Джон Скалзи
Войната на старците (19)

Послеслов

Пътят на този роман до печатницата бе изпълнен с вълнения и изненади, с помощ и съвети от много и различни хора, така че ми е трудно да открия точното място, откъдето да започна.

Но нека бъде с онези, които имат пръст в сътворяването на книгата, която сега държите в ръцете си. Първо, и най-напред, благодарности на Патрик Нилсън Хейдън, задето купи ръкописа и бе първият му редактор. Благодаря също и на Тереза Нилсън Хейдън за невероятно добрата й работа, съчувствие, съвети и приятелски разговори. Донато Джанкола нарисува корицата, която стана много по-добра, отколкото бях очаквал. Донато е страхотен фен на рока, също и Ирен Гало, но мисля, че аз бях причината тя да се запали по „Бийч Бойс“. На всички останали от „Тор“: безкрайна признателност и обещавам да науча имената ви до следващата книга.

По онова време неколцина души предложиха услугите си в ролята на „бета-тестери“ срещу обещанието да ги спомена в послеслова на книгата. За мое съжаление изгубих пълния списък (беше преди няколко години), но сред тези, които ми изпратиха оценките си (без определен ред), бяха Ерин Рурки, Мери Ан Глейзър, Кристофър Макълоу, Стив Адамс, Алисън Бекър, Линет Милет, Джеймс Конч, Тифани Карън и Джефри Браун. Имаше поне още толкова, които съм забравил и чиито имена не успях да открия в имейл архива. Моля за прошка, благодаря за усилията и обещавам следващия път да съм по-внимателен със списъка. Кълна се.

Дълбоко съм задължен на следните писатели на фантастика и фентъзи и редактори за помощта и приятелството и се надявам, че ще мога да им отвърна със същото: Кори Доктороу, Робърт Чарлз Уилсън, Кен Маклеод, Джъстин Ларбалейстър, Скот Уенсфилд, Чарли Строс, Наоми Крицър, Мери Ан Моханрадж, Сюзан Мери Гропи и най-вече на Ник Сейгън, чието фамилно име използвах в книгата (в памет на баща му), чудесен мой приятел и многоуважаван член на Обществото за взаимно сритване на задници. Много успехи на моя агент Етан Еленберг, който имаше задачата да убеждава хората да публикуват тази книга на различни езици.

Благодаря на приятелите и семейството ми, които ми помогнаха да не изгубя разсъдък: Девен Десай, Кевин Стампф, Дейниъл Мейнц, Шара Зол, Наташа Кордъс, Стефани Лин, Карен Мейснър, Рик Макгинис, Джоуи, Рубики, Карен и Боби Басей, Тед Рол, Шели Скинър, Ерик Зорн, Памела Рибон (страхотна си!), Майкъл Бърнс, Бил Диксън и Рейгъв Ейвъри. Сърдечен поздрав на читателите на „What-ever“ и „By the way“, които преживяха заедно с мен всички издателски неволи. Целувка и любов на Кристин и Атена Скалзи, които трябваше да понесат толкова много. Мама, Хедър, Боб, Гейл, Карен, Дора, Майк, Бренда, Ричард, всички племенници, братовчеди и други роднини (доста са). Със сигурност съм забравил много хора, но не бива да прекалявам с търпението ви.

И накрая: благодаря ти, Робърт А. Хайнлайн, и съм ти задължен за всичко онова, което, след прочитането на тази книга, е вече очевидно.