Стела Камерън
Омагьосана (29)

28

След час Кейлъм вече бе готов за път. Потърси Струан и го откри в крилото на детските стаи заедно с Макс.

— Би трябвало сега да спиш — каза Струан, когато зърна Кейлъм.

Кейлъм кимна на Макс.

— И той би трябвало да спи. Но сигурно са ти казали, че от нас се очаква да изчезнем.

Струан, седнал до Макс на леглото на момчето, подпря лакти на коленете си и опря брадичка върху изпънатите си пръсти.

— Жюстен ни каза всичко — рече той. — Тя не е нещо повече от затворник в тази огромна къща, а и не вижда изход от положението.

— Тя ти е казала…

— Всичко. Историята с плацентата на майка ви. Също и за портретите. Това, че баба й настоява да не се обсъждат повече претенциите ти.

— Жюстен ми вярва, нали?

— Вероятно — рече Струан. — Значи Франчът е бил с Пипа във фара?

Кейлъм хвърли един поглед към момчето.

— Жюстен ти е казала и това?

— Тя каза, че вдовицата намекнала, че Франчът е спасил Пипа и, че двамата сега са се сближили. Каза, че старицата говорела за теб в смисъл, че си подкопал репутацията на Пипа и, че един незабавен брак с Франчът вече бил крайно наложителен за честта й.

— Значи всичко ще свърши така — рече Кейлъм.

— Може би не съвсем. Макс ми разказваше за майка си.

Кейлъм отиде до дълбоко кресло и се отпусна в него.

— Съжалявам за майка ти, Макс. Къде е Елла?

— Със Сейбър — веднага отвърна Макс.

Кейлъм присви очи.

— Вече е нощ! За Бога, ти какво си мислиш, Струан?

— Сейбър ме увери, че възприема Елла като сестрата, която никога не е имал. А и той ще отговаря пред мен за безопасността й. Върнал се е заедно с нея на панаира, където тя казала, че трябвало отново да се срещне с някого. Аз дадох разрешението си. Бих отишъл и самият аз, но знаех, че ще се нуждаеш от мен, когато се събудиш.

— Трябва да се махна от това място — рече Кейлъм, като отпусна глава на облегалката на креслото. — Вероятно бих могъл да дойда с теб в Дорсет за известно време. Там сигурно ще успеем да намерим място за тези деца.

— Елла обвинява себе си за смъртта на майка си — каза му Струан. — Тя е убедена, че ако не бе избягала от заведението на госпожа Лъшботам, вероятно би открила начин да помогне на Миранда.

Кейлъм рязко се изправи.

— Да помогне на Миранда?

— Да, Миранда. Умряла е от треска, скоро след като напуснала онази къща. Елла узнала за това на панаира.

— Миранда е умряла? — Кейлъм изпитваше нещо повече от празнота. — Горкичката жена. А какво общо е имала тя с Елла… или с майка й?

— Мисли, човече.

Съзнанието на Кейлъм бавно, болезнено се съсредоточи.

— Миранда е била майката на Елла?

— И моята — обади се Макс. — Но мене са ме изпратили надалече, когато още съм бил мъничък. Не можели да си позволят да ме гледат. К’во ще стане с нас сега?

— Първо ще се научиш да говориш като джентълмен — строго каза Струан. — А после ще решим каква ще бъде съдбата ти. Може би нещо, свързано с черни кучета, приковани с вериги към призраци, ще е доста подходящо.

Кейлъм просто не можеше да се усмихне.

Откъм стълбите навън се чуха шумни стъпки и Сейбър Авенал нахлу в стаята. Щом видя Кейлъм, той се закова на място и отстъпи крачка назад.

Авенал, изглежда бе загубил дар слово.

— Къде е Елла? — попита Струан.

— В зеления салон — рече Сейбър. — С нея има една личност. Елла й каза как се е озовала тук, в замъка… и останалата част от историята, която ти сподели с нас тази нощ.

Той се приближи към Кейлъм, но все още не го заговаряше.

— Най-добре ще е да идем при Елла в зеления салон, нали? — попита Струан.

— Да.

— Много добре. Остани тук, докато изпратим да те повикат, Макс.

— Но…

— Остани тук!

Кейлъм се изправи и погледът му срещна очите на Сейбър. Понечи да го отмине, но младежът го задържа.

— Какво има? — попита Кейлъм.

— Не мога да повярвам — рече Сейбър. — Но искам да повярвам. Елате. Слугите отидоха да повикат останалите. Може би любопитството им ще е достатъчно силно, за да ги накара да побързат.

 

Пипа се облегна на ръката на Нели и се запъти към зеления салон с темпото, което й позволяваха отпадналите крайници. Сейбър бе изпратил да я повикат по някакъв изключително важен въпрос. Лейди Жюстен също щяла да бъде там.

— Защо Жюстен не е дошла сама при мен? — попита Пипа. А и защо не можеше просто да затвори очи и да умре, и да приключи с всичко това?

— Не ми казаха причините, милейди. Но и вдовицата е била повикана. Пък и херцогът, не бих се учудила.

Пипа залитна.

— Не мога да го срещна. Не мога! — Не и когато подозираше, че той е по-подъл злодей, отколкото дори бе предполагала, че може да съществува.

— Вече стигнахме — каза Нели с приглушен глас. — А сега, повдигнете хубавичката си брадичка и не позволявайте на никой да види, че не сте на себе си.

— Вече никога няма да бъда себе си — рече Пипа, но повдигна брадичка и пусна ръката на Нели, преди да влезе в салона.

Жюстен стоеше близо до Елла, но нито вдовицата, нито херцогът бяха там. Пипа се втренчи в единствения друг присъстващ в стаята, една забулена жена в широка синя роба.

— За какво е всичко това? — Франчът, загърнат в червен халат, се присъедини към тях. — Аз съм болен човек и страдах достатъчно за един ден. Добре ще е да имате правдоподобно обяснение за това, че ме обезпокоихте.

Той дори не поздрави Пипа.

— Седни, Етиен — остро нареди Жюстен, после отведе Пипа до едно кресло близо до камината. — Стой и мирувай, скъпа Пипа. Струва ми се, че ще се зарадваш.

Пипа не можеше да откъсне очи от забулената жена. Придружена от две изтормозени прислужници и неспираща да мърмори недоволно, вдовицата влезе в стаята и отказа да седне.

— Какво ще кажеш в свое оправдание, Жюстен? — властно попита тя, като решително тропна с абаносовия си бастун по килима. — Как смееш да създаваш безпокойство в ден като този!

Елла, с подути от плач очи, се оттегли в един ъгъл, но щом видя Сейбър, който влезе в стаята под ръка със Струан, очите й засияха.

— Ти си Сибил! — възкликна Пипа, втренчила поглед в жената в синьо. — Ти си гадателката от панаира!

— Гадателка ли? — повтори вдовицата невярващо. — Собственият ми дом се е превърнал в панаирджийско сборище!

— Ние идвахме при вас. Кейлъм и аз дойдохме при вас на панаира.

Жената бавно се изправи, като гледаше не Пипа, а последния мъж, влязъл в стаята.

Кейлъм. Но нали вдовицата й бе казала, че той е мъртъв!

— Прекратете това! — Вдовстващата херцогиня видимо трепереше. — Кой е отговорен за този маскарад? Ти ли? — попита тя Кейлъм.

— Аз съм отговорна — заяви жената на име Сибил. Тя посочи към Кейлъм. — Той беше новородено бебе и тялото на майка му още не беше изстинало, когато го взех от люлката му в този замък и оставих другия на мястото му.

Франчът протегна ръце, за да се хване за един стол наблизо.

— Разкарайте тази побъркана оттук!

Сибил поклати глава и се приближи към него.

— Името на твоята майка бе Флорънс Хокинс. Запознахме се в една особена къща в Лондон. Именно там някои от нас бяха принудени да отиват от време на време, когато нямаше друг начин да изкарваме прехраната си.

Флорънс хвана окото на предишния херцог Франчът. Но Флорънс привличаше много погледи. Когато наедряваше с теб, тя си помисли, че ако си момче, би могла да принуди херцога да те приеме като свое дете. По онова време той имаше дъщеричка и нямаше син, който да бъде негов наследник. Тя бе погълната от мисълта, че херцогът трябва да принуди жена си да се преструва, че ти си нейно собствено дете. Флорънс беше убедена, че от благодарност херцогът ще я настани някъде, където да живее в благоденствие и разкош.

— Лъжи! — извика Франчът. — Махнете я оттук!

— Херцогът се изсмя на Флорънс — продължи Сибил. — Той каза, и то съвсем правилно, че ти определено не си негово дете, че не е бил с Флорънс от толкова време, та е невъзможно тя да е бременна с негово дете. И тогава той й разкри, че жена му ще роди второто си дете почти по същото време, когато ще се родиш и ти. И точно така започна всичко. Херцогът имаше собствен син, син имаше и Флорънс. Тя не можеше да забрави гнева си срещу него.

— Но, в крайна сметка, вината е изцяло моя и аз изстрадах много заради деянието си. Взех злато за престъплението, което Флорънс ме накара да извърша. Тя смяташе да си осигури бъдещето, когато синът й получи титлата.

Жената погледна към Кейлъм.

— Единственото нещо, което не сторих заради даденото ми злато, бе да те убия. Гуидо каза, че никога няма да съм способна да извърша това, и се оказа прав. Отведох те с мен и пътувахме заедно с панаирите. Но един ден ти се разболя много тежко. Тогава трябваше да те оставя на място, където можеха да се погрижат за теб. — Тя отметна булото си и се усмихна. — Радвам се, че си пораснал толкова силен и честен, и, че хората от Къркълди са били добри с теб.

— Ти си Рейчъл — каза Кейлъм. — Помощничката на змиеукротителя!

— Аз бях Рейчъл. Сега съм Сибил, ако ми позволиш да остана Сибил.

— Господи! — Франчът внезапно се раздвижи и отиде до Пипа с ужас в светлите си очи. Докосна лицето й, хвана ръцете й в своите и падна на колене до стола й. — Това е дори още по-опасен заговор, отколкото предполагах, любима. На тази жена е било платено, за да дойде тук с изумителната си история.

Пипа се опита да отдръпне ръцете си, но той я държеше прекалено здраво.

— Бабо — рече той, — не можем да позволим това в собствения ни дом. Тази жена е гадателка, която е била помощничка на змиеукротител! — И той драматично вдигна поглед към тавана, а устните му се размърдаха, сякаш в приглушена молитва.

Пипа погледна към Кейлъм, който отвърна на погледа й така, сякаш тя му бе напълно непозната.

От коридора се чу силна препирня и вратите с трясък се отвориха, за да влезе през тях един лакей.

— Ваша светлост! — обърна се той към вдовицата, а очите му, като че ли щяха да изскочат. — Не успях да задържа… ето тези… — Гласът на прислужника заглъхна.

„Тези“ бяха лейди Хорвил, чийто пътнически тоалет в розов сатен и лебедов пух бе целият изплескан с кал, и една изключително висока, грозновата жена, облечена изцяло в черно и с прекалено голямо количество руж по лицето си.

— Мътните да ме вземат! — измърмори виконт Хънсингор. Останалите се смълчаха, чу се само един стон откъм Елла и силното възмутено дишане на вдовицата.

— Значи било истина! — каза лейди Хорвил, като свирепо се втренчи във Франчът. — Мислил си, че можеш да ме изоставиш и, че аз ще си тръгна безропотно!

Ръцете на Франчът, стиснали тези на Пипа, станаха студени като камък. Тя забеляза онова, което не бе видяла в първия момент. Лейди Хорвил държеше пистолет, притиснат към другата жена.

— Коя е тази? — най-сетне попита вдовицата, като посочи с бастуна си непознатата.

Когато никой не отговори, виконт Хънсингор каза:

— Една дама, ъ-ъ, шивачка, ваша светлост. Тя държи заведението, където, предполагам, са се срещнали Рейчъл и Флорънс Хокинс.

— И Кора Бейнс — обади се Рейчъл. — Майката на Анабел.

Лейди Хорвил, с коси, заплетени в яката й от лебедов пух, яростно се огледа, преди да прикове отново злобния си поглед във Франчът.

— Сега ще ми платиш! Всички ще ми платите за онова, което знам, защото, ако не го сторите, целият свят ще научи за грандиозното недоразумение, което представлява семейство Франчът.

Франчът рязко се изправи на крака, като при това пусна Пипа.

— Анабел, скъпата ми приятелка! Слава Богу, че се върна! Бях толкова разтревожен…

— Аз помогнах на горкичкия си стар съпруг да напусне този изпълнен с болка свят малко по-раничко, за да мога да застана до теб като твоя херцогиня — заяви лейди Хорвил. — Точно както и ти помогна на Флорънс Хокинс да отиде на едно по-спокойно място, за да си сигурен, че няма да се меси в…

— Скъпа — за първи път проговори жената в черно, — горещо те съветвам да не правиш това.

В отговор лейди Хорвил само я смушка с пистолета достатъчно силно, за да предизвика, от нейна страна, силен стон.

— Майка ми ми каза всичко, което знам — каза лейди Хорвил. — За нещастие тя също трябваше да отиде на по-добро място, защото настояваше и тя да се меси. Пропилях много усилия, затова сега искам всичко, за което съм се трепала.

— Анабел, умолявам те да бъдеш предпазлива — рече Франчът. Това, че пристъпи една крачка към вбесената жена, му спечели само един поглед право в цевта на пистолета. Той веднага се отдръпна обратно до Пипа.

— Този… — лейди Хорвил отново смуши нещастната си пленница. — Този предател се готвеше да се измъкне, като ми остави само бележка. Бележка, забележете! В която ме уведомява, че трябва да се махна завинаги от живота ти, освен ако ти не решиш да ме потърсиш. Етиен, как можа?

— Аз… — Франчът шумно преглътна.

— Ти дори не се опитваш да се защитиш, така че няма друг избор, нали?

Като се изправи на пръсти, тя издърпа черния гребен, придържащ грозна дантелена мантиля към кока на темето на жената. Кокът се отдели заедно с гребена и под него се разкри оскъдно количество прекалено дълга коса, очевидно боядисана в черно, която увисна около мъртвешки бледото лице. Лейди Хорвил с помощта на дантелената си кърпичка започна да бърше ружа от хлътналите бузи и изрисуваните черни дъги върху масивните, лишени от вежди, кокали на черепа й.

— Не! — проплака Франчът и скри лице в ръцете си.

Пипа се сви назад в стола си и почувства как се разтрепери. Това беше той.

— Кажи им кой си — нареди лейди Хорвил. — После ще обсъдим подходящия размер на възнаграждението ми заради униженията и трудностите, които съм изтърпяла от ръцете на някои хора. Кажи им!

— Аз съм Лъшботам — намусено каза мъжът, като се свиваше при всяко ново смушкване от оръжието на лейди Хорвил. — И съм неговият баща. — Той посочи към Франчът.

— Не — промълви Франчът. — Бабо, моля те!

— Той е мой син от Флорънс Хокинс и ако вие, благородните особи, не дадете на тази дама всичко, което иска, ще разкажа историята на всеки, който пожелае да я чуе.

Вдовицата обърна гръб на лейди Хорвил. Пипа видя как Кейлъм се стегна и разкърши ръце. Виконт Хънсингор леко се помръдна, без нито за миг да откъсва очи от жената с пистолета.

— Мисля, че вече стори предостатъчно, момичето ми — каза вдовицата, като се обърна с изумителна пъргавина. В едната си ръка държеше злокобно дълго острие, което насочи с много обиграна ръка към шията на лейди Хорвил. — Един от вас да вземе пистолета. Не ти, Етиен! Кейлъм, ти иди!

Инес бързо отиде да стори каквото нареди старата дама.

— Няма да посмееш! — предизвика я лейди Хорвил и стисна очи, когато върхът на острието лекичко поряза бялата й шия.

Смехът напираше да се излее от Пипа. Вдовицата бе извадила острието от абаносовия бастун с дръжка от слонова кост, който винаги носеше, когато бе недоволна. А сега бе проявила завидното хладнокръвие на опитен войник, който се изправя просто пред поредната си схватка.

— Сен Люк — каза вдовицата, а устните й леко се извиха от отвращение. — Къде е тази твар?

— Изостави ме — проплака лейди Хорвил. — Чакахме Етиен в една странноприемница… само че той така и не дойде. А Анри привлече вниманието на един принц, който идвал някъде от Ориента. И на всичкото отгоре ми задигна изумрудите, които милият стар Хорвил ми беше оставил.

По заповед на вдовицата лакеят бе изпратен да събере по-яките мъже от прислугата. Когато те пристигнаха, бяха натоварени със задачата да отведат лейди Хорвил и Лъшботам на сигурно място, а докато им бъде измислено подходящо наказание щяха да бъдат затворени заедно — тримата заедно с Франчът.

Той тръгна мълчаливо, за което Пипа бе много благодарна. Известно време се чуваше как Лейди Хорвил крещи всевъзможни заплахи.

— Ужас — обади се Сейбър, когато най-сетне в къщата отново се възцари спокойствие. — Ама че бъркотия! — И той закрилнически обгърна с ръка раменете на Елла.

— Бъркотия ли? — повтори вдовицата и се обърна към Рейчъл. — Ти си ни причинила зло, но сега ни направи голяма услуга и вярвам, че си страдала достатъчно. Като че ли няма да има нужда да те замесваме повече в това. Етиен… Той и онази жена ще се разобличат един друг и без твоя помощ. Можеш да вървиш.

Рейчъл кимна с глава и плавно излезе от стаята, без да каже повече нито дума.

— Е, добре — вдовстващата херцогиня на Франчът прибра острието в ножницата му и по лицето й премина изражение, което от всички, които някога бе виждала Пипа, бе най-близкото до усмивка. — Трябва да се справим с това малко затруднение, с колкото може, по-малко шум. Очевидно ще се наложи да има съдебен процес. Тези обвинения в престъпление трябва да бъдат отправени, но бързо и окончателно. Колкото по-скоро отзвучат клюките, толкова по-добре.

Сейбър остро се изсмя.

— В тази история ще има достатъчно клюки за цял един живот.

Това му спечели едно повдигане на вежда от страна на вдовицата.

— Трябва да уредим сравнително тиха сватба, но на която ще присъстват само най-отбрани гости. Ще уведомя веднага някои хора. — Херцогинята се замисли. — Ще се състои… хмм, една седмица след другия вторник сутринта. Така ще има време да пристигнат няколко важни свидетели. Трябва да се погрижим целият свят да разбере колко задружни сме ние, Франчътови.

— Сватба ли? — най-сетне попита Пипа.

— Разбира се. Толкова се радвам за теб, скъпа. И за… за теб, моя внук. — За първи път в очите на старицата се забеляза колебание, когато погледна към Кейлъм.

Той поклати глава.

— Струва ми се, че едва ли ще ви е толкова лесно да уредите такава сватба, ваша светлост. — Той все още отбягваше да срещне погледа на Пипа. — Определено не и преди да бъде проведено официално разследване и да бъде отсъдено решение от Камарата на лордовете.

Вдовицата надменно сви рамене.

— Глупости! Влиянието ми се простира далеч отвъд Камарата на лордовете. Всичко ще бъде сторено много умело и вие ще се венчаете с кралска благословия.

За първи път от много часове насам Пипа откри в себе си достатъчно сили, за да бъде истински ядосана. Тя троснато се изправи на крака и като отблъсна ръката, която Жюстен се втурна да й предложи, тръгна бързо към вратата.

— С кралска благословия или не — рече тя, — никога няма да се омъжа за този негодник!

— Заради собствената си чест, скъпа моя, смятам, че ще го сториш — каза Кейлъм, а грубият му глас я накара да спре. Когато Пипа се обърна към него, той рече: — Бих предпочел по-вярна и по-учтива булка, но несъмнено и така ще се справяме достатъчно добре.

Виконт Хънсингор взе една кристална гарафа с бренди и започна да налива щедри дози в чаша след чаша.

— Един тост ми се вижда тъкмо на място. — Той вдигна чашата си и отпи дълбоко, без да чака някой друг да се присъедини към него. — Пия за безкрайната си благодарност, че не съм бил първороден син!