Виктор Юго
Видение

Съгледах ангел бял — кръжеше той над мене,

не даваше с криле на бурята да стене,

морето да реве край тоя стръмен бряг.

— Защо си тук дошъл сред гибелния мрак? —

му казах и дочух: — Душата ти да взема.

Изтръпнах. Бе жена. И с красота неземна.

Но блед, с треперещ глас, ръце прострях смутен:

— Когато отлетиш, какво ще стане с мен?

Мълчеше той. Нощта нападна небесата

и в миг се мръкна. — Щом изтръгнеш ми душата,

къде ще отлетиш? В кои ли самоти?

Мълчеше все така. — Кажи ми, кой си ти —

смъртта ли си? Или животът? Довери ми…

Тъмите ставаха все по-неутешими.

И рече мрачно той: — Не, аз съм любовта!

И цял се озари от мрачна красота.

И в мрака — огнен взор преди той в мен да впери —

звездите зърнах през крилата белопери.

 

Джърси, септември 1855