Нора Робъртс
Предателство в смъртта (10)

Девета глава

Ив седеше в заседателната зала и гледаше как убиват Джоуна Талбът. Вече няколко пъти бе изгледала видеозаписа, като се стараеше да не пропусне нито една подробност.

Видеозаписът започваше с кадри, показващи как привлекателният млад мъж седи зад бюрото си и чете текст на монитора на модерния си компютър под звуците на класическа музика.

Музиката е била толкова силна, че той не е чул как убиецът е отключил входната врата, преминал е по коридора и е влязъл в кабинета.

Отново и отново Ив връщаше кадъра, заснет в момента, когато Джоуна Талбът усеща, че не е сам. Изненадата му се долавяше по инстинктивното напрягане на мускулите, по рязкото завъртане на главата. Очите му се разшириха, в тях се четеше страх. Не паника, а страх и изненада.

Изражението на Йост бе невъзмутимо, очите му бяха безизразни като на кукла, а когато остави куфарчето си на пода, движенията му бяха прецизни като на дроид.

Кой сте вие? Какво искате? — извика Джоуна Талбът.

„Какъв абсурд — помисли си Ив, като чу гневния му глас. — Хората често питат нападателя за името му и какво иска, въпреки че първото изобщо няма значение, а второто е повече от очевидно.“

Йост не си направи труда да отговори, а прекоси помещението. Походката му беше необичайно грациозна за толкова едър човек. „Все едно е взимал уроци по балет“ — каза си тя.

На следващите кадри се виждаше как Талбът бързо заобикаля бюрото, но не за да избяга, а да окаже съпротива на нападателя. Тъкмо в този момент Ив забеляза как стъклените очи на престъпника се оживяват — очевидно предчувстваше удоволствието от онова, което му предстои да направи.

Позволи на Джоуна да нанесе първия удар, който разцепи горната му устна. Докато кръвта се лееше от раната му, той се зае с „работата“ си.

На фона на прекрасната музика се чуха стонове и прашене на счупени кости, но скоро ужасните звуци престанаха. Йост беше истински професионалист, за да си позволи прекалено дълго да се забавлява с жертвата си и да загуби повече от определеното време. Разреши на Талбът да го повали, преобръщайки масата, за да му остави поне за миг надеждата, че може да го надвие и да се спаси. Сетне извади спринцовката от джоба си и заби иглата под мишницата на жертвата си.

Въпреки че вече забелваше очи от упойката, Талбът продължаваше да се съпротивлява, опитвайки да нанесе съкрушителен удар. Сетне под влиянието на наркотика очите му се премрежиха и съзнанието му се замъгли, забавяйки рефлексите му, след секунди той се просна на пода.

Тогава Йост го смаза от бой. Нанасяше ударите бавно, методично, без излишни движения и разход на енергия. Докато пребиваше жертвата си, устните му помръдваха.

Едва по-късно, когато техниците от лабораторията изчистиха от записа звуците на музиката, Ив разбра, че престъпникът си е тананикал.

Като свърши с лицето на нещастника, се изправи и го зарита в ребрата.

Звукът от трошенето на кости накара присъстващите в залата да настръхнат.

— Дори не се задъхва — промърмори Ив. — Но си личи, че е изпитва радостна възбуда. Работата му доставя удоволствие.

Йост остави пребития и окървавен Талбът да лежи на пода, приближи се до автоготвача и си поръча чаша минерална вода. Погледна ръчния си часовник, после на един дъх изпи водата. Пак погледна часовника си, стана и отиде да вземе куфарчето си. Извади сребърната жица и провери здравината й, като я опъна веднъж, два пъти.

Като видя усмивката му, Ив разбра защо продавачът в магазина се е разтреперил от страх.

Йост уви жицата около шията си и я стегна. Въпреки че металът не прерязва кожата до кръв, жицата бе достатъчно стегната, за да не позволи на въздуха да прониква в белите дробове.

Талбът се размърда на пода и изстена.

Йост свали сакото си и прилежно го остави на облегалката на един стол. Свали и обувките си, сетне пъхна в тях чорапите си. Събу панталона си и преди да го постави на облегалката на стола, грижливо оправи ръбовете, за да не се измачкат.

Върна се при Талбът, свали боксерките му и одобрително кимна, докато го опипваше, като че проверяваше дали мускулатурата му е стегната.

Членът му още беше отпуснат. Той позатегна още малко жицата около шията си, при което възбудата му нарасна, и с помощта на ръката си постигна ерекция.

Коленичи между краката на Талбът, приведе се и леко го потупа по страната:

— В съзнание ли си, Джоуна? Не бива да пропуснеш онова, което ще ти се случи. Хайде, погледни ме. Имам прекрасен прощален подарък за теб.

Клепачите на Талбът потрепнаха. Очите му бяха налети с кръв, погледът му изразяваше болката и объркването му.

— Браво, така те искам. Позна ли музикалния откъс? Композиторът е Моцарт, а това е алегро Асаи от неговата симфония №31 в до мажор — една от любимите ми. За мен е удоволствие да й се насладим заедно.

— Вземи каквото поискаш — изфъфли Джоуна през счупените си зъби. — Вземи каквото пожелаеш.

— О, много любезно от твоя страна. Тъкмо това възнамерявам да направя. — Йост протегна мечешките си лапи и повдигна таза му.

Изнасилването беше продължително и брутално. Ив положи нечовешки усилия да не откъсне поглед от монитора, въпреки че й се повдигаше, въпреки че в гърлото й се надигаха сподавени стонове.

Взираше се в екрана и видя кога сексуалното удоволствие накара Йост да загуби контрол над себе си. Той отметна глава, при което сребърната жица около шията му проблесна на светлината. Нададе победоносен вик, който заглуши музиката и безпомощното ридание на Талбът.

Оргазмът го разтърси като електрически ток, на лицето му се изписа блажено изражение, очите му заблестяха, потръпна и се задъха. Подпря длан на гърба на жертвата си и остана в тази поза, докато се поокопити. Очите му блестяха като сребърната жица, която свали от врата си и омота около шията на Джоуна. Докато я стягаше, не откъсваше поглед от жертвата си. Талбът конвулсивно се загърчи, пръстите му напразно се вкопчиха в жицата, опитвайки се да я разхлабят, краката му забарабаниха по пода.

После всичко свърши. За щастие поне смъртта настъпи бързо.

Ив забеляза, че очите на убиеца са безизразни като очите на мъртвеца. Той преспокойно обърна Талбът по гръб, огледа трупа, сетне деликатно отстрани от тестисите сребърната халкичка. Стисна я в дланта си и с крак преобърна мъртвеца отново по корем.

Голото му тяло блестеше от пот. Без да бърза, той се извърна и взе дрехите и куфарчето си.

Ив знаеше, че извергът е отишъл в банята на първия етаж, където нямаше камера. Точно след осем минути охранителните камери го засякоха да излиза от къщата. Лицето му беше порозовяло от топлата вода, беше изрядно облечен, носеше куфарчето си. Затвори външната врата и дори не се обърна.

— Изключи видеозаписа — нареди тя и стана. Чу как Пийбоди тежко въздъхна — от облекчение и от състрадание към нещастния Джоуна Талбът.

— Направи ми впечатление, че Йост няколко пъти погледна часовника си — започна Ив, — което подсказва, че е имал някакъв график. Личеше си, че познава разположението на помещенията в къщата — може би е прониквал там преди извършването на убийството и е проучил архитектурния план. Предполагам, че е знаел за обичая на Талбът всяка сряда да обядва с приятелката си. На видеозаписа е отбелязано, че е влязъл в къщата точно в тринайсет часа, и че е напуснал местопрестъплението след петдесет минути — десет минути преди четиринайсет, когато Джоуна и приятелката му е трябвало да се срещнат в ресторанта, и тъкмо навреме, преди тя да се притесни и да дойде да го потърси. Оставил е вратата отключена, за да бъде открита жертвата колкото е възможно по-бързо. Явно човекът, който му е възложил убийството, не желае престъплението задълго да остане в тайна.

Приближи се до таблото, на което по време на всяко разследване подреждаше материалите, и на което на видно място бяха прикрепени снимките на Дарлийн Френч и на Джоуна Талбът.

— Йост е заподозрян в извършването на повече от четирийсет убийства, но сега за пръв път имаме доказателство — очевидно той не е знаел, че камерите в къщата са включени. Разбира се, един професионалист не би пропуснал да провери дали работят.

— Нашият човек започва да проявява небрежност — намеси се Макнаб. — Рано или късно се случва с всички престъпници.

— Може би, но има и още нещо, което отговаря на психологическия му профил — безкрайната му самоувереност. Не си е направил труда да провери камерите, не е включил това задължение в списъка на задължителните процедури при изпълнение на поръчката. Този тип не се страхува от нас — пропъжда ни като досадни мухи, преди още да сме го ухапали… Купил е четири парчета жица, значи имаме четири потенциални жертви. Никога досега не е получавал толкова „крупна поръчка“. Не крие лицето си от нас, сякаш ни предизвиква, което ми подсказва, че се чувства защитен, може би дори недосегаем.

— Ако е вярно, че за всяка поръчка получава над два милиона, за тази работа ще прибере в джоба си десет-дванайсет милиончета. — Фийни се почеса по брадичката. — Действа бързо и ако продължава със същото темпо, ще изпълни поръчката след около седмица. Заплатата му си я бива — дванайсет милиона долара само за седем дни!

— Имаш право. От данните, с които разполагаме, става ясно, че никога досега не е работил толкова бързо — потвърди Ив.

— Може би е решил след този удар да се откаже от работата си или възнамерява да си вземе продължителна отпуска. Нищо не му струва да си направи пластична операция и да живее в разкош до края на дните си.

— Хм, отпуска ли? — промърмори тя и се втренчи в снимката на престъпника, която също беше прикрепена към таблото. — Досега не е убивал четирима души в един и същи град, и то за толкова кратък период от време. Макар че е доста оскъдна, информацията за него говори, че е извършвал ударите на различни географски точки от планетата и по различно време. — Тя замълча и се замисли, сетне продължи: — Упражнява тази „професия“ повече от двайсет и пет години и може би е решил, че е време да се пенсионира. Да, твърде е възможно да е решил да си почине след толкова важна поръчка. Ако наистина е така, вече е уредил пътуването си. Той е от хората, които своевременно планират всяка своя стъпка.

— Къде би отишъл Рурк на почивка?

Ив извърна поглед към помощничката си:

— Какво общо има това с Рурк?

— Според психологическия му профил Йост гледа на себе си като на преуспяващ бизнесмен с изискан вкус. Харесва красивите неща и може да си позволи най-доброто. Единственият човек от подобен калибър, когото познавам, е съпругът ви, лейтенант. Затова попитах къде би отишъл, ако реши да си почине от напрегнатата работа.

— Поздравявам те за логичните разсъждения — кимна Ив и се помъчи да си представи какво курортно място би избрал Рурк. — Съпругът ми притежава къщи и вили по цялото земно кълбо и на близките планети. Коя ще предпочете зависи от това дали желае да остане сам и да бъде обслужван само от няколко домашни дроида. Със сигурност няма да отиде в някой град, защото отначало ще изпитва необходимост от почивка, не от развлечения. Профилът на Йост показва, че той предпочита самотата дори повече от моя съпруг. Затова смятам, че е наел или си е купил имение, разполагащо с изба с отбрани вина и с всички удобства, на които са свикнали аристократите. Ако наистина е така, откриването на това имение ще бъде като да търсим игла в купа сено.

Внезапно лицето й се проясни и устните й се разтегнаха в усмивка:

— Но това е идеалната стръв, която ще подхвърля на федералните агенти. Предлагам ние да се съсредоточим върху музиката. Този тип обича класическата музика, позна, че онази… мелодия е от Моцарт, дори си я тананикаше. Пийбоди, започни проверка на хората, които притежават скъпи билети за всички симфонични концерти, оперни, балетни и прочие културни мероприятия през сезона. Издирвай само онези, които са си купили по един билет за всяко представление. Сигурна съм, че той отива сам на театър или на опера. Макнаб, от теб искам да разбереш кой и кога е купил дискове с класическа музика, като е платил в брой. Нашият човек е колекционер.

Докато говореше, тя машинално крачеше напред-назад, опитвайки да подреди мислите, които нахлуваха в съзнанието й.

— Спешно са ни необходими резултатите от лабораторните изследвания — ще се постарая да притисна Дики. Интересува ме какво са извадили „метачите“ от канала в банята. Йост е взел душ, но сапунът беше сух. Когато отива на „работа“, нашият социопат-чистофайник вероятно носи в куфарчето си свой сапун и шампоан. Вече знаем за изискания му вкус, следователно ще се постараем да издирим откъде и кога е купил скъпи марки сапуни и шампоани. Фийни, ако обичаш, разговаряй с братовчедите, от които Йост е купувал сребърната жица, а аз ще отида в лабораторията, за да пришпоря Дики.

— Дадено — усмихна се ирландецът, в този момент комуникаторът му избръмча. Той стана, извади го от джоба си и се отдръпна встрани, за да говори.

— Лейтенант — обади се Макнаб, — хрумна ми нещо. — Той млъкна и се изчерви, но по този въпрос не можеше да говори деликатно. — Направи ми впечатление как Йост използва сребърната жица, за да постигне сексуално удовлетворение. Това ме навежда на мисълта, че макар той да е почитател на Моцарт и на хубавите вина, положително се интересува от порнография или е използвал услугите на проститутка, която обслужва клиенти със сексуални отклонения. Ако пък е вълк-единак, може би си стои вкъщи и гледа порнофилми на видеозапис или холограмни изображения. Дискове с подобни филми се продават свободно, а „по-твърдото порно“, включително садистичните версии, при които е заснето автентично убийство, се намират на черния пазар.

— Изглежда си доста вещ по този въпрос — подхвърли Пийбоди.

— Известно време работих в Отдела за борба с порока — обясни младежът, но неспокойно се размърда на стола и продължи да говори на Ив: — Предлагам да проверим и тази възможност. Както казахте, лейтенант, този тип е колекционер. Виждал съм да се продават порнофилми, които дори имат някаква художествена стойност.

— Макнаб, понякога ме изненадваш — промълви Ив. — Заеми се с това.

— Искаш ли да погледаме заедно порнофилми, красавице? — прошепна той на Пийбоди, а Ив предпочете да се престори, че не го е чула.

 

 

— Извадихме късмет — заяви Фийни и прибра комуникатора в джоба си. — Проверих в компютъра за убийства, извършени със сребърна жица, но не открих подобно престъпление да е било извършено нито в Лондон, нито в цяла Англия в периода от време, който ни интересува. За всеки случай помолих един от моите служители да провери убийствата, при които има отклонение от шаблона, и той е ударил джакпота.

— Продължавай!

— В малко градче в Корнуол ченгетата са намерили двама мъртъвци близо до брега на океана. Труповете били полуразложени… пък и по ония места още живеят хищници, ако се досещаш за какво намеквам. Важното в случая е, че хората са били удушени с гарота, но тъй като оръжието на престъплението не е било намерено, отначало не можах да направя връзката. Освен това местните полицаи се включили в глобалната компютърна мрежа едва два месеца след откриването на труповете.

— Защо мислиш, че това е работа на Йост?

— Защото са извършени в периода от време, който ни интересува. Оръжието на престъплението също отговаря на предпочитаното от него. И двете жертви — мъж и жена — са били смазани от бой, най-много са пострадали лицата им. И двамата са били упоени и изнасилени. Моят човек е издирил снимките от местопрестъплението и ги е сравнил със снимките на Френч и на Талбът — нараняванията на шията и при четирите жертви са еднакви. Туристът, който се е обадил в полицията да съобщи за труповете, не е изчакал идването на ченгетата. Възможно е той да е взел сребърните жици.

— Установена ли е самоличността на жертвите?

— Да — двама контрабандисти, които са използвали къщичка на брега за своя база. Ако искаш да събера повече информация, ще разговарям с човека, който е отговарял за разследването.

— Непременно го направи. Прехвърли сведенията на домашния ми компютър — и тях ще пробутам на федералните агенти. Дано поне за известно време ме оставят да работя на спокойствие и да не се разпореждат на моята територия. Предлагам за днес да приключим. Ще ви чакам у дома утре точно в осем. Ако междувременно някой от вас научи нещо важно, веднага да се свърже с мен.

 

 

Тя спази обещанието си да пришпори шефа на лабораторията и това й достави голямо удоволствие. Както обикновено Дики се опита да се оправдае, че е затрупан с много работа, и както обикновено Ив отначало го заплаши, сетне го подкупи с бутилка ямайски ром. Дики обеща още на следващата сутрин да нареди с предимство да бъдат изследвани материалите, открити в канала на банята на Талбът.

След това тя се свърза с Уитни, съобщи му как върви разследването и помоли за разрешението му да насочи Джейкъби и Стоу по фалшива следа. Както очакваше, командирът й нареди да присъства на пресконференцията, чието начало бе обявено за два и половина на следващия ден.

Докато вървеше по коридора към канцеларията си, тя мрачно размишляваше за изпитанието, което представляваше срещата й с представителите на медиите. Седна зад бюрото си и побърза да се свърже със Стоу.

По красивото лице на агентката, което се появи на монитора, беше изписано раздразнение:

— Лейтенант, защо трябва да разбера от новините по телевизията за убийство, което най-вероятно е било извършено от Йост?

— Защото вестите бързо се разпространяват, агент Стоу, а аз бях много заета. Едва сега се поосвободих и бързам да те информирам за последния инцидент. Но ако предпочиташ да се правиш на голяма клечка, знай, че си губиш времето.

— Преди да напуснеш местопрестъплението, трябваше да се погрижиш уликите да не бъдат заличени, след това да се свържеш с мен или с моя колега.

— Не си спомням да съм чела подобно указание в правилника. Обаждам ти се от учтивост, но поведението ти ме предизвиква да бъда неучтива.

— Сътрудничеството…

— Ако държиш да си сътрудничим, дръж си езика зад зъбите и слушай! — Ив помълча, докато гневът на Стоу постихна, сетне добави: — Добрах се до информация, която ще подпомогне паралелните ни разследвания, но вашата агенция по-бързо ще провери достоверността й. Ако искаш да се включиш в играта, след двайсет минути ще бъда в един клуб в центъра на града — нарича се Дърти Клъб. Гледай да донесеш нещо, което да ти послужи като разменна монета.

Тя прекъсна връзката, преди агентката да й отговори. За всеки случай се постара да бъде в клуба не след двайсет, а след петнайсет минути.

Когато влезе в залата, срещу нея се изпречи чернокож гигант, който беше покрит с татуировки, а голата му глава лъщеше като топка за боулинг. Великанът широко се усмихна и усмивката сякаш раздели на две половини неописуемо грозното му лице:

— Здрасти, белокожо гадже.

— Здравей, чернокожо момче.

В този час стриптийз клубът още не беше претъпкан, но няколко маси бяха заети, а на подиума под ритъма на музиката морно танцуваше млада жена, която сякаш едва намираше сили да разтърси огромните си гърди.

Чернокожият великан Крак бе управител на клуба, но често се намесваше в пиянските свади и изхвърляше на улицата шумните клиенти. Прякорът си бе получил от звука, който се чуваше при удара на главите им в асфалта.

Той побърза да отиде зад бара и след малко се върна с чаша кафе, което повече приличаше на помия. Плъзна чашата към Ив и промърмори:

— Отдавна не си се мяркала. Домъчня ми за кльощавия ти задник.

— Божичко, Крак, толкаво ме разчувства, че ще взема да се разплача. — Тя отпи от кафето и от очите й наистина бликнаха сълзи. Надяваше се, че лигавицата на гърлото й все някога ще се възстанови. — Имам среща тук с двама агенти от ФБР.

Великанът доби толкова покрусено изражение, че дори ухиленият череп, татуиран на едната му страна, престана да се смее.

— Защо ми причиняваш това, захарче? Защо водиш федерални ченгета в хубавото ми заведение?

— Искам да им покажа забележителностите на нашия град — засмя се Ив. — Ще ми се тези зализани пуритани от Вашингтон да разберат какво представлява реалният свят. Всъщност дамата май не е толкава надута, но партньорът й е истински кретен и досадник.

— Ако кажеш, ще направя така, че да им се стъмни.

— Не, няма да стигаме до крайности. Обаче няма да е зле от време на време да им хвърляш кръвнишки погледи, които дълго ще помнят, след като се приберат във временната си квартира. И непременно да им сервираш от същото кафе.

Чернокожият се ухили и белите му зъби проблеснаха като мраморни колони:

— Брей, много си била злобна!

— Сега ли го разбра? Между другото, тук има ли нещо, което федералните не бива да надушат?

— Чисто е… засега. — Той погледна през рамото й: — Ммм, още едно гадже с бяла кожа! Май в шибаното ФБР никога не наемат чернилки като мен.

— Мисля, че приемат, само че от работата в Бюрото може би побеляват. Изчезвай, Крак — прошепна и се обърна да посрещне новодошлите.

— Как ти хрумна да се срещнем в този бардак, лейтенант? — Джейкъби сбърчи нос от отвращение и внимателно огледа стола, преди да седне.

— Това е вторият ми дом. Искате ли кафе? Аз черпя.

— В свърталище като това и кафето сигурно е отровно.

— Я да не наричаш бара ми свърталище! — Крак застрашително се надвеси над плота.

— Колегата ми е кретен — побърза да каже Карън и застана помежду им. — Не е виновен — предава се по наследство. С удоволствие ще изпия чаша кафе.

— А пък аз с удоволствие ще ви го сервирам. — С изненадващо достойнство чернокожият отстъпи и отиде да приготви кафето. Изпод око погледна Ив и едва забележимо й намигна.

— Носите ли нещо, което да го замените за моята информация? — попита тя.

— Агентите от ФБР нямат навика да се пазарят с местните ченгета.

— За бога, Джейкъби, дръж се прилично или млъкни. — Стоу се обърна към Ив: — Предлагам да седнем и спокойно да поговорим.

— Разбира се. — Ив взе чашата с кафето, изчака и те да вземат своите чаши и тръгна към една ъглова маса в дъното на помещението.

Стоу заговори първа:

— Научих за убийство, извършено преди две години, което, изглежда, е работа на Йост. Жертвата е магистрат от върховния съд.

— Ако наистина висш магистрат е бил изнасилен и удушен с гарота, медиите щяха да вдигнат шум до бога. Но не съм чувала дори да се споменава за подобно престъпление, нито пък е регистрирано в полицията.

— Историята беше потулена, защото съдията не е бил сам в леглото, а с малолетна.

— И момичето ли е било убито?

— Не. Още нямам пълната информация, но научих, че убиецът упоил малката, завързал я и я заключил в съседната стая. Информацията е засекретена, затова още не съм научила името й. Изглежда момичето е било укрито от някаква правителствена организация — може би от Програмата за защита на свидетелите. Страхували са се да не би тя да разкаже за лошия навик на съдията да чука малолетни. Официалната версия е, че той е починал от инфаркт и екипът на „бърза помощ“ не е успял да го спаси.

— Признавам, че информацията е доста интересна.

— Твой ред е.

Ив кимна и едва се въздържа да не се усмихне, когато Джейкъби отпи от кафето и лицето му стана граховозелено като служебната й кола. Докато агентът бършеше насълзените си очи и се опитваше да си поеме дъх, тя съобщи на Стоу за труповете, намерени в Корнуол.

— Мога да изискам файловете от англичаните и да ги получа за по-малко от час — замислено промърмори агентката. — Твърде възможно е да открием туриста, което е намерил труповете. Намирам, че идеята ти да проследим хората, които напоследък са си купували имоти, е много добро попадение. Данните, които имам, съвпадат с твоите — Йост никога не е убивал повече от двама души на едно и също място. Ако наистина възнамерява да очисти четирима тук, вероятно планира да се откаже от работата си и да заживее като богат пенсионер. Ще наредя на неколцина от моите хора да тръгнат по тази следа — да видим какво ще излезе. Междувременно се налага да проведа разговор със съпруга ти.

— Вече ти дадох сведения за два трупа в замяна на твоите, които се отнасят само за една жертва. Не ставай нахална.

Джейкъби, който най-сетне беше успял да си поеме дъх и да се поокопити, се приведе и изсъска:

— Спокойно можем да го задържим, Далас. Твоето разрешение не ни е необходимо.

— Само опитай. Рурк ще те изхруска на закуска. Чуй какво ще ти кажа — обърна се тя към Стоу. — Ако съпругът ми имаше дори бегла представа кой стои зад убиеца, щеше да го сподели с мен. Познавал е Джоуна Талбът, харесвал го е и се чувства отговорен за смъртта му. Но ако започнеш да го притискаш, само ще му навредиш и няма да постигнеш абсолютно нищо. И двамата с Рурк имаме лични причини да искаме залавянето на Йост. Той е готов да ми помага, да сътрудничи на нюйоркската полиция, но не и на вас.

— Ще се съгласи, ако го помолиш.

— Може би, но няма да го сторя. Постарай се да използваш информацията, която ти дадох и помни, че сега знаеш много повече, отколкото преди да дойдеш тук.

Изправи се на крака и строго изгледа двамата федерални агенти:

— Да сме наясно — ако сте намислили да тормозите съпруга ми, първо трябва да се справите с мен. Ако по чудо се отървете невредими, той така ще ви подреди, без да положи каквото и да било усилие, че до края на живота си и двамата ще се питате защо се е провалила многообещаващата ви кариера. Ако работим съвместно, ще пипнем мръсника. Припишете си изцяло заслугата за залавянето — на мен слава не ми е необходима. Но опитате ли да играете мръсни игрички и зад гърба ми да притискате Рурк, лошо ви се пише!

Обърна се кръгом, приближи се до бара и хвърли на плота няколко монети.

— Смачка ли им фасоните, бяло момиче? — подсмихна се Крак.

— Още не съм започнала.

Когато Ив измарширува навън, Стоу въздъхна с облекчение:

— Според мен мина много добре.

— Писна ми от тази провинциалистка — намръщи се Джейкъби. — Да му се не види, за каква се мисли, че се осмелява да диктува условията?

— За добро ченге, каквото е в действителност! — сопна се тя и си помисли, че до гуша й е дошло да се примирява със снобизма и високомерието на партньора си. Ала беше принудена, защото само чрез него можеше да се включи в разследването на Йост. — Ченге, което е готово да защити своята лична и професионална територия.

— Добрите ченгета не се омъжват за престъпници.

Стоу се втренчи в него и дълго мълча, сетне процеди:

— Знаех, че си кръгъл глупак, но дори от теб не очаквах толкова нелепо изказване. Много добре знаеш, че въпреки слуховете за някогашната дейност на Рурк, никоя, абсолютно никоя организация за борба с престъпността на тази или на друга планета не разполага с доказателства за извършено от него престъпление. Нима не разбираш, че в случая именно той е жертвата? Двамата с Далас го знаят, ние също. Затова престани да се правиш на идиот.

Речта й толкова изуми колегата й, че той машинално отпи още една глътка кафе, задави се и едва успя да попита:

— На чия страна си?

— Опитвам се да запомня, че съм се заклела да работя за опазването на реда и на закона. Обзалагам се, че провинциалистката, както благоволи да я наречеш, никога не го забравя.

— Дрън-дрън! Аз пък се обзалагам, че тя крие информация от нас.

— Нима? Така ли мислиш? — иронично промърмори тя с леден тон. — Разбира се, че няма да сподели цялата информация с нас. На нейно място и ние щяхме да постъпим по същия начин. По-важно е обаче, че ни каза истината, насочи ни по верни следи. А когато заяви, че не я е грижа кой ще си припише заслугата за залавянето на Йост, беше искрена. — Отмести чашата с кафето, от което дори не беше отпила, и се изправи. — Искрено съжалявам, че не мога с ръка на сърцето да кажа, че не ми пука кой ще обере лаврите за задържането му.