Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2005–2010)

Издание:

Виктор Юго. 21 стихотворения

Подбор, съставителство и превод от френски: Кирил Кадийски, 2002

Издателство „Нов Златорог“, 2002

ISBN: 9544921776

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: NomaD)

Един бедняк вървеше прегърбен, оскрежен.

Почуках по стъклото, той спря и взря се в мен,

и аз излязох вън вратата да отворя.

На групи от пазар — убити от умора —

се връщаха селяци, възседнали осли.

Това бе онзи старец, решил да ни смили, —

самотен, тъжен, сврян в подземната бърлога,

с една ръка към нас и другата към Бога,

той чака лъч от свода и сред калта — петак.

И аз му рекох: — Влизай, да се постоплиш. Как

ти казват? Влизай. Влез… — Отвърна: — Мен ми викат

Бедняка. — Стиснах му ръката. И старикът

пристъпи. Чаша с мляко му дадох бързо аз.

Той тракаше със зъби от студ; с пресипнал глас

говореше, а аз отвръщах някак вяло.

— Прогизнал си, ела насам, да сгрееш тяло

до огъня. — Приседна. И жалкият парцал

на плаща, от молците прояден, почернял,

разгърнат и прострян край жарката камина —

като че някой жар под пепелта разрина —

забляска: свод бездънен, студено озвезден.

И както тази дрипа бе сякаш свъсен ден

и дъжд се лееше като в мъглива есен,

и беше старецът в молитвен транс унесен,

аз, глух за всичко, дето тук бъбрехме безспир,

не мръсен шаяк виждах, а звездния всемир.

 

декември 1854

Край
Читателите на „Просякът“ са прочели и: