Кони Мейсън
Танцуващият дявол (22)

Глава двадесет и втора

— Дяволите да те вземат, Кормак. Ти не си човек, а вълшебник — възкликна задъхана Скарлет.

Нощем спяха заедно — откакто преди три дни се докараха един друг до върховна наслада, привлечени от най-насищащия секс, изпитан някога от Скарлет. Кормак бе едър и недодялан, ала невероятно нежен, напълно лишен от финес, но затова пък със страхотен опит в еротиката. За три кратки дни тя го опозна и вече не се сещаше за Диабло. Още по-изумително, но и Кормак бе очарован от нея, точно колкото тя от него.

Скарлет цял живот бе чакала някой равностоен на нея силен и умен мъж. Смяташе, че го е открила в лицето на Диабло и щеше да бъде доволна от избора си, ако той не се бе влюбил безнадеждно в Девън.

— А ти си червенокоса магьосница, Скарлет — смееше се направо възхитен Кормак. — Винаги съм търсил жена като теб. Пасваме си като двойка, моя дългокрака палавнице. Сигурен съм. Несъмнено никой от нас не ще вземе връх, но се хващам на бас и двамата ще се забавляваме в това боричкане. Укротяването ти може да ми отнеме цял живот, но затова пък никога няма да ми бъде скучно.

— Точно ти ли си мъжът, който ще ме опитоми? — предизвикателно попита Скарлет. Гърленото й мъркане го подканваше да опита.

— Отгатна, но дали ти си достатъчно жена, за да ти достави удоволствие — не й остана длъжен Кормак и като се обърна, придърпа високата фигура под едрото си тяло.

Последва нощ на див и необуздан секс — продължила докато розовите лъчи огряха небето на изток. Изтощени заспаха прегърнати и не помръднаха, докато вратата на спалнята не се отвори с трясък, за да открие мъж и жена голи, спящи спокойно, всеки в обятията на другия, сред разхвърляните завивки на голямото легло, което споделяха.

— Какво, по дяволите…

Кит и Девън току-що бяха пристигнали в замъка и не откриха никого, освен заекващата прислуга. Макар персоналът да знаеше отлично къде прекара последните три нощи техният господар, лоялността повеляваше мълчание. Обезпокоен, Кит отиде незабавно в стаята на Скарлет. Девън го следваше по петите. В разрез със заповедта на Кит вратата беше отключена и той я отвори широко. Стаята бе празна! Обърна се рязко и се качи до стаята на Кормак — допускаше, че по някакъв начин Скарлет се е справила със снажния мъжага и е избягала. Не е могъл да надвие вещицата. Без да си дава труд да почука, Кит нахълта в стаята и се спря едва вътре.

Кормак се надигна и си затърси трескаво чаршафа, паднал до крака на леглото. Замаяна от нощната еротична буря, Скарлет реагира по-бавно — преди да отвори очи, се протегна лениво. А когато видя Кит и Девън вторачени в нея, дори не направи опит да прикрие голотата си, само се усмихна закачливо като задоволена котка.

Кит завъртя очи, крайно развеселен и същевременно успокоен — Скарлет не бе излетяла от кафеза.

— Е, приятелю, доволен съм, че в досадната дреболия да пазиш моята пленница си намерил своето призвание. Скарлет може и да е мъчен човек, но когато е в настроение е твърде забавна. Надявам се, прекарал си добре.

Кормак се изчерви, но не бе склонен да дава обяснения или да се извинява за постъпката си. Вместо това ловко смени темата. Донякъде увит в чаршафа, той се обърна към Девън.

— Щастлив съм да те видя, милейди, макар че многократно бих предпочел да те посрещна при… други обстоятелства. Едва ли изглеждам най-представително в момента, но искрено се радвам, че Диабло те е намерил невредима.

Девън едва се удържа да не се изкиска. Никога не беше виждала нещо толкова космато като масивната гръд на Кормак, с изключение на четириногите твари, разбира се.

— Благодаря, Кормак — отвърна тя, преглъщайки приливите на смях. Беше много доволна, като видя колко покорно лежеше Скарлет до огромния си любовник. — Извинете ме, но ще ви оставя сами. Аз, тоест ние, не мислим да ви се натрапваме.

Обърна се, за да излезе и тъй като Кит не я последва, го дръпна решително за ръкава.

Неохотно Кит отстъпи пред подканването на Девън.

— Чакам те долу, Кормак. Имаме да обсъдим много неща — подхвърли той през рамо.

— Толкова ми е ядосан, нищо чудно да ми пререже гърлото — каза Скарлет, когато останаха сами с Кормак.

— Не, моме — възрази той. — На практика Девън не е пострадала. Е, не искам да кажа, че не заслужаваш презрението му.

Строгото му изражение накара сърцето на Скарлет прималее. Звучеше сякаш независимо от ненадминато блаженство през последните три нощи Кормак няма намерение да попречи на плановете на Кит спрямо нея.

— Искам да се изкъпя — заяви тя, не желаеше да пълзи в краката на Кормак. Прекалено дълго се бе грижила сама за съдбата си, за да се откаже от гордостта си и да хленчи за живота си.

— Добре — съгласи се Кормак. — Ще го уредя. Междувременно ще сляза да се видя с дявола. Силно подозирам, че има няколко специално подбрани думи за вида, в който ни намери.

 

— Ти ли прелъсти Скарлет или тя теб? — попита Кит.

— Предполагам и двамата по малко — отвърна Кормак с известна доза хумор. — Просто се случи. Не можах да не сложа ръка на магьосницата, а тя пък не се противи. Винаги съм мислил, че човек е господар на съдбата си, но вече не съм сигурен.

По лицето на Кит личеше колко е потресен.

— Изпитваш някакви чувства — това ли искаш да кажеш, към Скарлет, след като знаеш каква е и какво е правила? Скарлет организира отвличането на Девън. Ако беше наранила Девън или нашето дете, щях да убия незабавно.

— Вашето дете! Да не би Девън да е…

— Да, след пет месеца ще даде живот на нашето бебе.

— Благодаря на Бога, че я намери — каза Кормак искрено. — Какво ще стане със Скарлет?

— Ще я предам на властите. Съмнявам се да избегне палача, но ако успее, ще гние в затвора до края на дните си.

— Не, няма да позволя!

— Какво? Ти искаш от мен да бъда снизходителен към жена, способна да убива и мами?

— Да. Искам Скарлет — призна някак си сконфузено едрият контрабандист. — Първоначално взех Скарлет, за да докажа своето превъзходство над една толкова жизнена жена. Нямах представа колко дълбоко ще ме разтърси. Сега искам много повече. Искам да се оженя за нея и да я запазя завинаги за себе си. Обещавам, че докато съм жив, тя няма да стори зло никому.

— Кокали Господни! Ти си луд! — изкрещя Кит. — Коварната вещица ще те награди с нож в ребрата, щом си обърнеш гърба.

— Готов съм да поема риска — възрази Кормак опърничаво.

Кит изучаваше Кормак с пронизващ поглед. Не вярваше на ушите си. Обикновено Кормак бе разумен човек с добра интуиция. Какво му бе сторила Скарлет? Единственото обяснение, изглежда, е, че Скарлет го е омагьосала, но Кормак изглеждаше като човек, който напълно контролира сетивата си. Кит си припомни как Кормак никога не му е отказвал помощ. Наред с Кайл и Акбар той бе неразривна част от неговия живот.

Но Кит по никакъв начин не можеше да произнесе думите, че ще освободи Скарлет и ще я даде на своя приятел. Тя бе един постоянен извор на неприятности.

Устата на Кит се изкриви в ехидна усмивка — изведнъж му хрумна решение.

— Тъй като съпругата ми е една от онези, които са пострадали най-много от коварните дела на Скарлет слагам съдбата й изцяло в ръцете на Девън.

В първия миг Кормак се изуми, но постепенно схвана намерението на Кит. Знаеше колко добро и всеопрощаващо сърце притежава Девън, едва ли би осъдила на смърт една жена.

— Добре, справедливо е — съгласи се той.

Минута по-късно Скарлет стоеше пред Кит. Зелените очи издаваха предпазливост, тялото й бе напрегнато. Присъстваше и Девън, Кит я беше повикал.

— Убий ме сега! — предизвикателно подхвана Скарлет. — Предпочитам го, вместо да гния в затвора. — Очакваше Кормак да скочи в нейна защита, ала изражението му остана привидно безразлично.

— Реших да предам съдбата ти в ръцете на Девън — обяви Кит спокойно.

Девън се разтрепери, гледаше ужасена. Какво, по дяволите, е намислил Кит?

— Тъй като ти застраши живота на Девън и на нашето неродено дете, съвсем справедливо е тя да вземе решението. А аз ще се съобразя с желанието й.

— Дете! — задави се Скарлет. Чувстваше се почти умряла. През всичките си славни дни като пират никога не бе сторила преднамерено зло на дете, нито бе разрешавала на екипажа подобно нещо. — Аз… Нямах представа.

— Мога ли да кажа нещо, преди да вземеш решение? — Намеси се Кормак.

— Да — кимна Девън. — Разбира се.

— Вече съобщих на съпруга ти желанието си да се оженя за Скарлет. Щом стане моя жена, тя няма да ви създава повече неприятности. Възнамерявам да я направя пълноправен партньор в моите контрабандни операции. Така тя ще намери достатъчно вълнуващи преживявания, за да бъде щастлива и доволна, и Лондон няма да й липсва. Залагам живота си — това е достатъчно авантюристично да уталожи ненаситната жажда на Скарлет, която се крие в изящното й тяло.

На Скарлет не й остана нищо друго, освен да се вторачи в Кормак, поразена от предложението му. Дали Кит ще го приеме? Ще се съгласи ли Девън?

— Искаш Скарлет за твоя жена, така ли? — попита объркана не по-малко от Скарлет.

— Да.

— Какво мисли Кит?

— Попитай го.

Тя хвърли въпросителен поглед към Кит.

— Е, любов моя?

— Ти решаваш, скъпа. Имай предвид, че Скарлет е своенравна кучка и нямаше да изпита никакво угризение да те убие.

— Скарлет иска ли? — Девън зададе въпроса на Кормак.

— Имам всички основания да мисля, че е склонна. Нямаш представа колко фантастично се чувствахме един с друг. Желая я, по дяволите! Ако Скарлет е съгласна, още утре ще се оженя за нея. Тя ще бъде моята херцогиня, но само ако си помисли някога да се върне в Лондон, ще я набия до смърт, а после ще й извия врата.

Девън почувства как тежестта на решението буквално смаза крехките й рамене. Скарлет си бе заслужила всичко, което си докара заради желанието да причини зло. И все пак нито едно човешко същество не бива да бъде лишено от възможността за избавление. Може би пиратката се нуждае от силен мъж като Кормак, за да управлява живота й. Освен това Девън съзнаваше, че няма право да се разпорежда със смъртта на друг човек, а Скарлет сигурно ще умре, ако попадне в затвора.

Скарлет бе окрилена от надежда, Кормак й предлагаше нов шанс и то за изключително интересен живот — просто нямаше как да откаже. Всеки път щом докоснеше пламтящата й плът, тя се чувстваше възнаградена с неповторимо и съвършено преживяване. Ако стане негова жена, няма да се върне в Лондон — по каквато и да е причина. Животът сред антиките на богатите надути аристократи не й допадаше. А и като съпруга на Кормак щеше да бъде херцогиня — нали за това бе мечтала винаги?

— Приемаш ли условията на Кормак? — запита Девън най-после Скарлет.

Последва дълга напрегната тишина преди Скарлет да проговори.

— Да. Щом Кормак ме иска, аз съм негова, макар сделката да не е изгодна за него. — Обърна се към Кормак: — Ще ти е трудно да ме укротиш, но ти обещавам в замяна на тревогите, вълнуващи дни и нощи: Ако все още ме искаш, имаш моето съгласие. Ще стана твоя съпруга и партньор.

— Какво ще кажеш, скъпа? — попита Кит, очаквайки окончателната присъда на Девън.

— Нека Кормак я вземе — обяви Девън. — Желая му късмет. Ще му трябва.

Обзет от радост, Кормак грабна Скарлет на ръце и я понесе по стълбите, за да докаже господството си, като се отдаде на дива, страстна любов.

На следващия ден Девън и Кит присъстваха на сватбата, която се състоя вечерта и бе извършена от същия свещеник, който бракосъчета и тях. На бърза ръка прислугата подготви прекрасно тържество, а когато булката и младоженецът се усамотиха на брачното ложе, Девън и Кит също се уединиха.

— Смяташ ли, че постъпихме правилно, като не предадохме Скарлет на властите? — попита Девън, докато се разсъбличаше за лягане. Малка част от нея все пак негодуваше, защото Скарлет остана ненаказана за причинените злини.

Кит вече се бе съблякъл и се бе мушнал под завивката.

— Да се доверим на Кормак, той ще държи тази дяволска котка далеч от нас — измърмори Кит твърде очарован да наблюдава как Девън изплува от дрехите, за да отдели на Скарлет повече от една бегла мисъл. — Ела в леглото, скъпа. Искам да те любя.

Следващите часове те се любиха нежно, лениво, забравили всичко на света. За тях съществуваше само завладяващата им потребност един от друг. Желанието на Девън бе така опустошително, че цялото й тяло трепереше — без да е в състояние да се контролира — когато стигна до всепоглъщащия огън. С ръце и устни Кит я носеше внимателно към брега на блаженството и когато не бе в състояние да издържа повече на сладките си мъки, той нахлу в последните укрепления на тялото й и доведе и двамата до взривяваща кулминация.

В друга стая на огромния порутен замък Кормак и Скарлет произвеждаха своите фойерверки, не след дълго неговото семе намери плодородна почва във възприемчивото тяло на Скарлет.

 

На следващата сутрин, докато Девън и Кит се приготвяха за път, се появи само Кормак. Той извини младоженката с едно лукаво намигане — много по-красноречиво от всякакви думи. Те събраха оскъдния си багаж, а Кормак ги откара с карета до пустия бряг, където трябваше да намерят „Танцуващия дявол“. Беше утешително да видят как се поклаща на котва в уединеното заливче. Подадоха сигнал и зачакаха да дойде лодка да ги прибере. Погледнаха за последен път Кормак — едър като мечок контрабандист, ухилен до уши, махайки за сбогом.

След четири дни пристигнаха в Лондон. Наеха карета до Чатам Хаус. Девън с възторг откри баща си, седнал в креслото, улисан в игра на шах с иконома. Когато Девън и Кит нахлуха в стаята, старият прислужник им се усмихна с благодарност и излезе почти на бегом, бе се отървал от обременителното задължение да забавлява сприхавия граф.

— Девън, благодаря на Бога! — извика графът и разтвори ръце да посрещне обичната си дъщеря.

— О, татко, толкова се тревожех за теб! Кит ми разказа какво се е случило. Как се чувстваш?

— Достатъчно добре, щом вече се върна — отговори лорд Харви, пресипнал от вълнение. — По-важно е как си ти? Властите задържаха ли Уинстън? Съвсем сериозно възнамерявам да повдигна обвинения. Този човек е лишен от всякакви скрупули. Той ме излъга преднамерено. Ще ми простиш ли някога, дъще?

— Уинстън те измами, татко — утешаваше го Девън, притеснена от вида му. — Той направи и двама ни на глупаци. Уинстън не е какъвто изглежда, той е…

— Девън — предпазливо се обади Кит. — Не натоварвай баща си с ненужна информация. Достатъчно е да се каже, че Уинстън избяга от Англия и повече не представлява заплаха за нас.

Девън схвана намека на Кит и обобщи:

— Свърши се, татко. Аз съм тук с теб и с моя… моя съпруг и имаме да ти кажем нещо. Нещо прекрасно.

Заинтригуван, лорд Харви премести поглед от Девън към Кит — мъжа, когото мразеше, докато Девън не го избра за съпруг.

— Е, дъще, каква е прекрасната новина, която така силно желаете да съобщите.

По лицето на Кит се изписа глуповата усмивка, а гърдите му се изпъчиха гордо.

— Позволи на мен, скъпа. Ваша светлост, скоро дъщеря ви ще ме дари с наследник.

— По дяволите! Толкова скоро научих за брака на дъщеря ми и вече ми казвате, че скоро ще бъде и майка — измърмори лорд Харви, престорено ядосан. — През годините ти ми ограби товари на стойност хиляди лири, но явно не е било достатъчно, та реши да откраднеш и дъщеря ми. Ако не бях абсолютно убеден, колко те обича Девън, щях да те изхвърля с парцалите.

— Твърде късно е, ваша светлост — засмя се Кит щастливо. — Съвсем сериозно възнамерявам да отгледам своите деца и да бъда достоен съпруг на Девън. Получих възможност да заживея нов живот. На малцина им се дава повторно шанс да уредят нещата, както желаят. Така че с или без вашата благословия, Девън ще е моя херцогиня.

— И да пропусна възможността да опозная внуците си? — попита изумено лорд Харви. — Вярвам на думите на дъщеря ми, че е опитомила дявола и Диабло вече не съществува. Приветствам херцога на Гренвил в нашето семейство и желая, и на двама ви много щастие.

Той протегна ръка и Кит я пое в знак на помирение.

— Няма да съжалявате, ваша светлост. Ще направя Девън така дяволски щастлива, че ще намери рая на земята.

 

— Татко го прие добре, нали? — изкиска се Девън, отпуснала глава върху широкото рамо на Кит.

Те лежаха блажено голи, преплели крака и ръце. Бяха си у дома, в Линли Хол, където Девън бе смятала, че ще живее като съпруга на Уинстън. Тя познаваше къщата отлично и винаги я бе обичала. Струваше й се напълно нормално да бъде нейна господарка и съпруга на Кит.

— Съвсем добре — съгласи се Кит, припомняйки си нетърпението на графа да стане дядо, преди да издъхне. Дълга, болезнена въздишка се изтръгна от устните му. Бе си обещал да предостави на Девън няколко нощи почивка — нямаше да й натрапва любовните си игри, но му бе трудно да удържи думата си. Смяташе, че заради преживяното от Девън, а и заради детето, съпругата му заслужава да си почине спокойно известно време.

— Помниш ли какво каза на татко, любов моя? — измърка Девън прелъстително.

— Зависи. Казах много неща.

— За намерението ти да ме направиш щастлива, сякаш съм в рая.

— Точно така — съгласи се Кит смутен.

— Е, направи го тогава.

— Какво да направя?

— Направи ме щастлива.

— Трябва да почиваш тази нощ, скъпа.

— Първата нощ в моя нов дом и ти искаш да почивам? — направо възмутена, Девън се надигна рязко и го стрелна с очи. Той видя как великолепните й гърди подскочиха примамливо. — Или може би ти се нуждаеш от почивка? Напоследък доста те омаломощих.

— Да не би да се съмняваш в моите способности, скъпа съпруго? — престорено ядосан, Кит се засмя ехидно. — Давал ли съм ти повод да ги оспорваш?

Тя изхихика с порочна наслада, дразнейки го най-безочливо.

— Не, но ако си изморен, за разнообразие мога да те любя аз, така няма да подлагам на изпитание силата ти. Защо мъжът трябва да върши всичката работа?

— Девън, да правя любов с теб не е като задължение за мен. Мисля…

— Не мисли. Само се отпусни и ми позволи… — думите й замряха, защото устните й се впиха в него. Със сладостно стенание той се предаде на нежните й грижи.

Използвайки по най-добрия начин устата, ръцете езика си, Девън го дразнеше и възбуждаше без жалост, но и същевременно засищаше сетивата си със соления вкус на кожата му и уханието му на мускус. Влажните й устни прелитаха от едното към другото зърно на гърдите му, а блуждаещите й ръце откриваха всяко чувствено местенце по тялото му, като оставяха диря от парещи огньове. Неспособен да се съпротивлява, той протягаше ръце към нея — искаше да я притисне силно към себе си, ала тя се изплъзваше. Поднови нежната си инквизиция, а Кит положи всички сили да легне по гръб и да понесе сладката агония, предизвикана от нейната любов.

Кит почти излетя от леглото, когато тя постави ръка на хълбоците му и остана там цяла вечност, преди започне да го милва много по-интимно. Ръката й напипа неговата мъжественост, проследявайки невероятната дължина с протяжно, възбуждащо галене.

— Господи! Скъпа, ще ме убиеш!

— Смятам, че е честно да си разменим ролите — дразнеше го Девън и се хилеше доволно, после устните й се плъзнаха на мястото на ръцете, а Кит направо зави, като че страдаше. Чак тогава тя се омилостиви, разтвори бедра и пое огромния жезъл към тялото си, обвивайки го любовно в ножницата на влажната си топлина.

— О, не! Ти малка съблазнителко! — стенеше Кит и сръчно се обърна. — Сега е мой ред.

С неизразимо усилие той се отдръпна от нея и покри тялото и с малки възбуждащи целувки, но съзнателно избягваше втвърдените й зърна. Плати любовен дан на хлътналия й пъп, на малката издатина на корема й, на копринената вътрешност на бедрата й и най-после се върна на онези, готови да се разпукат пъпки, които зовяха за неговото внимание. Налапваше дълбоко всяко от зърната и ги смучеше нежно. Девън издаваше стонове и се огъваше под него, а там, където го желаеше най-силно се разгаряше огън.

— Стига ли ти? — подразни я Кит, а от предизвикателната му усмивка се появи влудяващата я трапчинка.

— Да, моля те… — задъхваше се Девън дрезгаво.

— А, не. Още не.

И тогава преди разбитите й сетива да предугадят следващото му движение, той се плъзна към плътно обраслото хълмче на нейната женственост. Устните му окупираха деликатната, скрита цепка и той възпламени жарта на нейната страст. Жадно я разтвори с твърдия си напорист език, който лакомо я изследваше дълбоко вътре.

Девън възкликна шумно и започна да се гърчи под напора на несекващите му прониквания, молейки го за малко състрадание, точно както Кит я бе умолявал преди малко. Най-сетне той се смили, изтегли се нагоре и бързо се хвърли напред — стенеше, обладан от екстаз. Наложи си изключително търпение и се намести внимателно върху нея, погълнат изцяло от мисълта за тяхното бебе. Ръката му се плъзна под дупето й и той я повдигна към себе си: болеше го от желание. Девън потъна във вихрушка от чувственост, обзела всеки нерв и мускул на тялото й. Сега тя се движеше в умерения ритъм на неговата ласка, погълната от неизпитвана възбуда. От този момент до вечността те щяха да бъдат завинаги едно цяло.

Кит се издигна до шеметни висоти и облада Девън, вдъхвайки част от нея, за да не се разделят никога.

 

Няколко седмици по-късно „Танцуващия дявол“, с Кит на руля, плаваше уверено между острите рифове окръжили Рай. Изненадващо много хора, включително пирати, изоставили занаят и техните семейства, избрали да останат да живеят тук, бяха дошли да ги посрещнат. В закътаното заливче имаше сгушен още един кораб. Бе собственост на стария екипаж на Кит, преди да замине, Кит им показа как да се провират през рифа и те можеха да отплават и пристигат, когато пожелаят. Беше му приятно да отбележи видимото оживление в селището — бе построен още един кей, за да обслужва нарасналия трафик.

Кайл и Марлена се бяха присъединили към Кит и Девън на борда на „Танцуващия дявол“. С тях бе и Акбар — изглежда бе променил към добро мнението си за Девън, особено след като разбра, че носи детето на Кит. Безкрайно грижовно Кит помогна на Девън да слезе по пасарела. Тя понасяше добре бременността — просто цъфтеше. Всички поспряха за малко на пристанището. Тара тичаше по пътеката от къщата.

— Диабло! Знаех, че ще се върнеш — викаше тя, останала без дъх и се хвърли в обятията му.

Кайл и Марлена бяха посрещнати със същата радост, последен, но не по-малко радушно, бе поздравен Акбар. Девън получи само кисела усмивка, нещо повече Тара все още смяташе Девън отговорна за всички злощастия, които бяха сполетели Рай. Кит долови враждебността на туземката и докато вървяха вкупом към къщата, подробно разказа какво се бе случило откакто напусна Карибския залив. Не забрави и новината за очаквания наследник. Тара тутакси промени отношението си към Девън и с една извинителна усмивка я помоли за прошка. Девън й отвърна от все сърце.

Прекараха цял блажен месец на Рай, преди Кит да реши да отведе Девън в Англия, където щяха да разполагат с необходимите грижи при раждането. А и бе обещал на лорд Харви да се върнат навреме за голямото събитие. Кайл и Марлена, превърнали се вече в съществена част от техния живот, също щяха да пътуват до Англия. Кайл разполагаше с достатъчно пари за собствен бизнес и под внушението на Кит реши да се захване с корабоплаване. Той не пропусна гордо да оповести на всички, че Марлена очаква дете.

Не се знаеше само какво възнамерява Акбар. Трябваше най-после да съобщи какви са плановете му. На всички бе ясно колко тъгува по пиратския живот и почти бе решил да се върне към стария занаят. Лондон категорично не беше по вкуса му.

Няколко нощи, преди да отплават, Тара пое нещата в свои ръце и намери Акбар пред малката колиба, която той обитаваше на Рай.

— Какво правиш тук, Тара? — изръмжа Акбар и изгледа предпазливо прекрасната смугла жена. На лунната светлина косата й блестеше като хиляди черни диаманти и на Акбар му бе трудно да се съсредоточи.

— Не знаеш ли? — попита Тара кротко. Под саронга сърцето й биеше като побеснял барабан. Идвайки тук, нейната гордост бе поставена на изпитание, но ако спечелеше, щеше да си струва.

— Ти не си развратница — хрипкаво изсумтя той. — Нали знаеш, че рядко ми трябват жени? Само по един повод ги търся. За това ли дойде?

— Ако кажа да, пак ли ще ме изгониш?

— Кълна се в брадата на Аллаха! Ти за глупак ли ме имаш? Едно време жените ме искаха, ама една ме измами, затова ги презирам и ги използвам само за едно.

— Много дълго се криеш зад омразата. Време е да забравиш и да простиш. Нека да ти помогна.

— Защо?

— Ех, ако знаех! Но когато те видя нещо се разтреперва в мен и то не е от страх. О, ти здраво се трудиш да показваш свирепа външност, но чувствам, че у теб има нежност, обаче никой не може да я разбуди.

— Нежност! — шумно се разсмя Акбар и се навъси ядосан. — Никаква нежност няма у мен. — Той грубо я сграбчи. — Жени като теб ги разкъсвам. — Устните му се стовариха върху нейните грубо. — Не те ли е страх от мен? Е, би трябвало.

— Не, това, което изпитвам, не е страх. Ако се страхувам, то е, че няма да те видя вече.

Акбар не вярваше на ушите си. Дори когато плащаше на жените за тяхната благосклонност, те се страхуваха от него.

— Наистина ли се безпокоиш, че няма да ме видиш вече?

— Ще ми бъде много мъчно. Ти… ти си прекрасен, Акбар.

Акбар гледаше Тара изпод рунтавите си вежди: как е възможно Тара да намира някакви драгоценни качества в характера му? Да не би да не знае, че той не се доверява на никоя жена? Едва когато Тара пристъпи към него и плъзна деликатните си ръце около дебелия му врат, а после повдигна устни, той откликна с благост. Изведнъж всичките години, прекарани в принудителна самотност, горчива омраза и недоверие, се стопиха. Притисна я силно към себе си с яките си ръце и устните му намериха нейните с неподозирана за него жажда — дори не си беше позволявал да сънува такова нещо.

През всичките тези години никому не бе споменал колко силно го привлича сочната Тара — страхуваше се да разголи душата си. Пленителното същество в ръцете му откликваше на тези чувства и разплиташе стегнатият възел от безконечни откази, заплатени прескъпо. Вързан с вериги към греблото човек, неминуемо натрупва омраза. А сега Тара го освобождаваше — освобождаваше го да изрази чувство, което той се преструваше, че изобщо не съществува. Повдигна крехката Тара и я отнесе в леглото, затвори вратата към външния свят и отвори сърцето си за любов.

След няколко дни „Танцуващия дявол“ отплава. Акбар остана с Тара. Кит никога не бе допускал, че в огромното тяло на Акбар може да съществува желание за любов. Само Девън остана необичайно спокойна, когато узна новината. Тя знаеше какви чудеса върши любовта — нали самата тя ги бе изпитала.

Всъщност хода на събитията удовлетвори Кит. Акбар прие да работи като надзирател на Рай и да продължи с производството на захарна тръстика и ром.

Кит се ангажира „Танцуващия дявол“ да изнася ром за продажба по целия свят. Решиха още Кит, Девън и децата им да идват на Рай винаги, когато могат да отлетят време.

Застанала до парапета, Девън наблюдаваше как островът — перла изчезва зад хоризонта. Обгръщайки с ръце наедрялата й талия, Кит я притисна към себе си и си помисли, че държи всичките надежди и мечти за бъдещето в ръцете си. Тя се сгуши в него, а бебето в утробата й отново помръдна и даде да се разбере за съществуването си.

— Да не те притискам прекалено силно, скъпа? Бебето се бунтува — засмя се Кит. Дланта му с обич се задържа върху туптящата издатина на тялото й.

— Не, по-скоро няма търпение да се появи.

— Надявам се не съвсем скоро — погледна я Кит загрижено.

— Прекалено много се терзаеш, любов моя. Бебето е добре и аз съм добре. Придружи ме до каютата и ще ти покажа колко прекрасно се чувствам.

— Не мислиш ли, че е време да се откажеш от подобен род изнурителни действия?

— Поне през следващите няколко седмици не, освен ако надутото ми тяло не ти е противно.

— Никак! Ти носиш моето дете и за мен си толкова красива, колкото и когато те видях за първи път.

— Никога няма да забравя деня, когато те зърнах за първи път — тихо пророни Девън. — Страхотна черна брада скриваше по-голямата част от лицето ти и мислех, че си много свиреп и все пак нелишен от привлекателност.

— Знаеш ли — не забелязах да припадна от страх в краката на Диабло.

— Дори дяволът не е заплаха, когато стои на бесилката с въже на шията — отвърна му Девън нахално.

— Но беше достатъчно опасен и измъкна жената на мечтите си, за да я отведе на Рай. И сега понасяш последиците на неговата любов.

— Последици? Не, не, мой зъл разбойнико. Ти открадна сърцето ми и го замести с твоята любов.

— Плодът на тази любов ми е толкова скъп, но докато настояваш, че той няма да пострада, ако те любя, с охота ще го сторя.

В уюта на уединената, обляна в лунна светлина каюта времето беше спряло, докато вплетените един в друг любовници се отдаваха на чувствата си. Невъзможно беше тяхната история да се разкаже без магията на любовта и без силата на страстта. Иначе щеше да завърши, където започна всичко — на бесилката.