Нора Робъртс
Предателство в смъртта (4)

Трета глава

Беше ранно утро, но Ив вече седеше в мъничката си канцелария в централното полицейско управление и проучваше сведенията, които Фийни й беше изпратил предишната вечер. Чувстваше се освежена, тъй като беше поспала няколко часа, а преди да се залови за работа, бе изпила три чаши кафе. Постепенно в съзнанието й се оформи образът на закоравелия престъпник Силвестър Йост.

От справката, която й беше изпратил Фийни, ставаше ясно, че бащата на Слай е бил дребен търговец на оръжие, който бе изчезнал и се смяташе за убит по време на Гражданските войни. Майката пък била умствено изостанала жена, която имала слабост да краде коли и да убива с автоматичен нож нещастните им собственици. Когато синът й бил тринайсетгодишен, починала от свръхдоза наркотици, докато била в отделение за лекуване на пристрастени към дрогата.

Очевидно Слай от малък беше решил да запази семейната традиция, създавайки свой собствен стил.

Ив прегледа досието му от времето, когато бил приет в приют за малолетни. Само две седмици след настаняването си в приюта той отрязал с нож ухото на социалния работник, който се занимавал с неговия случай. По-късно пребил и изнасилил момиче от своята група.

Но истинското му призвание очевидно бе удушването, което той бе упражнявал върху кучета и котки, преди да се прехвърли на човешки същества.

На петнайсетгодишна възраст беше избягал от приюта, сега беше на петдесет и шест. Лежал бе само една година в затвора и бе заподозрян в извършване на четирийсет и три убийства.

Информацията за него беше доста оскъдна, въпреки че беше събирана от служители на ФБР, Интерпол, Международната база данни и Бюрото за разследване на престъпления на други планети.

Подозираха го, че е наемен убиец, който нямаше нито един жив родственик, никакви приятели и познати, нито пък постоянен адрес. Предпочиташе да убива с гарота от чисто сребро, но някои от жертвите си бе удушил с голи ръце, с копринен шал или със златен синджир. Ив забеляза, че това се бе случвало в „ранния му период“, преди да избере сребърната жица, която бе станала негов своеобразен подпис.

Жертвите му бяха мъже и жени от всички раси, на различна възраст и с различно финансово положение. В много случаи преди да ги убие, той ги подлагал на изтезания или ги изнасилвал.

— Професионалист си, Слай. Обзалагам се, че не взимаш евтино за услугите си — промърмори Ив. Облегна се назад и се втренчи в монитора, на който се виждаше Йост в момента на влизането си в хотел „Палас“. — Не мога да си представя кой би те наел да убиеш някаква млада камериерка, която живее в Ню Джърси с майка си и със сестра си.

Тя стана и закрачи напред-назад в тясната си канцелария. Хрумна й, че може би убиецът е допуснал грешка, после си каза, че това е почти невъзможно. Онзи, който убива не когото трябва, не оцелява цели четирийсет години в този бизнес. Следователно бе логично да се предположи, че Йост е направил онова, за което му е било платено.

Но тогава коя е Дарлийн Френч и с кого е била свързана?

И този път Рурк беше замесен, тъй като убийството беше извършено в неговия хотел. Той очевидно дълбоко скърбеше за младата жена, но смъртта й изобщо нямаше да се отрази на финансовите му дела. Глупаво е да се мисли, че хората, които са наели Йост, се опитват да навредят на съпруга й.

„Да се върнем към жертвата — каза си. — Може би Дарлийн Френч неволно е видяла или е чула нещо, заради което е била убита. Понякога бизнесмените сключват важни сделки именно в хотелите.“

Но ако девойката случайно е научила опасна тайна, защо е била убита по такъв показен и дори драматичен начин? Спокойно биха могли да я очистят, без да се вдига много шум. Достатъчно е било да инсценират нападение с цел обир, при което Дарлийн загива. Ченгетата оглеждат трупа, изказват съболезнованията си на близките на жертвата и въпросът е приключен.

Въпреки че предположението изглеждаше невероятно, Ив реши да отиде в хотела и да провери какви хора са отсядали през последните две седмици в апартаментите, за чието поддържане е отговаряла Дарлийн.

Застана пред мъничкия си прозорец и се загледа навън, където цареше хаосът, обичаен за утрините в Ню Йорк. Задръствания имаше не само в уличното, но и във въздушното движение. Край прозореца бавно премина въздушен автобус, претъпкан с пътници, които не можеха да си позволят или не искаха да работят у дома. Появи се и хеликоптер, чийто пилот заснемаше с видеокамера движението на превозните средства по време на пиковия час, анализираше данните и ги съобщаваше на онези, които бяха потърпевши от задръстването.

„Навярно по този начин медиите запълват програмата си“ — помисли си тя и се намръщи, като си спомни, че вече я бяха търсили половин дузина репортери, за да коментира убийството или да им съобщи за залавянето на извършителя. Ала тя нямаше намерение да задоволи любопитството им… поне до момента, в който прекият й началник не я накараше да го стори. Дотогава предпочиташе да остави на Рурк да се занимава с представителите на медиите. Никой не се справяше с тях по-добре от него.

Чу звук от тежки подметки, които се плъзгаха по протрития линолеум, но не се обърна, а продължи да се взира през прозореца.

— Лейтенант, добро утро — колебливо каза Пийбоди.

— Погледни какъв огромен букет държи жената в онзи въздушен трамвай! Къде ли е тръгнала с толкова много цветя?

— Наближава Денят на майката, лейтенант. Може би тази жена е решила малко по-рано да направи задължителното посещение.

— Хмм, така ли мислиш? Всъщност няма значение. Искам да съберем информация за приятеля на убитата, Пийбоди. Името му е Бари Колинс. Ако наистина Дарлийн е станала жертва на наемен убиец, все някой му е платил. Не мисля, че едно пиколо получава достатъчно висока заплата, за да наеме скъпо платен главорез като Йост, но може би младежът ще ни насочи към евентуалния поръчител.

— Кой е този Йост?

— Извинявай, забравих, че още не съм ти съобщила най-новата информация. — Продължавайки да се взира през прозореца, Ив й разказа какво е научила от сведенията, които й бе изпратил ирландецът.

— Значи капитан Фийни ще се включи в разследването — промърмори Пийбоди. — Ще повикате ли на помощ и Макнаб?

Ив се обърна и учудено я изгледа. Помощничката й се мъчеше да симулира безразличие, но чувствата й бяха изписани на лицето й.

— Доскоро щеше да протестираш и да се цупиш, ако предложех да включим и Макнаб в нашия екип.

— Не, лейтенант, щях да се опитам да протестирам, а вие щяхте на бърза ръка да ме укротите. След това щях да протестирам мислено. — Пийбоди широко се усмихна и добави: — Но времената се менят. Сега с Макнаб се разбираме по-добре, най-вече откакто започнахме да правим секс. Само че…

— Моля те, спести ми подробностите за сексуалните ви преживявания! — прекъсна я Ив.

— Исках само да кажа, че напоследък той се държи някак странно.

— Ако погледнеш в речника, дефиницията за „Макнаб“ е „странен“.

— Познавам го добре и виждам, че е някак… различен — отговори Пийбоди и си каза, че трябва да запомни сравнението на Ив, за да го използва при първа възможност. — Той е… много мил и внимателен. Непрекъснато ми поднася цветя — мисля, че ги бере в парка, но все пак жестът му е изключително трогателен. Представете си, преди няколко дни дори ме заведе на кино, след като месеци наред го молих да гледаме този филм. Разбира се, после заяви, че едва не е умрял от скука, но все пак хвърли сума пари за билети и за пуканки по време на прожекцията.

— Не може да бъде!

— Затова си мисля, че… — Пийбоди избухна в смях, като видя как смелата и хладнокръвна лейтенант Далас запуши ушите си и нададе пронизителен писък, след което заповтаря:

— Не те чувам! Не желая да те чуя! Нямам намерение да те изслушам. Отивай да събереш информация за Бари Колинс! Веднага! Чуваш ли?

Помощничката й само помръдна устните си.

— Какво?

— Казах „Слушам, лейтенант“ — обясни Пийбоди, когато Ив отмести длани от ушите си. Тръгна към вратата, но миг преди да излезе, се обърна и добави: — Мисля, че си е наумил нещо за мен. — Сетне побягна.

— Не знам дали той си е наумил нещо за теб — промърмори Ив и седна зад бюрото си, — но аз със сигурност имам нещо наум — да изритам и двама ви отзад.

Беше в отвратително настроение, затова се обади в лабораторията и вдигна скандал на главния лаборант, че още не й е изпратил резултата от ДНК пробите.

 

 

Когато се срещна с Фийни, вече беше получила от лабораторията данни, потвърждаващи, че човекът, който е изнасилил и удушил Дарлийн Френч, е именно Силвестър Йост.

След като внимателно я изслуша, ирландецът извади от джоба на развлеченото си сако обичайното пликче със захаросани бадеми и отбеляза:

— Изобщо не се съмнявах, че подозренията ми ще се потвърдят. Проверих в компютъра за престъпления, извършени по подобен начин, но не открих нито едно през последните седем-осем месеца. Нашият човек сигурно е бил на почивка.

— Или поръчителят не е искал труповете да бъдат намерени. Откри ли нещо, което да ни подскаже, че този тип не е наемен убиец, а действа по свое усмотрение? Например, че убива, за да си отмъсти на някого.

— Не се натъкнах на нищо от този род. — Фийни схруска едно бадемче. — Всички данни говорят, че го прави срещу заплащане. Помолих Макнаб да направи справка за престъпленията, които са били извършени на други планети. Може би ще се натъкнем на нещо интересно.

— Възнамеряваш да включиш Макнаб в разследването, така ли? — попита Ив.

Тонът й накара ирландецът учудено да я изгледа:

— Разбира се. Имаш ли нещо против?

— Не, той е способно и трудолюбиво момче — промърмори тя и забарабани с пръсти по бюрото. — Притеснява ме само връзката му с Пийбоди.

Фийни смръщи вежди и се прегърби:

— Не ми се ще да говоря по този въпрос.

— На мен също не ми се мисли за сексуалната им връзка — промълви тя, после си каза, че щом е подложена на мъчения, няма да ги спести и на ирландеца. — Известно ли ти е, че я завел на някакъв филм, по който припадат само момичетата?

— Какво? — Той пребледня и замалко не глътна цял бадема, който се канеше да схруска. — Отишъл е да гледа някакъв лигав филм и отгоре на всичко е завел Пийбоди, така ли?

— Точно така.

— Господи! — изстена ирландецът. Смъкна се от бюрото, на ръба на което беше приседнал, и направи няколко обиколки на канцеларията, като се клатушкаше на късите си крака. — Това е краят, разбираш ли? Свършено е с момчето! Ако не се случи чудо, скоро ще започне да бере цветя и да й ги поднася.

— Вече е на този етап.

— Не ми го казвай, Далас! — Той умоляващо я изгледа и погледът му стана още по-печален. — Не ми го набивай в главата! Стига ми да знам, че се търкалят голи в леглото.

— Никой не ми обръща внимание, когато зачекна този въпрос — заяви тя и доволно кимна — най-сетне беше намерила сродна душа, пред която да излее негодуванието си. — Оплаках се на Рурк, той обаче намира, че връзката им е много романтична.

— Но те не са негови колеги, нали? — гневно възкликна Фийни, в чиито жили течеше кръвта на буйните му ирландски предтечи. — Не му се налага да работи, докато онези двамата си намигат, пощипват се и правят още Бог знае какво зад гърба му! Пустата Пийбоди, смятах, че си пада по онова жиголо Мънроу.

— Тя върти и двамата на малкия си пръст.

Фийни гневно изсумтя, отново седна на ръба на бюрото, предложи на Ив пликчето с бадеми и промърмори:

— Жени! Можеш ли да разбереш какво им се върти в главите?

— Имаш право — съгласи се тя. Внезапно настроението й се повиши, тя изсипа в шепата си няколко бадема и с удоволствие ги схруска. — Но да говорим делово — възложих на Пийбоди да проучи приятеля на Дарлийн Френч. Едва ли ще открием нещо важно, но след като разполагаме със сведения за него, ще го разпитам. Опитвам се да избегна срещата с представителите на медиите. Засега Рурк успешно отбива атаките им. Намислила съм да се върна на местопрестъплението и да огледам другите апартаменти в хотела. След около час ще получа сведенията от токсикологичната експертиза на убитата. Предполагам, че Дарлийн не е взимала дрога, но понякога тихите води са най-опасни.

— Същото се отнася и за твоята помощничка — промърмори той.

— Имаш право. От справката за Дарлийн научих, че родителите й са се развели преди осем години. Бащата се казва Хари Д. Френч и в момента живее в Бронкс с втората си съпруга. Дано да ти остане време да тръгнеш по тази следа. Ако убийството е било поръчано на професионалист, може би някой си отмъщава на бащата на момичето.

— Ще проуча този Хари Д. Френч. А ти научи ли нещо повече за майката?

— Името й е Шери Тайдс Френч. Още снощи направих справка за нея. Работи като управителка на магазинче за шоколадови и сладкарски изделия в транспортния център в Нюарк. Репутацията й е безупречна. Едва ли момичето е загинало заради нея. — Тя му подхвърли обратно пликчето с бадемите, грабна якето си от закачалката и добави: — След като Макнаб вече участва в разследването, нека се позанимае със сребърната жица. Дано да разберем откъде убиецът се снабдява с „оръжието“ си. До обяд ще получа резултатите от лабораторните анализи.

— Хареса ми идеята ти да товаря Макнаб с повече работа. Дано отклони мислите му от онова, дето е в панталона му.

— Разчитам на теб — подхвърли Ив, облече якето си и излезе.

 

 

Първата й работа беше да се срещне с управителя на „Палас“. Помоли го да й предостави копия от регистъра на гостите на хотела, списък на персонала, както и на служителите, които през последната година са били уволнени или са напуснали по свое желание.

Преди да подхване обичайната лекция, опитвайки да убеди управителя, че е негов дълг да помогне на полицията при разследването на убийство, той й подаде запечатан плик, в който бяха всички необходими документи. Сетне й съобщи, че хората от персонала са предупредени от Рурк да й оказват пълно съдействие и да й предоставят всякаква информация.

— Поднесоха ви всичко на тепсия — подхвърли Пийбоди, докато пътуваха с асансьора към четирийсет и шестия етаж.

— Да, Рурк явно не си е губил времето. — Ив подаде плика на помощничката си, разкодира заключващото устройство, поставено от полицията на вратата на апартамента и влезе. Докато оглеждаше помещението, разсъждаваше на глас:

— Как ли убиваш няколко часа в хотелската стая, докато чакаш подходящия момент да удушиш някого? Наслаждаваш се на гледката през прозореца, гледаш телевизия или може би вечеряш. Направих справка и установих, че убиецът не е получил нито едно съобщение по факса или по електронната поща, не е разговарял с никого по телефона. Може би прави проучванията през свободното си време. След като е отседнал в хотела, вече е знаел, че набелязаната жертва е тук.

Тя отиде в кухненския бокс и огледа плота, който беше почернял от праха, използван от криминолозите за откриване на отпечатъци от пръсти. В умивалника имаше няколко чинии, прилежно поставени една върху друга.

— Използвал е автоготвача в шест часа. Разполагал е с повече от час, докато започне вечерната обиколка на камериерките. Може би е знаел графика на Дарлийн, известно му е било, че тя влиза в този апартамент приблизително в осем часа. Навярно е прегледал календара за мероприятията, провеждани в хотела, и е разбрал за разпродажбата, организирана в балната зала, за предстоящата лекарска конференция, както и за онази, която се е провеждала в момента. Преценил е, че камериерката няма да се появи по-рано, отколкото я очаква, защото хотелът е препълнен и тя ще бъда претрупана с работа. Казал си е, че няма да е зле да хапне една пържола.

Ив се приближи до умивалника, разгледа чиниите, които прилежно бяха поставени една върху друга, и продължи да разсъждава:

— Най-вероятно е гледал телевизия, докато се е хранил. Седял е на канапето или до масата. Едва ли някой би пренебрегнал удобствата, които предлага луксозният хотел, за да се храни на крак в кухненския бокс. После с наслада е изконсумирал десерта, изпил е чаша кафе и доволно се е потупал по корема. Занесъл е съдовете в кухнята и прилежно ги е подредил в умивалника. Този човек е свикнал да живее сам и да поддържа хигиената в жилището си. Неприятно му е било да гледа мръсните съдове на масата, затова ги е занесъл в кухненския бокс.

Тя отново огледа умивалника — ножът беше поставен от едната страна на чинията, вилиците — от другата, върху голямата чиния бяха подредени последователно чинийката за десерт и онази от сервиза за кафе, а най-отгоре бе чашата. Отдалеч купчинката приличаше на пирамида.

— Предполагам, че живее сам и дори не притежава дроид, който да се грижи за домакинството. Предположението ми се потвърждава от факта, че е раздигнал масата, след като се е нахранил. Човек, който живее по хотели и е свикнал да бъде обслужван от камериерки, не би го направил.

Пийбоди кимна:

— Снощи забелязах нещо странно, но забравих да ви го кажа.

— Какво?

— Направи ми впечатление, че в банята няма сапун, шампоан, ароматни соли за вана или кутия с крем — много добре знаете, че в луксозни хотели като този на гостите се предлагат най-висококачествени козметични средства. Убиецът ги е взел. — Тя се усмихна, като забеляза изпитателния поглед на Ив. — Много хора го правят, но повечето не дебнат жертвата, която трябва да убият, или току-що са удушили една млада жена.

— Браво, Пийбоди, имаш набито око. Престъпникът е или скъперник, или е взел козметичните средства за спомен. Липсват ли халатите, хавлиените кърпи или чехлите, които камериерката вечер оставя пред леглото на всеки гост?

— Нима оставят и чехли? — изуми се Пийбоди. — Не знаех тази подробност, защото никога не съм отсядала в подобен хотел… между другото, онзи не е взел халатите — побърза да добави тя, преди да се е навлякла гнева на началничката си. — Окачени са в дрешника в спалнята. Няма нито гънка по тях — личи си, че не са обличани. Нямам представа колко хавлиени кърпи се полагат на апартамент като този, но в банята има достатъчно, че да стигнат за шестчленно семейство. Нито една не е използвана.

— Сигурно камериерката е сменила използваните кърпи, когато е дошла да оправи леглото за през нощта. Може би нашият човек е взел душ след уморителното пътуване. — Тя тръгна към спалнята, като продължаваше да разсъждава на глас: — Прилежното момче, което раздига масата, след като се нахрани, положително мие ръцете си, след като използва тоалетната. Не ми се вярва да се е стискал повече от пет часа.

Влезе в банята до всекидневната, която беше умалено копие на другата, намираща се до спалнята. Душ-кабината беше от синьо стъкло, блестящата порцеланова тоалетна чиния дискретно беше скрита зад вратички със същия цвят, луксозните хавлиени кърпи бяха снежнобели.

— И тук козметичните средства липсват — промърмори озадачено.

— Снощи не забелязах тази подробност — изчерви се помощничката й.

— Защо да дава пари за сапун и за шампоан, след като може да ги получи безплатно? Още повече, че продуктите са първокачествени — с насмешка изрече Ив. Влезе в спалнята и се огледа, преди да отвори вратата на банята.

Помещението беше много по-голямо от онова до дневната. Ваната беше с размерите на езерце, душът беше със специално приспособление за регулиране на налягането на водните струи, имаше и кабинка за изсушаване. Ив беше гостувала в подобен хотел, който също бе собственост на Рурк, и знаеше, че дългият плот пред огледалото би трябвало да е отрупан с красиво подредени шишенца и кутийки с лосиони и с кремове. Ала върху този нямаше нищо.

Тя се намръщи и се приближи до закачалката от блестящ месинг, за да разгледа трите луксозни хавлиени кърпи, украсени с монограма на хотела.

— Използвал е тази. Подай ми плик, за да я предадем за лабораторен анализ.

— Как разбрахте, че кърпата е била използвана?

— Окачена е по различен начин от другите — монограмът не е центриран. След като е удушил жертвата си, престъпникът е измил ръцете си, избърсал ги е с кърпата и по навик я е върнал на закачалката. Предполагам, че се е скрил някъде, за да изчака идването на камериерката. Тя е влязла да вземе използваните кърпи, оставила е чисти, а през това време мръсникът я е държал под око и си е правил сметка как да я нападне… Нищо чудно да е бил в дрешника — добави замислено. — Дарлийн отново прекосява спалнята. Носи използваните хавлиени кърпи и може би ги хвърля на пода. Заема се с оправянето на леглото и прилежно сгъва на триъгълник завивката. В този момент извергът се нахвърля върху нея. Изтръгва от ръката й пейджъра, преди тя да натисне бутона, и го захвърля до вратата, където го намерихме…

„После просва младата жена на леглото и извършва пъкленото си дело“ — мислено добави тя и сърцето й се сви, като си представи ужасяващата гледка. Опита се да я прогони от съзнанието си и продължи да говори с престорено безразличие:

— Дарлийн не е имала възможност да се съпротивлява, камо ли да побегне — няма следи от борба. Дори да се е опитала да се освободи от хватката на престъпника, не е имала никакъв шанс — той е бил два пъти по-тежък от нея. Само спалното бельо е изцапано и смачкано, но иначе в апартамента цари идеален ред. Затова предполагам, че я е пребил, изнасилил и удушил на леглото под звуците на оперната ария.

— Като си помисля за музиката, косата ми настръхва — промълви Пийбоди. — Всичко останало е обяснимо, но това… това е извратено.

— Той приключва с нея, поглежда часовника си и може би се поздравява, задето е действал толкаво експедитивно — продължи да разсъждава Ив. — Измива ръцете си и може би недоволно цъка с език, когато забелязва драскотините от ноктите на жертвата. Преоблича се, сетне прибира козметичните средства в куфара си. Накрая взима използваните кърпи, които тя е хвърлила на пода, и ги оставя в количката пред вратата на апартамента. Не е стигнал до там да смени и спалното бельо, но е искал да остави след себе си колкото е възможно по-голям порядък.

— Не може да бъде! Не съществува толкова безсърдечен човек!

— Така си мислиш, защото не познаваш Слай Йост. Бил е доволен от свършената работа, която изобщо не го е затруднила. Прекарал е няколко часа в луксозен хотел, нахранил се е до насита, напълнил е куфара си с луксозна козметика, а отгоре на всичко е получил прилична сума. Този човек ми е ясен, Пийбоди, струва ми се, че го виждам пред себе си. Обаче не проумявам кой и защо му е възложил мократа поръчка.

Замълча и пред очите й изплува мъртвата Дарлийн Френч, просната на голямото легло. Ненадейно чу как външната врата на апартамента се отвори. Измъкна оръжието си от кобура и направи знак на помощничката й да я последва. Безшумно запристъпва по коридора, заобиколи ъгъла и се втурна към вратата. На прага стоеше съпругът й.

— Да му се не види, Рурк! — възкликна и гневно прибра оръжието в кобура. — Какво търсиш тук?

— Теб.

— Никой няма право да влиза в апартамента. Не забеляза ли, че вратата е заключена с полицейски код?

Докато говореше, й хрумна, че Рурк би разкодирал заключващото устройство със същата лекота, с която тя бе отворила вратата със специалната си карта.

— Тъкмо затова те потърсих тук, след като ми съобщиха, че се намираш в хотела — усмихна се той. — Здравей, Пийбоди.

— Какво искаш? — сопна се Ив, преди помощничката й да отговори на любезния му поздрав. — Заета съм!

— Виждам. Реших, че може би ще започнеш да разпитваш хората от персонала. Бари Колинс си е у дома, но началникът му е на твое разположение, както и една камериерка на име Шийла Уокър, която е била добра приятелка на Дарлийн. Дошла е да прибере вещите от гардеробчето на починалата, за да ги предаде на семейството й.

— Да не е посмяла да ги докосне…

— Предупредих я, че не бива да го прави без твое разрешение, и я помолих да почака, за да поговориш с нея.

Гневът на Ив се разгоря като буен огън, сетне постихна и започна да тлее като жарава.

— Нямам нужда да ми вършиш работата и да ми уреждаш срещи с хората от персонала!

— Знам, че можеш да се справиш и сама — съгласи се Рурк.

Тонът му беше толкова любезен, че тя не знаеше дали да се засмее, или да се разсърди, затова предпочете с чест да излезе от положението:

— Все пак ти благодаря, защото ми спестяваш време. Запомни, че никой, абсолютно никой не бива да влиза в този апартамент, докато не разреша.

— Ясно. Когато приключиш тук, можеш да се свържеш с мен по вътрешния телефон — само избери 001.

— Засега приключихме огледа на местопрестъплението. Предпочитам да разпитам хората от персонала. Да започнем с Шийла Уокър.

— Можеш да използваш една от залите за съвещания, която се намира на партерния етаж.

— Не, предпочитам да разговарям с момичето и с другия човек на работните им места. Така ще ги предразположа и ще се чувстват в свои води.

— Както искаш. Шийла е в общото помещение на камериерките. Ще те заведа при нея.

— Добре. Не е зле да присъстваш и ти — добави, когато той й отвори вратата и я пропусна пред себе си. — Предполагам, че по този начин жената ще се почувства защитена.

Само три минути бяха достатъчни на Ив да разбере, че е постъпила правилно, като покани съпруга си да присъства на разговора й с камериерката. Шийла беше висока и слаба чернокожа девойка с огромни очи. Преглъщаше сълзите си и час по час обръщаше поглед към Рурк, търсейки защита и опора.

Говореше с акцент, типичен за някой от тихоокеанските острови, но мелодичният й глас често бе заглушаван от ридания. Ив кисело си помисли, че главоболието й е в кърпа вързано.

— Беше толкова мила — хлипаше Шийла. — Не съм я чула да казва лоша дума по адрес на когото и да било. Очите й сияеха, винаги беше усмихната. Случваше се гостите да я видят или да я заговорят, докато тя почиства стаята им. Навярно присъствието й повдигаше настроението им, защото винаги й даваха големи бакшиши. А сега… сега е мъртва и никога повече няма да я видя…

— Знам колко боли, когато изгубиш приятел, Шийла. Забелязала ли си напоследък нещо да я тревожи?

— Не, беше щастлива като пойна птичка. Смятахме през почивния ни ден да обиколим магазините и да си купим обувки. Преди да започнем вечерната обиколка на стаите, разговаряхме и планирахме как ще излезем по-рано и първо ще отидем във въздушния търговски център, за да получим от безплатните гримове, които подаряват на първите клиенти, посетили щанда за козметика. — Красивото й лице се изкриви от мъка: — О, господин Рурк, как можа да се случи!

Сетне избухна в сълзи, а той безмълвно стисна ръката й.

Ив продължи да я разпитва още половин час, но единственото, което постигна, бе да добие представа за убитото момиче. Според описанието на приятелката й Дарлийн била безгрижна и весела девойка, която обичала да обикаля магазините и да танцува, и която изживявала трепетите на първата любов.

Всяка сутрин след завършване на смяната й закусвала с приятеля си. Хранели се в стола за персонала, само в дните, когато получавали заплата, си позволявали да посетят ресторанта, намиращ се на няколко пресечки от хотела. Бари винаги я изпращал до спирката и чакал, докато автобусът потегли, за да й помаха с ръка. Напоследък започнали да намекват, че възнамеряват през есента да наемат малък апартамент и да заживеят заедно. Дарлийн не споменала пред най-добрата си приятелка, за каквато се смяташе Шийла, че е видяла или чула нещо необичайно или тревожно. Вечерта, когато е била убита, най-спокойно тръгнала на рутинната обиколка на стаите и както обикновено, била усмихната.

 

 

Шефът на момчетата, отговарящи за посрещането на гостите и за пренасянето на багажа, се изказа също така ласкаво за Бари. Описа го като трудолюбив младеж с приятен характер, който бил влюбен до уши в чернокосата камериерка Дарлийн. Преди месец получил повишение на заплатата и показвал на всички свои познати златното медальонче във форма на сърце, което купил на любимата си по случай навършването на половин година от запознанството им.

Ив си спомни, че на видеозаписа беше видяла как момичето изважда медальончето изпод униформената си блуза и нежно го докосва, докато чака пред апартамент 4602.

Докато прекосяваше фоайето заедно със съпруга си и с помощничката си, на Ив й хрумна нещо.

— Пийбоди, ще ти задам въпрос като на младо и влюбено момиче.

— Ами че аз съм си точно това — младо и влюбено момиче.

— Добре де — промърмори Ив и едва се въздържа да не изскърца със зъби. — Ако си се скарала с приятеля си или искаш да приключиш връзката с него, ще носиш ли бижуто, което той ти е подарил?

— В никакъв случай! Ако сме се скарали жестоко, бих му го хвърлила в лицето. Ако ли пък съм намислила да го зарежа, ще прибера бижуто в някое чекмедже и ще изчакам до момента на раздялата. В случай, че има шанс нещата помежду ни отново да потръгнат, ще скрия подаръка, докато разбера накъде духа вятърът. Девойката открито носи бижуто, подарено от гаджето й, когато иска да покаже не само на него, но и на целия свят, че той е нейният любим.

— Божичко, каква сложна етикеция! Как не се объркваш понякога? Но от всичко, което ми наговори, разбрах, че предположението ми е било правилно… Хей, какво правиш? — Тя удари през ръката Рурк, който измъкна изпод ризата й медальона с крушовидния диамант, които й беше подарил преди около година.

— Проверявам дали още ме смяташ за своя любим — широко се усмихна той.

— Обаче аз не нося медальона открито, за да покажа на целия свят чувствата си към теб — злорадо отвърна тя.

— Стига ми, че изобщо го носиш.

Ив забеляза дяволитото му изражение, присви очи и изсъска:

— Да не си посмял да ме целунеш тук! Ще те просна на земята, без да ми мигне окото! — Пъхна медальона под ризата си и се обърна към помощничката си: — Пийбоди, отиваме да разпитаме Бари. Така поне ще знаем, че сме приключили с този аспект на разследването. А с теб, драги ми съпруже, ще поговорим по-късно. Иска ми се да обсъдим изявлението за пред медиите.

— На твое разположение съм. С най-голямо удоволствие ще остана насаме с теб.

Внезапно усмивката му помръкна и той присви очи, като чу как мъжки глас тананика куплет от стара ирландска балада.

Преди да успее да се обърне, някой го сграбчи през шията и започна да го души. Рурк не беше от хората, които се предават лесно, но тъкмо когато се подготвяше да отхвърли невидимия противник, чу смях, който го върна в миналото, накара го да си спомни мръсните улички на бедняшкия квартал в Дъблин.

След секунда се озова притиснат с гръб до стената, а погледът му попадна на засмяното лице на един мъртвец.

— Май си позагубил тренинга си, приятел! Едно време нямаше да позволиш да те приковат до стената!

— Може би Рурк не е същият, но аз съм бърза колкото за двама ни! — изсъска Ив, мълниеносно извади от кобура оръжието си и го допря до гърлото на нападателя. — Назад, мръснико, или си мъртъв.

— Заплахите ти няма да го стреснат — промълви Рурк. — Той вече е мъртъв. А ти, Мик Конъли, защо не си в ада, за да запазиш място и за мен?

Пренебрегвайки лазерното оръжие, което беше допряно до гърлото му, Мик се изкиска:

— Не можеш да убиеш дявола, приятелю. Той напуска света само по свое желание. Майчице, погледни се на какво си заприличал! Тц, тц, жалка картинка!

Ив смаяно наблюдаваше двамата мъже, които се усмихваха като слабоумни.

— Успокой се, скъпа — промълви Рурк и я накара да свали оръжието. — Този грозник е мой стар приятел.

— Така си е. Хей, момче, никога не съм очаквал, че ще си наемеш жена за телохранителка.

— Не само че е жена, ами е и полицай — отвърна Рурк и още по-широко се усмихна.

— Леле-мале! — изкиска се Мик, отстъпи крачка назад и шеговито потупа приятеля си по страната: — Едно време бягаше от ченгетата както дяволът от тамян, а сега си се сприятелил с… блюстител на реда.

— Помежду ни има нещо повече от приятелство — тя е моя съпруга.

Мик се облещи и се хвана за сърцето:

— Не думай! Няма нужда госпожата да ме заплашва с оръжието си. Умирам от преживяния шок. Право да си кажа, чувах разни слухове за теб, но така и не им повярвах.

Поклони се галантно, докато Ив прибираше оръжието си, сграбчи ръката й и я целуна, преди тя да успее да я отдръпне:

— Очарован съм да се запозная с вас, госпожо. Името ми е Майкъл Конъли, но приятелите ми казват Мик. Искрено се надявам, че и вие ще ме наричате така, причислявайки ме към вашите приятели. Със съпруга ви сме израснали заедно и честно казано, бяхме доста непослушни момчета.

— Аз съм Далас. Лейтенант Далас — строго каза тя, но тонът й се смекчи, като видя закачливите пламъчета, проблясващи в очите на Мик, които бяха зелени като листата на дърветата през лятото. — Казвай ми Ив.

— Ив, моля да ме извиниш, задето така се нахвърлих върху съпруга ти, но не можах да сдържа радостта си от срещата със стария ми приятел.

— Не се извинявай на мен, не моя врат щеше да строшиш. Засега довиждане. — Протегна ръка на Мик, като се постара да я обърне дланта си така, че да му попречи да я целуне. — Радвам се, че се запознахме.

— Аз също. До нови срещи.

— Да… — смотолеви тя и се обърна към Рурк: — До скоро. — Сетне махна на помощничката си, която с ококорени очи наблюдаваше сцената.

Мик я проследи с поглед, докато излезе, и иронично подхвърли:

— Съпругата ти не ме харесва, приятелю. Не я обвинявам — има право. Хей, Рурк, наистина се радвам да те видя.

— Аз също. Между другото, какво търсиш в Ню Йорк, и то в моя хотел?

— Тук съм по работа. Знаеш, че съм делови човек. Всъщност щях да ти се обадя и да обсъдя с теб няколко сделки, които заслужават внимание. — Намигна и добави: — Ще отделиш ли малко време на един стар приятел?