Нора Робъртс
Предателство в смъртта (22)

Двайсет и първа глава

Ив стана преди шест и веднага отиде под душа. Възнамеряваше до осем часа да събере хората си, да рапортува на Уитни, след което да се свърже с Карън Стоу.

Ако всичко вървеше по план, до обяд Йост щеше да бъде зад решетките.

— Изглеждаш доволна от себе си, лейтенант — промълви Рурк и застана зад нея под водната струя.

— Още не съм, но ще бъда след няколко часа.

— Мога и по-скоро да те ощастливя. — Той пристъпи по-близо и плъзна длани нагоре, докато обхвана гърдите й.

— На водна топка ли ти се играе, приятел?

— Готов съм да ти дам десет точки аванс. — Той леко я ухапа по рамото.

— Задръж си аванса. — Ив прокара ръка по бедрото му и пламна от възбуда, когато той докосна зърната й. — Намаза ли си дланите с онзи крем?

— Трина ме увери, че топлата вода подсилва въздействието му. Сигурно не предполага, че се къпеш не с топла, а с вряла вода.

— Първа влязох под душа, затова и през ум да те ти минава да промениш температурата. — Ив дълбоко си пое въздух и почувства как нервите й се отпускат. — Признавам, че усещането е по-приятно, когато не Трина, а ти втриваш крема в гърдите ми.

— Ммм, ароматизиран е. — Рурк я накара да се обърне и засмука зърната й. — Все едно вкусвам праскова.

Тя отметна глава и промърмори:

— Определено имаш по-добра техника. Продължавай…

Кръвта й закипя, съзнанието й се замъгли. Парата около тях се сгъстяваше, докато на нея й се стори, че се задушава. В този миг Рурк обгърна с длани лицето й и притисна устни към нейните.

Жадуваше да я има, но с усилие потисна желанието да я обладае бързо и да задоволи страстта, която го беше пробудила тази сутрин.

Искаше да проникне в нея, но вместо това й позволи да поеме инициативата. Мокрото й тяло го възбуждаше до полуда, вкусът на устните и езика й, които сякаш излъчваха топлина, го възпламеняваше. Пръстите му се плъзнаха на най-интимното й място и докосването му я тласна през ръба на пропастта. Когато Ив политна надолу в бездната на страстта, той погълна палещата горещина и приглушения вик, който се изтръгна от гърдите й.

Тръпнеше всеки сантиметър от тялото й. Рурк се чувстваше всесилен, че може да й даде толкова наслада, и го правеше отново и отново. А тя усещаше как се опъват мускулите му и знаеше, че му отвръща със същото.

Наистина ужасът, преживян в детството, завинаги беше оставил отпечатък в съзнанието му, същото бе сполетяло и нея. Ала като по чудо двамата бяха съумели взаимно да излекуват раните си.

Когато бяха в прегръдките си, миналото преставаше да съществува.

Със сърце, преливащо от любов, обзета от неописуема страст, тя го прегърна през врата и настойчиво зашепна:

— Сега, сега, сега!

Рурк със силен тласък проникна в нея, защото усети, че и двамата имат нужда от тази грубост. Ив отново нададе вик и се вкопчи в мократа му коса, която приличаше на черна коприна. Когато той я повдигна, обви бедра около кръста му.

Не откъсваше поглед от очите му, а той се взираше в нейните очи. Усещаше вкуса на дъха му, както той вкусваше нейния дъх.

Проникна още по-дълбоко в нея, докато погледът й се замъгли от удоволствието. От безкрайната наслада, разпространяваща се като пламък към сърцето й.

От гърдите й се изтръгна стон, тя впи устни в неговите и сякаш изля цялото си същество в любимия мъж.

Приемайки я с любов, той й дари себе си.

— Ив… — Само името й изпълваше мислите му, докато я притискаше към себе си под силната водна струя.

Тя прокара длани по мускулестия му гръб, надявайки се, че поне малко е облекчила душевните му страдания.

— Лъжец! Нали обеща да ми дадеш аванс?

Надеждата й да го разсмее се сбъдна.

— Следващия път ще изпълня обещанието си. — Облегна глава на рамото й и замечтано добави: — Господи, ухаеш прекрасно.

— Снощи Трина изхаби куп мазила, как да не ухая. А пък ти се държа като подлец. — Тя рязко се отдръпна, като си спомни как я беше оставил в ръцете на „бригадата по разкрасяването“. — Къде беше да ме защитиш, когато онази чудовищна жена заплаши, че ще ми направи една от любимите си временни татуировки?

— Имах си друга работа. Ако поне веднъж месечно й отделяш по един час, няма да бъде принудена да те издебва от засада. — Изгледа я закачливо, сетне реши, че е по-добре да й каже истината, отколкото сама да я открие. — Колкото до татуировката…

— Какво? — Тя подскочи като ужилена и на лицето й се изписа такъв ужас, че Рурк едва сдържа смеха си. — Не може да бъде! Ще я убия!

Изскочи изпод душа и изтича до огледалото. Знаеше кое е любимото място на козметичката, затова се обърна, за да се огледа отзад.

— Мътните да я вземат! Направила ми е татуировка! Какво е нарисувала на задника ми? Май е конче.

— Ако го погледнеш отблизо, ще видиш, че повече прилича на магаренце. Сигурно е намек за ината ти.

— Ха-ха! Много смешно! Обзалагам се, че не е оставила препарата за отстраняване на временните татуировки. Слушай, ако кажеш на някого…

— Гроб съм. Знаеш ли, като се размърдаш, животинчето сякаш хвърля къчове и е много симпатично.

— Млъкни, Рурк. Не искам да те слушам!

За да не чува гласа му, тя побърза да влезе в кабинката за изсушаване.

 

 

До девет часа вече беше разположила хората си на стратегически позиции по Второ авеню. Наредено им бе само да наблюдават и да докладват, освен ако не им наредят да се включат в акцията по залавянето на престъпника. Приятелката на Трина, която се оказа жена с остър ум и с чувство за дълг, стоеше на щанда в магазина, предлагащ само стоки на едро. Пийбоди, която носеше цивилни дрехи, седеше на касата, а Макнаб, издокаран с присъщата си екстравагантност, играеше ролята на клиент.

Ив си каза, че за нищо на света не би се усъмнила в него. Едва ли имаше човек, който по-малко да прилича на ченге от кльощавия младеж с отровнозелен гащеризон и високи виненочервени ботуши.

Двете със Стоу седяха в складовото помещение и чрез видеокамера наблюдаваха щанда.

— Преди всичко искам да ти благодаря, че удържа обещанието си — каза агентката.

— Ще ми благодариш, като пипнем Йост. — Ив накриво изгледа бластера в кобура на Стоу. — Искам го жив.

— Аз също. — Карън измъкна оръжието от кобура и й показа, че е настроено само да зашеметява. — Откровено казано, много се колебах, представях си как го убивам. — Прибра оръжието обратно в кобура. — Но си дадох сметка, че това няма да възкреси Уини. Ще го оставим жив.

В търговската зала Пийбоди, която играеше ролята на касиерка, не издържа и се приближи до Макнаб:

— Държа да ти се извиня за вчера. Нито моментът беше подходящ, нито обвиненията ми бяха уместни.

— Ъ-хъ — промърмори той. Цяла нощ не беше мигнал, мисълта за нея не му даваше покой. Мътните я взели, защо тъкмо днес е толкова привлекателна? Елегантната рокля и розовото червило я правят съвсем различна и неотразима. Защо го измъчва? Нима се опитва да го погуби? — Предлагам да забравим случилото се.

— Ако го забравим, отново ще се скараме. Ти си дясната ръка на Фийни, а аз — на Далас, което означава, че често ще работим заедно. Май сгрешихме, като допуснахме отношенията ни да бъдат повече от служебни. Няма смисъл заради личните недоразумения да работим непълноценно.

— Сгрешили сме, а? Помежду ни няма нищо, така ли?

Предизвикателният му тон я вбеси, но тя се въздържа да му кресне и невъзмутимо отговори:

— Не може да се каже, че сме сгрешили, ала на практика се получи тъкмо това… — Не беше очаквала, че ще й се иска нещата да тръгнат постарому, не бе предполагала, че кльощавият непрокопсаник ще й липсва толкова много. — Ще се постарая да го преодолея. Не е зле и ти да се овладееш и да се върнем към времето, когато отношенията ни бяха само колегиални.

Макнаб с копнеж си каза, че и на него му се иска да се върнат. Ако може да върне времето и отново да се озоват в стаичката на чистачите, ще се държи съвсем различно и няма да допусне да се скарат.

— Устройва ме — подхвърли небрежно.

— Добре, много се радвам — заяви Пийбоди, въпреки че никак не й беше радостно. — Слушай, може би ще успеем да…

В този момент някакъв клиент влезе в магазина и тя млъкна по средата на изречението.

Макнаб мислено изруга, после се обърна към продавачката и взе да я разпитва за някакъв лосион за възстановяване на изтощена коса. Беше наизустил няколко марки на козметични средства, за да изиграе правдоподобно ролята си на клиент.

 

 

Ив погледна часовника си. Единайсет и трийсет и осем. Продавачката с нищо не издаваше вълнението си. Пийбоди и Макнаб очевидно бяха сключили примирие. Дано нещата да вървят така гладко и в хотела, където бяха Фийни и Рурк. Извади комуникатора си, но преди да се свърже с тях, устройството избръмча в ръката й.

— Далас слуша.

— Лейтенант, обектът наближава целта. Придвижва се пеш, в момента се намира южно от Второ авеню и прекосява Двайсет и четвърта улица. Никой не го придружава. Носи светлокафяв шлифер и тъмнокафяв панталон.

— Идентифицирахте ли го?

— Да, сигурни сме, че е той. Наближава Двайсет и втора улица. След трийсет секунди ще бъде при вас.

— Остани на поста си. Не го напускай без изрично нареждане. Пийбоди, Макнаб, чувате ли ме?

— Да, лейтенант.

— До всички екипи — не изключвайте комуникаторите си. Връзката помежду ни да се поддържа непрекъснато. — Обърна се към Карън и добави: — Дойде му времето да пипнем мръсника, Стоу. Ще изляза през задната врата и ще заобиколя сградата, за да отрежа пътя му за бягство към Второ авеню. Изчакай, докато влезе в магазина. Ще ти се притечем на помощ.

— Длъжница съм ти — промърмори агентката, без да откъсне поглед от монитора. Ръката й беше на дръжката на вратата, готова беше в подходящия момент да се втурне в магазина.

Ив изтича навън през задната врата и зави зад ъгъла. Озова се на около петстотин метра зад Йост и престана да тича, за да не го изпревари.

Когато престъпникът понечи да отвори вратата на магазина, тя посегна да извади оръжието, което беше в кобура под мишницата й.

В този миг видя Джейкъби да тича по улицата и да размахва бластера си:

— ФБР! Не мърдай!

Нямаше време да изругае. Спринтира към Йост, но когато се озова на около един метър от него, той рязко се обърна, втурна се към агента и го помете, все едно макси автобус смаза колоездач.

— Отдръпнете се! Полиция! Отдръпнете си! — крещеше тя, докато си пробиваше път през минувачите. Видя как Джейкъби се просна на паважа, а от комуникатора й се разнесоха гласове.

Нямаше възможност за директен изстрел, затова се втурна след престъпника, който затича по улицата, като от време на време слизаше на платното и се промъкваше между колите.

— Не стреляйте! Никой да не стреля! — извика Ив. Знаеше, че ако един изстрел не улучи целта, ще пострадат цивилни лица.

Въпреки че беше едър като бик, Йост тичаше бързо, без да се задъхва. На следващия ъгъл зави наляво, като преобърна подвижния павилион. Количката препречи пътя на Ив, соеви наденички и пържени картофи се посипаха на тротоара, а собственикът закрещя от страх.

Вместо да заобиколи препятствието, Ив се покатери върху него и го използва като трамплин. Инерцията й помогна да направи гигантски скок и да съкрати наполовина разстоянието между себе си и Йост. В движение извади комуникатора си и задъхано извика:

— Излизаме на Трето авеню. Изпратете патрулни коли. Изпратете подкрепление от патрулни коли! Преследвам заподозрян, в момента съм на кръстовището между Трето авеню и Двайсет и втора улица!

За да освободи ръката си, пъхна комуникатора в джоба си, засили се и се хвърли върху Йост. Стори й се, че се е блъснала в стоманен блок, готова беше да се закълне, че чу как костите й изпращяха. Но не усети болката, като видя как от силния удар Йост падна и се подпря на коляно. Преди да я отблъсне и да се изправи на крака, тя притисна оръжието си към пулсиращата вена на шията му. Натиснеше ли спусъка, с мръсника бе свършено.

— Искаш ли да умреш? — процеди през зъби. — Искаш ли да умреш на улицата като бездомен просяк?

Той бавно вдигна ръце, по тротоара се разнесе тропот от нечии стъпки. Макнаб, който се задъхваше и по лицето му се стичаха струйки пот, се закова на място и насочи оръжието си към главата на убиеца:

— Държа го на мушка, лейтенант.

— Легни по корем, Слай! — изкомандва тя. — Разкрачи се!

— Има някаква грешка — подхвана Йост. — Казвам се Джовани…

— Лягай долу! — Побутна го с бластера си. — Легни по корем, иначе по погрешка ще дръпна спусъка.

Йост се подчини. Ръцете му трепереха, когато тя ги изви назад и му надяна белезниците.

В главата му се въртеше само една мисъл. Сигурно това е лош сън, невъзможно е бляскавата му кариера да приключи така позорно, да лежи безпомощен на улицата, окован като най-обикновен престъпник.

— Искам адвокат! — изписука с фалцетовия си глас.

— Тъкмо до това ми е в момента — сопна се тя. — Трябва да се погрижим да не бъдат нарушени гражданските ти права, нали? — Извади от джоба му празна спринцовка и парче сребърна жица. — Виж ти, каква интересна находка!

— Искам адвокат! — отново изписука той. — Настоявам да се отнасяте с нужното уважение към мен.

— Нима? — Ив се изправи и настъпи дебелия му врат. — Кажи на съкилийниците си в затвора на планетата Омега, че държиш да те уважават. Горкичките, условията там са толкова ужасни, че имат нужда от време на време някой да ги разсмее. Повикай камионетка, Макнаб. Призлява ми, като гледам този боклук.

— Слушам, лейтенант. Далас, знаеш ли, че носът ти кърви? — добави младежът, забравил официалното обръщение.

— Виновен е Йост — нараних се, когато го блъснах на земята. — Тя избърса носа си с опакото на дланта си и се намръщи, като видя кръвта. — Какво става с Джейкъби?

— Не знам. Спомням си, че го прескочих, докато преследвах Йост. Мисля, че Стоу остана при него.

— Официалната версия ще бъде, че тя е заловила престъпника.

— Не е честно, лейтенант!

— С нея имаме уговорка… Престани да пуфтиш, детектив. Срамота е, още си много млад. Препоръчвам ти да прекарваш повече време в залата за тренировки, за да не лъхтиш като куче, след като пробягаш неколкостотин метра.

Разнесе се вой на сирена, полицейска камионетка рязко спря до тротоара и спирачките изскърцаха. Вратите се отвориха и навън наизскачаха командоси.

— Лимузината ти пристигна, Слай.

Той извърна глава и с крайчеца на окото си видя струпалите се наоколо зяпачи, които се повдигаха на пръсти да го разгледат.

— Теб трябваше да убия първо! — процеди през зъби.

— Не съжалявай за безвъзвратно пропуснатите възможности — ухили се Ив и се обърна към командосите: — Изчакайте специален агент Карън Стоу. Заслугата за залавянето на този мръсник е изцяло нейна. Ще му прочета правата, докато тя дойде.

Приклекна и изчака Йост да я погледне в очите:

— Уинифрид Кейтс е била приятелка на агент Стоу, чуваш ли? Отмъщавам ти и заради нея… Арестуван си по обвинение в побой, изнасилвания и убийства, извършени по поръчение на хора, имената на които ще бъдат вписани в протокола за задържането ти. Обвиненията, които ти се предявяват, са само според законите на този щат. Обвинявам те в оказване на съпротива по време на ареста, нападение на агент на ФБР, унищожаване на чужда собственост и бягство от местопрестъплението. Интерпол и Глоубал ще ти предявят обвинения за другите ти престъпления. Имаш право да мълчиш, гад такава!

 

 

Докато вървеше обратно към Второ авеню, Ив машинално разтриваше рамото си. Беше го натъртила при удара в гърба на Йост и сега усещаше тъпа болка. Имаше усещането, че разраненият й нос се е подул още повече и се е разпрострял върху цялото й лице. Готова беше да даде сто долара за пликче с лед.

— Лейтенант! — Пийбоди тичешком се появи иззад ъгъла, погледна лицето на началничката си и изстена: — Майчице!

— Толкова ли зле изглеждам? — Ив предпазливо докосна носа си и изтръпна.

— А, не, само носът ви е леко подут. Къде по-лошо щеше да бъде, ако го бяхте счупили. Май доста кръв е изтекла.

— Сега разбирам защо някакви дечица изпищяха и се разбягаха, когато минах край тях. Къде е Стоу?

— В магазина. Съобщиха ни, че сте задържали Йост. Лейтенант, бях длъжна да бъда плътно до вас и да не позволя нищо да ви случи, но Макнаб нареди да остана, а агент Джейкъби… лежеше безпомощен на тротоара…

— И двамата с Макнаб сте постъпили правилно. Какво е състоянието на Джейкъби?

— Не зная. Стоу поддържа връзка с медиците от линейката. Йост е инжектирал конска доза приспивателно право в сърцето му. Лейтенант, видях го да пада като отсечено дърво. Когато със Стоу стигнахме до него, сърцето му беше престанало да бие. Направихме му изкуствено дишане, за щастие и линейката пристигна бързо. Приложиха му електрошокова терапия и възстановиха сърдечния ритъм, но когато го качиха в колата, още беше в безсъзнание.

— Дори да си обсебен от амбициите си и да си безпределно глупав, не заслужаваш да умреш — промълви Ив. — Погрижи се районът да бъде отцепен, Пийбоди. Засега забранявам да се дават каквито и да било изявления за медиите.

Влезе в магазина и се натъкна на незабравима гледка. Услужливата приятелка на Трина седеше на пода и отпиваше от водна чаша, пълна с червено вино. Като видя Ив, се насили да се усмихне и отново вдигна чашата.

— Добре ли сте? Имате ли нужда от медицинска помощ?

— Това е най-доброто лекарство — отвърна продавачката. — Ще допия виното си, ще се прибера у дома и ще спя поне осем часа.

— Ще уредя да ви закарат до вкъщи. Нали си спомняте, че до второ нареждане не бива да споделяте с никого какво се случи днес.

— Не съм забравила предупреждението ви. — Тя присви очи и се втренчи в лицето на Ив. — Знаете ли, разполагаме с прекрасни препарати, които за нула време ще премахнат отока и синините. Идеални са за пациенти, които са се подложили на сериозна пластична операция. Предлагам ви няколко безплатни мостри.

— Нищо ми няма, бързо ще се оправя. Къде е агент Стоу?

— В склада.

— Не си тръгвайте, някой ще ви закара с кола до дома ви — повтори Ив и отвори вратата към складовото помещение.

Карън крачеше напред-назад между купищата кашони и говореше по джобния си видеотелефон:

— Дръжте ме в течение за състоянието му. По всяко време можете да се свържете с мен на този номер. Благодаря.

— Как е Джейкъби?

— Още е в кома. — Карън пъхна в джоба си видеотелефона. — Положението му е критично. Лекарите ще се опитат да му присадят ново сърце. Господи, още ми е пред очите как падна като ударен от гръм. — Тя притисна с пръсти клепачите си. — Трябваше да отида с линейката в болницата… да бъда до моя партньор. — Безпомощно отпусна ръце и добави: — Но трябваше лично да разговарям с теб. Не съм предупредила Джейкъби, честна дума. Сигурно е усетил, че се случва нещо, и ме е проследил. Повярвай, че не съм нарушила уговорката ни.

— Ако мислех, че си ме измамила, нямаше да наредя да те изчакат, за да вкараш Йост в ареста.

Карън затвори очи, като че ли неочаквано я беше пронизала силна болка:

— Ти го проследи, организира операцията по залавянето му, ако не се беше намесила навреме, той пак щеше да ни се изплъзне. Не желая да си приписвам заслугите ти, Далас.

— Сключихме споразумение. Ти удържа на думата си, аз също ще изпълня обещанието си. Йост е в ареста за особено опасни престъпници в Централното полицейско управление. Там вече те очакват.

Стоу кимна:

— Разчитай на мен, ако някога ти потрябва услуга от ФБР.

— Ще се възползвам от предложението. От теб искам да проточиш процедурата и да не позволиш адвокатът му да го посети незабавно. До два през нощта този тип не трябва да разговаря с абсолютно никого. Ако те попитат каква е причината, обясни, че си се забавила по пътя към управлението, сетне е отнело много време да се изготви документацията по прехвърляне на престъпника под юрисдикцията на твоето ведомство.

— Ако не мога да проточа поне с четиринайсет часа процедурата, значи не ме бива за държавна служителка. Бъди спокойна, няма да му дам възможност да предупреди господарите си, че си по следите им. Ще бъде на твое разположение, когато ти остане време да го разпиташ за двете убийства. Той ли те издокара така?

— Хвърлих се върху него и го повалих на тротоара. Сигурно съм си ударила носа в гърба му.

— Отокът ще се разсее, ако му сложиш лед.

— Добре, че ми каза.

— Беше удоволствие да работя с теб, лейтенант Далас. — Карън й подаде ръка.

— За мен също, агент Стоу.

 

 

Нареди на Пийбоди да намери денонощен супермаркет и да й купи пакет с натрошен лед. Помощничката й обаче прояви неподчинение — отскочи до най-близката аптека и бързо се върна със студен компрес, който бе напоен с противовъзпалителен медикамент, и с шишенце болкоуспокояващи таблетки.

— Къде е ледът? — сопна се Ив.

— Компресът и таблетките са по-ефикасни.

— Полицай Пийбоди…

— Лейтенант, ако поставите компреса според указанията, носът ви няма да бъде като домат, когато отидете в хотела да организирате охраната. Което пък означава, че Рурк няма да ви заведе насила в болницата или сам да се залови да ви лекува. Знам колко ви отблъскват и двете възможности, затова предлагам да се вслушате в съвета ми и да избегнете неприятните преживявания в бъдеще.

— Поздравявам те за речта, Пийбоди. Мразя те, но признавам, че ме убеди. — Грабна кутията от ръцете й и намръщено зачете указанията за използване на компреса. — Как се слага това чудо?

— Аз ще ви го поставя, само не мърдайте.

Пийбоди разопакова компреса и внимателно го намести върху носа на началничката си. Почти мигновено Ив почувства облекчение, но като се погледна в огледалото, грозно изруга:

— Божичко, приличам на кретен!

— Вярно е — кимна помощничката й и доволно огледа работата си. — Но и без превръзката пак приличахте на същото. Случайно носите ли си тъмните очила?

— Не, защото непрекъснато ги губя.

— Вземете моите — щедро предложи Пийбоди, а когато Ив ги сложи, отбеляза: — Така е по-добре… малко по-добре. Искате ли вода, за да изпиете таблетката?

— Не искам никакви болкоуспокояващи!

— Хапчето ще ускори въздействието на компреса.

Макар да подозираше, че помощничката й я мами, тя покорно глътна синята таблетка и се намръщи:

— Доволна ли си? Разрешаваш ли отново да се заема с работата си, сестра Пийбоди?

— Да, лейтенант. Мисля, че това е максималното, с което може да ви се помогне в момента.

Първо се отби в болницата, за да се убеди, че Лейн още е под наркоза. Осведомиха я, че не се е събуждал и че състоянието му е задоволително. Тъй като беше под карантина, в стаята му не се допускаха посетители. Майка му идвала два пъти в болницата и останала дълго, като го гледала през стъклото. Лайза Трент се отбила само веднъж, и то едва за пет минути. От персонала на отделението Ив разбра, че пациентът не е имал други посетители, а ако случайно са идвали негови приятели или колеги, посещението им не е било регистрирано. Ив носеше заповед за обиск, която й спести обичайните бюрократични разтакавания. Почти без възражения началникът на охраната й даде копия от видеозаписите, направени от наблюдаващите камери на етажа.

 

 

Като се върна в канцеларията си, първата й работа беше да прегледа видеозаписа на диска.

— Виж ти, Майкъл Джерад! — възкликна, като видя младия мъж, който намръщено се взираше във Винс през стъклото. — Колко мило, че се интересуваш от здравословното състояние на болния си приятел.

— Не изглежда загрижен, а вбесен — отбеляза Пийбоди.

— Именно. Не му е донесъл и подарък с пожелание за скорошно оздравяване, нали? Сега вече знаем със сигурност, че Джерад е в Ню Йорк. Ако вземе участие в обира, ще имаме солидно доказателство за връзките му с Йост. Дори дипломатическият имунитет няма да го спаси, когато му предявим обвинение за участие в заговор за убийства.

— Изглежда, бащата и синът Нейпълс не са се вясвали в болницата.

— Вярно е. На Джерад се е паднала „честта“ да бъде момче за всичко. Пийбоди, погрижи се медицинският персонал да поддържа диагнозата на Лейн. Погледни как Джерад отива в сестринската стая и се опитва да изкопчи някаква информация. Бива го да играе ролята на загрижения приятел. Сестрата не устоява на чара му и се съгласява да погледне в картона му — съобщава на Джерад тъкмо онова, което искаме. Пациентът е получил гърчове вследствие на алергичен пристъп. Лекарите са препоръчали да пази леглото в продължение на четирийсет и осем часа, и да бъде под наркоза, докато не излязат резултатите от изследванията.

Ив продължи да говори, без да откъсва поглед от младия мъж на монитора:

— Внезапното заболяване на Винс ще ги пообърка, но няма да се откажат от обира. Хвърлили са много пари и усилия, за да съставят съвършен план и ще го приведат в изпълнение, въпреки че един член на екипа вече е вън от играта. Според тях Винс вече е изиграл ролята си и повече не им е необходим — свършил си е работата.

Тя извади диска, надписа го и го прибра в картотеката:

— Време е и ние да свършим нашата работа.