Робърт Силвърбърг
Зной в полунощ (27)

* * *

— Ще поставим по една бомба във всяка спица, общо седем, всяка на петстотин метра от централната зона. Което е шест пъти повече от необходимото, но преосигуровката е ключът към нашия успех в това начинание. Не се съмнявам, че контраразузнаването на генералисимуса е в състояние да открие два-три заряда, но никой не би могъл да открие и седемте експлозива за толкова кратко време. Освен това ние държим да открият един-два от тях.

— А защо е нужно? — запита Карпинтър.

— За да разберат, че намеренията ни са сериозни — отвърна Давидов, като му се усмихна широко и снизходително, сякаш Карпинтър беше дете.

Намираха се в малка непретенциозна хотелска стая в град Консепсион в спица Б на Валпарайсо Нуево: Давидов, Карпинтър, Енрон, Йоланда и Фаркас. Бяха пристигнали един по един от Лос Анджелис в продължение на няколко дни, първо Давидов, след това Фаркас, който преди това се бе отбил до изследователския сателит на „Киоцера“ Корнукопия, след това Енрон и Йоланда. Карпинтър пристигна последен като редовен сътрудник по проучванията в „Киоцера“ — алиби, осигурено му от Фаркас. Преди около два часа мина през митническите формалности с помощта на агента Натасейниъл, предоставен му също от Фаркас.

Енрон, седнал в далечния край на стаята, се намръщи, загледан в питието си. От самото начало знаеше, че Фаркас допуска грешка, като въвлича този Карпинтър в операцията, а наивният въпрос, който току-що беше задал, само потвърди мнението му. Трудно му беше да повярва, че Фаркас е способен на подобна глупост. Карпинтър беше не само кутсузлия и човек, който можеше да довлече неприятности — на всичко отгоре беше и глупак.

Само един глупак би оставил живи онези запокитени в Тихия океан моряци, така че оцелелите да свидетелстват след това, че им е отказал помощ. Само един глупак не би разбрал, че на полковник Олмо от цивилната гвардия на Валпарайсо Нуево трябва да му бъде показано по безспорен начин, че цялата работа не е никакъв блъф, а хората на Давидов действително са успели да стоварят значително количество демонтирани бомби като резервни машинни части и да ги скрият на различни места върху сателита с твърдото намерение да взривят една или всички едновременно, ако верните помощници на генералисимуса не сложат точка на и без това прекалено дълго продължилия му живот.

На Енрон внезапно му хрумна, че този Карпинтър може пък да не е чак такъв глупак. Следователно би могло да се окаже, че опасността, която им беше довлякъл Фаркас, е още по-голяма.

 

 

Застанал с гръб към прозореца и безразличен към гледката на великолепното звездно небе, Фаркас запита Давидов:

— Кога искаш да се свържа с Олмо?

— Първата ни работа утре сутрин. Обаждаш му се, информираш го за намеренията ни и му даваш краен срок до обяд.

— Дали това време е достатъчно?

— Трябва да е достатъчно. Обедната совалка отлита в дванайсет и петнайсет за Земята. Ако нещата се объркат и Олмо не успее да нанесе удара, трябва да сме в совалката. Краткият срок ще помогне на Олмо да се съсредоточи максимално.

— Можеш да бъдеш сигурен, че ще се съсредоточи — отвърна Фаркас. — Олмо отлично знае кое е добро за Олмо. — Той направи кратка пауза. — Между другото, той знае за заговора.

Енрон и Давидов го погледнаха изненадани.

— О, да. Подобни слухове стигнаха до ушите му преди доста време — вероятно по обичайните разузнавателни канали. Дълго време преди да бъда замесен в тази работа, той ме помоли да се опитам да разконспирирам заговорниците. Все пак, както ви е известно, работата му е да гарантира сигурността на управлението на дон Едуардо Калаган. Но това не представлява никакъв проблем. Мислите ли, че би пропуснал възможността да се присъедини към преврата, щом се убеди, че успехът му е неминуем.

— Какво ще стане с Олмо след преврата? — попита Йоланда. — Ще продължим ли да разчитаме на него? Той ли ще е новият генералисимус?

— Разбира се — отвърна фаркас. — Имам старо споразумение с „Киоцера“, че той е следващият. Макар това да не е изцяло проект на „Киоцера“ и да ускоряваме края на режима на Калаган с пряка намеса, продължаваме да сме на мнение, че Олмо е най-добрият избор. Ние нямаме намерение да дестабилизираме Валпарайсо Нуево, а само да се възползваме от наличните ресурси. Олмо е един от тях.

— Ти каза, че е третият човек тук — обади се Енрон. — Кой е вторият?

— Един бивш бикоборец, Франциско Сантяго, най-добрият приятел на Калаган още от времето в Чили. Официално той е председател на Държавния съвет. Забравете за него. Деветдесетгодишно старче без каквато и да е реална власт. Олмо ще се погрижи за него.

— Можем ли да бъдем сигурни, че Олмо ще се погрижи за генералисимуса? — попита Карпинтър. — Като нищо може да ни подхлъзне. Ами ако реши да ни предаде в ръцете на Калаган срещу гаранцията да го наследи? Може да реши да играе с двете тестета. И в двата случая той е наследникът. Но при втория не се налага да се забърква в заговора.

— Е? — обърна се Давидов към Фаркас. — Олмо е твой човек. Можем ли да му се доверим?

— Олмо разполага с две възможности: или да измени на дон Едуардо и да стане върховен владетел на Валпарайсо Нуево най-късно утре следобед, или да умре заедно с генералисимуса и с всички останали, когато сателитът хвръкне във въздуха. Според вас какво ще предпочете?

— А ако след като всичко това приключи, реши да прекрати сътрудничеството си с шайка престъпни главорези от Лос Анджелис, както и със зловещата мегакорпорация и агресивната еврейска държава, които стоят зад гърба им? — настоя Карпинтър.

Енрон се хвана отчаяно за главата.

„Това трябва да престане“ — каза си той.

— Не можеш ли да разбереш — каза с леден глас той, — че причината да привлечем „Киоцера“ и Израел е тъкмо тази? Този Олмо е протеже на „Киоцера“. Той никога няма да застане срещу хората, които са го поставили на това място. А подозирам, че не би искал да си навлича неприятности и с Израел.

— Несъмнено — съгласи се Карпинтър.

— Така — намеси се Давидов. — Стига приказки. В момента бомбите се сглобяват, а през нощта ще бъдат инсталирани. В седем сутринта Фаркас се свързва с Олмо. Най-късно до обяд трябва да сме получили потвърждение лично от него за смъртта на генералисимуса. Паролата е „Мартенски шарани“ — много хитро измислено. Ще чакаме на космодрума. Документите за заминаване ще бъдат готови. Ако паролата не бъде съобщена до уреченото време, качваме се на совалката в дванайсет и петнайсет и изчезваме. Карпинтър, твоята работа е да отидеш на космодрума по някое време сутринта и да чакаш да се появим. Совалката не трябва да излети без нас, ясен ли съм? Това е твоя отговорност. Ако се наложи, вдигаш някакъв безкраен шумен скандал по повод на изчезналия ти паспорт или каквото измислиш, за да се намесят и органите, с цел да забавиш излитането, докато пристигнем или докато приемеш паролата „Мартенски шарани“ на приемника си.

— Какво ще стане с бомбите, ако Олмо се справи? — попита Йоланда. — Ще бъдат ли задействани?

— Ще бъдат настроени да експлодират в един и половина. Това ще ни даде време да маневрираме, ако пред Олмо възникнат проблеми в последния момент.

— А ако наистина възникнат проблеми? Просто се омитаме и целият сателит ще отиде по дяволите, така ли? — попита отново тя.

— Всичко или нищо — отсече Давидов.

— Това не ми харесва, Майк. Да оставим моралната страна на въпроса, която никак не е маловажна, тъй като тук живеят хиляди невинни хора, но каква ще е ползата за нас, ако просто унищожим всичко?

— Олмо няма да ни разочарова. Това е неговият голям шанс. Както и нашият — изправи се Давидов. — Закривам заседанието. Знаете къде да ме намерите, ако ви потрябвам.

— Някой да иска по едно питие? — предложи Йоланда. — Долу има барче.

— Да вървим — каза Карпинтър.

В коридора Енрон се приближи до Фаркас.

— Може ли за момент? — попита евреинът.

 

 

Фаркас не хареса Енрон още от самото начало, а и с течение на времето отношението му не се променяше. Беше склонен да му прости грубоватостта, упоритата му настойчивост да постига целта си независимо с какви средства, дори неприкритото му презрение към всеки, който случайно не се казваше Мешорам Енрон. Всичко това Фаркас можеше да разбере.

Но Енрон беше и досаден. Като конска муха, която постоянно се навира и бръмчи в лицето ти. Но все пак двамата бяха партньори, Фаркас ценеше пъргавия му ум, макар да се дразнеше от характера му и от маниера му на хранене. Затова го изслуша внимателно в тесния мрачен коридор на непретенциозното хотелче в град Консепсион в спица Б на Валпарайсо Нуево.

А казаното от Енрон беше твърде неприятно и обидно: според израелеца Фаркас беше въвел поради небрежност или безотговорност агент на „Самурай индъстрис“ в този свръхделикатен проект. Това обвинение дълбоко засегна убеждението му, че е способен точно и правилно да преценява хора и ситуации.

Още по-отвратително беше, че според него Енрон имаше доста сериозни основания да мисли така.

— Погледни го от тази страна — настояваше Енрон. — Сред нас е човек, извършил много сериозно нарушение поради неспособност да вземе правилно решение в трудна ситуация, за което е изхвърлен от „Самурай“, тъй като е имал глупостта да остави живи в открития океан хората на „Киоцера“, които да раздрънкат за случилото се. Сега той е без каквото и да е бъдеще в системата на мегакорпорацията. Затова решава да се захване с престъпна дейност, нали така? Така. Но някога да си чувал да уволнят някой, който е стигнал до ниво единайсет — със или без причина — и той да приеме, без да обжалва решението? Никого не уволняват от ниво единайсет. Никого.

— Но ти сам каза, че нарушението е много сериозно.

— Дали е така наистина? На миниатюрния си ледовлекач не е имал никакво място за други пътници, а бог знае що народ е искал да се качи. Ти как щеше да постъпиш?

— Първо нямаше да допусна да се стигне дотам.

— Правилно. Но да речем, че се стигнеше?

— Защо е нужно да разискваме този случай?

— Защото си мисля, че след като кариерата му в корпорацията е окончателно съсипана, нищо чудно Карпинтър да се опита отново да спечели доверието на „Самурай“, като ни предаде двамата на дон Едуардо.

— Това е направо невероятно.

— За мен не е. Сам прецени. Кой е най-добрият му приятел още от детските години? „Самурайският“ специалист по генетика Ник Роудс. Случи ли му се неприятност, веднага тича при Роудс, и този, между нас казано, объркан, страхлив и безинтересен човек, който просто е имал късмет да се роди гений, казва на Карпинтър, че единственият начин да оправи грешката си, е като мине на служба в корпоративния шпионаж. Две злини може да доведат и до нещо добро. Опитай се да набараш някой от „Киоцера“ или „Тошиба“ в мръсна сделка и подай информацията на онези с опънатите очи по върховете на „Самурай“, за да им дадеш повод да им щракнат белезниците, и благосклонността на компанията ти е в кърпа вързана, казва му Роудс. Ето например, продължава той, нашата скъпа Йоланда е поканила утре вечер на гости един авантюрист от „Киоцера“, който се казва Виктор Фаркас. Идваш, залепяш се за него и може да подочуеш за някоя мръсна афера, в която той е замесен на страната на „Киоцера“, защото залагам десет срещу едно, че Фаркас наистина е замесен в някоя мръсна афера…

— Строиш хипотезите си върху пясък — прекъсна го Фаркас.

— Ще ми разрешиш ли да довърша все пак? Карпинтър се появява на купона и предвиденият разговор между вас двамата се състои. Карпинтър се ослушва да чуе нещо, което ще му свърши работа. А ти внезапно си обладан от идеята да вкараш в проекта този съвършено непознат човек, който току-що е преживял пълен провал в „Самурай“. Защо го правиш? Един бог знае. Но го правиш. За Карпинтър това е истинско чудо. Това му дава възможност да разобличи „Киоцера“ за съучастие в огромно престъпление, в сравнение с което неговата грешчица с няколко рибари прилича на детска игра. Нас ще ни арестуват гвардейците на дон Едуардо, а Карпинтър се превръща в герой. Получава безупречно досие и повишение с две степени.

— Според моята преценка тази хипотеза няма никакви…

— Чакай. Чакай. Още нещо. Знаеш ли, че той е един от любовниците на Йоланда? Вечерта, когато се срещнах за първи път с всички тези хора, Карпинтър беше с нея. През нощта я отведе в хотела си.

Неочакваното разкритие сепна Фаркас, но той се опита да запази самообладание.

— И какво от това? Не мисля, че целомъдрието е най-характерното й качество.

— Йоланда е замесена в тази история преди нас двамата. Тя ме вкара вътре, разбираш ли? Сега вкара и приятелчето си Карпинтър, защото той е наникъде и тя иска да му помогне. Йоланда отлично знае, че „Киоцера“ е един от главните фактори в този преврат, и в същия момент разбира, че „Самурай“ са отрязали квитанциите на приятеля й Карпинтър, за да направят услуга на „Киоцера“. По този начин ще му помогне да се измъкне от кашата. Затова урежда и малък купон, където двамата се срещате, а ти любезно му се доверяваш и го включваш в проекта. Защо да не допуснем, че те е изрежисирала да постъпиш именно по този начин, за да даде възможност на скъпия си Карпинтър да шитне теб, мен и Давидов — също нейни любовници, но какво от това? — на цивилната гвардия и така да възстанови кариерата му в „Самурай“?

— Ти я направи по-черна от дявола — каза Фаркас.

— Може и да е. А може и да е влюбена в него, а ние да сме само марионетките.

Фаркас се замисли върху тази възможност.

Почувства се ужасно неловко. Може би Енрон преувеличаваше. Но колкото повече обмисляше цялата ситуация, толкова по-вероятно му се струваше приятелите на Карпинтър да са се опитали да го използват, за да помогне на изпадналия в беда служител на „Самурай“. А и какъв ли друг мотив имаше той, освен да спечели точки пред Йоланда? Тя направо го беше помолила да помогне на Карпинтър да се изправи на краката си. И той го направи, без изобщо да се замисли, като по този начин ненужно изложи себе си, Давидов и Енрон, а и цялата компания на огромна опасност.

Как е възможно, питаше се той, ученическото му увлечение по гладките като коприна бедра и великолепните гърди на тази калифорнийка да го подтикне да извърши подобна фатална глупост?

— Мисля, че се налага да поговоря с Йоланда — каза той на Енрон.

 

 

Тя и Карпинтър седяха в бара от двете страни на масата, в което нямаше нищо компрометиращо. Когато Енрон и Фаркас се появиха, Карпинтър се надигна, извини се и се отправи към тоалетната.

— Чудесна идея — подхвърли Енрон. — Ще ми поръчаш ли уиски със сода, Йоланда?

Фаркас се намести до нея, след като Енрон се отдалечи след Карпинтър.

— Ще дойдеш ли тази нощ? — попита тихо той, сякаш Енрон можеше да го чуе от другия край на бара.

— Не мога. Знаеш много добре. Марти ще побеснее.

— Вие да не сте женени?

— Пътувам с него. Спим в една стая. Не мога просто ей така да дойда при теб.

— Но ти го искаш — настоя той. — Усещам по топлината, която излъчваш.

— Разбира се, че го искам. Но не мога. Не и докато Марти е тук. А още по-малко точно тази нощ. Ужасно е изнервен да не стане някой гаф.

— Всъщност и аз съм така.

Отказът й го ядоса. Това означаваше, че ще трябва да се опита да разбере онова, което го интересуваше, преди Енрон и Карпинтър да се върнат на масата. Надяваше се Карпинтър да се забави достатъчно или Енрон да намери начин да го задържи.

— Притеснява ме твоят приятел Карпинтър — продължи той.

— Пол ли? Защо?

— Какво знаеш за него? Доколко може да му се довери човек?

Усети промяната в нея: стана предпазлива и излъчванията й се качиха по-нагоре в спектъра — напрегнат ултравиолетов сигнал.

— Не те разбирам. Щом му нямаш доверие, защо го замеси?

— Ти ме помоли.

Излъчванията й се качиха още по-нагоре.

— Предполагах, че можеш да намериш нещо за него в „Киоцера“. Не съм очаквала да го поканиш за това.

— Аха. Разбирам. — Карпинтър все още не се появяваше. — Смяташ ли, че присъствието му тук представлява някаква опасност?

— Не, разбира се. Защо стана толкова подозрителен изведнъж?

— Предполагам, че е от нерви. И аз имам нерви.

— Никога не бих допуснала.

— Но все пак имам. Кажи ми, Йоланда: колко добре познаваш Карпинтър?

— Приятел на мой приятел, нищо повече.

— И това е всичко?

— Е…

Тя се изчерви, Фаркас го усети по инфрачервеното й излъчване.

— Не говоря за леглото. Откога го познаваш? Година? Три години?

— О, не, нищо подобно. Срещнах го преди няколко месеца на една вечеря с Ник Роудс, Изабел и Марти. Току-що беше пристигнал в Сан Франциско и Ник ме помоли да му правя компания. Всъщност това е всичко — една-единствена вечер.

Усети, че го свива под лъжичката. „Позволил си на тая патка да те превърне в палячо“ — помисли си мрачно той.

— Но наистина не допускам — продължи тя, — че би могъл да представлява някаква опасност за нас. Всичко, което знам за него, ме кара да мисля, че е изключително интелигентен и способен…

— Добре. Достатъчно. Връща се.

Планът беше да вечерят отделно — Енрон и Йоланда някъде, Фаркас и Карпинтър сами, Давидов с мистериозната си компания от Лос Анджелис. Когато се разделяха, Йоланда дръпна настрана Карпинтър във фоайето.

— Внимавай с Фаркас — пошепна тя.

— Какво искаш да кажеш? Какво да внимавам?

— Няма ти доверие.

— Но той сам ме покани.

— Знам. Нещо му се върти в главата. Вероятно Марти му е наговорил нещо за теб.

— Марти ли? Но той няма никакви причини да смята, че…

— Знаеш ги евреите. Параноята им е национално хоби.

— За какво става дума?

— Не съм сигурна — поклати глава тя. — Току-що Фаркас ме разпитваше за теб. Дали не те смятам за опасен. Колко добре те познавам. Каза, че е от нерви. Може и така да е, но аз бих внимавала, ако бях на твое място.

— Добре. Ще внимавам.

— Не го изпускай от очи. Нищо не е в състояние да го спре, а плюс това е ужасно силен и бърз. Вижда във всички посоки едновременно. Може да стане много опасен. Знам на какво е способен. Веднъж спах с него, само веднъж — никога не съм срещала такъв мъж. Толкова бърз и толкова силен. — Йоланда бръкна в чантичката си и измъкна три малки осмоъгълни жълти таблетки. — Ето. Вземи ги и ги задръж. Ако имаш проблеми, може да ти помогнат.

Тя ги притисна в дланта му.

— Стимулант ли е това?

— Да. Вземал ли си някога?

— От време на време.

— В такъв случай знаеш. Едно е достатъчно при нормални обстоятелства. Две при екстрени.

— Сигурна ли си, че Фаркас е намислил някаква гадост? Или и твоите нерви не издържат?

— Може и да е така. Но той наистина ме разпитваше за теб. Дали ти имам доверие и други такива. Никак не ми хареса, но може и да си въобразявам. Просто внимавай. Това е всичко.

— Добре.

— А твоите нерви? Не са ли изопнати?

— Не — отвърна Карпинтър. — Вече не ми пука за нищо. Сигурно отдавна са изпращели на късо — усмихна й се той и бързо я целуна по бузата. — Благодаря за хапчетата. И за предупреждението.

— Моля.

Ранна самотна вечеря. След това гледане на видео в стаята. После в леглото. Утре е големият ден. Ранно пиле рано пее.

„Знам на какво е способен. Веднъж, спах с него, само веднъж.“

Само веднъж. Я виж ти. Бързо действаше тази девойка.

Е, утре всичко ще стане ясно.