Нора Робъртс
Предателство в смъртта (16)

Петнайсета глава

Рурк не стигна до канцеларията на Ив. Като зави по коридора, видя съпругата си да крещи на един от автоматите за шоколади:

— Пуснах монетите, а ти ги глътна, мръсен кръвопиец такъв! — Тя подчертаваше всяка дума, като удряше с юмрук мястото, където би трябвало да се намира сърцето на машината.

Всеки опит да се ограби или да се разруши това устройство се смята за криминално престъпление.

Напевният глас на машината беше превзет и навярно още повече вбесяваше Ив.

Устройството е снабдено с камера, която е записала номера на значката ви. Лейтенант Ив Далас, моля пъхнете в съответния процеп монета или кредитни жетони. Не правете опити да ограбите и разрушите машината.

— Добре, вече няма да се опитвам да те ограбя или да те разруша, скапан електронен крадецо, а ще го направя!

Понечи да изрита автомата с десния си крак, с който, както Рурк отлично знаеше, можеше да нанесе парализиращ удар. Преди да изпълни заканата си, той пристъпи към нея и я побутна встрани, при което тя загуби равновесие:

— Позволи на мен, лейтенант.

— Да не си посмял да дадеш още монети на това крадливо копеле! — сопна се тя и изсъска, като видя, че Рурк отказва да й се подчини.

— Предполагам, че искаш от любимите си шоколадчета — промърмори той. — Обядвала ли си?

— Разбира се… Да знаеш, че този мръсник ще продължи да краде, ако хората се подчиняват на капризите му.

— Скъпа Ив, това е само машина, която не притежава разум.

— Чувал ли си термина „изкуствен интелект“, умнико?

— Не се отнася за автомат за шоколадчета — отбеляза Рурк и натисна един бутон.

Избрахте петдесетграмово шоколадово десертче „Роял дрийм“. Този хранителен продукт съдържа шейсет и осем калории, както и 2.1% мазнини, соя, соеви продукти, сухо мляко, подсладител и заместител на шоколад.

— Прекрасна храна — промърмори Рурк.

Предупреждавам, че хранителните качества на продукта се неизвестни, освен това той предизвиква у отделни лица раздразнение или чувство за бодрост. Пожелавам ви добър апетит и приятен ден.

— Да го духаш! — процеди Ив и разкъса опаковката. — Пак са ми откраднали шоколадчетата, въпреки че ги бях прикрепила с безцветна лепенка отзад на автоготвача. Представи си, задигнаха ми две истински шоколадчета, не някое от глупавите десертчета, дето са чиста химия! Някой ме е проследил, но рано или късно ще го пипна и жив ще го одера! Да, ще го одера, но много бавно! — Но още с първата хапка настроението й се подобри. — Какво правиш тук?

— Любувам ти се. — Той не издържа, обгърна с длани лицето й и впи устни в нейните. — Господи, как ли съм живял без теб?

— Я престани! — Краката й се подкосиха от желанието, което забушува в кръвта й, но тя се изтръгна от прегръдките му и тревожно се огледа. Знаеше, че ако някой ги е забелязал, цяла седмица няма да се отърве от подигравките на колегите си. — Ела в канцеларията ми.

— С удоволствие, лейтенант.

В мига, когато се озоваха в тясното помещение, Рурк затвори вратата и още по-страстно целуна съпругата си.

— Престани, на работа съм — прошепна тя и усети как разумът й се замъглява.

— Знам, но ми позволи да те подържа в прегръдките си. — Той си помисли, че някой ден може би ще свикне с начина, по който любовта му към нея сякаш го сграбчва за гърлото, но засега не се очертаваше подобна възможност. Отдръпна се, прокара длани от раменете до китките й и промърмори: — Дано ми държи влага до довечера.

— Взимаш ми ума! — Ив тръсна глава, за да проясни съзнанието си. — Действаш по-възбуждащо от шоколадово десертче.

— Скъпа Ив, трогнат съм от комплимента.

— Признавам, че ми беше много приятно, но ми предстои важно съвещание и не бива да се размеквам. Защо си тук?

— За да ти купя шоколадче. — Рурк нежно докосна трапчинката на брадичката й. — Известно ли ти е, че Пийбоди и Макнаб са се сдърпали?

— Ненавиждам тази дума. Между тях се е случило нещо, както и предвиждах, а ти си най-големият виновник, задето даваш съвети на Макнаб. Изпратих Пийбоди в лечебницата да вземе успокоително и да полегне половин час.

— Попита ли я какво се е случило?

— От къде накъде? Не съм я попитала и няма да го направя!

— Ив!

Тя долови упрека в гласа му и настръхна:

— Това тук е полицейско управление и си имаме достатъчно работа да разследваме убийства и да бдим за спазването на реда и закона. Според теб как трябва да постъпя, когато помощничката ми циври за глупости?

— Изслушай я — каза Рурк и я накара да занемее. — Колкото до целта на посещението ми, дойдох да ти съобщя, че ще вечерям с Магда Лейн и с нейните хора. Тя настояваше да присъстваш на вечерята, но й обясних, че си много заета. Предполагам, че ще се прибера рано.

Ив се опита да прикрие разочарованието си, като каза:

— Кажи ми къде ще се срещнете. Ще се отбия, стига да намеря някаква пролука.

— Не вярвам да успееш.

— Програмата ми е много натоварена. Затова казах, че само ще се отбия.

— Имам среща в осем и половина в „На върха на Ню Йорк“. Благодаря ти.

— Ако не дойда до девет и петнайсет, значи са ме задържали в службата.

— Добре. Има ли нещо ново, която трябва да съобщиш на цивилния експерт-консултант?

— Засега няма, но ако искаш, ела на съвещанието.

— За съжаление не мога да присъствам — чакат ме на друго място. Довечера с теб ще проведем… частно съвещание и ще ми кажеш какво сте решили. — Той взе ръката й и целуна кокалчетата, които беше разранила, докато удряше автомата. — Постарай се да изкараш деня, без да се сражаваш с друг неодушевен предмет.

— Много смешно — промърмори Ив, когато той излезе. След това застана на прага и докато отхапваше от шоколадчето, проследи с поглед съпруга си, който се отдалечаваше по коридора. „Задникът му си го бива“ — помисли си и доволно се усмихна.

Тръсна глава и се върна към действителността. Грабна папките и дисковете, които й бяха необходими за съвещанието, и тръгна към залата за конференции.

Тъкмо когато започна да подрежда нагледните материали, помощничката й отвори вратата и побърза да каже:

— Аз ще се заема с това, лейтенант.

Ив с облекчение забеляза, че сълзите й са пресъхнали и гласът й вече не трепери. Понечи да я попита дали се чувства по-добре, но внезапно осъзна колко коварна може да се окаже тази проява на внимание. Невинният въпрос бе като подвижни пясъци, въвличащи я в разговор по тема, която тя предпочиташе да избягва.

Затова не каза нито дума, докато Пийбоди зареждаше дисковете и подреждаше на масата разпечатките с най-новите данни.

— Нося видеозапис на пресконференцията, лейтенант. Ще го гледате ли?

— Не, ще взема диска у дома. Ти гледа ли пресконференцията по телевизията?

— О, да, беше истинско шоу. Онези от ФБР се изплъзваха като змиорки, докато Надин ги разби с въпроси, свързани със същността на акцията — например дали са проникнали в сградата, преди да разберат дали заподозреният е в апартамента си. Джейкъби взе да усуква и заяви, че тактиката по време на акции е служебна тайна, обаче тя за втори път го срази, като попита как се е случило така, че заподозреният — известен професионален убиец, се е измъкнал невредим и сега е на свобода въпреки скъпоструващата операция.

— Браво на Надин!

— Страхотна актриса е. Обръщаше се към Джейкъби учтиво, дори съчувствено се усмихваше. Преди той да се окопити, щафетата поеха други репортери. Колегите от ФБР претърпяха такъв удар, че едва ли скоро ще влязат в релси. Представи си — закриха пресконференцията десет минути по-рано.

— Резултатът е едно на нула за медиите.

— Провалът беше пълен. Все пак не е справедливо да се хвърля вината върху цялата организация заради глупостта на двама нейни служители.

— Може би имаш право, но положението ме устройва.

Тя вдигна поглед, когато Фийни влетя в залата. Той победоносно се усмихваше и размахваше някакъв диск.

— Тук е записано всичко! — извика. Личеше, че е в отлично настроение, дори му идва да запее. — Първокласна информация! Само да имат късмет онези типове да се опитат да ни изместят от нашата територия! Имаме коз срещу тях. Оказва се, че специален агент Стоу е била приятелка на удушената жена, открита в Корнуол.

— Така ли?

— Да. Учили са в един и същ колеж, принадлежали са към един и същ клуб. Освен това в продължение на три месеца са били съквартирантки, преди Карън да замине за Европа.

— Били са приятелки. Как съм пропуснала да го забележа, докато преглеждах личното й досие?

— Нямало е как да го забележиш, защото Стоу е укрила тази подробност от миналото си.

Ив изпита приятното усещане, че държи ново, много помощно оръжие, но изведнъж й хрумна нещо и подозрително изгледа диска, който Фийни се готвеше да зареди в компютъра:

— Откъде получи тази информация?

Той беше предвидил подобен въпрос, затова беше прехвърлил данните на един от неговите дискове.

— От анонимен източник — отвърна невъзмутимо.

Ив присви очи и си помисли: „Рурк! Направил го е въпреки забраната ми!“.

— Изглежда внезапно си се сдобил с информатор, който има достъп до компютрите на ФБР и до личните досиета на агентите им.

— Да, така изглежда — ухили се ирландецът. — Честно казано, и аз не знам как се случи — дискът като по чудо се появи на бюрото ми. Нищо не може да ни попречи да използваме сведенията, получени от анонимен източник. Може би дискетата е оставена от някой двоен агент във ФБР.

Тя реши да не го разпитва повече. Макар да бе сигурна, че Рурк е „анонимният източник“, Фийни никога нямаше до го признае.

— Да видим с какво разполагаме… Закъсняваш — обърна се към Макнаб, който в този момент влезе в залата.

— Извинете, лейтенант. Имам уважителна причина.

Младежът с провлечени стъпки се приближи до масата, седна и се престори, че не забелязва Пийбоди. Тя също демонстративно извърна поглед от него.

Температурата в залата сякаш рязко спадна и въздухът стана леден, а Ив и Фийни страдалчески се спогледаха.

— Разполагате с разпечатка на разширения ми доклад. Открихме нови псевдоними на Силвестър Йост. — Посочи към таблото, на което бяха прикрепени различни снимки на убиеца, снимки на неговите жертви, под които бе отбелязано къде е било извършено убийството и какви веществени доказателства са били открити на местопрестъплението. — Направих проучване — продължи тя. — Компютър, изнеси на монитора данните за Мартин Роулс. Ще забележите, че той постепенно е изграждал другият си Аз. Мартин Роулс има постоянен адрес, който, между другото, е фалшив, притежава здравна карта и паспорт, редовно плаща данъците си. Разбира се, във всяко от превъплъщенията си се е стараел да играе ролята на примерен гражданин, но именно тази самоличност е избрал за времето, когато ще прекрати активната си дейност. Затова е положил усилия всичко да бъде изрядно, за да не бъде засечен чрез службата за компютърна охрана или от някоя полицейска служба.

— Ако е опитен хакер, би могъл да промени информацията така, че да е изгодно за целите му — подхвърли Макнаб.

— Съгласна съм. Йост не подозира, че сме открили тайната му. Ще съсредоточим разследването върху така наречения Мартин Роулс, като ще работим при най-голяма секретност. Сигурна съм, че престъпникът притежава недвижим имот на името на Роулс. Открийте къде се намира.

— Ще се заема веднага след съвещанието — обеща Макнаб. — Проучих сведенията за известните жертви на Йост с надеждата да разбера кой му е възложил мокрите поръчки. Засега обаче нямам нищо конкретно.

— Трябва да вземем пример от провала на нашите „приятели“ от ФБР и да не действаме прибързано и необмислено. Този тип е много опитен и вероятно разполага с резервен вариант. Ако го подплашим, ще се откаже от самоличността на Роулс и ще приеме друга, за която дори не подозираме. Предпочитам да си мисли, че не е разкрит. А сега следва голямата изненада, поднесена от капитан Фийни.

Тя направи знак на ирландеца да заеме мястото й. Фийни потри ръце, изправи се и съобщи информацията, която беше получил от Рурк.

Макнаб заподскача на мястото си и възкликна:

— Първокласна работа!

Пийбоди му хвърли унищожителен поглед:

— Какво ти разбира главата от първокласна работа?

Младежът беше толкова щастлив, че тя първа му е проговорила, че дори не се засегна, а самоуверено отвърна:

— Разбирам, и още как — надарен съм с природна интелигентност. Шефе, как попадна на тази информация?

Фийни надуто отговори:

— Достъпът до официални сведения или опитите за получаване на достъп са незаконни. Данните ми бяха предоставени от анонимен източник. Тъй като този човек е проникнал в свръхсекретни файлове, без да предизвика подозрение, предполагам, че е служител от ФБР.

— Сигурно, а свинете могат да летят — иронично подхвърли Ив, сетне добави: — Независимо по какъв начин е получена информацията, вече е в ръцете ни. Ще я използваме, но не като чук. — За миг замълча, огледа колегите си и забеляза разочарованието им. — Ще я използваме като лост. Фийни, уреди ми среща с агент Стоу. Ако откаже, съобщи й с какво разполагаме. Служебното й досие е безупречно, но ако се окаже, че е излъгала или е фалшифицирала официалните си документи, репутацията й завинаги ще бъде опетнена и в най-добрия случай тя ще бъде наказана със строго мъмрене. Ще я отстранят от разследването и най-вероятно временно ще бъде изпратена на работа в някой район на края на географията. Тази жена е много амбициозна и положително ще се съгласи на отстъпки, само и само да не я злепоставим и да провалим кариерата й.

— Следвай политиката да стискаш, докато ги заболи — усмихна се Фийни. — Когато се запознаете с информацията, ще разберете, че макар да не е слабоумен, нашият скъп приятел агент Джейкъби не е бил първенецът на класа. Психологическият му профил показва, че този човек притежава средна интелигентност, а малкото му положителни качества са изместени от самодоволството и големите му амбиции, както и от склонността към неподчинение. Предвид тази информация бих казала, че си имаме работа с доста опасен човек. Може да ни създаде куп неприятности. Ще помоля Майра да прегледа психологическата му характеристика и да ни съобщи мнението си.

— Добре, заеми се с това — каза Ив и нареди на компютъра да покаже на монитора резултатите от проучването на вероятностите. — Виждате, че вероятността Йост да се опита да довърши работата си, е 98.8%. Той се гордее с репутацията си и не би позволил клиентът да се усъмни в способностите му. Ще се опита да изпълни замисъла си, и то според предварителния график. Първите две убийства бяха извършени в кратък интервал от време. Предполагам, че третият опит ще бъде в рамките на следващите двайсет и четири часа. Вероятността субектът да е в Ню Йорк или близо до града, е 93,6%. Разбира се, статистиката се основава на предположението, че набелязаната жертва също живее в Ню Йорк или в околностите. Няма как да проверим този факт, следователно не сме в състояние да поставим под охрана евентуалната жертва на убиеца. — Тя отново погледна към монитора и добави: — Остава ни една възможност — да работим неуморно, за да се доберем до повече факти, и… да чакаме.

След като отговори на зададените въпроси, Ив насрочи следващото съвещание за осем часа на другата сутрин и разпредели задачите между хората си:

— До края на работния ден остава един час. Ако дотогава не изникне нещо ново, съветвам всекиго от вас да се прибере у дома и добре да се наспи. Утре ни чака много работа.

— Ще се прибера, но няма да се наспя, защото имам среща — подхвърли Макнаб. С нетърпение бе изчаквал възможността да го каже, след което с нечовешки усилия се сдържа да не погледне Пийбоди.

Ала Ив видя реакцията на помощничката си. Пийбоди изумено се втренчи в него и изражението й подсказа, че е засегната до дъното на душата си. Сетне отчаянието й се смени с ярост, която пък отстъпи място на ледено презрение. „Ако не я познавах — помисли си Ив, — нямаше да разбера колко дълбоко е наранена. Да му се не види, тъкмо сега ли трябваше да се случи?“

— Всички сме развълнувани от вестта за любовните ти приключения, Макнаб — язвително подхвърли тя. — Следващото съвещание е утре сутринта точно в осем. Свободни сте.

Докато говореше, не откъсваше поглед от младежа. Изпита задоволство, като го видя как се приведе под унищожителния й поглед. След миг обаче той възвърна душевното си равновесие, усмихна се широко и с наперена походка напусна залата. Фийни забели очи и го последва. Като се озоваха в коридора, побърза да се изравни с него и му зашлеви силен шамар.

— Ох! Това пък защо?

— Много добре знаеш защо.

— Добре… прекрасно… супер! Тя се чука с някакво жиголо и никой копче не й казва, а мен ме пребиват, като обявя, че имам среща.

Въпреки че се стараеше да изглежда невъзмутим, погледът му издаваше душевните му страдания. Фийни се намръщи и забучи пръст в гърдите му:

— Не желая да говорим по този въпрос!

— Аз също. — Макнаб се приведе като грохнал старец и бавно се отдалечи.

 

 

— Пийбоди! — Ив стана, преди помощничката й да проговори. — Прибери дисковете и ги номерирай, сетне ги приложи към картотеката. Ангажирай същата зала за утрешното съвещание.

— Слушам, лейтенант. — Пийбоди преглътна и се намръщи, като че ли я болеше гърлото.

— Свържи се с Мънроу и разбери дали е разговарял с неговата позната за Роулс. После отиди на работното си място и чакай, докато ти се обадя.

— Слушам, лейтенант.

Ив изчака, докато помощничката й изпълни задачата си и излезе от залата с унесен поглед, движейки се като дроид.

— Ще имам големи затруднения — промърмори на себе си. — Лесно му е на Рурк да ме съветва да я изслушам. Само че той нищо не разбира от тези работи.

Помъчи се да прогони от съзнанието си проблема с Пийбоди и набра номера на агент Стоу:

— Обажда се Ив Далас. Искам да се срещнем насаме. Още тази вечер.

— Заета съм, освен това не желая да се срещам с теб нито довечера, нито по което и да било друго време. За глупачка ли ме смяташ? Веднага се досетих, че именно ти си дала сведенията на онази репортерка.

— Тя е достатъчно способна, че да не й е необходима помощ. — Ив изчака секунда, сетне каза само „Уинифрид Кейтс“.

Видя как Стоу пребледня като платно, сетне се овладя и с измамно спокойствие попита:

— Какво за нея? Предполага се, че е една от жертвите на Йост.

— Да се срещнем довечера, Стоу, освен ако държиш да ти съобщя подробностите по видеотелефона.

— Ще се освободя едва след седем.

— В седем и половина ще те чакам в „Синята катерица“. Сигурна съм, че умна федерална агентка като теб лесно ще намери адреса.

Стоу понижи глас и се приближи до екрана:

— Наистина ли ще бъдем само двете?

— Да, поне довечера. Запомни, в седем и половина в „Синята катерица“. И не ме карай да те чакам.

Прекъсна връзката, погледна ръчния си часовник и се опита да разпредели най-рационално времето си. Сетне тръгна към общото помещение, в което се намираше работното място на Пийбоди. Страхуваше се от предстоящия разговор почти колкото ако срещу нея се изправеха наркомани, въоръжени с лазерни скалпели. Отби се в канцеларията да си вземе якето, после примирено въздъхна и отиде при помощничката си:

— Свърза ли се с Чарлс?

— Да, лейтенант. Разговарял е с клиентката си, която казала, че се е запознала с Роулс през зимата на един търг, организиран от „Сотби“. Той грабнал изпод носа й картина, за която и двамата наддавали — пейзаж от Мастърфийлд, рисуван през 2021 година. Според нея Роулс платил за този шедьовър два милиона и четиристотин хиляди долара.

— „Сотби“ ли? Хм, минава пет часът… по това време в Европа е посред нощ… Хайде, идваш с мен. — Изчака Пийбоди да се изравни с нея и попита: — Какво е мнението на тази жена за Йост?

— Споделила с Чарлс, че въпросният господин Роулс бил с безупречни маниери, разбирал от изкуство, но не бил от разговорливите. Престорил се, че не е чул намека й, когато тя го помолила да я покани в дома си, за да се наслади още веднъж на прекрасната картина. Според Чарлс тази жена е зашеметяваща красавица, млада е и е въшлива с пари. Тъй като повечето мъже биха дали мило и драго да легнат с нея, тя предположила, че Роулс си пада по мъже. Ала когато започнала да го разпитва за общи познати и за клуба, който той посещава, господин Роулс отговарял уклончиво и под някакъв предлог напуснал залата.

— Ако дамата е толкова красива, защо й е притрябвало да наема жиголо?

— Може би защото Чарлс е много мил и възпитан, освен това сексът с него не е обвързващ — той изпълнява всички желания на клиентката през времето, за което му се плаща. — Като влязоха в гаража, тя с въздишка добави: — Хората прибягват до услугите на проститутки или живеят с тях поради много причини, не само заради секса.

— Добре, добре. Ще видим какво ще научим утре от „Сотби“ — помърмори Ив и си помисли, че по този въпрос помощта на Рурк ще бъде неоценима.

— Слушам, лейтенант. Къде отиваме?

— Където пожелаеш. — Тя отвори вратата на колата и се втренчи в помощничката си. — Искаш ли да се напием?

— Лейтенант… не ви разбирам.

— Наскоро жестоко се скарах с Рурк, но след здрав запой се почувствах по-добре… поне временно.

Пийбоди се просълзи, но този път не от скръб, а от благодарност:

— Предпочитам да хапна сладолед.

— Всъщност ако имах избор, и аз бих избрала сладоледа. Да вървим.

 

 

Ив жадно се взираше в грамадната купа шоколадов сладолед, но я измъчваха и угризения на съвестта. Знаеше, че ще изяде цялата порция, а после ще й прилошее и горчиво ще съжалява. „Няма как, приятелството изисква жертви“ — помисли си.

Взе си една лъжичка от леденото удоволствие и промърмори:

— Хайде, излей си душата.

— Моля?

— Да чуем какво се е случило.

Пийбоди зяпна от изумление и дори забрави за сладоледа с банани и сметана.

— Наистина ли искате да ви го разкажа?

— Не, нямам никакво желание. Но все пак ще те изслушам — нали знаеш, приятел в нужда се познава. Давай! — Тя отново загреба от шоколадовото вълшебство.

— Много мило от ваша страна. — Пийбоди отново се просълзи и за да овладее чувствата си, обра сметаната върху сладоледа. — Случи се така — бяхме в една от стаичките на чистачите и се натискахме…

Ив вдигна ръка и с мъка преглътна ледената хапка:

— Добре ли те разбрах? Наистина ли с детектив Макнаб сте правили секс в служебно помещение и през работно време?

Помощничката й се намръщи:

— Няма да ви кажа нищо, ако ще ми цитирате вътрешния правилник. Освен това още не правехме секс, само се натискахме.

— Разбира се, разликата е очевидна. Ченгетата редовно се натискат в помещенията за чистачите. Господи, Пийбоди! — Затвори очи, хапна от сладоледа и едва когато преглътна, продължи: — Добре, вече се успокоих, продължавай.

— Не знам как да ви го обясня… В отношенията ни има нещо първично.

— Пфу, ама че гадост!

Може би защото не очакваше строгата й началничка да използва жаргон или пък защото изражението й беше съчувствено, но Пийбоди се усмихна, вместо да се засегне.

— И аз мислех като вас, докато с Макнаб не го направихме… Първия път беше в асансьор.

— Полицай Пийбоди, опитвам се да бъда истинска приятелка и проявявам небивала толерантност, но не виждам смисъл да влизаш в подробности и да обсъждаш половия си живот с Макнаб. Като те слушам, има опасност да разваля мнението си за вас.

— Старая се да бъда максимално откровена. Ама да не си въобразите, че непрекъснато мисля как да правя секс с него или само да се натискаме. Но като останем насаме, нещо припламва между нас и бързаме да отидем в леглото. Та както ви казах, само се натискахме — побърза да добави, страхувайки се, че чашата на търпението на Далас е преляла.

— В помещението на чистачите.

— Точно така. В този момент Чарлс ме потърси по видеотелефона. Информира ме за онова, което е научил във връзка с Йост, а като приключихме разговора, Макнаб буквално побесня. — Тя опита карамелената заливка и възторжено забели очи. — Закрещя и взе да ме пита за кого го взимам, сетне започна да сипе обиди по адрес на Чарлс, който само искаше да ми услужи във връзка с разследването. После ме сграбчи и…

— Удари ли те?

— Не, но си личеше, че ръцете го сърбят. Знаете ли какво каза? — Тя разгорещено размаха лъжичката. — Знаете ли какво ми каза?

— Не съм била там, че да знам.

— Заяви, че му било писнало да ми бъде резервен любовник, докато съм се забавлявала с някакво скапано жиголо! — Тя усърдно се залови със сладоледа, който й оставаше, като говореше с пълна уста: — Заяви ми го в лицето! Каза още, че му било писнало от неговото легло да скачам в леглото на Мънроу.

— Мислех, че не правиш секс с Чарлс.

— Връзката ни е платонична, но в момента това няма значение.

Ив беше на противоположното мнение и се готвеше да го изрази, ала изведнъж си спомни каква роля играе:

— Макнаб е кретен.

— Именно.

— Сигурно не си му казала, че не се чукаш с Чарлс.

— Разбира се, че не съм!

Ив кимна:

— И аз бих сторила същото. Ако някой ми наговори обиди като Макнаб, ще побеснея от яд. Всъщност какво му каза?

— Че не сме обвързани, че мога да се срещам с когото пожелая и че същото важи за него. А той взе, че си определи среща с някаква мръсница!

Според Ив поведението му беше съвсем нормално, но за да подкрепи Пийбоди, трябваше да каже нещо презрително по адрес на младежа:

— Макнаб е истинска свиня!

— Никога няма да му проговоря.

— Но как ще работите заедно?

— Тогава ще му говоря само служебно. Дано хване някоя срамна болест и да му се подуят топките!

— Така му се пада.

Двете потънаха в мисли и продължиха да изгребват последните лъжички сладолед.

— Слушай, Пийбоди — промълви Ив и си помисли, че й предстои най-неприятното. — Едва ли е редно те съветвам, защото самата аз не съм веща по тези въпроси.

— Не говорете така. С Рурк сте идеалната семейна двойка.

— Грешиш, никой не е съвършен. Наистина живеем щастливо, но благодарение на Рурк, който е най-тактичният и съобразителен човек на света. Аз… имам още много да се уча. Той е единственият, с когото съм имала сериозна връзка.

— Наистина ли? — Очите на Пийбоди се разшириха от изумление.

„Внимавай, навлизаш в опасна територия. Пази се от подвижните пясъци!“ — мислено се предупреди Ив и промърмори:

— Предпочитам да не навлизаме в подробности за семейния ми живот. Повтарям, че не съм експерт в тази област. Предлагам да разгледаме ситуацията обективно. Замесени са трима участници — ти, Макнаб, Чарлс. — Тя очерта с лъжичката триъгълник в размекнатия сладолед. — Ти си основата на триъгълника, затова реакциите на двамата мъже са породени от взаимоотношенията им с теб. Макнаб ревнува.

— Как не! Просто се държи като свиня.

— Съгласна съм, че той безсъмнено принадлежи към този животински вид. Но нека бъдем откровени — ти наистина излизаш с Чарлс, нали?

— Ами… има нещо такова.

— Правиш секс с Макнаб…

— Правех — прекъсна я помощничката й.

— Макнаб предполага, че се любиш с Чарлс. — Тя направи знак на Пийбоди да не я прекъсва. — Разбира се, той греши и постъпва много глупаво, че не държи да играете с открити карти. Навярно си казва, че дори да спиш с Мънроу, ти си свободна да правиш каквото пожелаеш, но ревността го гризе непрекъснато. — Отново посочи триъгълника и продължи: — Ти си основата, бедрата са двамата мъже в живота ти. Погледни обективно на случилото се — натискала си се с Макнаб и си го докарала до лудост, но си отблъснала ласките му, за да разговаряш със „съперника“ му.

— Разговорът ми с Чарлс беше служебен.

— Обзалагам се, че в този момент не си носила униформа — кисело отбеляза Ив. — И все пак как искаш да реагира Макнаб, след като си го възбудила, а после си започнала да бърбориш със съперника му? Доколкото познавам Чарлс, едва ли се е ограничил само да ти съобщи информацията, за която си го помолила. Сто на сто е започнал да флиртува. Тогава защо се учудваш, че Макнаб е побеснял? Не отричам, че този младеж е кретен и прасе. Но дори слабоумните прасета имат чувства… Поне така предполагам.

Пийбоди втрещено я изгледа:

— Нима намеквате, че вината е моя?

— Не, мисля, че е на Рурк! — тросна се Ив и поклати глава, като срещна недоумяващия поглед на помощничката си. — Няма значение… не става въпрос чия е вината. Неприятностите са неизбежни, когато започнеш интимна връзка с колега. Според мен Макнаб няма право да ти заповядва с кого да спиш или какво да правиш. Но и ти нямаш право да му натякваш, че се среща с друга жена. Бих казала, че и двамата имате вина за случилото се.

Пийбоди се замисли, сетне промърмори:

— Но неговата вина е по-голяма.

— Разбира се.

— Добре де… — отбеляза след продължителни размишления. — Сигурно имате право за любовния триъгълник и за реакциите на онези двамата. Но е факт, че Макнаб веднага си е уговорил среща с някаква червенокоса мръсница. Обаче ако си въобразява, че ще потъна в печал, значи е по-тъп, отколкото изглежда!

— Браво, така те искам!

Пийбоди се усмихна:

— Благодаря, лейтенант. Вече се чувствам много по-добре.

Ив печално се втренчи в празната купа пред себе си и притисна ръка до стомаха си:

— Радвам се, че поне една от нас се чувства добре.