Виктор Юго
Ave, Dea; morituros te salutat

На Жюдит Готие

Смъртта и красотата две бездни са — дори

по-мрачни от нощта, от свода по-сияйни,

две страшно плодовити, чудовищни сестри

с една и съща страст, с едни и същи тайни.

 

О, черни, руси къдри, о, страст — пожар в зори,

изпепели ме ти; о, погледи омайни,

о, перли в морските вълни — слънца нетрайни,

о, светозарни птици вдън мрачните гори.

 

Съдбите ни все пак приличат си, о, мила,

макар че са различни лицата ни на вид;

и — бездна — твоят взор влече с неземна сила,

 

а звездна бездна и в гръдта ми се разкрива,

и колко до небето сме близо, о, Жюдит:

че аз съм стар, а ти — божествено красива.