Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lolita, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 115 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009 г.)

Издание:

Владимир Набоков. Лолита

Издателство „Народна култура“, София, 1991

Рецензент: Сергей Райков

Редактор: София Бранц

Художник: Николай Пекарев

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Здравка Славянова

История

  1. — Добавяне

21

„Ло! Лола! Лолита!“ — чувам се как възкликвам от прага към слънчевата далечина и акустиката на времето, на сводестото време, придава на моя зов и на предателската му дрезгавина толкова много тревога, страст и мъка, че, вярвайте, да беше умряла Лолита, с един замах би се разтворил ципът на найлоновия й саван. Най-сетне я настигнах насред гладката морава на терасата — тя бе избягала, докато още се преобличах. Ах, Лолита! Там тя играеше с куче — с куче, но не с мен. Песът (някакъв полутериер) пускаше и отново захапваше — при това някак наместваше в челюстта си — мокра червена гумена топчица; с предни лапи вземаше бързи акорди върху гъвкавата поляна; сетне препускаше нанякъде. Само исках да разбера къде е, все едно не можех да се къпя заради ужасното състояние на сърцето си, но кой ли ще се трогне; и ето, тя си играеше с кучето, а аз бях застанал до нея по халат и вече не я виках; но изведнъж нещо в орнамента на движенията й ме порази… тя се мяташе насам-натам в ацтековочервения си бански и имаше нещо възторжено, почти безумно в лудориите й, далеч надминаващи обикновеното веселие. Дори кучето изглеждаше изненадано от преувеличеното й ликуване. Огледах се и тихо сложих ръка върху гърдите си. Изумруденият басейн оттатък терасата вече не беше там, а в гръдния ми кош и моите органи плаваха в него, както плават човешки изпражнения в синята морска вода край брега в Ница. Един от къпещите се отстъпи малко от басейна и скрит до половината от паунската сянка на листата, замря, хванал краищата на хавлиената кърпа, с която се бе наметнал, и с кехлибарен поглед следеше Лолита. Остана така, камуфлиран от светлосянката, разкривен от ягуарските отблясъци и маскиран от своята голота; влажната черна коса — по-точно остатъци от коса — бе полепнала по облия му череп, мустачките над червената устна изглеждаха като мокро мастилено петно, козината върху гърдите му се разширяваше във вид на двукрил трофей, пъпът пулсираше, ярки пръски се стичаха по косматите бутове, тесните, мокри черни бански гащета едва удържаха яката сила там, където изпъкнало се очертаваха чудовищните му тестиси, стегнато вдигнати нагоре и закриващи като щит изправеното оръдие на сатира. Докато гледах облото му ореховокафяво лице, ми хрумна, че всъщност го бях познал по отразения в него образ на моята дъщеря — същата гримаса на блаженство, обаче превърнала се в нещо уродливо при превода си на мъжки език. Освен това ми беше ясно, че момиченцето, моето момиченце, понеже знае, че я гледа, се наслаждава на похотливия му поглед и тъкмо заради него подскача и се весели — долната, обожавана курвичка! Както се втурна за топката и не я хвана, се търколи по гръб, зарита бясно във въздуха с неприличните си млади крака; от мястото си улових мускуса на нейната възбуда; и тогава, вцепенен от свещено отвращение, видях как мъжът притвори очи, лъсна равните си, отблъскващо ситни зъби и се опря на дървото, в чийто листак цяла глутница петнисти приапи прималяваха от тръпки. Веднага след това стана необикновена метаморфоза. Той вече не беше сатир, а моят извънредно добродушен и глупав швейцарски чичо — същият Густав Трап, неведнъж го споменавах вече, понякога той се мъчеше да неутрализира запоя (фиркаше бира, смесена с мляко, шопарът), като вдигаше тежести, същински щангист, олюляваше се и пъхтеше край брега на езерото със старомодния си бански костюм, юначно смъкнал се от едното му рамо. Сегашният Трап ме забеляза отдалеч и като търкаше тила си с опънатия в ръцете му пешкир, престорено безгрижно се отдалечи към басейна. И сякаш слънцето, озаряващо нейната игра, угасна: Лолита се умири и бавно стана от земята, игнорира топката, която териерът удобно остави пред нея. Кой може да каже колко дълбоки обиди нанасяме на кучето с отказа си от игра! Заговорих за нещо, но изведнъж седнах на тревата със съвсем невероятна болка в гърдите, избълвах поток от някакви кафяви и зелени вещества, такива, доколкото си спомням, не бях ял.

Видях очите на Лолита: погледът им ми се стори по-скоро пресметлив, отколкото уплашен. Чух как каза на добрата жена, приближила се до нас, че татко й е получил „някаква криза“. Сетне дълго лежах на шезлонга и обръщах чаша подир чаша. Още на другата сутрин се почувствувах достатъчно укрепнал, за да продължа пътешествието (докторите, които по-късно ме лекуваха, не можеха да повярват).