Трейси Шевалие
Жива жар (43)

2

— Мистър Блейк работи, милинки — каза мисис Блейк. — Не можем да го безпокоим.

— Важно е, госпожо! — извика Маги нетърпеливо и отстъпи встрани, сякаш искаше да я заобиколи. Но мисис Блейк беше препречила прага и не се помръдна.

— В момента подготвя нещо за отпечатване и не обича да го прекъсват — обясни тя. — Така че не мога да го повикам.

— Опасяваме се, че е важно, госпожо — каза Джем.

— Тогава го кажете на мен и аз ще му го предам.

Джем се огледа и за миг му се прииска да има ужасна мъгла, която да го скрие от любопитните минувачи. След срещата с Джон Робъртс мислеше, че отвсякъде ги наблюдават, дори когато си вървяха по пътя. Очакваше всеки момент жълтите завеси на мис Пелам да помръднат. В този момент един човек, който караше каруца, натоварена с тухли, обърна глава към входа и като че ли задържа погледа си върху тях.

— Може ли да влезем вътре, госпожо? Ще ви кажем вътре.

Мисис Блейк се взря в разтревоженото му лице, после отстъпи и ги пусна да влязат, след което затвори вратата, без да се оглежда, както биха направили други. Тя сложи пръст на устните си и ги поведе по коридора, покрай предната стая с печатарската преса, покрай затворената врата на стаята, където работеше мистър Блейк, и надолу към кухнята в сутерена. Джем и Маги вече познаваха кухнята, защото бяха седели там с Мейси след инцидента й с Джон Астли. Беше тъмна и миришеше на зеле и въглища, от прозореца се процеждаше слаба светлина, но огънят беше запален и беше топло.

Мисис Блейк им направи знак да седнат до масата. Джем забеляза, че столовете са уиндзорски, направени от баща му.

— Е, какво има, милички? — попита тя, като се облегна на вратата.

— Чухме нещо в кръчмата — каза Маги. — Довечера ще имате посетители. — Тя описа митинга в Къмбърланд Гардънс и срещата им с Джон Робъртс, но не спомена, че баща й е подписал декларацията.

Между веждите на мисис Блейк се появи дълбока бръчка.

— От кого беше организиран този митинг — от Сдружението за защита на свободата и собствеността от републиканците и левелерите? — Тя избърбори дългото име, като че беше добре запозната с него.

— Имаше нещо такова — отговори Маги. — Макар че нарекоха местния клон Ламбетско сдружение.

Мисис Блейк въздъхна.

— По-добре да се качим горе и да кажем на мистър Блейк. Правилно постъпихте, че дойдохте. — Тя избърса ръце в престилката си, сякаш беше прала, въпреки че ръцете й бяха сухи.

Работната стая на мистър Блейк беше много подредена, с книги и листа на отделни купчинки по масата. Той седеше на друга маса до задния прозорец. Беше се надвесил над метален лист с големината на дланта му и не вдигна поглед, когато влязоха. Продължи да маца отдясно наляво с четчица върху повърхността на листа, Маги отиде до камината да се стопли, а Джем приближи до мистър Блейк и загледа как работи. Трябваше му минута да разгадае, че мистър Блейк изписва думи върху метала.

— Пишете на обратно, нали, господине? — каза Джем, макар да знаеше, че не бива да го прекъсва.

Мистър Блейк не отговори, докато не стигна края на реда.

— Точно това правя, момчето ми, точно това.

— Защо?

— Пиша с един разтвор, който ще остане на листа, а всичко друго ще бъде проядено от киселина. После, като ги отпечатам, думите няма да вървят на обратно.

— Не както са сега?

— Да, момчето ми.

— Извинявай, че те безпокоя — обади се съпругата му, — но Джем и Маги ми казаха нещо, което трябва да чуеш. — Тя кършеше ръце, дали заради това, което Джем и Маги й бяха казали, дали защото чувстваше, че пречи на съпруга си. Джем не беше сигурен коя е причината.

— Няма нищо, Кейт. Докато съм спрял, би ли ми донесла още малко терпентин? Има в съседната стая. И чаша вода, ако обичаш.

— Разбира се. — Мисис Блейк излезе от стаята.

— Как се научихте да пишете на обратно? — попита Джем. — С огледало ли?

Мистър Блейк погледна металния лист.

— Практика, момчето ми, практика. Лесно е, като си го правил много пъти. Всичко, което гравьорите правят, се печата на обратно. Гравьорът трябва да може да го вижда и по двата начина.

— От средата на реката.

— Точно така. Сега, какво искахте да ми кажете?

Джем повтори това, което Маги беше казала в кухнята.

— Решихме, че трябва да ви предупредим за посещението довечера — завърши той. — Джон Робъртс звучеше заплашително — добави Джем, когато мистър Блейк не реагира на новините. — Притеснихме се да не ви докарат неприятности.

— Благодаря ви, деца мои — отвърна мистър Блейк. — Не се учудвам на това, което чувам. Знаех, че ще се случи.

Той не реагира така, както Маги беше очаквала. Тя мислеше, че ще скочи и ще направи нещо — ще вземе една чанта и ще напусне къщата или ще скрие всички книги и памфлети и нещата, които е отпечатал, или ще барикадира предните прозорци и вратата. Но той просто им се усмихна, после натопи четката в паничка с нещо подобно на лепило и продължи да пише думи на обратно върху металния лист. На Маги й се прииска да ритне стола му и да изкрещи: „Чуйте ни! Може да сте в опасност!“, но не се осмели.

Мисис Блейк се върна с шише терпентин и чаша вода и ги остави до съпруга си.

— Сигурно са ти казали, че довечера ще дойдат хора от сдружението. — Поне тя изглеждаше загрижена за това, което Джем и Маги им бяха казали.

— Казаха ми, скъпа.

— Мистър Блейк, защо искат да посетят точно вас? — попита Джем.

Мистър Блейк направи гримаса и като остави четката, се завъртя на стола, за да ги погледне.

— Кажи ми, Джем, за какво според теб пиша аз?

Джем се поколеба.

— За децата — предположи Маги. Мистър Блейк кимна.

— Да, момичето ми, за децата и за безпомощните, и за бедните. За изгубените, измръзналите и гладните хора. Правителството не обича някой да му казва, че не се грижи за народа. Смятат, че проповядвам революция като тази във Франция.

— А така ли е?

Мистър Блейк заклати глава по начин, който можеше да значи и да, и не.

— Тате казва, че французите са станали лоши, убиват невинни хора — рече Маги.

— Не се учудвам. Не се ли лее кръв преди възмездието? Четете Библията и ще видите много примери за това. Погледнете Откровението на Йоана, там кръвта се лее по улиците. Хората, които възнамеряват да дойдат довечера, обаче искат да спрат всекиго, който оспорва деянията на управляващите. Но неконтролираната власт води до морална тирания.

Джем и Маги мълчаха, опитвайки се да следят думите му.

— Така че, деца мои, затова трябва да продължа да пиша песните си и да бягам от тези, които искат да ми запушат устата. Това и правя. — Той отново обърна стола си към масата и пак взе четката.

— Какво печатате сега? — попита Джем.

— Още една песен, която няма да харесат? — добави Маги.

Мистър Блейк погледна любопитните им лица и се усмихна. Сетне пак остави четката, облегна се назад и започна да рецитира:

В старо време златно,

в лято благодатно,

момък и девица

си лежат двоица,

голи върху свежата тревица.

 

Тази двойка млада

в нощната прохлада

на дъбрава тъмна

връз пътечка стръмна,

се видя — и там си и осъмна…

 

В утринта приветна

мило слънце светна.

Няма свой тъдява,

ни мълва злонрава —

и страха девойката забравя.

 

Време кой ли сеща?

Пак си вричат среща:

сън кога витае

в нощните омай

и, бездомен, странникът ридае.

Маги почувства как лицето й поруменява и пламва. Не смееше да погледне Джем. Иначе щеше да види, че и той не гледа към нея.

— Май е време да тръгвате, милички — намеси се мисис Блейк, преди съпругът й да продължи. — Мистър Блейк е много зает сега, нали така?

Той отметна глава и се обърна с гръб към тях. Явно беше рядкост тя да го прекъсва, докато рецитира. Маги и Джем отстъпиха към вратата.

— Благодаря, мистър Блейк — казаха те в един глас, макар да не беше ясно за какво му благодарят.

Мистър Блейк надмогна раздразнението си и каза:

— Ние трябва да ви благодарим, че ни предупредихте за довечера.

Когато излязоха от стаята му, чуха как мисис Блейк нарежда:

— Не биваше да ги смущаваш с това стихотворение, вместо да им кажеш онова, върху което работиш. Още са малки. Видя ги как почервеняха.

Не чуха какво отговори той.