Нора Робъртс
Предателство в смъртта (12)

Единайсета глава

Ив търпеливо се залови да преодолее формалностите, свързани с достъпа до личното досие на съдия Томас Уернър. Официалната версия беше, че той е претърпял масивен инфаркт и е починал в дома си, намиращ се в луксозно предградие на Източен Вашингтон.

Информацията, която беше получила от агент Стоу, наистина беше крайно оскъдна, но първата й работа беше да прегледа архивите на телевизионните новинарски емисии, излъчени през зимата, докато откри съобщението за смъртта на съдията.

Предстоеше й да намери начин за проникване през защитния код, който предпазваше личности от ранга на Уернър от хорското любопитство. Същият този код обаче затрудняваше официалното разследване, дори в случаите, когато разследващият притежаваше разрешение за достъп до засекретените сведения.

— Глупак с глупак! — гневно се сопна на компютъра. — Вече ти дадох номера на полицейската ми значка, кодовото название на случая, който разследвам, както и гласов отпечатък. Какво повече искаш, кръвта ми ли?

— Проблеми ли имаш, лейтенант?

Тя дори не вдигна глава, като чу гласа на съпруга си, а само промърмори:

— Поредната бюрократична спънка. Компютърът в Източен Вашингтон ми изпрати съобщение да поискам достъп до информацията през работно време. Както виждаш, моето работно време не е приключило.

— Ако желаеш, може би ще успея да…

Ив се приведе към монитора и иронично подхвърли:

— Разбирам, че искаш да се изфукаш, но едва ли ще постигнеш нещо.

— За толкова дребнав ли ме смяташ?

— Способен си на всичко, за да се намесиш в работата ми.

— За да ти докажа колко съм великодушен, ще се престоря, че не съм чул обидата. Прегледай списъка, който съм изготвил, а пък аз ще се опитам да проникна през бюрократичните бариери.

Молбата ви за достъп до личното досие и медицинския картон на съдия Томас Уернър в момента не може да бъде удовлетворена — напевно произнесе компютърът. — Моля, подавайте заявките за достъп в рамките на работното време — от осем до петнайсет часа през всеки делничен ден. Заявките трябва да бъдат придружени от попълнен формуляр въпросник. При неправилно попълнен формуляр придвижването на молбата ще бъде забавено. Заявки се приемат само от оторизирани лица след проверка на съответните документи за самоличност. Отговор на молбата се получава в рамките на три работни дни.

Внимание!!! Всеки опит за достъп до информацията без необходимите документи е федерално престъпление, което води до задържане и се наказва с глоба от пет хиляди долара и със затвор.

— Май не е много приятелски настроен — отбеляза Рурк.

Тя не отговори, а стана, заобиколи бюрото и взе разпечатката, която беше донесъл. Заяви, че отива в кухнята да си налее кафе и се престори, че не забелязва как съпругът й седна пред компютъра. Не желаеше да види как той с лекота преодолява бюрократичните спънки.

Взе чашата с кафе от автоготвача и се зае да прегледа списъка. Със задоволство забеляза, че Рурк си е направил труда да подчертае големия брой покупки, направени в един и същ ден през февруари, за които клиентът беше заплатил в брой.

„Типично за Йост — помисли си. — Отново си е направил удоволствието да напазарува в най-скъпите магазини.“ Този път бе купил ново дипломатическо куфарче, шест чифта обувки, портфейл, четири кожени колана, няколко чифта чорапи — копринени и от тънка вълна. Бе поръчал два костюма в прочутия магазин за мъжка мода на Бонд Стрийт, който Рурк бе споменал, докато гледаше видеозаписа от дома на Джоуна.

Само в два магазина беше пръснал над трийсет хиляди евродолара.

Рурк беше прибавил и сведенията от бижутерския магазин в Лондон. Братовчедът на услужливия продавач от Ню Йорк потвърди, че Йост е купил две петдесетсантиметрови сребърни жици, за които е заплатил в брой.

„Само две жици — помисли си тя. — По една за всяка жертва, никакви резерви.“ Това беше поредното доказателство за самоувереността на престъпника, който очевидно не вярваше, че може да допусне грешка.

Като се има предвид приблизително кога са били убити двамата контрабандисти, Йост беше „напазарувал“ два-три дни, преди да отиде в Корнуол и да отнеме живота им.

Запита се с какво се е придвижил до областта, намираща се на север, близо до брега на океана. Дали държи кола в някой гараж, дали притежава къща в Лондон? А може би отново е отседнал в някой скъп хотел, взел е кола под наем или е пътувал със самолет или с влак.

„Със сигурност не се е придвижвал пеш — иронично си помисли тя. — Няма да ми бъде трудно да разбера какво превозно средство е използвал.“

— Може ли да ти задам един въпрос? — каза, като се върна в кабинета си. — Притежаваш ли къща в Лондон?

— Да, въпреки че почти не стъпвам там. Когато съм в града, предпочитам апартамента в „Ню Савой“ — обслужването в този хотел е безупречно.

— Държиш ли кола в гаража?

— Дори две.

— Колко време отнема пътуването с автомобил до Корнуол?

— Никога не съм предприемал подобно пътуване, затова ще изчакаш да проверя. — Едва сега се обърна и я погледна, а тя с раздразнение си помисли, че се е настанил пред компютъра й така, сякаш е в своя кабинет. — Ако пътувам толкова далеч на север, бих предпочел да взема реактивния хеликоптер, освен ако не съм в настроение да се наслаждавам на живописния английски провинциален пейзаж.

— Как би постъпил, ако искаш да останеш незабелязан?

— Вероятно ще взема под наем солидна кола, която обаче не се набива на очи.

— И аз съм на същото мнение. Ако пътуваш с влак или със самолет ще се наложи да организираш придвижването си от гарата или от аерогарата, което носи известен риск да бъдеш запомнен и по-късно — разпознат. Нашият човек не обича ненужните рискове. „Ню Савой“ ли е най-луксозният хотел в Лондон?

— Надявам се.

— И той ли ти принадлежи?

— Ммм. Престани да ме разпитваш, а прегледай тези сведения.

— Ще бъдем ли задържани, глобени и тикнати зад решетките?

— Ако се стигне дотам, ще помолим да ни сложат в съседни килии.

— Много смешно, няма що — промърмори тя, приближи се и се загледа през рамото му в монитора. — Данните потвърждават, че съдията е починал от инфаркт. От друга страна, не вярвам агент Стоу да ме е излъгала.

— Ще вляза в компютъра на частната клиника — промълви Рурк, внезапно извърна глава и леко я ухапа по брадичката. — Бас държа, че е строго забранено и че нарушението се наказва с цялата строгост на закона.

— Щом федералните агенти са го сторили, няма да остана по-назад — заяви тя. — Действай!

— Обожавам те, когато говориш така. — Той натисна един клавиш и данните, които вече беше получил, се появиха на монитора.

— Направил си го, преди да ти кажа!

— Не разбирам за какво говориш. В ролята си на експерт-консултант само изпълних нарежданията на ръководителя на разследването. Но ако трябва да ме накажеш…

Ив се приведе още повече и го ухапа по ухото.

— Благодаря, лейтенант.

Тя едва сдържа смеха си, но продължи да се взира в монитора, като четеше на глас:

— Счупен нос, фрактура на челюстта, изтръгната очна ябълка, четири счупени ребра, два счупени пръста, многобройни кръвоизливи… Не знаех, че инфарктът нанася толкова сериозни поражения.

— Освен това е бил изнасилен.

— Да, докато още е бил жив. Едва след това е бил удушен. Федералните агенти не са ме извозили. Слушай, така и така си проникнал в компютъра на клиниката — любопитно ми е дали момичето, което е било със съдията, е било доведено в същата болница за преглед и лечение. Провери какви пациенти са постъпили на същата дата и по същото време. Интересува ни девойка на възраст под осемнайсет години, която вероятно е била изнасилена и е била в шок. Твърде възможно е да е ползвала забранени наркотици.

Той включи програмата за сканиране, сетне посегна към чашата с кафе и попита:

— Има ли смисъл да търсим момичето? Знаеш кой е убил Уернър.

— Това ще бъде потвърждение на версията на Стоу. Пък и нищо чудно малката да е подпомогнала престъпника.

— Ето я — промълви Рурк и се втренчи в монитора. — Моли Нюман, шестнайсетгодишна. Наистина е била пребита и изнасилена, в кръвта й са открити наркотични вещества.

— Засега тя е единственият жив свидетел на убийство, извършено от Йост.

„Наркотици — помисли си. — Уернър не би се забъркал в такава каша. Пък и едва ли му е трябвала дрогирана любовница. Навярно Йост е дал наркотика на малката.“

— Трябва да намеря Моли. В картона й сигурно са вписани имената на родителите или на настойниците й. Да… ето — майка — Фрида Нюман. Да видим каква информация имаме за нея.

— Ако разрешиш, един съвет от мен, лейтенант. Приятелите ти от ФБР вече имат тези сведения и най-вероятно знаят къде е момичето. Подхвърлили са ти ги, за да те отклонят от следата.

— Знам, но все пак държа да разпитам малката. Освен това се интересувам от кой магазин в Източен Вашингтон Йост е купил сребърната жица. Прави ми впечатление, че той посещава бижутерските магазини в близост до мястото, където по-късно извършва убийство. Да видим къде… — Тя млъкна и се обърна към видеотелефона, чиято мигаща светлина сигнализираше, че има обаждане: — Далас е на телефона.

— Лейтенант, мисля, че се натъкнахме на нещо интересно в порно сайтовете…

— Пийбоди, с какво си облечена? — прекъсна я Ив.

Помощничката й се изчерви и огледа късия пъстър пеньоар, който държеше в гардероба на Макнаб.

— Ами аз… падам си по пеньоарите.

— Стои ти чудесно — намеси се Рурк. — Много си секси.

Тя засия от удоволствие и машинално опипа реверите от розова коприна:

— Благодаря за комплимента. Всъщност… го нося само за удобство…

— Престани! — сопна се Ив. — Давай по същество!

— Проверих стотици компютърни страници, които рекламират порнофилми, и в които клиентите се регистрират с измислени имена или с псевдоними. Честна дума, лейтенант, толкова се взирах в монитора, че очите ми щяха да изтекат. Не е за вярване какви тъпи имена си измислят тези мръсници. Казах си, че според психологическата характеристика нашият човек ще си измисли по-шикозен прякор, затова потърсих покупки, направени от човек с псевдоним Истински. Нали се сещате — истинско…

— Истинско сребро — прекъсна я Ив. — Браво, Пийбоди! Вече е детска игра да открием адреса му!

— Не съм сигурна. Ние…

Макнаб я изблъска встрани и се появи на екрана. Ив се намръщи, като забеляза, че той не носи халат, нито дори риза.

— Тъкмо тогава стана най-интересно — заяви младежът. — Разбирам, че някои от онези извратени типове прикриват следите си, особено онези, които имат семейства, или заемат отговорни длъжности. Не им се иска хората да научат, че се самозадоволяват, като гледат порно дискове. Но като се опитах да намеря адреса на Истински, се натъкнах на нещо много интересно — поръчките бяха направени от Хонконг, Прага, Чикаго и от къде ли още не.

— По-кратко, Макнаб.

— Истината е, че не успях да стигна до източника — необходим ми е по-мощен компютър. Ще продължа издирването, като използвам някоя от машините в отдела — там разполагаме с по-модерни играчки. Нямам представа колко време ще ми отнеме, но още сега ще отида в управлението и ще започна отново.

— В никакъв случай — днес работи повече от шестнайсет часа — сигурно си капнал от умора — прекъсна го Ив и мислено добави, че едва ли цялото време е посветил само на служебните си задължения. — Ще продължа вместо теб.

— Не се засягайте, лейтенант, но се искат значителни познания, за да се проникне през първите нива, а след това трябва да си направо вълшебник.

Рурк се премести така, че да се появи на екрана:

— Здравей, Макнаб.

— О, ясно — промърмори младежът. — Ако ти се захванеш, работата е в кърпа вързана. Ще ти изпратя информацията, до която сме се добрали. Както вече казах, открихме този Истински в легалните сайтове. Засега нямаме данни за нещо незаконно, но всъщност едва започваме.

— Браво, справили сте се отлично. Време е да си починете.

— Вече го направихме. — Той леко намигна. — В момента сме заредени с нова енергия.

— Спести ми подробностите — прекъсна го Ив. — Прехвърли информацията в домашния компютър на Рурк.

Прекъсна връзката и закрачи напред-назад, за да проясни съзнанието си.

— Ще оставя това на теб — заяви на Рурк. — Независимо докъде си стигнал, утре сутринта можеш да прехвърлиш работата на Макнаб или на Фийни. Знам, че си много зает.

— Ще се справя.

— Забравих да те предупредя, че за утре имам насрочена пресконференция. Ако искаш, можеш да се включиш и ти.

— Моите служители от Отдела за връзки с обществеността вече са уредили този въпрос. Не се тревожи за мен, Ив.

— Кой ти каза, че се тревожа? — Чу сигнала, който прозвуча от неговия кабинет, и добави: — Макнаб е изпратил информацията.

 

 

Тя се зае да разбере откъде е била купена сребърната жица, с която Йост е удушил съдията. Вече знаеше какво и къде да търси, което значително улесняваше задачата й. Ден преди Уернър да „получи инфаркт“ от магазин „Силвъруъркс“ в Джорджтаун някакъв клиент беше купил петдесетсантиметрово парче сребърна жица. В компютърната страница на магазина имаше реклама, която гласеше, че от седемдесет и пет години насам „Силвъруъркс“ обслужва познавачите на най-доброто.

Беше убедена, че ще открие как през същия ден Йост е посетил други скъпи магазини и си е направил хубави подаръци.

Поиска да научи кои са петте най-луксозни хотели в Източен Вашингтон, сетне проучи агенциите за коли под наем, като съсредоточи вниманието си само върху онези, които предлагаха скъпи автомобили.

Нареди на компютъра да съпостави данните и да направи списък на имената, които са се появили и при двете проучвания.

Докато машината работеше, тя си наля още една чаша кафе и реши да си почине — очите я глождеха от непрекъснатото взиране в монитора. Разсеяно се запита как ли издържат служителите от Отдела за електронна обработка на информацията, които по цял ден седят пред компютрите. Изтегна се на стола легло, затвори очи и мислено започна да съставя списък на задачите си за другата сутрин: да се свърже с бижутерските магазини, в които се продава сребро, с хотелите и с агенциите за коли под наем в Източен Вашингтон и в Лондон. Да поиска официално съдействие за издирването на Фрида и Моли Нюман — знаеше, че няма да го получи, но беше длъжна да опита. Да се обади на Майра с молба да побърза със съставянето на психологическия профил на престъпника, да провери до каква информация за сребърната жица се е добрал Фийни.

И още — да се свърже с агенции за продажба за недвижими имоти… По-добре да помоли Рурк да се заеме с това… Лабораторията… да пришпори Дики… след това посещение в моргата, за да провери дали близките на Джоуна вече могат да го погребат…

Но сега е време да види как се справя Рурк. „Ще отида при него след минута“ — помисли си и неусетно потъна в дълбок сън.

Потъна в непрогледен мрак.

Трепереше в тъмата, но не от студ. Страхът я сковаваше, костите й като че бяха покрити с лед, струваше й се, че чува безпомощното им тракане.

Нямаше къде да се скрие. Никога не можеше да се скрие от него. Знаеше, че той идва, чуваше как тежките му стъпки се приближават към вратата. Погледна към прозореца и се запита какво ли ще се случи, ако скочи от леглото и се хвърли през прозореца. Сигурно ще полети… ще полети като волна птичка.

Чрез смъртта ще открие свободата.

Но макар да се боеше от човека, който всеки момент щеше да влезе в стаята, още повече се страхуваше да скочи през прозореца.

Беше едва осемгодишна.

Вратата се отвори — кошмар в кошмара, тъмнина на фона на тъмнината. Зад човека се процеждаше слаба светлина, която очертаваше силуета му, превръщайки го в сянка без лице.

Татко си е вкъщи! Виждам те, малко момиченце, не се крий!

Моля те, недей! Моля те, недей!

Думите отекваха в съзнанието й, но тя не ги изрече на глас. Молбите й нямаше да накарат човека да се смили над нея, само щяха да го озлобят и да й причини нещо по-лошо… но какво ли по-лошо можеше да й се случи?

Ръцете му пропълзяха като паяци под одеялото и докоснаха вледененото й тяло. Тя се чувстваше ужасно, още по-ужасно, когато човекът бе в настроение да я опипва преди…

Стисна клепачи и се помъчи да изключи съзнанието си за онова, което се случваше. Ала той не й го позволи. Не му стигаше да я омърсява, удоволствие му доставяше да я подлага на неописуемо унижение.

Знаеше как да й причини болка — стискаше я, пръстите му проникваха в най-интимните й места, докато тя избухна в ридания. Винаги, когато се разплачеше, човекът се възбуждаше и възбудата му сякаш прогонваше въздуха от мръсната стаичка.

Лошо момиченце!

Опита се да го отблъсне, опита да се смали… да стане толкова мъничка, че той да не може да проникне в нея. Започна да го моли за пощада — вече беше прекалено изплашена и отчаяна, за да престане. Нададе продължителен писък от болка и от отчаяние, когато той проникна в нея.

Клепачите й бяха подпухнали от сълзи, но очите й се отвориха от само себе си. Вцепенена от ужас, тя наблюдаваше как лицето на баща й постепенно се променя, как се размива и придобива нови очертания.

Йост я изнасилваше сега, Йост завърза около шията й сребърна жица. И въпреки че вече не беше безпомощно дете, а зряла жена, при това полицейска служителка, тя не можа да му попречи.

Не можеше да си поеме дъх… а когато металът се вряза в нежната й плът, по гърба й потече тънка струйка ледена кръв. Главата й забуча, звукът беше толкова силен, сякаш цялото човечество крещеше в един глас.

Помъчи се с юмруци да отблъсне човека върху себе си, да издере с нокти лицето му, да прегризе гърлото му… но някой хвана ръцете й.

— Ив, събуди се. Ив!

Осъзна, че е в прегръдките на Рурк, но още бе впримчена в кошмара. Съпругът й се втренчи в обезумелите й очи, усети шеметното туптене на сърцето й. Внезапно му се стори, че притиска до гърдите си леденостуден труп.

Заповтаря името й, притискайки я към себе си, за да я стопли с тялото си. Страхът й го сграбчваше за гърлото като побесняло куче, което се е вкопчило в двама им.

Тя се мяташе в ръцете му и отчаяно се опитваше да си поеме дъх, като че се давеше. В отчаянието си Рурк притисна устни до нейните, за да й даде живителния въздух.

Ив се отпусна в прегръдките му.

— В безопасност си — прошепна той и започна да я полюшва като бебе, за да успокои и нея, и себе си. — При мен си, у дома. Миличка, толкова си студена! — възкликна, но не посмя да я пусне, за да я загърне с одеяло. — Прегърни ме, всичко ще бъде наред, не се страхувай.

— Добре съм, нищо ми няма — промълви тя, въпреки че още трепереше като лист.

— Прегърни ме — настоя Рурк. — Искам да те усетя до себе си.

Ив се подчини — притисна се към него и сложи глава на рамото му:

— Усетих миризмата ти, сетне чух гласа ти… но не те виждах, не можех да те открия.

— Никога няма да те оставя сама — прошепна той. За нищо на света не можеше да сподели с нея какво страдание му причинява всеки път, когато в кошмарите си се връща към ужаса, преживян в детството си. — До теб съм — промърмори и притисна устни до косата й. — Сънува кошмар, нали?

— Да, по-страшен от всякога. Не се тревожи, вече съм добре. — Леко се отдръпна и го погледна. Очите му бяха потъмнели от едва сдържаните чувства. — Страшен бе и за теб.

— Никога няма да свикна с тези кошмари, Ив. — Отново я притисна до гърдите си, докато усети как ритмичното биене на сърцето й постепенно се поуспокоява. — Ще ти донеса чаша вода.

— Благодаря.

Когато той отиде в кухнята, Ив сведе глава и покри с длани лицето си. Повтаряше си, че ще намери сили да преодолее ужаса, както всеки път. Ще преглътне горчивината на страха и ще продължи да живее постарому. Не бива да си спомня каква е била в миналото, завинаги трябва да го заличи от паметта си.

Жертва. Винаги е била жертва…

„Чака ме работа“ — каза си и мисълта я изтръгна от вцепенението. Дълбоко си пое дъх и вдигна глава. Ще се залови за работата си, която обичаше и която й даваше самочувствие. Работата, която придаваше смисъл на живота й.

Когато Рурк се върна и коленичи пред нея, тя вече беше възвърнала душевното си равновесие. Подозрително изгледа чашата и подхвърли:

— Да не би да си разтворил успокоително във водата?

— Изпий чашата до дъно.

— Престани с тези номера, Рурк.

— Ти престани, Ив! — Той отпи няколко глътки от чашата. — Е, сега повярва ли? Изпий водата.

Тя смръщи вежди, отпи малка глътка и го изгледа над ръба на чашата. Помисли си, че изглежда доста разтревожен, което беше необичайно за него. Под очите му имаше тъмни сенки от умора, което бе още по-необичайно.

Хрумна й, че съпругът й отчаяно се нуждае от почивка. Но дори да му каже, че тази нощ няма да работят, той ще я изчака да заспи и отново ще седне пред компютъра.

Ала и тя владееше изкуството да „натиска подходящия бутон“. Остави на масичката празната чаша и попита:

— Доволен ли си?

— Донякъде. Стига толкова работа за днес. Легни да поспиш.

„Идеално!“ — помисли си тя, но се престори, че се колебае.

— Всъщност… имаш право. В момента не мога да се съсредоточа, но…

— Какво?

— Ще останеш ли при мен? — Сграбчи ръката му и добави: — Знам, че ще ти се стори глупаво…

— Не говори така. — Той се изтегна до нея на стола легло. — Опитай се да поспиш и да забравиш работата си поне до сутринта.

— Добре — промълви тя и си помисли, че ще го държи в прегръдките си, за да е сигурна, че няма да й се изплъзне. — Не ме оставяй, моля те.

— Няма.

Едва сега, когато бе сигурна, че Рурк наистина ще си отдъхне, тя затвори очи и потъна в непробуден сън.

Той дълго не можа да заспи, но накрая все пак се унесе.

 

 

Призори тя се събуди в прегръдките на съпруга си, който още спеше. Остана неподвижна, за да не пропусне възможността да го погледа в съня му.

Внезапно осъзна колко силна е любовта й към него. Беше като горещ гейзер от чувства, които нямаха название и бяха неразделно свързани.

Удоволствие, смут, усещане, че този човек й принадлежи, похот и самодоволство, съчетани с учудването, че е избрал именно нея.

Беше толкова красив, че тя никога нямаше да проумее как е възможно да бъде неин съпруг.

От всички жени по света бе пожелал нея! „Пожелал е меко казано — помисли си тя и се усмихна. — Никой не ме е преследвал толкова упорито.“ И макар всичко това да бе достатъчно възбуждащо, той бе сторил още нещо.

Бе я дарил с любовта си.

Никога не беше предполагала, че някой може да я обича с цялото си сърце. Никога не бе вярвала, че е способна да отвърне на това пламенно чувство.

Усмихна се още по-широко при мисълта, че ченгето и мултимилионерът са прекарали нощта на стола легло в кабинета, досущ като капнали от умора дребни чиновници.

„Върхът сме!“ — каза си.

Още се усмихваше, когато той отвори прекрасните си очи, кристалносини като планински езера. Бяха бистри и в тях се четеше насмешка.

— Добро утро, лейтенант.

— До края на живота си няма да проумея как в мига на събуждането си вече си бодър, и то без да изпиеш голяма чаша кафе.

— Завиждаш ми, нали?

— Да — прошепна Ив. Беше привлекателен, красив и й принадлежеше. Идваше й да го оближе като шоколадов крем. „Защо не?“ — помисли си.

— Но след като вече си буден, възнамерявам да се възползвам от присъствието ти. — Плъзна надолу ръка и докосна пулсиращия му член. — Да-а-а, забелязвам, че си готов за нови подвизи. Имам една задача за теб.

— Нима?

Тя вече обсипваше с целувки лицето му, като нарочно не докосваше устните му. Рурк с наслада въздъхна, като усети ръката й на най-интимното си място. Пръстите й го стиснаха не на шега, тя прокара език по шията му.

— Няма как, ще се подчиня — успя да изрече той. — Готов съм на всичко заради служител на нюйоркската полиция… Господи! — възкликна и забели очи.

 

 

Малко по-късно Ив донесе от кухнята две големи чаши с кафе. Чувстваше се спокойна и отпочинала, все едно беше спала цяла нощ, не само няколко часа. Изненада се, като видя, че Рурк не е включил осветлението, а седи на стола и милва котарака, който се беше изтегнал на скута му. Като я видя, се усмихна и прокара пръсти по гърба на Галахад.

— Въпреки че си само цивилен експерт-консултант, смятам, че не е редно да се излежаваш повече.

— Така ли мислиш? — Той взе чашата с кафето. — Забелязвам в теб необичайна промяна. Лягаш си рано, любиш се в ранни зори, поднасяш ми кафе в леглото. Станала си образцова съпруга. Да не се опитваш да ме глезиш, Ив?

— Слушай, ако не искаш кафе, ще изпия и твоето. Какво лошо има да те поглезя? И не ме наричай образцова съпруга, защото ме дразниш!

— Скъпа Ив, наистина ми се пие кафе и съм ти благодарен, задето ми го поднасяш в леглото. Трогнат съм от грижите ти за мен. А да те дразня, като те наричам образцова съпруга, е едно от малките удоволствия в живота ми.

— Радвам се, че мога да ти доставя удоволствие. А сега си размърдай задника — предстои ни много работа.