Кони Мейсън
Танцуващият дявол (17)

Глава седемнадесета

Кит се надяваше да срещне Девън на някое от светските забавления, ала до този момент не бе попадал нито на съпругата си, нито на Уинстън. Бе подочул разни клюки за двамата — главно, че сватбата, отлагана на два пъти, едва ли ще се състои, след като Уинстън е лишен от така желаната титла херцог.

Кит огледа балната зала с хладно презрение. Благородник по произход той не се чувстваше особено уютно сред представителите на синята кръв — та нали по-голямата част от живота си бе дружил с пирати и разбойници, но сега бе готов да се подчини на закона нещо, което доскоро презираше. И всичко това само заради жената, която обичаше повече от собствения си живот.

— Всички тук имат някаква роля в обществото — възторжено обобщи Скарлет, докато приближаваха невъзмутимия лакей, чието задължение бе да обявява появата на гостите.

Блесналите й като смарагди зелени очи обхождаха голямата, препълнена с гости зала: жени в пищни тоалети и напудрени фризури, мъже, облечени в сатен и с перуки. От модните увлечения Скарлет пренебрегна единствено перуката — предпочете собствените си огнени къдрици. Кит обаче носеше омразната перука, ала само да не би някой да разпознае в негово лице Диабло.

— Кристофър Линли, херцог на Гренвил, и лейди Льо Фо — обяви лакеят високо и с тържествен удар на жезъла по пода привлече вниманието на гостите.

Десетки очи проследиха как Кит бавно прекосява залата. Мнозина мъже му завидяха за дамата — енергичната Скарлет Льо Фо, богата вдовица, наскоро пристигнала в Лондон.

— По дяволите, мислех, че няма да го срещна тук — промърмори Уинстън ядно.

Девън се извърна с надежда да види най-после тайнствения братовчед на Уинстън, но закъсня. Той и съпровождащата го дама вече бяха погълнати от тълпа любопитни гости, тръпнещи от нетърпение да се запознаят със смуглия красив херцог.

Улисана в разговор със стара приятелка, Девън не чу името на придружаващата го дама.

— Знаеше ли, че братовчед ти ще бъде тук? — попита тя Уинстън. Според него херцогът не бе образец на добродетелност.

— Предполагах — призна кисело Уинстън, — но се надявах да не дойде. Не му бе нужно много време, за да си намери жена, червенокосата, увиснала на ръката му е потресаваща. Коя ли е?

Щом чу „червенокосата“, странното предчувствие, терзало Девън цяла вечер, се пробуди с пълна сила. В настоящия момент й хрумна: нали Кит е умалително от Кристофър?

— Уинстън, казваш ли на братовчед си Кит? — попита Девън разтреперана. Задъхваше се, едва си поемаше дъх.

— Да, защо? Откъде знаеш?

— О, Боже! Не! Не може да бъде!

Коленете на Девън се подкосиха, тръпка премина през деликатното й тяло. Хвана се през корема, сякаш да предпази детето в себе си, обърна се, готова да побегне… и попадна право в ръцете на Кит. И двамата бяха еднакво изненадани. Както и Скарлет. Ако си бе въобразявала, че Диабло вече не се интересува от Девън, изразът на лицето му тутакси я убеди в противното. През всичките тези седмици той не бе направил опит да потърси Девън и според Скарлет най-после я бе зачеркнал. Скарлет нямаше представа, че са женени — под най-страшна заплаха хората на Диабло не смееха да го споменат.

Тялото на Девън на часа откликна на прегръдката на Кит. Краткото им докосване извика у нея тръпка на блаженство и тя се взря в присвитите сребристи очи.

— Това ли е годеницата ти, Уинстън? — попита Кит, преднамерено провлачено. — Хубав избор. Красива е. Няма ли да ни запознаеш?

Веждите на Скарлет се стрелнаха нагоре, учудена какъв номер върти Диабло — все още й бе трудно да мисли за него като Кит. Реши да играе по свирката му, докато узнае намеренията му и прецени собствената си изгода.

Девън се откъсна неохотно от прегръдката на Кит и зачака следващия му ход със силно разтуптяно сърце. Познаваше Диабло достатъчно добре и си представи как ей сега ще обяви, че тя е негова съпруга и ще превърне живота й в истински ад.

Уинстън, определено смутен, ги представи набързо. Не желаеше да разговаря с този тъй ненавистен му човек, затова се извини и понечи да поведе Девън към танцувалния подиум.

— Надявах се да потанцувам с лейди Девън — обяви Кит, вече хванал за лакътя Девън. — Като глава на рода бих желал да се запозная по-отблизо с бъдещата ти съпруга.

Без да изчака разрешението от Уинстън, Кит я отведе на подиума, изоставяйки разгневената Скарлет.

Уинстън не обърна ни най-малко внимание на червенокосата. За него сега беше важно да изтръгне Девън от обятията на Кит, но бързо прецени опасността от скандал. С крайчето на окото си зърна Фреди Смит, той го наблюдаваше с нескрит интерес и му кимна с русата си глава по посока на стълбището, изчаквайки само колкото да се увери, че Уинстън е разбрал мълчаливата му покана да се качи горе. От благоприличие Уинстън се позабави малко и го последва с надеждата все пак да извлече нещо от тази катастрофална вечер.

В това време Скарлет бе наобиколена от мъже, жадни да спечелят вниманието й и временно престана да мисли за Кит и Девън.

— Липсваше ми — побърза да каже Диабло, изпивайки с очи Девън като човек дълго лишаван от основните неща в живота.

— Странно, писмото ти е пропито от необуздана омраза. Защо не ми каза кой си всъщност? — просъска Девън в отговор. Беше ядосана, страшно ядосана. — Ти луд ли си да идваш тук? Ами ако някой те разпознае?

— Забрави за писмото. За мен то вече не съществува. След като ме изостави, бях така объркан и покрусен, не знаех какво върша. — Кит се усмихна подкупващо. — Не си ли чула? Кралят даде безусловна амнистия на пиратите от Карибския залив.

— И ти прие?

— Да. Близо шестстотин души напуснаха братството. Няма вече опасност да загубя живота си, а след като кралят изслуша моята история, реши за справедливо да ми възвърне титлата и имотите.

— Историята ти? За пръв път чувам за амнистията. Напоследък не обръщам внимание на политиката.

Девън едва започваше да се съвземе — за нея бяха истински шок както възможността да види Кит отново, така и да разбере, че той не е онзи, за когото го бе вземала. През дългите седмици, откакто бе в Лондон, я измъчваше единствено нежеланието му да я види повече. Първата й реакция бе изблик на спонтанна радост, но скоро я завладя гняв. Болеше я от мълчанието на Кит — да скрие от нея толкова важния факт за своята истинска самоличност.

— Защо никога не ми каза, че си херцог?

— И какво щеше да се промени? Този начин на живот ми би отнет. Не виждах причини да споделям с теб неща, които щяха само да те объркат допълнително.

— Аз и сега съм объркана. Според Уинстън наследникът на титлата на рода Линли е изчезнал още като юноша. Как е станало?

Кит забеляза как с всяка измината минута Девън се разпалва все повече и повече — наоколо вече се обръщаха, за да ги гледат. До края на танца незабелязано я водеше към един от френските прозорци. Щом музиката замлъкна той я изведе навън. Скарлет обаче видя прибързаното им оттегляне и зелените й очи се присвиха заплашително.

— Какво правиш? — възпротиви се Девън. — Веднага ме върни вътре. Уинстън ще се чуди къде съм изчезнала.

— Уинстън да върви по дяволите — отвърна Кит раздразнено. Сграбчвайки Девън за ръката, той буквално я издърпа в тъмнината на нощта.

— Спри! Къде ме водиш? Нали ме мразиш! — жлъчно подхвърли тя.

— Не те мразя! Никога не съм те мразил. Забрави за проклетото писмо. Признавам беше грешка. Трябва да поговорим. Насаме. Прекалено очебийно се откроявахме на танцувалния подиум, кой знае какви клюки ще тръгнат по наш адрес.

Девън продължаваше да се съпротивлява, но Кит успя да я подчини без особени затруднения и я поведе по една пътека към закътаната овощна градина. Къщата най-после се изгуби от погледа им, виждаха се само светлините от прозорците. Той спря под широко разперените клони на ниско ябълково дърво и пусна ръката на Девън, но само за да я притегли в прегръдките си. С немощен вик по-скоро знак на поражение тя се потопи в обятията му.

— Кокали Господни! Скъпа, как само ми липсваше — прошепна той. Почти си загубих ума, когато ме изостави.

— Не съм те изоставяла, Кит, просто…

Думите замряха в гърлото на Девън — устните на Кит намериха нейните и й припомниха преживените мигове на самозабрава. Обичаше този мъж. Никога не събра смелост да го изрече на глас от страх да не предизвика съдбата.

Без да прекъсва целувката си, Кит изхлузи жакета си и го остави да падне на земята. Приклекна на колене и повлече Девън със себе си.

— Кит, недей. Нали щяхме да говорим — молеше го Девън. — Готова съм да те изслушам. Разкажи ми как от херцог стана пират?

— После, скъпа. Изгарям за теб. Сънувам този миг от месеци. Приех амнистията единствено заради теб. Ти си моя съпруга, Девън и аз се нуждая от теб.

— Аз съм съпругата на Диабло — възрази разгорещено Девън, — не на Кристофър Линли, херцог на Гренвил. — Обидата, че не й е казал истината, разпалваше гнева й. — Ти си шарлатанин, пират, разбойник… и най-лошото — лъгал си ме.

— Ако си бе дала труда да проучиш внимателно брачното ни свидетелство, щеше да видиш името ми изписано на документа, любов моя. Всичко е ясно и открито при мен. А сега копнея да любя съпругата си.

Езикът му премина през разтворените й устни и се плъзна в устата й, за да вкуси нектара й. Копнежът му по нея бе неописуем, желанието му — същински звяр. Устата му се насочи към гърдите й и Девън помисли, че тънката коприна ще пламне от жаркия му дъх. Не усети кога пръстите му бяха започнали да разкопчават копчетата по гърба й, но в един момент почувства хладния нощен въздух върху разгорещената си плът. Кит не се въздържа и изсумтя възбуден, свличайки ефирната материя към талията й. Като по чудо корсетът й се разтвори и лунната светлина огря съвършените възвишения на бледата й алабастрова гръд.

Жизнената му възбуда запали и Девън — бедрата му се плъзнаха по нейните, пулсиращият му орган между краката й се превърна в напориста кама.

С огромна нежност Кит я положи на земята — бе подпъхнал жакета си под изящното й тяло. Внимателно вдигна роклята и бельото й и танцуващата лунна светлина огря изваяната й като скулптура фигура. Той приседна назад, а сребристите му очи излъчваха възхищение.

— Толкова често те виждах в мечтите си точно така, мислех, че не съм забравил красотата ти, но като те гледам разбирам колко много ми е изневерявала паметта. Прелестна си, скъпа, и по-красива, отколкото те помня. И те обичам не по-малко отпреди.

Сладостният му шепот накараха тялото и ума й напълно да се размекнат, тя го погали по лицето, дланта й плъзна по врата и към копчетата на блестящо бялата му риза. Сякаш по собствена воля пръстите й разтвориха дрехата му и оголиха широките му рамене. Кит трескаво изхлузи панталоните и обувките си — Девън продължаваше да гали неспокойно широките му гърди, гърба и извивката към кръста. Ръцете й обхождаха закачливо тялото му и понечиха да се спуснат в изследвания и по-надолу, но изведнъж някак си се посвениха. Толкова отдавна двамата не са били заедно.

Но Кит не бе стигнал още до пълна самозабрава. Той взе ръката й и я положи така, че да усети обзелото го пламнало желание. Дъхът му застина в гърлото, когато тя опипа органа на неговата мъжественост. Стонът му, с който даде да се разбере какво изпитва и телом, и духом, прозвуча в нощта.

— Кокали Господни! Скъпа, досегът ти ме изгаря целия. Още миг такова изтезание и ще те изоставя след себе си. — Едва дишайки, той се освободи от прегръдката й — Легни и остави да те любя.

Сведе глава и Девън усети влажната му уста първо върху едното, после и върху другото си втвърдени като диаманти зърна. Те набъбваха под нежните му ласки, докато той ги милваше, смучеше, галеше с език. Изпита още по-голямо удоволствие, когато Диабло прокара език надолу към пъпа и усети как нова наслада изригва в слабините й. Шавайки неспокойно под нежната му атака, Девън се изви нагоре — даваше знак, че е жадна за още милувки и Кит с охота откликна: разтвори бедрата й и започна трепетно да целува навитите на пръстенчета златни косъмчета.

Прегръщайки я силно, той притисна топлите си устни към широко разтворените й крака. Езикът на Кит започна да се промъква жадно и все по-настойчиво вътре в нея. Обзе я сладостно премаляване. Зави й се свят от обзелото я желание, изпадайки в екстаз, тя издаде дълбок сластен стон и започна да повтаря името му в трепетна забрава. Първото проникване на езика му я накара да извика — тръпки на блаженство преминаваха през тялото й.

Почти плачеше, докато той пропълзя нагоре и когато най-сетне проникна дълбоко, дълбоко в нея, тя възкликна шумно от неописуемата наслада. Простена повторно — той я бе докарал до екстаз. Чувството бе силно и всепоглъщащо, усещаше как вътрешностите й се свиват. Девън се виеше от наслада. Беше ред на Кит да получи своето удоволствие и той се потопи дълбоко в нея, нетърпелив да я обладае с животинска стръв. Проникваше в нея отново и отново и най-после извика в пълна забрава.

Засрамена, тя се зарови в омайващата влажност на гърдите му — стараеше се да не мисли какво бе изпитала и направила.

— Не се срамувай, скъпа — прошепна Кит, а дъхът му нежно погали бузата й. — Обожавам страстта ти. Никога не се променяй.

 

Скарлет не остана да наблюдава как Кит и Девън се наслаждават на любовта си. Щом ги зърна, че се свличат на земята, бързо се върна в къщата и започна да търси Уинстън. Откри го в горния край на стълбището заедно с Фреди Смит. В свойски преплетените им ръце тя различи нещо повече от приятелство. Житейски обиграната Скарлет се усмихна лукаво. Изчака двойката да се раздели — Фреди се запиля нанякъде, а Уинстън се спусна по стълбите твърде благопристойно. Тя го пресрещна.

— Трябва да поговоря с теб — прошепна тя, стряскайки Уинстън с напрегнатия си тон. — Насаме.

— Разбира се, лейди Льо Фо — прие той силно озадачен. — Но първо да открия Девън. Не бих желал да си помисли, че съм я зарязал.

— Няма да я намериш. Не е в къщата — осведоми го Скарлет. — Къде може да поговорим необезпокоявани?

— В библиотеката — подсказа Уинстън, схващайки важността на въпроса и я поведе към задната част на къщата.

Влязоха в празната библиотека. Преди Уинстън да зададе какъвто и да е въпрос. Скарлет изстреля.

— Те са заедно, нали се досещаш?

— Какво? За кого говориш?

— Става дума за братовчед ти и годеницата ти.

— Не е възможно! Та те току-що се запознаха — възкликна разпалено Уинстън. — Да не би Кит да досажда на Девън? Ще плъзнат клюки. Къде са? Трябваше да се досетя. Кит е способен да ми изиграе подобен номер. Не му ли стига титлата?

— Боже Господи, ама ти не си особено умен, а? — Уинстън я погледна обидено, а тя продължи: — Само преди минути ги видях в овощната градина здраво вкопчени един в друг. Ако се бях задържала още миг и щях да стана свидетел как се съвкупяват на земята като животни.

Уинстън пребледня.

— Предположението ти е абсурдно. Девън не би постъпила така. А и ти повтарям двамата току-що се запознаха.

— Уинстън, ти си или невероятно наивен, или доста глупав — изсумтя Скарлет. — Не мога да повярвам, че не знаеш нищо за Кит, като се имат предвид роднинските ви връзки.

— Какво да знам? От години го мисля за мъртъв. Появи се съвсем наскоро, претендира за титлата и имота. Ако си в течение на нещо, което не ми е известно, е по-добре да ме уведомиш.

— Чувал си за пирата Диабло, нали? — полюбопитствува Скарлет.

— Разбира се! Кой не е чувал? Но какво общо… — изведнъж той схвана. — По дяволите! — изруга той. — Трябваше да се сетя! Та Кит се върна богат като Крез, но отказа да сподели, как е живял през последните петнадесет години. — Замълча, а умът му работеше трескаво. Мисълта, която му хрумна, изцеди всичката руменина от лицето. — Ако Кит е Диабло, то тогава той и Девън са… любовници! Дяволите да го вземат! Няма да го допусна! Разорен съм! Зестрата й ми е нужна, за да не попадна в затвора за дългове. Още преди да загубя титлата, кредиторите ме бяха погнали. Представяш ли си какво ме чака сега?

— И какво възнамеряваш да правиш? — продължи да разпитва Скарлет безжалостно. — Диабло и Девън очевидно са подновили… незаконната си връзка.

— Ами ще… ще… — Уинстън не успя да довърши изречението. Очевидно не бе в състояние да се мери по сила и ум с братовчед си, по никакъв начин нямаше да успее да измъкне Девън от ръцете му, ако Диабло я искаше. А и каква роля изпълняваше Скарлет в цялата история? Откъде знае толкова много за пирата? Явно далеч не само загриженост към особата на един разорен благородник я тласка да бъде сега тук. — Защо ми разказваш всичко това?

Скарлет прониза Уинстън със зъл поглед.

— Копнея да стана херцогинята на Гренвил. Искам Диабло или Кит, или както щеш го наричай. Винаги съм го желала. Бяхме любовници, преди да се появи Девън. Приех амнистията, само и само да последвам Диабло в Лондон.

— Ти си пират? — зяпна Уинстън от изненада.

— Да, но вече всичко е минало. Сега съм дама и достатъчно богата, за да бъда приета от обществото.

— Какво искаш от мен? — не се стърпя Уинстън. — Доколкото знам Диабло е безмилостен убиец и взима всичко, което пожелае. А той красноречиво доказа, че иска Девън. Само глупак ще се опита да отнеме от Диабло нещо, което той смята за свое.

— Страхливец! — не се стърпя Скарлет.

— Освен ако… — продължи замислено Уинстън.

— Освен ако… — погледна го насърчително Скарлет.

— … отида при краля и му разкажа за Кит. Тогава той…

— … нищо няма да направи. Ти си пълен глупак! — сряза го Скарлет. Кралят знае всичко за Диабло. Не разбираш ли? Вече няма абсолютно никакво значение кой е той! Получил е амнистия и няма как да го съдят за пиратство.

— За някои хора може да има значение — упорстваше Уинстън огорчен, че го смятат за глупак. — Какво искаш да направя?

— Отведи Девън някъде. Намери начин да се ожениш за нея, ако трябва и насила. Опитай всичко, което би попречило на Диабло да има претенции за нея.

— Ти си глупачката, лейди Льо Фо — не се въздържа Уинстън. — През последните седмици Девън многократно отказа да се омъжи за мен. Бедността ми също не е в моя полза.

— Ами баща й? Не можеш ли да разчиташ на неговата помощ? Ако обича дъщеря си, едва ли би желал тя да има нещо общо с пират и разбойник като Диабло, пък бил той и херцог. Дори ще ти е благодарен, ако отървеш Девън от лапите му.

— Не мога да го направя! Всичко е една отвратителна каша! Измисли друг начин да си осигуриш Диабло!

Очите на Скарлет се свиха в опасни зелени процепи, а устните й в тънка, непреклонна черта, което трябваше да предупреди Уинстън за намерението й да постигне своето.

— Ще постъпиш точно както ти кажа или ще ти помогна да бъдеш отлъчен от обществото. Помисли си за семейството на Фреди. Срамът ще ги погуби.

По лицето на Уинстън се изписа ужас.

— Как… За какво говориш?

— Откога сте любовници с Фреди Смит?

Възцари се гробно мълчание, а лицето на Уинстън позеленя.

— Аз…

Скарлет се ухили доволно. Реакцията на Уинстън само потвърди не особено дълбоките й съмнения.

— Не съм на този свят от вчера. Дори да си успял да подведеш някои, мен не можеш да ме излъжеш. Прекалено много неща съм видяла. Достатъчно е човек само да ви зърне с Фреди Смит и веднага лъсва, че сте любовници.

— Това е изнудване! — изпелтечи Уинстън. Бе достатъчно проницателен — разбра, че Скарлет няма да се спре пред нищо, за да постигне целта си.

— Да. Готова съм на всичко, искам Диабло. Няма значение, че вече не съм пират? Не съм забравила нищичко от предишния си занаят.

— Какво искаш от мен? Напълно съм безпомощен пред братовчед си.

— Отведи Девън някъде, където Диабло няма да я намери. Ожени се за нея и я люби. Или още по-добре направи й бебе. Поне на това си способен, нали? — попита Скарлет подигравателно.

— Разбира се — потвърди Уинстън твърде несигурно. От самата идея му прилошаваше, но все пак се надяваше да се справи, при нужда. — Но както вече ти споменах — Девън не ще и да чуе за мен. Смята, че е влюбена в Диабло.

— Дяволите да те вземат! Такъв ли си страхливец? Използвай си главата, човече! Ако до четиридесет и осем часа не отведеш Девън на място, където Диабло да не може да я открие, твоите извратени сексуални предпочитания ще станат достояние на всички. И Фреди Смит ще бъде посочен като твой любовник.

Уинстън пребледня, мозъкът му работеше трескаво. Ако Девън откаже да се омъжи за него, разкритието на Скарлет ще провали възможността да намери друга наследница и ще се наложи или да избяга от Англия, или да отиде в затвора. Единственият изход е да убеди лорд Харви в необходимостта Девън да се омъжи за него, за да бъде спасена от Диабло. Ако има късмет и графът го подкрепи, номерът може и да мине. Старецът обича дъщеря си и няма да се поколебае да стори всичко, за да я откъсне от скандалната връзка.

— Е? — прекъсна мислите му Скарлет, потропвайки нервно с крак. Стигна ли до някакво решение?

— Имам ли избор?

— Не, доколкото виждам. Къде ще я отведеш?

— Ако всичко мине добре, ще заведа Девън в Корнуол. Кит изобщо няма спомен за нашата ловна хижа близо до Пензанс. Там ще сме в безопасност докато уредя формалностите по женитбата ни.

— Ако Девън цъфне тук, преди да съм се омъжила за Диабло, ще се постарая да те унищожа — предупреди го Скарлет откровено. — Или ще се върна към старите си порядки и ще ти прережа гърлото. Дори ако се наложи да задържиш Девън против волята й, направи всичко тя да не се върне в Лондон, преди да съм станала херцогиня на Гренвил.

Уинстън едва успя да преглътне — бучка бе заседнала в гърлото му. Не се съмняваше, че Скарлет ще го убие, стига да реши. Но, от друга страна, преценяваше възможностите си като недостатъчни да задържи Девън против волята й. Първо трябва да уведоми лорд Харви за самоличността на Кит и да му внуши каква заплаха представлява Кит за Девън. Ще се наложи да наеме и поне двама противни негодяи да помогнат за изпълнение на плана. Ала преди всичко съществува проблемът с парите.

— Ще са ми нужни пари в брой. Налага се да наема карета, хора да ми помагат, храна по време на укриването ни. Нямам никакви средства. Кит ми отне всичко.

— Ще се погрижа — усмихна се Скарлет доволно. — Намини през къщи утре сутринта и ще уредя въпроса. — На излизане тя се обърна и му напомни: — И нито думичка на никого, ако ти е скъп безсмисления живот.

 

— Прибираш се с мен, скъпа — обяви Кит, а ръцете му обгърнаха собственически крехкото тяло на Девън. — Страх ме е, че отново ще те изгубя, ако не си пред очите ми. Стана ти навик да ме зарязваш, щом си обърна гърба.

В тона му имаше известно порицание и тя се размърда в обятията му, за да го погледне в лицето.

— Не исках да те зарязвам, но Уинстън заплаши да обстреля селището, ако не тръгна с него. Не можех да допусна трагедията да се повтори.

— Проклет негодник! — не се стърпя Кит. — Бях прекалено мек с него. Нямаш представа какви страдания съм преживял заради братовчед си. Мисълта, че ти ме захвърли с такава лекота, почти пречупи духа ми. Написах писмото в момент на унищожително отчаяние. Имаш ли представа колко пъти съм съжалявал за прибързаните си действия.

— Не ти е трябвало много време да потърсиш утеха при друга — обвини го Девън, настръхнала гневно. — Откога сте заедно със Скарлет?

— Не сме били „заедно“ — отхвърли обвинението той. — Поне не в смисъла, който влагаш. Придружих я на бала тази вечер само за да я въведа в обществото. Скарлет прие амнистията и се представя за богата вдовица. От деня, в който те видях за първи път, не съм пожалвал друга жена. Обичам и искам единствено теб. Откакто се появи в живота ми, не съм бил с друга.

— О, Кит, обичам те — възкликна Девън, трескаво търсейки начин как да му съобщи за детето. — Толкова бях нещастна при мисълта, че никога повече няма да те видя. Искам да знам как и защо си изчезнал преди години и защо не си се върнал да си потърсиш онова, което по право ти принадлежи.

— Историята е дълга и не особено приятна.

— Моля те, Кит. Дължиш ми едно обяснение.

— Баща ми почина, когато бях още хлапак и чичо ми, бащата на Уинстън, стана мой настойник. Нямах представа, че е ламтял да присвои титлата и имота. — Кит облиза пресъхналите си устни, припомняйки си разочарованието от измамата. — Двама наети от чичо ми мъже ме отвлякоха. Имаха заповед да ме убият, но се оказаха прекалено алчни и ме продадоха на жесток морски капитан срещу обещанието никога да не ме пусне на брега.

— Божичко! — едва успя да пророни потресена Девън. — Уинстън знаел ли е за… това?

— Твърди, че не, но едва ли. Баща му почина и вече, няма кой да разбуди тайната.

— Продължавай — насърчи го Девън. — Как стана Диабло? Защо не се върна в Англия?

— Служих на кораба при ужасни условия в продължение на десет години, преди да ни нападнат пирати. Предпочетох да се присъединя към екипажа на Черния Барт, вместо да загина преждевременно. Бях млад и силен и моряците ме възприеха като безспорен лидер. Не издържаха повече на жестокостта на Черния Барт и ме поканиха да участвам в бунта срещу него. Приех. Превзехме кораба след кървава битка и ме избраха за капитан, черния Барт бе мъртъв, а аз приех името Диабло, за да скрия самоличността си.

— Можеше да се върнеш в Англия — обади се Девън.

— Да, но опиянението от приключенията и вълненията бяха прекалено големи, за да се откажа от тях. Бях на двадесет и три, и за пръв път контролирах живота си. Да си възвърна полагаемото ми се място като херцог на Гренвил не ми изглеждаше особено съблазнително. Цели пет години бях Диабло и не съжалявам нито за миг. А после срещнах жената, която обикнах повече от живота си, повече от приключенията и богатствата, повече от свободата да бродя по моретата. Влюбих се, скъпа, и животът ми вече не бе същият.

— В сърцето ми се надига такава тъга за онова младо момче замислено — прошепна Девън. — Но животът му отсега нататък ще бъде по-различен. Кълна се, че ще те направя щастлив, любов моя.

— Ти вече го стори, скъпа — обяви Диабло тържествено.

Девън реши, че е настъпил момента да съобщи на Кит за детето.

— Има нещо…

— Кокали Господни! Скъпа, ще говорим по-късно, у дома. Има да обсъдим още много неща, но изгарям от нетърпение да те взема отново в обятията си и да останем насаме. Хайде, облечи се.

Думите на Кит я върнаха към действителността. Девън призна пред себе си, че сега не е нито времето, нито мястото да му съобщи за детето, но същевременно прецени като невъзможно да отиде направо в Линли.

— Кит, все още не мога да се прибера при теб — въздъхна тя със съжаление. — И двамата дължим обяснение на татко. Достатъчно го разочаровах напоследък. Как да изчезна отново без думичка?

— Но ти няма да изчезнеш, скъпа, а ще си с мен.

Мисълта за още една раздяла, макар и кратка, му се струваше непоносима.

— Моля те, Кит. Опитай се да ме разбереш — увещаваше го Девън. Обърна се, та той да закопчае роклята й на гърба. — Татко вече не е млад. Не е добре със здравето. Позволи ми да го подготвя. Утре заедно ще му кажем. Ела на обяд.

— По дяволите, Девън! Ти си моя съпруга! Искам да си при мен.

— Знам, обич моя, не съм забравила. Моля те този път да се съгласиш с мен. Искам да съм с теб повече от всичко на света, но толкова ли е много да отложим само с един ден още?

Кит се примири неохотно. И не единствено заради горещите молби на Девън. Бе причинил толкова страдания на лорд Харви в миналото, не бе разумно да си навлича негодуванието му още веднъж. Девън вече бе облечена и той я придърпа в обятията си — нямаше сили да се отдели от нея, обзет от страх, че ще й се случи нещо, ако не е пред очите му. Всевъзможни странни предчувствия се рояха в главата му. Защо дори сега, когато той и Девън бяха отново заедно, не го напускайте чувството за опасност? Какво можеше да се случи — недоумяваше той. Пламенните му чувства изместиха опасенията с необуздан копнеж и страст той прилепи устни към нейните. Жарката му целувка се стопи, когато дочу, че тя изскимтя от болка.

— Извинявай, скъпа, но мисълта да не си до мен ме разкъсва. Не исках да те нараня.

— Кит, нищо вече не може да ни раздели — увери го Девън тържествено.

— Така е — съгласи се той и макар неохотно, предложи: — Хайде, ще те заведа при баща ти.

— Ами Уинстън и Скарлет?

Кит се намръщи.

— Какво ме интересуват.

— Не трябва ли да им съобщим, че тръгваме?

— Да вървят по дяволите. Нищо не им дължим. Хайде, скъпа, каретата ми чака.

Вплели ръце, те вървяха под луната светлина към екипажите около къщата. Стигнаха до каляската с герба на рода Линли. Кит отвори вратата и настани Девън в тъмното купе. Изненаданото й сепване го стресна.

— Какво има, скъпа?

— Бях подготвена за подобен номер — обади се Скарлет, а червените й къдрици проблеснаха на лунната светлина, когато тя се надвеси през вратата.

— Кокали Господни, Скарлет! Защо не си в залата?

— Видях те, когато напусна бала с Девън. Отказвам да бъда третирана като нежелан багаж. Дойдохме заедно, заедно ще си тръгнем! — обяви тя, разположи се удобно и царствено разпери полите на роклята си.

Проклинайки под нос, Диабло се настани до Девън. Нямаше да позволи на Скарлет да провали една великолепна вечер. Даде знак на кочияша и каретата потегли. Усмихна се съзаклятнически на Девън, за да я увери в любовта си — нямаше да позволи на никого да се меси в живота им.

Все пак Скарлет развали донякъде плановете му, защото отказа да слезе от каретата, преди да отведат Девън у тях. Побеснял, но решил да не прибягва до грубости, Кит се подчини. Задоволи се с целувката за лека нощ, която си размениха с Девън в сянката на вратата. Мисълта, че Скарлет е в каретата и беснее, само усилиха страстта му.

При досега на устните му Девън се разтопи и тялото й се облегна на неговото. Тя разтвори уста под напористата настойчивост на езика му и на Кит му се прииска отново да се потопи в нейната женствена топлина. Един път никога не бе достатъчен за пламенните му чувства. Едва си наложи да не разкъса копринената материя върху съвършените й гърди, за да вкуси отново сладостта на щръкналите й зърна.

— Кокали Господни, скъпа, трябва да спра, защото иначе ще те обладая ей тук, на стълбището пред вратата — едва успя да прошепне Кит. — Глупак съм, че не те отвеждам вкъщи, където ти е мястото.

Девън се изчерви и с неохота, не по-малка от неговата се накани да се отдалечи. На нея също и беше трудно да диша.

— Не, Кит. Вече ти казах. Дължим на татко обяснение как стоят нещата между нас. Утре, любов моя. И няма да ме е грижа дали цял Лондон знае, или не, че сме съпруг и съпруга.

— Съжалявам за присъствието на Скарлет. Трябваше да я изритам.

— Не, вече не ме е страх от Скарлет. Както и не се съмнявам в любовта ти към мен. Утре ще е началото — завинаги.

Прехласната Девън пропусна да спомене за детето в утробата си.

И утре е ден, реши тя, усмихната замечтано. От утре щяха да започнат живота си като истинско семейство. От утре.