Нора Робъртс
Предателство в смъртта (21)

Двайсета глава

Рурк застана до прозореца, докато Мик се обличаше. Пъхна ръце в джобовете си и се загледа в раззеленилите се дървета, зад които се издигаше високата каменна стена.

Къщата, която беше като оазис в центъра на мегаполиса, бе неговата сбъдната мечта. Обичаше всяко дърво, всяко цвете, разкошната морава. Каменната стена отделяше това място, изпълнено със спокойствие и красота, от външния свят, в който съществуваше толкова мъка и несправедливост. За Рурк домът му бе доказателство, че никога повече няма да се върне в дъблинските бордеи, че безвъзвратно се е разделил с миналото си.

Но ето че бе допуснал в това светилище да проникне човек, напомнящ му за кошмарите, които все още го преследваха. Беше поканил в дома си приятел от детинство, който се бе оказал предател.

— Само за пари ли го направи, Мик? Само печалбата ли те интересуваше?

— Лесно ти е да говориш презрително за парите, когато си въшлив с тях, ваше височество! Разбира се, че го направих за пари! Делът ми от печалбата ще бъде минимум двайсет и пет милиона. Разбира си, и тръпката е голяма. Нима си забравил тази тръпка?

— А ти забрави ли, че колкото и неморален да е един крадец, никога не предава приятеля си?

— Престани да ми четеш морал! Защо правиш от мухата слон, та нали не ограбвам теб! — Мик въздъхна, закопча ризата си и извади от шкафа бутилка с уиски. Наля в две чаши, втренчи се в гърба на Рурк, който не се обърна, сви рамене и отпи една глътка. — Е, добре, признавам, че съзнателно се самозаблуждавах. Непрекъснато си повтарях, че парите не са твои. Освен това малко ти завиждах заради богатството, което беше натрупал през годините, след като пътищата ни се бяха разделили.

— Самозаблуждавал си се, така ли? — Рурк си представи обезобразените трупове на жертвите на Йост и слепоочията му запулсираха от гняв.

— Изслушай ме, преди да ме съдиш прекалено сурово — промърмори Мик, който вече губеше търпение, но и се чувстваше неловко. — Когато влязох в играта, планът на заговорниците вече беше приведен в изпълнение. Да си призная, мислех, че няма да ти пука, но през последните дни разбрах грешката си. Ала вече бях нагазил в дълбокото и нямаше начин да се откажа. Сега обаче… — Той безгрижно сви рамене, отказвайки се от мисълта да спечели милиони със същата лекота, с която би отказал вкусно блюдо. — Как разбра, че и аз съм замесен, мътните те взели?

— Направих връзката, Мик. — Наблюдавайки изражението му, Рурк стигна до нови изводи. — Кълбото се размота, когато разбрах за връзката на Винс със сина на Нейпълс, след което се изясни, че в заговора участват Хайнрих и Джерад. Стори ми се странно, че ти не спомена Нейпълс, когато Ив те разпитваше за двамата убити в Корнуол.

— Нямаше начин, иначе щях да издам, че и аз съм замесен. Колкото до Хайнрих, той се беше отказал, преди да вляза в играта. Разбрах, че Нейпълс е побеснял заради „предателството“ на швабата… Значи си разбрал за ролята на Винс… Да не повярваш, че този жалък тип е син на прекрасна жена като Магда Лейн. Цял живот не си е мръднал пръста да се захване с някаква работа, разполагал е с купища пари, но е ламтял за още. Не е като нас двамата, дето си изкарваме хляба с много труд.

Мик се огледа и примирено въздъхна. Чувстваше се прекрасно в дома на стария си приятел, но май беше настъпил моментът да си вдигне чукалата.

— Е, какво ще правим, стари друже? Няма да ме предадеш на прекрасната ти съпруга, нали? В края на краищата още нищо не съм направил.

— Ще ми помогнеш да се добера до Нейпълс.

— Няма начин, приятел. Това означава да изложа скъпоценния си живот на опасност.

— И до Йост — продължи Рурк, сякаш не го беше чул.

Лукавата усмивка на Мик помръкна:

— Да му се не види, какво общо имам с дяволско изчадие като Силвестър Йост?

— И той като теб е човек на Нейпълс. Освен това е убил двама мои служители, за да се добере вашата банда до парите.

— Дрънкаш врели-некипели. Той не е замесен в играта. Нищо чудно Нейпълс да му е поръчал да очисти Брит и Джо — Бог да ги прости, бяха добри хора — обаче аз нямам нищо общо с този тип. За мой късмет никога не съм имал вземане-даване с него. Знаеш, че не е в моя стил.

— Да, едно време никога не би прибягнал до услугите на наемен убиец, но оттогава изминаха много години. Нейпълс ми устрои капан, използва двама от моите хора като пионки. Днес Йост едва не уби Съмърсет.

— Съмърсет ли? — Ръката на Мик се разтрепери и уискито се изплиска от чашата му. — Да не намекваш, че Нейпълс е накарал Йост да убие твоя иконом? Сбъркал си адреса, драги. Защо му е било да го прави…

Внезапно очите му се разшириха. Пребледня като платно, краката му се подкосиха. Вкопчи се в облегалката, за да запази равновесие, и се отпусна на креслото.

— О, господи! Мили боже! — Пресуши на един дъх уискито и обгърна с длани чашата, сякаш да спре треперенето на ръцете си. — Сигурен ли си?

— Да, сигурен съм. — Рурк замълча, прекоси стаята, взе бутилката и отново наля уиски в чашата на Мик. — Йост уби двама от моите служители, единият ми беше приятел. Едва по-късно разбрах причината — целта е била да се отвлече вниманието ми и да се насочи по фалшива следа полицията в лицето на прекрасната ми съпруга.

— Грешиш, това беше моята задача. Трябваше да те забаламосвам с разни мои проекти и същевременно да докладвам подробности около охраната на залата — например ако ви хрумне да промените разположението на камерите или на охранителите. Друго мое задължение бе да отвлека вниманието на ченгето… пардон, на съпругата ти, да я омагьосам със сладки приказки и джентълменско поведение. Най-важното обаче бе да държа под око оня мухльо Винс, да не би в последния момент да се разколебае и да изпее всичко на мама. Вярно е, че Лайза го контролира, но…

— Ясно. Питах се каква ли е ролята й в мръсната ви игричка. Е, Мик, донякъде постигнахте целта си — създадохте работа на съпругата ми, дори отвлякохте вниманието ми от търга. Навярно сте очаквали, че ще бъда потресен от смъртта на Съмърсет и изобщо няма да ми бъде до това да се занимавам с охраната.

— Дори не подозирах за намеренията им относно Съмърсет — промълви Мик и го погледна в очите. — Да пукна, ако знаех какво са намислили. Никога не бих се замесил в нещо, заради което умират невинни хора. Съгласих се да участвам, защото приключението изглеждаше вълнуващо, щях да спечеля куп пари и най-вече да те победя — нещо, което досега не съм успял да направя, колко и да ми се искаше. Винаги си бил по-различен от нас, обикновените момчета от дъблинската тайфа. В теб има нещо… аристократично, смяташ се за недосегаем. С удоволствие щях да открадна от теб, Рурк, и до края на живота си щях да се фукам как съм те преметнал. Обаче нямаше да се хвана с тази работа, ако подозирах какво са намислили. Никога не съм бил замесен в убийство.

— Тъкмо затова отначало не те подозирах.

— Сигурен ли си, че Нейпълс е наредил да очистят Брит и Джо?

— Да, сигурен съм.

— Искал е да отстрани и Съмърсет… — Мик кимна и тежко въздъхна: — Вече ми е ясна картинката. Добре, ще ти кажа всичко — онези имат внедрени хора сред твоите служители. Един от охраната и друг, който работи в хотела. Казват се Хънроу и Билик. Операцията ще се проведе утре през нощта. Точно в два след полунощ макси автобус и лека кола ще се сблъскат на улицата пред хотела. Автобусът ще се преобърне и ще счупи витрината на бижутерийния магазин на партера. Наели са шофьор, който е истински каскадьор. Спомняш ли си нашия приятел Килкър?

— Да.

— Шофьор е синът му и трябва да ти кажа, че момчето е още по-кадърно от баща си. Ще избухне пожар, който ще предизвика суматоха. Ченгетата, хората от охраната и пожарникарите ще се борят с пламъците и ще прогонват евентуалните крадци, подмамени от лесната плячка. Същевременно пред главния вход на хотела ще спре камионетка с шестима души, въоръжени със спринцовки, съдържащи силен опиат. Сред тях трябва да бъде и моя милост. Задачата е да се извадят от строя ключовите хора от охраната. На мен е възложено да обезвредя сигналната система. Измислих начин да я изключа в продължение на дванайсет минути… Честно да си призная, това ми отне шест месеца къртовска работа и накрая пак не успях да разширя интервала от време, както искаха шефовете.

Усмихна се кисело и добави:

— Системата е истинско чудо на техниката. И цяла година да си бях блъскал главата, нямаше да се справя, ако не бяха информаторите.

— Благодаря за комплимента, но това в момента изобщо не ме вълнува.

— Все пак искам да знаеш, че на света няма друг, дето щеше да се справи — самодоволно отбеляза Мик. — Но да продължим по-нататък. Всеки от екипа знае кои предмети трябва да вземе, а цялата операция ще продължи точно десет минути. Две минути се предвиждат за излизане от хотела, след което камионетката ще потегли, без да се чакат закъснелите.

Той стана и остави чашата на масичката:

— Ще ти предоставя моите дискове, за да се запознаеш с плана. — След кратко колебание добави: — Трябваше да се досетя какво се крои и да не се обвързвам с престъпници като Нейпълс. Грешката ми е непростима, но ти давам дума, че ще направя всичко възможно да я изкупя. Ще ме предадеш ли на ченгетата, ако ти помогна да предотвратим обира?

Рурк го погледна в очите и проумя искреното му разкаяние.

— Няма — промълви.

 

 

Ив влезе в къщата с гръм и трясък, задъхваше се от ярост. Затича към стълбата и бе готова да изблъска Съмърсет, който се изпречи на пътя й.

— Къде са? — извика гневно.

— Рурк е в… другия си кабинет. Лейтенант…

— После ще говорим! Мътните го взели! — Тя изтича нагоре по стълбата, втурна се по коридора. С треперещи пръсти набра кода за достъп до помещението, в което беше нелегалният компютър на съпруга й, и хвана оръжието си, преди да отвори вратата.

Рурк не седеше зад подковообразното бюро, а се облягаше на плота, взирайки се данните и в диаграмите на мониторите на стената. В помещението цареше гробна тишина, нарушавана само от тихото жужене на компютъра.

— Къде е Конъли?

— Няма го — отвърна Рурк, без да откъсва поглед от мониторите. Изумен беше от гениалния план на заговорниците и знаеше, че ако не го беше разкрил навреме, заговорът щеше да успее.

— Веднага трябва да го намеря. Мръсникът е замесен в обира!

— Зная. — Тонът му беше толкова спокоен, че едва след секунди тя осъзна смисъла.

— Знаеш ли? Откога ти е известно? — Изправи се пред него, закривайки от погледа му мониторите. — Каква игра играеш, приятел?

— Никаква.

Ив разбра, че е откровен — въпреки че гласът му беше привидно спокоен, в погледа му проблясваха гневни искрици.

— Кога разбра, че той е замесен? — попита я.

— Когато установихме със сигурност, че целта на заговорниците е да извършат обир на предметите, които ще се продават на търга. Още тогава ти казах, че познавам само няколко души, които могат да осъществят операция от подобен мащаб. Мик е един от тях.

— Разбрал си, че е замесен, но не благоволи да го споделиш с мен, така ли?

— Още нямах доказателства, но вече съм сигурен, че и той е сред заговорниците.

— Така ли? И защо си толкова сигурен?

— Попитах го и той си призна — простичко отговори Рурк. — Предаде ми плановете за операцията. Знаеш ли, щели са да успеят — добави с нескрито възхищение. — Ако не бяха допуснали грешки, ако не се бяха случили непредвидени събития, операцията е щяла да се увенчае с успех.

— Попита го, а? — избухна тя. — Браво, поздравявам те! Къде е този мошеник?

— Нямам представа. Позволих му да си отиде.

— Ти… — Ив едва не се задави — не очакваше, че собственият й съпруг ще я предаде. — Пуснал си го да си отиде, така ли? Случайно да ти хрумна, че той е една от ключовите фигури в заговора? Хрумна ли ти, че позволяваш да се изплъзне един крадец, който щеше да ти забие нож в гърба?

— Не се безпокой. Имам запис на самопризнанията му, в които той разкрива подробности за операцията на бандитите. Но едва ли ще подпомогнат разследването ти — Мик не е подозирал, че и Йост е замесен.

— Как можа да го изпуснеш! Има още куп неща, за които исках да го разпитам! Не трябваше да го правиш, нямаш право да се намесваш в работата на полицията! Само това липсваше — сега този подлец ще предупреди съучастниците си!

— Ив…

— Мътните те взели, Рурк! Двама души бяха жестоко убити, същото щеше да се случи и със Съмърсет. Цели два часа разпитвах Винс Лейн, докато науча подробностите, и докато го сплаша да си държи езика зад зъбите и да не предупреди другите играчи. Знаеш ли колко усилия ми струваше да увещая прокурора да го обвини само по един параграф? Обещах на онзи охлюв Винс да бъде включен в програмата за защита на свидетелите, после уредих да го закарат в болницата под предлог, че е получил алергичен шок. Сега мръсникът си лежи в най-хубавата болнична стая и е натъпкан със сънотворни, за да съм сигурна, че няма да се свърже с приятелчетата си.

— Умен ход. Бас държа, че щеше да пропее, ако не беше упоен, още повече, че Лайза е информатор на престъпниците.

Ив безпомощно разпери ръце, стисна юмруци и рязко се извърна, преди да ги стовари върху гърдите му.

— Жалко за умния ми ход, след като си изпуснал Конъли. Първата му работа ще бъде да се свърже с Нейпълс и операцията ще бъде отменена. Репутацията ти ще бъде непокътната, а Йост за пореден път ще се изплъзне от полицията.

— Мик няма да предупреди Нейпълс.

— Глупости! Сигурно вече го е предупредил…

— Грешиш! — прекъсна я Рурк. — Ако имах дори капчица съмнение, че ще го направи, или че знае за участието на Йост, щях лично да го предам в ръцете ти. Ала знам, че колкото и невероятно да ти изглежда, приятелят ми е честен човек. Не можех да го предам, Ив. Предполагам, че няма да разбереш чувствата ми…

— О, господинът бил чувствителен! — озъби се тя. — Дано, когато открием следващата жертва, удушена със сребърна жица, да разбереш, че криворазбраното ти чувство за лоялност е струвало живота на някого.

Рурк остана безмълвен, но дълго не откъсна поглед от лицето й. Само очите му потъмняха от болка и тя разбра, че гневните й думи са попаднали право в целта.

„Нараних най-скъпото си същество“ — разкаяно си помисли и тежко въздъхна.

Рурк се обърна към бюрото:

— Както вече споменах, Мик ми предаде плановете на заговорниците. Направих копия и за теб. Когато бъдат предупредени за нападението, служителите от охраната успешно ще обезвредят бандитите. Предполагам обаче, че държиш в операцията да участва и твоят екип. Нейпълс и съучастниците му ще бъдат заловени в рамките на трийсет и шест часа.

„Ами ако междувременно Йост убие някого? — помисли си тя. — Какво ще се случи, ако Рурк е рискувал живота на друг приятел, за да спаси приятеля си от детинство?“

— Ако имаш някакви въпроси… — подхвана той, но сякаш прочете мислите й, защото млъкна и едва след няколко секунди промълви: — Не мога да се променя, да изневеря на истинското си „аз“. Положих неимоверни усилия да загърбя миналото, да се превърна в нов човек, но в душата си оставам момчето от бедняшкия квартал в Дъблин. Компютър, копирай на диск всички данни.

Ив изчака машината да изпълни задачата, взе дисковете и тръгна към вратата. На прага се обърна и промълви:

— Дано приятелят ти да си струва жертвата, която правиш за него.

Излезе, без да каже нито дума повече.

 

 

Свърза се с хората от екипа си и ги повика на спешно съвещание, което щеше да се проведе в кабинета й в къщата. Сетне отиде да претърси стаята на Мик с надеждата да открие нещо, което да й подскаже къде се е укрил.

Тъкмо когато гневно тресна вратичката на бюрото, Съмърсет отвори вратата и се вкамени от ужас.

— Лейтенант, какво правите? Това бюро е безценна антика от осемнайсети век! Моля, проявявайте необходимото уважение към подобни вещи.

— И аз искам да се отнасяш с уважение към мен, но не се получава! — тросна се тя, измъкна чекмеджето, хвърли го на пода, като видя, че е празно, и се спусна към леглото.

— Престанете! Веднага престанете! — извика икономът и изтръгна от ръцете й завивката. — Ще съсипете прекрасната изработка! Не виждате ли, че това е ирландска дантела, апликирана върху коприна?

— Слушай, приятел, ще ми се да смачкам фасона на някого и твоята физиономия ми се струва идеална за целта. — Задърпа завивката, но Съмърсет се беше вкопчил със сетни сили в другия край.

Тя рязко я пусна и доволно се усмихна, като видя как досадникът залитна и се блъсна в стената. Изчака го да си поеме въздух и го обсипа с въпроси:

— Кога си тръгна Конъли? Носеше ли багаж? Чакаше ли го кола или взе автобус?

Съмърсет само изсумтя.

— Сигурно знаеш какво е направил и какво възнамеряваше да стори. Предполагам, че Рурк вече те е осведомил… — „Споделил е с теб, но е премълчал истината пред мен“ — помисли си с горчивина. — Искаш ли да се отърве безнаказано?

— Нямам мнение по въпроса.

— Нима? Значи укриваш хората, които платиха на Йост да те убие!

— Сигурен съм, че Мик не е знаел.

Ив безпомощно вдигна ръце и толкова силно ритна леглото, че икономът веднага се втурна да провери каква повреда е причинена на безсъмнено ценната антика.

— Какво ви става и на двамата с Рурк? Конъли е признал, че е един от ключовите играчи. Защо му позволихте да напусне къщата?

— Рурк нямаше избор. — Съмърсет въздъхна с облекчение, като се увери, че леглото не е пострадало, обърна си и я погледна в очите. — Ако го обвинявате, значи в крайна сметка не сте успели да го опознаете.

— Въпросът е, че май той не ме познава! — не му остана длъжна Ив.

Икономът внимателно разстла смачкана завивка върху леглото. Каза си, че все пак е задължен на тази жена, задето само преди няколко часа беше взела неговата страна пред Рурк.

— Чувствате се предадена, защото се е застъпил за приятеля си, нали?

— Прекрасен приятел, няма що! Само дето е кроял планове да го ограби.

Съмърсет се усмихна:

— Мик не е смятал, че ограбва приятеля си от детинство. Мисля, че и Рурк не тълкува по този начин участието му в заговора. Само вие виждате нещата в прекалено черни краски, но затова е виновен гневът ви. Донякъде ви оправдавам. Но ще ви мине, като видите колко страда Рурк. Наистина ли искате да му причините страдание?

Обърна се и излезе, като остави вратата отворена.

Тя усети, че краката й се подкосяват, и приседна на ръба на леглото. Галахад безшумно прекрачи прага, скочи върху леглото, изтегна се върху копринената завивка и впери поглед в Ив.

— Престани да ме зяпаш! — сопна се тя. — Всяка вечер си лягаше с Мик, значи си негов съучастник!

 

 

Въпреки усилията на целия екип да открият Мик, той сякаш беше потънал вдън земя. Единствената й надежда беше той да удържи обещанието си и да не съобщи на Нейпълс, че е бил разкрит.

Ив си казваше, че дори заговорниците да се откажат от обира, Йост не е от хората, които изоставят работата си недовършена. Платено му е да убие Съмърсет и ще го направи. Това ще й даде повече време и ако късметът й проработи, чрез наемния убиец ще се добере до Нейпълс. За нея разследването ще приключи едва когато залови и двамата.

— Продължаваме да действаме по предположението, че обирът ще бъде извършен — обърна се тя към членовете на своя екип, които се бяха събрали в кабинета й. — Планът на престъпниците вече е приведен в изпълнение и дори бягството на Конъли няма да има сериозни последствия. Нейпълс разполага с цялата информация, освен това е вложил много средства в операцията и ще иска да си ги възвърне.

— Ако Конъли реши да му разкаже, че са разкрити — замислено промърмори Фийни, — може би няма да се откажат от обира, но ще променят стратегията. Да речем, че ще отложат операцията, или пък ще я ускорят, а може би имат резервен план.

— Съгласна съм. Предлагам да действаме според схемата, като я променяме според ситуацията. Да не забравяме, че обирът може да бъде извършен всеки момент.

— Няма да се справим без Рурк и неговите хора — намеси се Макнаб.

— Зная. Фийни, ако обичаш, обсъди този въпрос със съпруга ми. — Тя посочи вратата към съседния кабинет.

Ирландецът само вдигна вежда, стана, почука и отиде в другото помещение.

— От вас искам да прочетете няколко пъти информацията за Конъли и да я наизустите — нареди Ив на помощничката си и на Макнаб, сетне отиде в кухнята да изпие чаша кафе.

Чувстваше необходимост за малко да остане сама и да помисли на спокойствие.

Пийбоди крадешком погледна младежа, после побърза да извърне очи. Никога не бе предполагала, че пренебрежението му толкова ще я засегне. „Не ми говори, като че ли вината е моя! — мислеше си гневно. — Часове след като се скарахме, си е легнал с някаква червенокоса мръсница! Подлец с подлец!“ Слуховете за оргията, организирана от Макнаб, бяха достигнали и до нея. Не издържа и наруши мълчанието:

— Добре ли изкара с новата си приятелка?

— Супер!

— Целуни ме отзад!

— Наистина ли го искаш?

Тя презрително вирна нос:

— Не ходя с леваци, дето си имат работа с леки жени.

— Аз пък не ходя с жени, които общуват с жигола — не й остана длъжен той.

— За разлика от теб жиголата са истински кавалери.

— Разбира се, нали затова им се плаща. — Той кръстоса крак върху крак и възхитено заоглежда модните си маратонки. — Какво те мъчи, Пийбоди? Да не би програмата на Чарлс да е запълнена? Говориш като жена, която е останала на сухо.

— Да го духаш!

— С удоволствие, скъпа. Ако си послушно момиче, ще ти излезе безплатно.

Двамата едновременно скочиха на крака.

— Няма да ти позволя да ме докоснеш дори за милион долара! — изсъска тя.

— Както кажеш, миличка. И без това нямам време за смотани провинциалистки, дето се мислят за голяма работа, защото носят униформа.

— Престанете! — намеси се Ив, която незабелязано от двамата се беше върнала в кабинета. — Веднага престанете! — Забеляза, че помощничката й всеки момент ще избухне в сълзи, пък и Макнаб изглеждаше така, като че ще се разреве като обидено хлапе. До гуша й беше дошло от двамата влюбени. — Ако обичате, уреждайте взаимоотношенията си в извънработно време! Пет пари не давам дали ще се сдобрите, или ще продължите да се гледате като куче и котка. Запомнете, че очаквам да си вършите работата. Тежко ви и горко, ако се провалите! Ясно ли е?

— Да, лейтенант — промърмориха едновременно двамата.

— Пийбоди, свържи се с болницата и провери дали Лейн още е под наркоза. Разбери дали човекът, който следи Лайза, е предал нова информация. Макнаб, искам обстоен анализ на данните за Конъли. Разполагаш с два часа да изготвиш доклад с всички възможни варианти за действията на заговорниците.

— Лейтенант, разбрах, че Рурк…

— Изпълнявай нарежданията, детектив, и не влизай в спор с висшестоящите!

— Слушам, лейтенант.

— Действай тогава. — Тя измарширува до врата между двата кабинета и рязко я отвори, Фийни и Рурк, които бяха седнали зад бюрото, едновременно вдигнаха погледи.

— Фийни, наредих на Макнаб да анализира данните. Ако обичаш, погрижи се да не се разсейва и веднага да се залови за работа.

— Дадено, Далас.

Ив го изчака да излезе и да затвори вратата.

— Капнала съм от умора — промълви. — Имам ужасно главоболие и много съм ти ядосана.

— Май това е всичко, а?

— Не, не е. Обаче нямам нито сили, нито време да влизам с теб в словесен двубой, на какъвто преди секунди имах нещастието да присъствам. Не е трябвало да позволиш на Конъли да се измъкне безнаказано. Ала това е моята гледна точка. Ако погледнем нещата през твоите очи, постъпката ти е правилна. По този въпрос никога няма да постигнем съгласие, но се налага взаимно да си помагаме, докато се справим със заговорниците. Едва тогава ще обсъдим защо стоим от двете страни на барикадата. — Понечи да излезе, но когато завъртя валчестата дръжка, вратата се оказа заключена. — Отключи веднага! Не си играй с мен!

— Предпочитам да ми вдигнеш скандал и веднъж завинаги да приключим с този въпрос. В момента гневът ти е взел превес над логиката, но ако поговорим, може би ще стигнем до компромис. Моля те, отдели ми няколко минути.

— Нямаме време да анализираме взаимоотношенията ни.

— Наскърбих те, знам. Въобразяваш си, че съм те пренебрегнал заради Мик, но знай, че грешиш.

— Ти грешиш! — Ив се обърна и го погледна в очите. — Оскърбеният си ти, но не ми позволи да те защитя. Взе решение, без да се посъветваш с мен, без да ми дадеш възможност да потърся възмездие заради злото, което ти причиниха.

— Щеше да изпратиш Мик в затвора, нали? Скъпа Ив, така нямаше да отмъстиш заради мен. Знаеш някои подробности от миналото ми, но не всички.

„Не всички“ — мислено повтори Рурк. Съмняваше се, че той самият знае или проумява цялата истина, но бе готов да сподели още един епизод, който досега бе пазил в тайна от нея.

— Твоето минало възкръсва в кошмарите, които те разяждат отвътре, а моето живее дълбоко в душата ми. Знаеш ли колко години бяха изминали, преди отново да се върна в Ирландия? Аз не знам броя им. Едва когато двамата с теб заминахме за Дъблин да погребем приятелката ми от детинство, се осмелих да отида в квартала, в който бях роден.

Втренчи се в ръцете си и продължи:

— С тези две ръце се вкопчвах във всяка благоприятна възможност, крадях и мамех, използвах ума си, за да се измъкна от блатото. А когато успях, загърбих всички, които се бяха борили рамо до рамо с мен, опитах се да залича спомена за мъртвия изверг, който беше превърнал живота ми в ад. Той ми причини неописуеми мъки, промени ме и малко оставаше да ме превърне в свое подобие.

— Не! Не е вярно! — Тя неволно пристъпи към него.

— Щеше да го направи — настоя Рурк, — ако не бяха приятелите ми, които ме спасиха от обезумяване и пълна деградация. Издържах и тръгнах по свой път, защото имах насреща хора, на които да разчитам в най-тежките мигове от живота ми. Едва когато миналата година с теб заминахме за Дъблин да погребем Джени, осъзнах, че съм им длъжник, че не съм им се отплатил за приятелството и за подкрепата. До края на живота нямаше да си простя, ако бях предал Мик.

Тя тежко въздъхна, сетне изруга:

— Мътните го взели твоя приятел! Знам, че не можеше да постъпиш другояче, но те предупреждавам, че моите хора са по петите му.

— Не съм очаквал да го оставиш да се изплъзне. Предполагам, и той не си прави илюзии, че ще му се размине. Между другото, помоли ме да ти предам извиненията му заради неприятностите, които ти причини, и задето не успя лично да се сбогува с теб.

Ив презрително изсумтя, а той извади от джоба си флаконче и й го подаде:

— Помоли да ти предам един малък подарък.

— Какво е това, боклук ли?

— Пръст. Мик твърди, че е от могилата в Тара, където в далечното минало са погребвали ирландските крале. Нищо чудно да е напълнил флакончето с пръст от нашата градина, но по-важен е жестът. Твърдеше, че носи щастие и че било подходящ подарък за най-царственото ченге, което бил виждал.

— Какъв лицемер!

— Във всеки случай жестът е трогателен.

Тя забели очи и пъхна флакончето в джоба си:

— Царственото ченге се надява много скоро да има удоволствието отново да се срещне с галантния ти приятел. Междувременно ни е необходима помощта на цивилния консултант, за да ускорим анализирането на данните. Искам да съсредоточа цялото си внимание върху Йост и да оставя на вас, дроидите, да свършите черната работа.

— Мъдро решение, лейтенант. — Той заобиколи бюрото и я хвана за ръката. — Има още нещо, за което трябва да отделиш мъничко време.

— В момента не ми е до секс!

— За секс винаги има време, но сега говоря за друго. Йост притежава нотариален акт на името на Мартин Роулс за имот на брега на океана в тропическия сектор на курорта „Олимп“. Къщата току-що е завършена и собственикът й може да се нанесе.

— Да му се не види!

— Ако не го заловите в Ню Йорк, ще го пипнете на „Олимп“. Научих, че ползва услугите на декоратори от моята фирма за обзавеждане на къщата. След четири дни има насрочена среща с тях. Запазил си е стая в най-големия хотел, в които има и казино. Имам списък с транспортните средства, които пътуват за „Олимп“. Само една совалка излита от Ню Йорк. Изпратих ти цялата информация по електронната поща.

— Веднага ще се възползвам, нямаме нито миг за губене.

 

 

Разделиха се на два екипа, Макнаб помагаше на Рурк да изготвят нова стратегия за охраната на залата в хотел „Палас“. Ив и Пийбоди обсъдиха най-добрата стратегия за залавянето на Йост, а Фийни беше свързващото звено между двата екипа.

— Ясно е, че Йост планира да напусне планетата след обира. Фийни, попитай Рурк дали Йост ще получи част от печалбата извън хонорара за убийствата.

Дори да му се стори странно, че тя се консултира със съпруга си по въпроси, засягащи етиката на престъпниците, ирландецът предпочете да си замълчи. След малко докладва:

— Рурк каза, че Йост има право на премия, размерът на който ще се определи от печалбата, но ще го получи едва след транспортирането и продажбата на предметите.

— Тогава какво го задържа в Ню Йорк? Може би държи да се увери, че операцията е преминала гладко и че работодателите няма да се нуждаят от услугите му. Пък и още не е отстранил Съмърсет. Бас държа, че стои пред телевизора в очакване на голямата новина за обира. Ще се обърна за съдействие към Надин.

Продължиха да работят, докато хората от екипа заплашиха да вдигнат бунт, задето ги държат гладни. Ив хапна надве-натри, без да престава да се взира в монитора. Настояваше повторно да прочете цялата информация, за да е сигурна, че е запомнила най-важното.

— Лейтенант, ще получиш кръвоизливи в очите. Компютър, съхрани данните. — Рурк обърна стола й към себе си, преди да е успяла да анулира командата му. — Минава осем, капнала си от умора, мозъкът ти отказва да функционира и вече си нетрудоспособна. Изпрати хората да си починат, отдъхни си и ти.

— Освобождавам ги, нека си вървят. Имам още мъничко работа. — Тя потърка възпалените си клепачи и се озърна. — Надин още ли е тук?

— Не, тръгна си. Предстоеше й директно предаване. Не се тревожи, два пъти преговорихте онова, което й поръча да съобщи. Разчитай на нея.

— Дано да се справи. Къде са другите?

— Макнаб е в кухнята и уговаря Съмърсет да му сервира втора порция десерт. От тук отива направо в хотела. По моя препоръка Пийбоди плува в басейна, за да се поободри, а Фийни работи в моя кабинет, защото е твърдоглав като теб. Нищо повече не можеш да направиш тази вечер.

— Вярно е, защото пропуснах нещо важно. Двама души трябва да заминат за „Олимп“ и да държат под око станцията, на която каца совалката, в случай, че Йост ни се изплъзне тук. Ще информирам агент Стоу за развоя на събитията. Нека сама избере дали да остане в Ню Йорк или да замине за „Олимп“.

— Разбира се, ще разговаряш с нея едва утре сутринта, защото не желаеш още сега да й съобщиш информацията. Фийни — провикна се към съседния кабинет, докато масажираше раменете на Ив. — Свободен си.

— Ей сега си тръгвам. Далас, трябва да предупредим центъра за контрол на междупланетните полети. Нищо чудно Йост да избере обиколен маршрут до „Олимп“.

— Ако го сторим, някой може да се раздрънка и тогава край на надеждите ни да пипнем Йост. Имаш ли сигурен човек сред персонала?

— Чакай да си помисля. Едно време познавах… — Той застана на прага и млъкна, като видя какво прави Рурк. — Май е време да си вървя, доста закъснях… Ще предложа на Пийбоди да я закарам до вкъщи.

— Тя е при басейна — обясни Рурк и притисна Ив, за да й попречи да стане.

— Чудесно — усмихна се Фийни. — Може и аз да поплувам.

— Чувствай се като у дома си. А ти ще седнеш да вечеряш — обърна се той към съпругата си.

— Вече се нахраних.

— Видях, че хапна на крак половин сандвич, което не може да се нарече вечеря. — Озърна се, като чу гласове, и добави:

— Имаме си гости. Ще хапнеш малко супа, докато Мейвис те развлича.

— Нямам време за… — Тя млъкна и примирено въздъхна, защото приятелката й с танцова стъпка влезе в кабинета. Обувките й бяха с осемнайсетсантиметрови токчета и при всяка стъпка от тях изригваха разноцветни светлини.

— Здрасти, Далас! Как си, Рурк? В коридора срещнах Фийни и той ме осведоми, че за днес сте приключили.

— Всъщност имам още малко работа. Поговорете си с Рурк, докато привърша. — Тя широко се усмихна, доволна от гениалната си идея. Но усмивката й помръкна, когато в кабинета влезе още една жена. Яркочервената й коса беше оформена в дълги спираловидни кичури, които стърчаха от главата й.

— Трина… — ужасено прошепна Ив и стомахът й се сви на топка.

— Дойдохме лично да ти съобщим резултата от детективската ни работа — обяви Мейвис. — Трина откри къде се продават продуктите, които те интересуват. Нали така, Трина?

— Абсолютно!

— Много се радвам, страхотни сте — промълви Ив и се укори, че страховете й са били напразни. Посещението на двете дами беше делово, нямаше да я увещават да посети козметичния салон. — Изгарям от нетърпение да чуя какво сте открили.

— Кажи й, Трина. О, има и бяло вино! Рурк, ти си върхът! — Тя приседна на ръба на бюрото, без да се притеснява, че късата й пола се вдигна чак до чатала, и жизнерадостно се усмихна на домакина.

— Значи — подхвана Трина, — имаме фон дьо тен „Младост“ в две разцветки, който се продава само в престижните универсални магазини или в козметичните салони. Имаме и пудра, подходяща за мъже и за жени, предлагана в различни опаковки. Вашият човек е избрал марка „Делорен“. Продуктите на тази фирма също се продават само в специализираните магазини, тъй като са доста скъпи и не са за масовия потребител.

— Според теб колко такива магазина има в Ню Йорк?

— Ами… между двайсет и пет и трийсет и пет. Господинът има изискан вкус по отношение на козметиката. Ружовете също са от марките „Делорен“, „Младост“ и „Роза“. Сенките за очи…

— Трина, информацията е много интересна, но тъй като разполагам с ограничено време, бих искала да знам дали някои от продуктите се предлагат само в определени магазини, или могат да се закупят само на едро.

— Тъкмо се канех да ти го кажа. — Козметичката сви устните си, които този път бяха обагрени в черно и й придаваха вид на вампир. — Човекът явно обича да експериментира с гримовете и е готов да плати висока цена. Възхищавам се от такива хора. От онова, което видях на видеофилма, може да се съди, че е купил най-необходимото, но си е позволил и малки прищевки. Средствата са подредени толкова изрядно, че като видях какво липсва, ми стана ясно…

За миг тя замълча, за да подсили впечатлението от думите си, сетне заяви:

— Стигнах до заключението, че най-много използва продуктите „Младост“ и „Естествена красота“. Вторият е противоалергичен, съдържа само природни компоненти и струва цяло състояние. Не се продава в магазините, може да се закупи само на едро и то от лицензираните консултанти. Използва се само в козметичните салони. Което пък означава, че вашият човек или има лиценз за консултант, или познат в салон, защото в колекцията му има доста средства, които се използват от опитни козметички и изнасянето им е забранено.

Трина лукаво се усмихна, като си помисли, че и на нея се е случвало да изнесе по нещо от работното си място.

— Случва се е да имам богат клиент, който е готов да плати високата цена. Тогава купувам „Естествена красота“ направо от фирмата „Карнеги — доставки на едро“, която се намира на Второ авеню. — Отпи от виното, сетне продължи: — Направих си труда да се обадя на моята приятелка от „Карнеги“ и я поразпитах за продуктите, които вашият човек е предпочитал. Тя се учуди, че я питам тъкмо за тях, тъй като току-що един от постоянните клиенти поръчал същите козметични средства. Описа го като плешив мъж, който посещавал фирмата веднъж-два пъти годишно и винаги плащал в брой. Казал й, че притежава козметичен салон в Южен Джърси.

Ив бавно се изправи на крака:

— Взел ли е поръчката?

— Не, казал, че ще се отбие утре преди обяд. Помолил да подготвят предварително сметката му, тъй като времето му било ограничено. На приятелката ми й направило впечатление, че този път е поръчал двойно по-голямо количество.

— Рурк, моля те, налей още вино на тази жена!

— Май си доволна, а? — подхвърли Мейвис.

— Малко е да се каже, че съм доволна. Направо съм щастлива. Направихте ми голяма услуга. Трина, кажи ми името на твоята приятелка. Ще я помоля за съдействие.

— Добре. Но първо ще те попитам нещо. Защо ме обиждаш?

— Да те обиждам ли? Тъкмо се канех да те разцелувам.

— Защо се подиграваш с моята работа? Погледни се! — Тина обвинително вдигна пръст, а Ив забеляза, че ноктите й, които бяха дълги поне три сантиметра, бяха боядисани със сапфиреносин лак. — Приличаш на нещо, което е попаднало под колелата на макси автобус. Кожата ти е повехнала, имаш сенки под очите.

— Напоследък съм доста заета.

— Не се оправдавай с работата. И не ми казвай, че е невъзможно да отделиш пет минути дневно, за да уважиш труда, който положих за външността ти. Кога за последен път си използвала избелващия лосион или средството за отстраняване на бръчки под очите, предизвикани от умора?

— Ами…

— Обзалагам се, че нито веднъж не си масажирала гърдите си с крема, който специално приготвих за теб. — Тя се обърна към Рурк: — Защо поне ти не си мажеш ръцете с него, когато я галиш, та да не отиде трудът ми на вятъра?

— Честно казано, няколко пъти опитвах — заяви той и без да му мигне окото, остави съпругата си в ръцете на врага. — Но тя е доста инатлива.

— Дай да ти видя ноктите на краката! — Трина скочи на крака и заобиколи бюрото.

Ив Далас, която ежедневно заставаше лице срещу лице със смъртта, се сви като подплашен заек:

— Не, не разрешавам.

— Не си използвала комплекта за педикюр, нали? — заплашително попита козметичката, сетне очите й, които бяха подчертани със сенки във всички цветове на дъгата и от златни мигли, се разшириха от изумление: — Сама ли си подстригвала косата си?

— Не! — Ив притисна длани към главата си и едва не падна от стола.

— Не ме лъжи, приятелко! Офъкала си се като магаре.

— Не, не е вярно… Отрязах си само бретона, защото ми падаше в очите… Отрязах само един-два милиметра, честна дума… Да му се не види! — внезапно възкликна тя. Тази история започваше да й писва. — Косата си е моя, ще правя с нея каквото си поискам!

— Грешиш, драга, не е твоя, след като веднъж съм оформила прическата ти. Случайно да съм дошла в твоето полицейско управление и да се перча нагоре-надолу със значка, забодена на циците? Да си ме виждала да преследвам лошите хора по улиците на Ню Йорк? Не си, нали? Както се казва, всяка жаба да си знае гьола. Не се бъркам в твоята работа, но не разрешавам и ти да се бъркаш в моята! — Трина си пое въздух и добави: — Ще отида да си взема нещата и ще се помъча отново да заприличаш на човек.

— Много мило, но нямам време за… — Ив потръпна, като видя как козметичката заплашително сложи ръце на кръста си. — Съгласна съм. Много благодаря.

Когато Трина излезе, Ив се приближи до Мейвис и Рурк, изгледа ги кръвнишки и взе чашата си. Изпи виното на един дъх, после процеди:

— Първият, който ми се присмее, ще получи един в зъбите.