Нора Робъртс
Предателство в смъртта (2)

Първа глава

Смъртта е многопластова, а насилствената смърт се състои от още повече пластове.

Работата на Ив Далас, лейтенант от нюйоркската полиция, бе да проникне през тези пластове, да открие мотива за престъплението и да предаде виновника на правосъдието. Независимо дали убийството бе извършено хладнокръвно или в прилив на безразсъдство, неин професионален дълг беше да установи причините за извършването му. И да отмъсти заради мъртвите.

Тази вечер тя не носеше значката си. Заедно със служебното й оръжие и с комуникатора значката беше прибрана в елегантната й копринена чантичка, която според Ив беше нелепа и безполезна.

Не носеше и униформата си, а изискана рокля в прасковен цвят с дълбоко деколте на гърба, която подчертаваше стройното й тяло. На шията й блестеше огърлица с диаманти, диамантени бяха и обиците й — съвсем наскоро в момент на слабост бе позволила да я убедят да пробие ушите си. Същите скъпоценни камъни красяха късата й коса, оформена във възхитителна прическа, и я караха да се чувства нелепо.

Но въпреки че вместо униформата си носеше копринена рокля и украшения с диаманти, очите й с цвят на уиски си оставаха очи на ченге. Оглеждаше огромната бална зала, взираше се ту в едно, ту в друго лице, в елегантно облечените мъже, в жените, окичени със скъпи бижута и преценяваше мерките за сигурност.

Чрез камерите, които бяха монтирани в пищните гипсови орнаменти на тавана така, че да останат незабележими, се осигуряваше наблюдение на всяко кътче от залата. Хората от охраната щяха да забележат всеки гост или служител от персонала, който скрито носи оръжие. Освен това шестима полицаи, преоблечени като сервитьори, сновяха сред шумната тълпа под предлог, че поднасят напитки. В залата се допускаха само гости с покани, а самите покани бяха с холограмен печат, който служителите на входа внимателно проверяваха.

Извънредните мерки за сигурност бяха абсолютно наложителни, тъй като в залата бяха изложени бижута, произведения на изкуството и антикварни вещи на стойност петстотин седемдесет и осем милиона долара.

Бижутата и предметите бяха майсторски подредени така, че да привличат вниманието. Всяка експозиция се охраняваше от сензори, отчитащи движенията, промяната в температурата, в светлината и в тежестта. Ако някой от гостите или от хората от персонала се съблазнеше да открадне дори малка обица, алармата щеше да се включи, всички врати автоматично да се заключат и за броени секунди на помощ на цивилната охрана да се притекат опитни командоси от елитните части на нюйоркската полиция.

Ала блясъкът и разкошът не можеха да замаят главата на Ив. Според нея това светско събитие бе абсурдно — подлагаше на голямо изкушение прекалено много хора, организаторите бяха избрали прекалено голяма зала, поканените бяха прекалено много. Все пак не биваше да си криви душата, че обстановката е стилна и елегантна, но всъщност друго и не можеше да се очаква от Рурк.

— Какво ще кажеш, лейтенант? — Насмешливият глас с едва доловим ирландски акцент привлече вниманието й към мъжа, който стоеше до нея. Тя кисело си каза, че не само гласът, а всичко, свързано с Рурк, като с магнит привлича вниманието на жените.

Невероятните му сини очи красяха лице, което Творецът бе изваял в мига на най-голямото си вдъхновение. Когато Ив се извърна и се втренчи в съпруга си, устните му на поет, които понякога й идваше да захапе, се разтегнаха в иронична усмивка, той повдигна вежда и фамилиарно прокара дългите си пръсти по голото й рамо.

Бяха женени почти от година, но уж небрежните му ласки все още караха сърцето й лудо да тупти.

— Мероприятието си го бива — промърмори тя, а Рурк още по-широко се усмихна:

— И аз съм на същото мнение. — Без да свали ръка от рамото й, огледа залата, а Ив продължи да го наблюдава, сякаш го виждаше за пръв път.

Дългата му коса беше черна като смола и падаше до раменете, придавайки му вид на воин от древно ирландско племе. Впечатлението се подсилваше от стройното му мускулесто тяло, подчертавано от елегантното вечерно облекло. Тя забеляза колко много жени скришом или явно наблюдават съпруга й — очевидно и те се възхищаваха от външността му. Ако беше ревнива, сигурно щеше да се изкуши да ритне отзад някоя важна персона заради страстните погледи, които дамата хвърля на Рурк.

— Доволна ли си от мерките за сигурност? — попита той и прекъсна размишленията й.

— Още съм на мнение, че е крайно рисковано разпродажбата да се състои в балната зала на хотел… дори този хотел да е твоя собственост. Изложени са вехтории за стотици милиони долари.

Рурк смръщи вежди:

— Не говори така, скъпа. Хората от рекламата ще се ужасят, ако чуят как наричаш изложените предмети и вещи. Едва ли някога е организирана разпродажба на толкова скъпа колекция от бижута, произведения на изкуството и тоалети.

— А собственичката им Магда Лейн ще получи астрономична сума.

— Искрено се надявам пророчеството ти да се сбъдне, защото като посредници и организатори на разпродажбата „Рурк Индъстрийз“ ще вземат солиден дял от печалбата. — Очите му обхождаха залата и въпреки че той не беше полицай, погледът му беше не по-малко проницателен от погледа на Ив. — Дори фактът, че вещите са собственост на Магда Лейн ще повиши цената им. Обзалагам се, че получената сума ще бъде два пъти по-висока от очакваната.

„Говори така спокойно, сякаш става въпрос за стотици, не за милиони долари“ — помисли си Ив и скептично промърмори:

— Нима вярваш, че присъстващите ще дадат половин милиард за нечии предмети?

— Разбира се — та това на се обикновени предмети, а вещи и скъпоценности на прочутата Магда Лейн.

— Главата ми не го побира — промърмори тя. — Толкова пари за вехтории! — Видя погледа на съпруга си и побърза да вдигне ръка, за да предотврати гневния му изблик: — Извинявай. Забравих с кого разговарям. Все пак е изумително колко струват тези… вещи и предмети.

— Благодаря, че пощади чувствата ми, скъпа — усмихна се той и реши да премълчи, че възнамерява да наддава за някои от „вехториите“.

Направи знак на един сервитьор, който забърза към него с поднос, отрупан с изящни кристални чаши с шампанско. Рурк взе две, подаде едната на съпругата си и добави:

— Дано си се убедила, че мерките за сигурност са на необходимото ниво. Поне за малко забрави, че си полицейска служителка и гледай да се отпуснеш, да се позабавляваш.

— Защо мислиш, че не се забавлявам? — намусено попита тя. Знаеше, че присъства на блестящото светско събитие не в ролята си на служителка от нюйоркската полиция, а като съпруга на Рурк, което означаваше, че трябва да се движи сред важните персони. И още нещо, което за нея бе равнозначно на изтезание — да води светски разговор с тях.

Рурк, който я познаваше толкова добре, че умееше да чете мислите й, хвана ръката й, нежно я целуна и промълви:

— Правиш толкова голяма жертва заради мен.

— Благодаря за признанието. Не забравяй на какво съм способна за теб. — Отпи глътка шампанско с надеждата алкохолът да я окуражи. — Е, с кого трябва да разговарям?

— Предлагам да започнеш със звездата на вечерта. Ела да те запозная с Магда. Сигурен съм, че взаимно ще си допаднете.

— А пък аз не съм сигурна. Имам особено мнение за филмовите звезди — избърбори Ив.

— Не предполагах, че робуваш на предразсъдъците и съм малко разочарован — промълви Рурк, хвана я под ръка и я поведе към другия край на грамадната зала. — Освен това Магда Лейн е нещо повече от филмова актриса — тя е легенда. Вече петдесет години упражнява професия, която често съсипва мъжете и жените, дръзнали да посветят живота си на тази кариера. Задържала се е на върха, независимо от промените във филмовата индустрия и на вкуса на зрителите. За това се иска нещо повече от талант — необходимо е да имаш силен характер.

Ив никога не го беше чувала да говори толкова ласкаво и толкова възторжено за някого.

— Май си влюбен в нея — подхвърли усмихнато.

— Не отричам. В паметта ми завинаги се е запечатал случай от ранните ми години в Дъблин, когато бях осем-девет годишен. Една вечер отчаяно търсех да се скрия някъде, защото в джобовете ми имаше няколко откраднати портфейла, а служителите от гвардията бяха по петите ми…

Плътните й устни, които беше забравила да начерви, се разтегнаха в иронична усмивка:

— На тази възраст всички момчета са нехранимайковци, нали?

— Може би. Та както вече споменах, търсех убежище и по неволя влязох в някакъв киносалон. Предпочитах да умра от скука, докато гледам някаква историческа драма, отколкото да попадна в ръцете на преследвачите. Сгуших се на един стол в тъмната зала и тогава за пръв път видях Магда Лейн. Спомням си, че играеше ролята на Памела в „Падението на горделивката“.

Той посочи дроид-двойник на великата актриса, облечен с пищна бяла рокля, обсипана с брилянти, блещукащи като леден водопад, който грациозно се въртеше, правеше реверанси и деликатно размахваше бяло ветрило.

— Да не повярваш, че изобщо е могла да се движи с тази дреха — подхвърли Ив. — Роклята сигурно тежи един тон.

Репликата й накара Рурк да се изсмее с глас — типично за Ив бе да обърне внимание на неудобството, вместо да бъде заслепена от разкоша.

— Говореше се, че костюмът й за този филм е тежал петнайсет килограма, но тя с нищо не показа, че се чувства неудобно. Вече ти казах, че е жена със силен характер… И така, когато за пръв път я видях на екрана, тя носеше тъкмо тази рокля. Бях омагьосан — в продължение на един час забравих кой съм и къде се намирам, не ме беше грижа, че като се прибера вкъщи най-вероятно ще ям здрав пердах, ако в откраднатите портфейли няма много пари. Жената от екрана ме накара да изляза от черупката си. Малцина са надарени с такъв магнетизъм… — Той усмихнато махна на неколцина души, които очевидно искаха да разговарят с него, защото не желаеше да го прекъсват. — През онова лято гледах още четири пъти „Падението на горделивката“, и то като си плащах… е, не съвсем, но поне единия път си купих билет. От този ден нататък ходех на кино винаги, когато исках да забравя действителността.

Ив машинално се беше вкопчила в ръката му. Сърцето й се свиваше при мисълта за осемгодишното момченце, което седи в тъмната зала и се пренася във въображаемия свят на големия екран, така различен от заобикалящия го свят на бедност и жестокост. Внезапно й хрумна, че на осемгодишна възраст бе изживяла нещо, което я бе накарало да потисне спомена за предишния си живот, и което донякъде напомняше на преживяването на малкия Рурк.

Тя веднага позна актрисата. Напоследък съпругът й не ходеше на кино, а само инспектираше многобройните кинотеатри, които бяха негова собственост, ала притежаваше дискове със записи на хиляди филми. През годината, откакто беше станала негова съпруга, тя беше изгледала повече филми, отколкото през предишните трийсет години от живота си.

Магда Лейн носеше огненочервена рокля, която прилепваше към тялото й и подчертаваше пищните й форми. Беше шейсет и три годишна и едва сега навлизаше в средната възраст. Външността й подсказваше, че не възнамерява да вдигне бял флаг и да се предаде на старостта.

Косата й беше с цвета на узряла пшеница, а спираловидните й къдрици се спускаха до раменете й. Чувствените й устни бяха подчертани от червило в същия цвят като роклята. Лицето й беше бяло като мляко и без нито една бръчица, веждите й бяха гарвановочерни, а над едната имаше бенка, която само подчертаваше красотата й. Най-запомнящи се бяха яркозелените й очи, които контрастираха с тъмните й вежди. Актрисата пренебрежително измери с поглед Ив, но когато зърна Рурк, ледените й очи заблестяха като слънца. Усмихна се разсеяно на хората, с които разговаряше, обърна им гръб и тръгна към Рурк с протегнати ръце:

— Здравей, скъпи. Зашеметяващ си.

Той хвана ръцете й, галантно ги целуна и нежно промълви:

— Взе ми думите от устата, Магда. Ослепителна си както винаги.

— Няма да скромнича и да отричам, но професията ме задължава да поддържам външността си. А на теб Господ ти е дал всичко на тепсия. Винаги съм казвала, че си късметлия. Дамата с теб навярно е съпругата ти.

— Да. Ив, запознай се с Магда Лейн.

— Лейтенант Ив Далас — промълви актрисата. Гласът й беше като мъгла — леко дрезгав и загадъчен. — Отдавна исках да се запозная с вас. Бях съкрушена, че не можах да присъствам на сватбата ви.

— Е, изглежда, че и без вашата благословия бракът ни ще оцелее — подхвърли Ив.

Актрисата вдигна вежди, сетне очите й проблеснаха — явно обичаше словесните битки и достойните противници.

— Така е. Поразходи се, Рурк. Искам да опозная твоята симпатична и загадъчна съпруга, но присъствието ти ме разсейва.

Тя го прогони с повелителен жест, а светлината се отрази от големия пръстен с диамант на безименния й пръст, създавайки илюзия за падаща комета. Хвана Ив под ръка и добави:

— Да се скрием някъде, където ще бъдем в безопасност от онези, които настояват да разговарят с нас. Според мен няма нищо по-досадно от глупавите светски разговори, нали, миличка? Между другото, толкова съм слушала за вас, пък и вие сигурно ме познавате от разказите на Рурк, затова предлагам да си говорим на „ти“. Е, Ив, сигурно си мислиш, че и аз ще ти губя времето с безсмислени брътвежи, но дълбоко грешиш. Предлагам да бъдем максимално откровени една с друга и за да не бъда голословна, като начало ще призная колко съжалявам, че абсурдно красивият ти съпруг е прекалено млад за мен.

Ив се настани на масата в дъното на залата, до която актрисата неусетно я беше отвела, и иронично отбеляза:

— Разликата във възрастта едва ли е била пречка за интимните ви отношения.

Магда гръмко се изсмя, взе две чаши шампанско от подноса, който сервитьорът побърза да й поднесе, и му направи знак да се отдалечи.

— Всъщност вината е изцяло моя, задето не стигнахме по-далеч от обикновено приятелство. Зарекла съм се никога да нямам любовник, който е с двайсет години по-млад или по-възрастен от мен. Жалко, че не съм от хората, които нарушават принципите си. Но… — Тя отпи от шампанското и изпитателно изгледа по-младата жена. — Истината е, че искам да поговорим не за Рурк, а за теб. Винаги съм смятала, че когато реши да надене брачния хомот, той ще избере жена като теб.

Ив се задави от шампанското и глуповато примигна:

— А пък ти си първият човек, който ми го казва. — Не й се щеше да насърчава актрисата към интимен разговор, но любопитството й надделя: — Защо мислиш, че съм най-подходящата жена за него?

— Не отричам, че си много привлекателна, но външността ти едва ли го е заслепила. Хм, забележката ми не те подразни, забелязвам, че дори те развесели — одобрително кимна актрисата. — Браво на теб. Всяка жена трябва да притежава чувство за хумор, за да се справя успешно с представителите на противоположния пол, но това качество е задължително за съпругата на Рурк.

Докато говореше, Магда безцеремонно оглеждаше младата жена. Забеляза, че макар Ив Далас да не е зашеметяващо красива като филмова звезда, има миловидно лице с правилни черти, красиви очи и симпатична трапчинка на брадичката.

— Да… външността ти може би го е привлякла, но не е бил запленен от красотата ти. Честно казано, отначало останах учудена от избора му, като знам, че е ценител на женската хубост. И тъй като искрено го обичам, си поставих за цел да следя телевизионните репортажи за „подвизите“ ти и материалите за теб, които се публикуват в пресата.

Ив предизвикателно вирна брадичка:

— Е, достойна ли съм за съпруга на ненадминатия Рурк?

Актрисата развеселено се усмихна, прокара пръст по високото столче на чашата си, при което Ив забеляза, че и ноктите й са лакирани в същия крещящ червен цвят като роклята и червилото й, и отново отпи от шампанското си.

— Мисля, че си интелигентна и решителна жена, която не само здраво е стъпила на земята, но и не се колебае да изрита отзад онези, които са си го заслужили. Наблюдавах те и забелязах закачливите искрици в погледа ти, сякаш ти идва да възкликнеш: „Това светско събитие ми се струва нелепо. Защо си губим времето с глупости, нима нямаме по-полезни занимания?“.

Думите на актрисата възбудиха любопитството на Ив и тя за пръв път внимателно изгледа събеседничката си, осъзнавайки, че прочутата Магда Лейн не е само една празноглава филмова звезда.

— Ти актриса ли си или психоаналитичка? — избърбори смутено.

— Според мен двете професии са свързани — за да ги упражняваш, трябва да притежаваш определени качества. — Магда отново замълча и замислено отпи от чашата си. — Предполагам, че не си била привлечена… че не си привлечена от богатството му, нито пък че си била лесна плячка за него, което положително го е заинтригувало. Иначе щеше да се позабавлява с теб и да те захвърли.

— Не спадам към проклетите му играчки, които отнемат толкова голяма част от времето му.

— Разбира се! — Магда вдигна чашата си като за тост. — Рурк е лудо влюбен в теб — приятно ми е да го наблюдавам. А сега ми разкажи малко повече за професията си. Никога не съм се превъплъщавала в полицейска служителка. Играла съм само роли на жени, които са готови да нарушат закона, за да защитят любимия човек или онова, което притежават. За пръв път разговарям с човек, чиято работа е да защитава другите. Интересна ли е професията ти?

— Възприемам я като обикновена работа — има и преимущества, и недостатъци като всяка професия.

— Мисля, че скромничиш. Занимаваш се с разкриването на убийства. За нас, цивилните, полицейското разследване и дори самото убийство е някак… вълнуващо.

— Защото нещастието да бъдеш убита не те е сполетяло — сухо отбеляза Ив.

— Именно! — Магда отметна глава и избухна в смях. — Харесваш ми, Ив! Толкова се радвам, че се запознахме. Ясно е като бял ден, че не желаеш да говориш за работата си. Знаеш ли, много добре те разбирам. Хората мислят, че моята професия е най-вълнуващата на света, но за мен това е само работа, която има и преимущества, и недостатъци.

— Гледала съм те в много роли. Мисля, че Рурк притежава дискове със записи на всички филми с твое участие. Най-много ми допада онзи за мошеничката, която се влюбва в жертвата си.

— Нарича се „Да се хванеш на собствената си въдица“. Да, прекрасен филм. Ролята на „жертвата“ изпълняваше Чейс Конър и аз наистина се влюбих в него. Прекарахме много щастливи мигове, после всичко свърши. На днешната разпродажба се предлага костюмът, който носех по време на сцената на празненството. — Тя се огледа и иронично се усмихна, когато погледът й попадна на вещи и дрехи, които някога й се бяха стрували толкова ценни. — Дано всичко изложено да се продаде, за да осъществя идеята си за създаване на театрална фондация „Магда Лейн“. Знаеш ли, всяка вещ, всяко бижу, всяка рокля представлява частица от живота ми, а само след няколко минути всичко ще бъде обявено за продан… — Извърна се и се загледа в една от изложбените площи, подредена като дамски будоар. На леглото небрежно беше захвърлена тънка копринена нощница, на тоалетката стоеше отворено сандъче за бижута, а съдържанието му беше изсипано върху блестящата дървена повърхност. — Тази професия е много подходяща за жена, не мислиш ли?

— Разбира се, стига да си падаш по това…

Марта рязко се обърна и се усмихна:

— Навремето обичах разкоша и славата. Но знай, че е невъзможно да се задържиш на върха в професия като нашата, ако непрекъснато не се преобразяваш.

— В какъв образ си се превъплътила сега?

— Да, определено ми допадаш — промърмори Магда, вместо да й отговори. — Най-често хората ми задават въпроса защо се отказвам от толкова скъпи и ценни вещи, свързани с много спомени. Знаеш ли какво им отговарям?

— Не, но ми е любопитно да го чуя.

— Заявявам, че възнамерявам да живея и да работя още дълги години, през които ще създам нова, още по-богата колекция. — Тя отново гръмко се засмя и добави: — Това е самата истина, но има и друга причина. Отдавна мечтая да основа фондация за подпомагане на млади и талантливи актьори. Иска ми се да им предам знанията си, докато още съм достатъчно млада да изпитвам удоволствие от работата си. Фондацията ще отпуска стипендии и ще осигурява условия за работа на талантливите творци. Лаская се от мисълта, че млади актьори или режисьори ще получат възможност за изява благодарение на мен. Сигурно ще ме помислиш за суетна.

— Напротив — според мен си много мъдра.

— О! Сега ми допадаш още повече! А, ето че Винс ми прави знаци, за да привлече вниманието ми. Винс е моят син — поясни актрисата. — Натоварила съм го с нелеката задача да отговаря на въпросите на репортерите, освен това той много помогна при организирането на охраната на това… мероприятие. Ама че настойчив младеж — усмихна се тя и направи знак на Винс да изчака. — Един Бог знае на кого се е метнал… Е, време е да се включа в представлението. — Изправи се и добави: — Няколко седмици ще бъда в Ню Йорк. Дано отново да се видим.

— Ще ми бъде много приятно — заяви Ив.

— Рурк, идваш тъкмо навреме! — възкликна актрисата и широко се усмихна на младия мъж, който се приближи до масата. — Дългът ме зове, налага се да прекъсна разговора с възхитителната ти съпруга. И запомни, че в най-скоро време очаквам да ме поканите на вечеря, за да си побъбрим на спокойствие. Отсега предчувствам какви шедьоври на кулинарното изкуство ще ни приготви твоят иконом… как му беше името?

— Съмърсет — намръщено отвърна Ив.

— Точно така — Съмърсет. Този човек е истински гений! Е, доскоро. — Тя разцелува Рурк и се отдалечи с царствена походка.

— Оказа се прав — промълви Ив. — Магда Лейн наистина е много симпатична.

— Сигурен бях, че ще ти хареса — отговори той и я поведе към изхода. — Съжалявам, че те занимавам с полицейска работа през почивния ти ден, но намесата ти е наложителна.

— Проблеми с охраната ли имате? Да не би някой да е натъпкал джоба си с блестящи дрънкулки и да се е опитал да избяга?

— Не, не става въпрос за кражба, а за убийство.

Ив мигом се преобрази от светска жена в ченге с проницателен поглед:

— Кой е убит?

— Доколкото разбрах, жертвата е една от камериерките. — Той я хвана под ръка и я поведе към редицата асансьори. — Случило се е на четирийсет и шести етаж в южната кула. Подробности не са ми известни — побърза да добави, преди Ив да го е прекъснала. — Шефът на охраната на хотела току-що ми съобщи за инцидента.

— Свързахте ли се с полицията?

— Свързах се теб, нима не е достатъчно? — Той мрачно стисна устни, докато асансьорът с шеметна скорост се изкачваше към южната кула. — От охраната са знаели, че двамата с теб сме в хотела, затова решили първо да съобщят на мен… и на теб, разбира се.

— Добре, престани да се заяждаш. Още не знаем точно какво се е случило. Когато някой умре внезапно, винаги се предполага, че е бил убит. В повечето случаи обаче смъртта е естествена или е настъпила при злополука.

Щом слезе от асансьора, Ив гневно присви очи. В коридора гъмжеше от хора — някаква жена с униформа на камериерка истерично ридаеше, около нея се бяха струпали костюмирани мъже и гости на хотела, които бяха наизлезли от стаите си да разберат какво е предизвикало суматохата.

Тя отвори безполезната си вечерна чантичка, извади значката си, вдигна я високо и си запробива път сред зяпачите:

— Полиция, отдръпнете се! Гостите на хотела да се приберат в стаите си, хората от охраната — веднага при мен! Някой да се помъчи да успокои онази жена. Кой е шефът на охранителите?

— Аз. — Към нея се приближи висок и строен цветнокож мъж с гладко избръсната глава, която блестеше като огледало. — Казвам се Джон Бригам.

— Бригам, идваш с мен.

Тъй като не носеше шперца си, тя му направи знак да отключи вратата и го последва в апартамента.

Озоваха се в просторна дневна, обзаведена с елегантни мебели. До едната стена беше монтиран барплот с високи столчета. В помещението цареше идеален ред, сякаш в него не беше стъпвал човек. Щорите на големите прозорци бяха спуснати, осветлението бе включено.

— Къде е мъртвата? — обърна се Ив към чернокожия.

— В спалнята — ето там, вляво.

— Когато дойде на местопроизшествието, забеляза ли дали вратата е затворена както в момента?

— Да, беше затворена. Но със сигурност го знае само госпожа Хайло, която е намерила мъртвата.

— За жената, която плаче в коридора ли говориш?

— Да.

— Добре… — замислено промълви Ив. — Да огледаме местопроизшествието.

Приближи се до вратата отвори я и машинално отстъпи крачка назад, когато отвътре се разнесе оглушителна музика. И тук всички лампи бяха включени. Под ярката им светлина на леглото бе проснат труп на млада жена, все едно разглезено дете бе захвърлило куклата си, след като механизмът й се е повредил.

Едната ръка на мъртвата беше извита под неестествен ъгъл, лицето й беше покрито с рани и синини от безмилостния побой, който й е бил нанесен, полата й беше запретната до кръста. Тънката сребърна жица, с която убиецът я бе удушил, се беше врязала в шията й като смъртоносна огърлица.

— Мисля, че отпада вероятността за естествена смърт — промърмори Рурк.

— Имаш право. Бригам, кой освен теб и камериерката е влизал в апартамента, след като тя е намерила трупа?

— Никой.

— Докосвал ли си мъртвата или каквото и да било, освен вратите?

— Известно ми е как се постъпва в подобни случаи, лейтенант. Дванайсет години работих в Отдела за борба с престъпността към чикагската полиция. Отначало не разбрах какво се е случило. Госпожа Хайло се свърза с мен по комуникатора, но само пищеше и не можеше да каже и дума. Накарах да я доведат — в паниката си тя беше изтичала до стаята за персонала, която е на четирийсетия етаж. Влязох в апартамента, приближих се до тази врата и от пръв поглед разбрах, че жената е мъртва. Тъй като знаех, че двамата с Рурк в момента сте в балната зала на хотела, веднага се свързах с него, заключих външната врата, изпратих да доведат Хайло и изчаках да дойдете.

— Браво на теб, Бригам. Добре, че си бивш полицай и знаеш колко често важни улики са били заличени от ръцете на „усърдни помощници“. Познаваш ли жертвата?

— Не. Хайло я нарече Дарлийн… малката Дарлийн. Нищо повече не можах да науча от нея.

Ив се огледа, опитвайки да си представи как е било извършено убийството. Засега не можеше да предприеме нищо, дори не биваше да се доближава до трупа.

— Бригам, направи ми една голяма услуга. Отведи госпожа Хайло в някоя празна стая и се погрижи да не разговаря с никого, докато не я повикам. Ще се обадя в управлението — не искам да вляза в стаята, преди да напръскам дланите и обувките си със специалния спрей.

Чернокожият извади от джоба си флакон:

— Заповядай. Помолих един от хората ми да донесе и записващо устройство. — Подаде й приспособлението, което се прикрепваше към ревера, и добави: — Досетих се, че не носиш чантата с необходимите пособия за оглед на местопрестъплението.

— Поздравявам те за предвидливостта. А сега те моля да отведеш Хайло и да я държиш под око.

— Бъди спокойна, ще имам грижата да не разговаря с никого. Повикай ме по пейджъра, когато решиш да я разпиташ. Ще наредя на двама от моите служители да охраняват апартамента, докато пристигнат „метачите“.

— Благодаря. — Тя машинално разклати флакона. — Защо си напуснал полицията?

За пръв път Бригам се усмихна:

— Сегашният ми шеф ми направи много изгодно предложение.

— И не си сгрешил — подхвърли тя на Рурк, когато чернокожият излезе. — Този човек носи умна глава на раменете си и има набито око. — Понечи да напръска подметките си, но изведнъж реши, че ще й бъде много по-удобно без обувки. Събу ги, напръска стъпалата и дланите си, сетне подаде на съпруга си флакона и записващото устройство: — Налага се да ми помогнеш и да заснемеш местопрестъплението.

— Името на жертвата е Дарлийн Френч — задиктува той данните, изписващи се на монитора на джобния му компютър. — Назначена е била при нас преди малко повече от дванайсет месеца. Била е двайсет и две годишна.

— Много съжалявам за случилото се. — Ив го хвана за рамото и изчака той да извърне гневния си поглед към нея. — Сега тя е моя грижа. Ще ми помогнеш, нали?

— Добре — въздъхна той, прибра компютъра в джоба си и прикрепи записващото устройство към ревера си.

— Говори лейтенант Ив Далас — задиктува Ив. — Очевидно е извършено убийство. Жертвата е идентифицирана като Дарлийн Френч, от женски пол, двайсет и две годишна, работила е като камериерка в хотел „Палас“, собственост на Рурк. Намирам се на местопрестъплението в апартамент 4602. Присъства и Рурк в ролята на временен помощник. Диспечерската служба е уведомена за произшествието.

Тя пристъпи към трупа и продължи да диктува:

— Няма признаци жертвата да се е съпротивлявала, но ако се съди по синините и нараняванията, жената е била жестоко пребита, като най-силните удари са били нанесени по лицето й. Пръските кръв свидетелстват, че побоят е бил нанесен, докато жертвата е била на леглото.

Отново огледа помещението и едва сега забеляза пейджъра, захвърлен на пода до вратата на банята.

— Дясната ръка е счупена — продължи. — Нараняванията от вътрешната страна на бедрата и около влагалището говорят, че жената е била изнасилена, преди да бъде убита. — Повдигна безжизнената ръка на младата жена и я разгледа — за съжаление нямаше под ръка микрохирургически очила. — И с просто око се вижда, че под ноктите има кожа — промърмори. — Успяла си да го одраскаш, Дарлийн. Браво на теб… Под ноктите на жертвата има тъкан и косми — каза в микрофона, сетне продължи огледа на трупа. Забеляза, че униформената дреха на младата жена е закопчана на гърдите. — Убиецът е действал брутално и безцеремонно. Не е разкъсал дрехите й, нито си е направил труда да я съблече. Смазал я е от бой, изнасилил я е и я е удушил със сребърна жица, която е използвал като гарота. Краищата на жицата са усукани отпред, което означава, че е извършил убийството, докато жената е лежала по гръб под него. — Обърна се към Рурк и попита: — Засне ли трупа от всички ъгли?

— Да.

Ив кимна, повдигна главата на мъртвата и се наведе да разгледа жицата около врата й.

— Приближи се да я заснемеш от близък план — нареди. — Възможно е примката да се поизмести, когато обърнем трупа. Отзад металната жица не е прекъсната… изтекла е малко кръв. Удушил е жената, след като я е пребил и изнасилил. — Присви очи, възстановявайки сцената във въображението си. — Възседнал я е… навярно тя вече не се е съпротивлявала. Пъхнал е жицата под главата й, кръстосал е краищата отпред и с все сила е стегнал примката. Смъртта е настъпила бързо.

Представи си как младата жена се мята, като инстинктивно се опитва да отхвърли от себе си убиеца, а металната жица безмилостно се впива в гърлото й и не й позволява да изкрещи от ужас и болка. Сърцето й бие до пръсване, поради липсата на кислород звукът, напомнящ на рева на бурно море, отеква в ушите й.

Краката й барабанят по леглото, тя безпомощно размахва ръце, опитвайки да си поеме глътка въздух. Сетне кръвта нахлува в мозъка й и сърцето й престава да тупти.

Ив тръсна глава, за да прогони ужасяващата картина, и отстъпи назад. Невъзможно й бе да продължи огледа без специалните пособия.

— Засега толкова — обърна се към съпруга си. — Докато чакам пристигането на колегите, искам да разбера на чие име е регистриран апартаментът и по какъв график работят камериерките. Спешно трябва да разпитам и Хайло — добави тя, приближи се до вградения гардероб и дръпна плъзгащата се врата. — Ще ми бъде от помощ да разговарям с някого от персонала, който е бил в приятелски отношения с жертвата или поне я е познавал добре. — Надникна в гардероба и замислено промърмори: — Никакви дрехи… личи си, че изобщо не е използван. Само на пода има две хавлиени кърпи, които Дарлийн е изпуснала или е хвърлила на излизане от банята. Някой изобщо бил ли е настанен в този апартамент?

— Ще проверя на регистратурата. Предполагам, ще уведомиш близките й.

— Да — въздъхна Ив. — Ще се свържа със съпруга й, ако е била омъжена. Ако ли не, ще потърся приятеля й, любовника й или бившия й съпруг. Деветдесет процента от убийствата се извършват поради сексуални подбуди. Но ми се струва, че този случай е съвсем различен — в действията на престъпника липсват интимност и страст. Не я е убил в пристъп на гняв, а е действал… като робот.

— В изнасилването няма нищо интимно — промърмори Рурк.

— Грешиш — поправи го тя, знаеше го от собствен опит. — Когато нападателят и жертвата се познават или пък убиецът си е представял как осъществява полов контакт с жената, която не подозира за съществуването му, това придава интимност на насилническия акт. В този случай престъпникът само е вкарвал и изкарвал члена си. Обзалагам се, че е отделил повече време на побоя, отколкото на изнасилването. На някои мъже първото доставя по-голямо удоволствие и го смятат за нещо като любовна прелюдия към половия акт…

Рурк изключи записващото устройство и промълви:

— Ив, нека друг поеме този случай.

— Какво? — Тя примигна и се върна към действителността. — Защо?

— Не се подлагай на това изтезание. — Той нежно докосна страната й. — Ще бъде много мъчително за теб.

Сърцето й се сви от умиление, задето той не спомена кошмарното й детство, когато собственият й баща я беше пребивал от бой и я бе изнасилвал.

— Ако позволя на чувствата ми да надделеят, всеки случай, който разследвам, ще ми причинява болка — каза простичко, обърна се и погледна Дарлийн Френч. — Няма да поверя разследването другиму, Рурк. Нямам право… този случай е мой.