Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lolita, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 115 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009 г.)

Издание:

Владимир Набоков. Лолита

Издателство „Народна култура“, София, 1991

Рецензент: Сергей Райков

Редактор: София Бранц

Художник: Николай Пекарев

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Здравка Славянова

История

  1. — Добавяне

10

Понякога… Хайде, моля, колко пъти именно, друже мой? Можете ли да си припомните четири, пет или повече такива случаи? Или нито едно човешко сърце не би издържало повече от два-три пъти? Понякога (нищо не мога да кажа в отговор на вашия въпрос) по времето, когато Лолита разсеяно си готвеше урока, засмукала молив, проснала се напряко на креслото и провесила крака през ръчката му, аз отхвърлях всичките вериги на педагогическата въздържаност, помитах всичките ни свади, забравях мъжкото си самолюбие — и буквално пропълзявах до твоя фотьойл, моя Лолита! Тогава тя вперваше в мен поглед, който приличаше на сив, мъхнат въпросителен знак, и казваше с недоверие, с раздразнение: „Ама пак ли?“, защото ти нито веднъж не опита да разбереш, че съм способен без никакви определени намерения непоносимо да копнея да заровя лице в шотландската ти поличка, любима моя! Боже — крехките ти голи ръце и крака, боже, какво желание изпитвах да прегърна всичките тези четири прозрачни, чаровни крайничета като краката на сгънато конче и да взема главата ти в своите недостойни ръце, да вдигна нагоре кожата на слепоочията ти от двете страни и да целуна отчаяните ти очи и… „Ах, махни се, стар павиан такъв! — произнасяше ти. — За бога, моля те, остави ме на мира най-сетне!“ И аз ставах от пода, а ти ме гледаше, като подражаваше със сгърчено лице на моите тикове. Нищо, това няма значение, аз съм само животно, нищо, ще продължим това жалко повествование.

Един понеделник, май беше декемврийска сутрин, по телефона се обади мис Прат и ме покани да сме поговорели за нещо. Знаех, че бележките на Доли през последния месец не бяха блестящи; но вместо да се задоволя с някакво правдоподобно обяснение за това повикване, си представих бог знае какви ужаси и трябваше да се подкрепя с доста джин-ананас, преди да намеря сили да поема към училището. Полека, с чувството, че целият съм гръклян и сърце, се качих на гилотината.

Мис Прат, огромна жена с немарлив вид и прошарена коса, с широк, плосък нос и малки очи зад стъклата на роговите си очила, ме покани да седна, като посочи охлузена и унизителна мека табуретка, а тя самата се насади юначно върху дръжката на дъбовия фотьойл. Мълча няколко секунди, вперила в мен усмихнат и любопитен поглед. Спомних си, че ме гледа по същия начин по време на първата ни среща, но тогава в отговор можех да си позволя да се намръщя строго. Най-сетне очите й се отместиха от мен. Тя потъна в размисъл — най-вероятно привиден. Сякаш решила се, почна с двете си ръце с дебели пръсти да търка плисе в плисе тъмносивата си пола от каша върху коляното, сигурно я почистваше от нещо — може би от тебеширена следа. Сетне каза, като все още си жулеше полата, без да вдига очи:

„Позволявам си да ви попитам направо, мистър Хейз. Вие сте старомоден, европейски баща, нали?“

„Няма такова нещо — казах аз. — Може да съм консервативен, но едва ли съм старомоден.“

Тя си пое дъх, намръщи се, после вдигна едрите си пухкави ръце, плесна длани с намерение да подхване същината на въпроса и отново впери в мен бляскавите си очички.

„Доли Хейз — каза тя — е чаровно девойче, но началният период на половото съзряване явно й причинява известни затруднения.“

Кимнах леко. Какво друго ми оставаше?

„Тя все още се лута — каза мис Прат, като изобрази това лутане със съответно движение на ръцете си, обсипани с канела — между двете зони, аналната и гениталната. Иначе, разбира се, е обаятелна…“

Прекъснах я: „Извинете, между какви зони?“

„Ето че у вас заговори старомодният европеец! — провъзгласи Пратица, като чукна леко ръчния ми часовник и внезапно издаде фалшивите си зъби. — Само исках да кажа, че биологическото влечение и психологическото — искате ли цигара? — не се сливат напълно във вашата Доли, не образуват, така да се каже, обща сфера.“

Ръцете й за миг обхванаха невидима диня.

„Привлекателна е, умна е, но е небрежна (запъхтяна тежко, без да напуска своята клонка, събеседничката ми направи пауза и погледна сведението за успеха на чаровното девойче, сложено отдясно върху бюрото). Бележките й все повече се влошават. Тъкмо поради това се питам, мистър Хейз…“

И отново същият мним размисъл.

„Какво да се прави — продължи тя бодро, — аз пък пуша цигари й както казваше незабравимият ни доктор Пиърс, не се гордея с това, но си умирвам да пуша!“

Тя запали и пушекът, който пусна през ноздрите си, ми заприлича на глигански бивни.

„Я хайде да ви представя няколко подробности, няма да ни отнемат много време. Къде ги сложих? — Тя взе да рови из книжата си. — Да. Държи се предизвикателно с мис Редкок и е невъзможно груба към мис Корморан. А ето доклада на една от специалните ни научни сътруднички: с удоволствие пее хорови песни с класа, макар че мислено сякаш се рее някъде. При това премята крак върху крак и размахва левия в такт. В рубриката обичайни думи: в речника й има двеста четирийсет и две думи от обикновения ученически жаргон с добавка на известно количество съставни думи от европейски произход. Много въздиша в час. Къде беше?… Да. Ето тук за последната седмица през ноември. Много въздиша…

Енергично дъвче дъвка. Не си хапе ноктите, жалко, това повече би отговаряло на общата картина — разбира се, от научна гледна точка. Менструацията й според думите на субекта е вече редовна. В този момент не принадлежи към никаква черковна организация. Впрочем, мистър Хейз, майка й беше ли?… А, така ли. А вие самият… Да, разбира се, това не засяга никого — освен може би господа бога. Бихме искали да си изясним още нещо… Тя май няма никакви домашни задължения? Аха, да, да. Вие, мистър Хейз, сигурно искате вашата Доли да расте като принцеса. Какво още сме отбелязали? Взема в ръце учебниците и ги отмества твърде грациозно. Гласът й е приятен. Доста често се кикоти. Малко е мечтателна. Измисля си някакви свои скришни шегички, чете например обратно фамилните имена на някои учителки. Косата й е тъмноруса и светлоруса едновременно, смесена е, лъскава — е, мисля (Пратица изцвили), че вие самият знаете това. Носът й е чист, без хрема, правилен, очите — чакайте, тук някъде бях сложила един наскорошен отчет. Да! Ето го. Мис Голд казва, че бележките на Доли за тенисния й стил са се вдигнали до „отличен“, до „великолепен“ — дори са по-хубави, отколкото на нашата шампионка Линда Хол, но Доли не се концентрира достатъчно, което се отразява върху резултата. Мис Корморан не може да реши дали Доли напълно владее своите емоции, или напротив, тя самата е в тяхна власт. Мис Зелва докладва, че тя, тоест Доли, не успява словесно да оформи своите изживявания, а мис Дутън смята, че органичните функции на Доли са над всякакви похвали. Мис Молар мисли, че Доли е късогледа и трябва да отиде на опитен окулист, а от своя страна мис Редкок твърди, че момичето симулира преуморено зрение, за да оправдае пропуските в знанията си. И освен това, мистър Хейз, има нещо основно, което безпокои нашите изследователи. Искам откровено да ви попитам. Искам да зная дали вашата клета съпруга или вие самият, или някой друг от вашето семейство — правилно ли съм разбрала, че има няколко лели и дядо по майчина линия в Калифорния? — ах, всички са умрели — извинете в такъв случай — както и да е, тревожи ни въпросът дали някой член от семейството й е обяснил всъщност как се размножават млекопитаещите. Ние всички сме с впечатлението, че на петнайсет години Доли е изостанала болезнено от връстничките си и не се интересува от половите въпроси, а по-точно потиска у себе си някакъв интерес към тях, за да запази невежеството си и чувството си за собствено достойнство. Добре, сбъркала съм — не е на петнайсет, а почти на четиринайсет. Виждате ли, мистър Хейз, нашето училище не вярва, че децата трябва да се тъпчат с приказчици за пчеличките и за тичинките, за щъркелите и за неразлъчните птиченца, напротив, ние твърдо вярваме, че трябва да подготвим нашите ученички за взаимно удовлетворително брачно съжителство и за благополучно майчинство. Ние чувствуваме, че Доли ще бъде отличничка, ако се постарае. Докладът на мис Корморан е показателен в това отношение. Доли е склонна, меко казано, да се държи нахално. Но ние всички чувствуваме, че, първо, домашният ви лекар трябва да й обясни елементарните основи на половия живот, а, второ, вие трябва да й разрешавате компанията на братята на нейните дружки — или в Младежкия клуб, или в Организацията на нашия преподобен Ригър, или най-малкото в прекрасната домашна обстановка на нашите ученички.“

„Тя може да се среща с момчета в своята прекрасна домашна обстановка“ — избъбрих аз.

„Много се надяваме, че тъкмо така ще стане — рече въодушевено Пратица. — Когато я заразпитвахме за нейните затруднения, Доли отказа да обсъжда положението вкъщи, но ние поприказвахме с някои нейни приятелки и — послушайте ни — например ние настояваме да участвува в нашите спектакли. Просто сте длъжен да й разрешите да играе в „Омагьосаните ловци“. При първото разпределяне на ролите тя се оказа дивна малка нимфа. Напролет авторът ще прекара няколко дни в университета в Бърдсли и може би ще присъствува на две-три репетиции в новата ни аудитория. Искам да кажа, че тъкмо от такива неща се състои щастието — да си младичка, хубавичка, изпълнена с живот. Вие трябва да разберете…“

„Винаги съм се смятал, — намесих се аз — за твърде разбиращ баща.“

„Ах, не се съмнявам! Но мис Зелва и мис Дутън смятат — и съм склонна да се съглася с тях, — че Доли се измъчва от сексуални мисли, в които не може правилно да се ориентира, и затова непрестанно дразни и тормози другите момичета — дори някои от по-младите ни учителки, като безсмислено изопачава имената им, — задето те имат невинни срещи с кавалери.“

Вдигнах рамене. Проскубан емигрант.

„Хайде заедно да си напрегнем ума, мистър Хейз, Какво толкова става с нея, с това момиче?“

„На мен ми изглежда съвсем нормална и щастлива“ — отвърнах аз. (Дали катастрофата най-сетне не беше надвиснала? Дали не ме бяха разкрили? Дали не бяха потърсили помощта на хипнотизатор?)

„Безпокои ме — каза мис Прат, като си погледна часовника и подхвана въпроса наново, — че и преподавателите, и другарките й смятат Доли за враждебно настроена, агресивна, затворена — и всички ние се питаме защо ли сте против всичките нормални развлечения, присъщи на нормалните деца.“

„Дори и любовните прелюдии ли?“ — попитах аз безцеремонно — така се озъбва притиснат до стената стар плъх.

„Защо не, разбира се, приветствувам подобна напредничава терминология — каза Пратица ухилена. — Не е там работата обаче. Тъй като в нашата Бърдслийска гимназия съществува надзор, нашите спектакли, танци и другите естествени увеселения не могат да се смятат за любовни прелюдии в прекия смисъл, макар че, разбира се, момичетата се срещат с момчета, ако вашето възражение има предвид това.“

„Добре де — казах аз и меката ми табуретка изпусна уморена въздишка. — Убедихте ме. Разрешавам й да участвува в пиесата. Но ако част от ролите са мъжки, поставям условието да се играят от момичета.“

„Винаги съм се поразявала — каза мис Прат, — колко изумително си служат някои чужденци — или най-малкото натурализираните американци — с нашия богат език. Сигурна съм, че мис Голд — тя ръководи нашата група — много, много ще се зарадва. Впрочем тя според мен е от малкото учителки, които май се отнасят добре — тоест искам да кажа, че май намират подход към трудната Доли. И така, приключихме общите въпроси, остава малка подробност. Мистър Хейз, вашата Доли отново си позволи лоша постъпка.“

Мис Прат направи пауза, сетне със свит показалец потри носа си наляво-надясно толкова силно, че той войнствено подскочи.

„Аз съм прям човек — каза тя, — но в живота има известни условности и ми е трудно… Добре, хайде, така ще ви обясня, например имаме едни господа Уокър, които живеят в старинна къща, тук я наричаме Замъка на херцога — сигурно знаете тази грамадна постройка горе на хълма, — двете им дъщери учат в нашето училище, при нас е също племенничката на университетския президент, доктор Мур, изключително благовъзпитана госпожичка — да не говорим за ред други деца от сой. И ето, като имаме предвид това положение, сме малко стъписани, когато Доли, наглед толкова прилично момиче, употребява думи, които вие като чужденец просто не знаете или вероятно са ви неразбираеми. Дали няма да е най-хубаво сега да повикаме Доли и на място да обсъдим случая? Не искате ли? Право да ви кажа — ах, ще карам без заобикалки. Доли е написала неприличен термин, според нашата докторка Кътлър той означава писоар на долнопробен мексикански жаргон — написала го с молива за устни върху една здравна брошура, мис Редкок ги раздала на момичетата, тя се омъжва през юни, и ние решихме да оставим Доли след часовете — просто за малко, да поразмисли. Но ако желаете…“

„Не — казах аз, — не искам да нарушавам вашия ред. Ще поприказваме насаме с нея. Ще изясня тези неща.“

„Да, така постъпете — каза мис Прат и стана от ръчката на фотьойла. — А ние с вас отново можем да поговорим след известно време, ако не настъпи подобрение, ще помолим нашата докторка да изследва момичето.“

Дали да не се оженя за Пратица и да я удуша?

„Освен това, нека я прегледа вашият домашен доктор — най-обикновена банална проверка. Казах й да остане в онзи клас-мас, в края на коридора.“

Да обяснявам ли, че гимназията в Бърдсли подражаваше на прочутата гимназия в Англия за момичета по това, че даваше имена на класните стаи, уж по традиция, като например: клас-раз, клас-два, клас-елмаз и тъй нататък. Този „клас-мас“ миришеше лошо, в него бе окачена репродукцията на „Невинни години“ в кафяво от Рейнълдс над черната дъска покрай редицата напукани чинове. На един от тях Лолита бе потънала в главата за диалога от „Драматургична техника“ на Бейкър, беше съвсем тихо, а пред нея седеше друго момиче със съвсем разголена порцелановобяла шийка и дивни бледозлатни коси, то също четеше, забравило всичко на света, при което неспирно навиваше една букла на пръст, седнах до Доли точно зад тази шийка и зад тази букла, разкопчах си палтото и срещу шейсет и пет цента плюс разрешението да участвува в училищния спектакъл успях да си издействувам под прикритието на чина изцапаната с тебешир и мастило ръка на Доли с червени кокалчета. Ах, безспорно това беше глупаво и непредпазливо от моя страна, но след наскорошните мъки в кабинета на директорката просто бях принуден да се възползувам от комбинацията, която със сигурност нямаше да се повтори.