където топлинните следи показват как читчатуките са се събрали, за да се сбогуват с приятелите си.

Немес се изкатерва до арката и осъществява контакт с интерфейсния модул, който я свързва с истинския телепортатор. Докосващият се пряко до слуховия й нерв шепот й казва, че Трите Сектора на Съзнанието я наблюдават и обсъждат събитията.

През всички векове на Хегемонията на Човека всички са знаели, че съществуват стотици хиляди, навярно милиони създадени от Техноцентъра телепортали — от най-малките врати до по-големите арки по река Тетида и до огромните космически портали. Глупаци. Има само един телепортал. Но е навсякъде.

Като използва интерфейсния модул, Радамант Немес разпитва пулсиращата, жива топлина на истинския телепортатор в камуфлажното му прикритие от метал, електроника и ядрен щит. В продължение на векове хората, прехвърляли се с телепортатор в Мрежата, са служили на Абсолютните, онези елементи на Техноцентъра, които съществували, за да създадат по-съвършен ИИ… Абсолютния Интелект, чието съзнание щяло да погълне галактиката, а навярно и вселената. Всеки път, когато през дните на Мрежата във векторно свързаните инфосфери или телепортатори влизал човек, синапсите му и неговият ДНК-модел усилвали изчислителната мощ на обхващащата Мрежата неврална мрежа, построена от Техноцентъра. Той не се интересувал от стремежа на човечеството да пътува без разход на енергия или време — телепортаторната Мрежа представлявала съвършена примамка, за да втъкат самата тъкан на стотиците милиони примитивни мозъци в нещо полезно.

Сега, след като скривалището му в промеждутъците на време/пространството е било открито от Мейна Гладстоун и проклетите й хиперионски поклонници, след като неговата мрежа в Мрежата е била атакувана от жезъла на смъртта, който Техноцентърът е помогнал на човечеството да построи, след като векторните му връзки са унищожени от сили, дошли извън познатия кръг на мегасферата, всички страни на единствения, вездесъщ телепортал са мъртви и безполезни.

Освен този. Той току-що е бил използван. Интерфейсният модул съобщава на Немес онова, което тя и всички Сектори вече знаят — тази страна е била активирана от нещо друго. От някъде другаде.

Порталът все още регистрира точките си на връзка в реалното пространство/време в своята мехурена памет от модулирани неутрино-частици. Немес прониква в тази памет.

Енея и другите са се прехвърлили на Ком-Рияд. Немес трябва да реши още една дилема. Тя може да вдигне спускателната совалка до архангела „Рафаил“ и да стигне в системата на Ком-Рияд за няколко минути. Но за да го стори, ще трябва да прекъсне възкресителния цикъл на де Соя и другите, както и да измисли правдоподобно обяснение за причината за тази промяна. Освен това Ком-Рияд е система, поставена под карантина от Мира: официално водена като опустошена от прокудените, тя е един от първите проекти за Справедливост и Мир. Също като в случая с Хеброн, нито Мирът, нито неговите съветници могат да позволят на де Соя и хората му да видят истината, която разкрива планетата. Накрая, Немес знае, че Тетида тече само няколко километра, пресича червената скалиста пустиня в южното полукълбо и минава покрай Великата джамия в Машхад. Ако остави възкресителния цикъл на „Рафаил“ да продължи докрай, де Соя и другите няма да са трудоспособни в продължение на три стандартни дни, което ще даде на Енея и сала й с опасни хора време, за да измине дължината на участъка от Тетида. Уравнението за пореден път изисква Немес да убие де Соя и другите и да продължи сама. Но заповедта е да избягва тази възможност, освен ако не е абсолютно наложителна. Участието на де Соя в окончателното залавяне на Онази, която учи, на Заплахата Енея, е регистрирано в прекалено много пълни симулации, документирано е в прекалено много Пълносекторни прогнози, за да бъде пренебрегнато.

Немес си позволява няколко секунди, за да обмисли въпроса. Накрая вкарва влакната на невралната мрежа по-дълбоко в синапсите на интерфейсния модул. Там е целият активностен маршрут на телепортатора — минал и настоящ. Моделът на паметта на Енея и спътниците й е бързо клокочеща памет, но Немес лесно вижда неотдавнашното минало и бъдещите възможности. В предвидимото бъдеще има само още две алтернативи за движение по реката. След Ком-Рияд онова Нещо друго е направило така, че да се отворят само порталите на Божия горичка и после…

Но всичко ще се подреди. Немес може да остави де Соя и хората му живи, докато продължава напред към системата на Божия горичка. Вече е измислила правдоподобно обяснение. Като предвиди два дни за прехвърляне на Ком-Рияд и още цял ден по Речната система на Божия горичка, тя пак ще е в състояние да пресрещне сала и да стори онова, което трябва да стори преди възкресението на де Соя. Дори ще й останат час-два да пооправи след себе си, така че когато се спусне на Божия горичка с отец-капитана и командосите му от швейцарската гвардия, няма да се вижда нищо друго освен следите, че детето и приятелите му са минали по този път и са се телепортирали нататък.

Немес изтегля сондата си, изтичва до повърхността, откарва спускателния кораб на „Рафаил“, изтрива всички записи в корабния компютър, че се е събуждала или че е използвала совалката, вкарва в него фалшиво съобщение и пропълзява във възкресителната си ясла.

Преди да „заспи“, тя активира фазоизместващата ръкавица и докосва гърдите си, зачервява и преподрежда кожата така, че да симулира кръстоид. Тя не носи такъв паразит, разбира се, но мъжете в кораба могат да я зърнат гола, а Немес няма намерение да се разкрива само поради глупавото си невнимание към подробностите.