Стела Камерън
Омагьосана (17)

16

— Пссст! — Кейлъм, приведен и притиснал пръст до устните си, се промъкваше към един лакей, застанал точно пред салона.

Лакеят, чието лице бе почти толкова бледо, колкото и напудрената му перука, обърна глава и надзърна подозрително към Кейлъм.

Кейлъм го повика с пръст и издаде още едно силно „Пссст!“

Като се приведе също като Кейлъм, мъжът тръгна към него, приклекнал на обутите си в лъскави пантофки крака. Мускулчетата на прасците му се издуваха като яйца на яребица под белите копринени чорапи.

— Сър? — прошепна той, а удължените му стъпки го караха съвсем да прилича на петел албинос, който рови на сметището.

— Браво на теб, че си останал на поста си — прошепна Кейлъм до ухото на мъжа, когато той се приближи достатъчно. — А сега, нито звук. Трябва да успея да вляза там, без да ме забележат.

Мъжът кимна, но в светлокафявите му очи Кейлъм не забеляза някакви признаци да е схванал за какво става въпрос.

— Кръвопролития, доколкото разбрах — рече Кейлъм.

— Ще се оправите, сър. На всички господа се случва от време на време.

— Не и на мен — уведоми го Кейлъм. — И нямам намерение да стоя настрани и да позволя това да се случва тук, без да се съпротивлявам.

— Направете го, сър — каза мъжът, като направи кръг около Кейлъм. — Ако ще се почувствате по-добре, щом знаете, че сте… ъ-ъ, се справил със ситуацията, така да се каже, и той заотстъпва гърбом няколко метра, после се обърна и се впусна в тромав, подскачащ бяг.

— Изумително — гласно рече Кейлъм. — Цялото място е изумително, по дяволите!

— Гръм и мълнии! — достигна до слуха му приглушено откъм вътрешността на стаята. Но пък гласът не приличаше на този на Франчът. — Край с това, казвам ви — заяви гласът. — Търпях, колкото можех, но вече настъпи моментът да поема нещата в свои ръце.

Последва тих глас, успокоителен женски глас, освен ако Кейлъм не се заблуждаваше дълбоко. По дяволите, Жюстен бе затворена тук заедно с някакъв маниак убиец.

Трябваше да се въоръжи, но вече бе прекалено късно. Той се огледа наоколо и погледът му попадна върху две старинни стоманени бойни брадви, окачени на стената.

На пръсти се приближи достатъчно близо и взе брадвите.

Кейлъм се върна на мястото си до вратата и хвана и двете брадви в дясната си ръка. Като протегна лявата, той докосна бравата, завъртя я много внимателно и отвори вратата, като я бутна с цялата сила на по-ловката си лява ръка. Същевременно поблагодари на Бога за това, че го е надарил с умението, носило му толкова неодобрение и порицания по време на ученическите му години — еднаква сръчност и с двете ръце.

С надеждата, че никой от намиращите се в стаята няма да го види, той бързо спусна ръка до себе си и затаи дъх. Елементът на изненадата можеше да се окаже най-ценният му съюзник в даденото положение.

Като внимателно хвана по една брадва във всяка ръка, Кейлъм зачака.

— Влез! Или стой вън! — нареди висок мъжки глас. — Или поне затвори проклетата врата!

Жюстен сигурно не бе на себе си от страх.

Като събра кураж, Кейлъм вдигна високо брадвите и се втурна вътре, молейки се, противниците му да не са въоръжени с пистолети, а още по-добре въобще да не са въоръжени.

— Назад! — изрева той и се втурна към средата на салона с драматични размери. Вдигнал ръце над главата си, той размаха злокобните оръжия и загледа свирепо. — Излезте, лейди Жюстен. Останалите — до стената или ще ви отсека главите!

Изминаха секунди — и още секунди. Никой не помръдваше.

— Какво има, Кейлъм? — най-сетне попита лейди Жюстен. — Да не би да не сте добре, сър? Може би ви е станало нещо от храната?

Кейлъм се огледа из стаята. Трополенето на забързани крака го накара да се извърне рязко към вратата тъкмо навреме, за да види как Макс — луничавото му лице сега аленочервено, с жаден поглед в зелените очи — връхлетя в стаята и се закова на няколко стъпки от него.

— За Бога! — рече Струан с глас, изпълнен с абсолютно изумление. — Какво ти става, Кейлъм?

— Бяхте цяло чудо, сър — каза Макс. — За чудо и приказ! Нали… татко?

Струан сбърчи нос.

— Хмм. Цяло чудо.

Кейлъм погледна от лейди Жюстен към Струан и към Макс и после отново към единствения новодошъл в салона. Младият мъж бе разрошен, дрехите му бяха изплескани с кал, сякаш от дълга, тежка езда.

— Помислих си… — Кейлъм се завъртя в едната посока, после в другата. Нямаше никой друг в стаята. — Доколкото разбрах, тук е възникнала опасна кавга.

— Е — рече Струан, — няма нищо подобно. Остави тези нелепи брадви.

Кейлъм осъзна, че ръцете вече го болят и смутено ги свали.

— И няма труп?

Лейди Жюстен ахна сепнато.

— Не — заяви Струан, очевидно раздразнен. — Бъди така любезен да избягваш да плашиш лейди Жюстен с откачените си приказки. Да не си се побъркал, човече?

— Не, не съм се побъркал. — Кейлъм се чувстваше направо бесен.

Всъщност чувстваше се като пълен глупак.

— Саби — мрачно рече Макс. — Мисля, че те се крият някъде тук. Чух как дамата извика нещо за саби. Тук някъде има цяла армия, казвам ви. Казали са, че ще избият всички, ако някой ги издаде.

Кейлъм се вторачи в момчето.

— Макс — каза лейди Жюстен, — ела и седни при мен. Изглежда си превъзбуден. Това, което си ме чул да казвам, е Сейбър^[1]. Сейбър е името на този господин. — И тя посочи към отпадналия на вид мъж, който се бе изтегнал в едно канапе и очевидно не го беше грижа, че ботушите му цапат с кал синята брокатена тапицерия.

— Ама вие го изкрещяхте — упорито каза Макс, като бавно тръгна към лейди Жюстен.

— Казах го развълнувано — поправи го тя. — Много обичам Сейбър, всъщност той е единственият ми братовчед и много се зарадвах, че го виждам.

— Пък на мен ми прилича на разбойник — настояваше Макс. Руменината бе изчезнала от лицето му и рижите му лунички се виждаха ясно.

— Ама че хлапе! — с отвращение каза мъжът на канапето. После се обърна към Кейлъм: — Отново се срещаме, господин Инес. Помните ли ме?

— Лорд Авенал? — Проклети да са брадвите, които го правеха да изглежда като пълен глупак. — Май ни е писано винаги да се срещаме при не особено спокойни обстоятелства.

— Животът не е особено спокоен — каза Авенал. — Моля ви, наричайте ме Сейбър. Жюстен ми каза, че високо ви цени. А всеки, който е ценен от Жюстен, ще бъде ценен и от мен.

— Благодаря ви, Сейбър. Изглеждате в лошо настроение. Да не ви е сполетяла някаква беда?

— Разоръжете се, Инес. И повикайте някой от проклетите лакеи да донесе повечко коняк. Откривам, че тази нощ ще ми е нужен много повече коняк. И вие всички трябва да се присъедините към мен.

— Пияница! — внезапно обяви Макс, и то съвсем ясно и високо. — Пази се от пияниците, все ми казваше Бързият Фреди. Пък той знай най-добре. Самият той си беше пиянде.

— Трябваше вече да си в леглото — в един глас извикаха и Кейлъм, и Струан. Кейлъм не знаеше кой е Бързият Фреди, но му бе ясно като бял ден, че да се уточнява самоличността на тази персона в настоящата компания не бе особено блестяща идея.

Сейбър се изправи на крака не без известни усилия, приближи се малко несигурно към високата гипсова камина, украсена с герба на Франчът, и задърпа сатенената връв на звънеца за прислугата.

— Коняк! — извика той с цялата сила на дробовете си. — Елате, Инес, и вие, Хънсингор. Трябва да се присъедините към един мъж, когато той търси смелост да стори това, което трябва да стори.

— Момчето — с деликатен глас се обади лейди Жюстен. — Внимавай какво говориш пред детето, Сейбър.

Макс, сякаш внезапно разбрал, че може и да пропусне интересно шоу, се стрелна към лейди Жюстен, за да седне до нея на кораво малко канапе. Тя отметна правата коса от очите на детето и го целуна по челото. Макс се сгуши до лейди Жюстен и изглеждаше напълно доволен.

— Вие поне ще успеете ли да повикате някой лакей, Инес? — попита Сейбър, вече отчаян. — Ще умра, ако не намеря малко бренди.

Фиджералд, икономът на замъка, изненадващо се появи. Очевидно някой му бе съобщил, че положението налага намесата на някой слуга с висок авторитет.

— Най-сетне — каза Сейбър и сви устни. — Отдавна трябваше да си тук. Коняк, човече. И побързай.

Лейди Жюстин кимна дискретно на лакея си.

— Понякога трябва да си по-твърд с тези хора — каза Сейбър, като леко заваляваше думите. — Да им покажеш къде им е мястото. Това е добра идея. Добре е като за начало. Отсега нататък, поемам в свои ръце нещата, които имат значение в живота ми. Повече няма да се правя на лакей пред онзи мой братовчед.

Изказването му сякаш наелектризира стаята. Струан погледна изпитателно Кейлъм, който пък повдигна вежда, преди да провери каква е реакцията на лейди Жюстен. Руменина се бе разляла по заоблените й скули, а тъмните й очи блестяха.

Сестра му бе прекрасна жена, помисли си Кейлъм и откри, че дори и само като мисли за нея като за своя сестра, изпитва прилив на гордост.

— Франчът се държи сурово с вас? — попита Струан с тон, който предразполагаше към доверие.

— Вече съм на двадесет и три — заяви Сейбър, като изпъна обутите си в ботуши крака. — Вече не съм дете, за Бога! Искам да контролирам сам онова, което е мое, казвам ви. Искам Шилингуърт и всичко, което върви заедно с него, и го искам сега.

Интересът на Кейлъм внезапно се събуди.

— Какво общо има херцогът с контрола над вашите имения? — попита той, преди да осъзнае, че любопитството му ще изглежда неблагоприлично.

— Той ми е настойник, проклет да е — рече Сейбър, без каквато и да е сдържаност по темата. — Баща ми и предишният херцог бяха братя. Татко, мир на праха му, загина в морето. Разузнавателна мисия за негово величество. Строго секретна задача. Нападнали ги пирати и избили всички на борда.

— Такава трагедия! — рече Жюстен. Бе пребледняла и лицето й бе обтегнато. — Но ти си изключително скъп за нас, Сейбър. И винаги ще бъдеш. Никога не мисли за себе си като за сам човек, без семейство. Ние сме твоето семейство.

— Ти си моето семейство — мрачно заяви той.

— Нека ви предложа малко портвайн, лейди Жюстен — внезапно се обади Струан и скочи на крака, за да отиде до подноса с кристалната гарафа, обградена от чаши. — За една вечер ви се събраха прекалено много вълнения.

Струан наля портвайн в една чаша и я занесе на лейди Жюстен. Остана наведен над нея и изчака, докато тя отпи малко и му се усмихна.

— Благодаря ви — каза тя. — Много сте любезен.

— И на мене май ми се събраха прекалено много вълнения за тая нощ — обади се Макс с кънтящия си глас. — Малко портвайн сигурно ще ме пооправи.

Струан го изгледа строго и се отдалечи. Докато бе обърнат с гръб, лейди Жюстен поднесе чашата си към устните на Макс и изсипа мъничка глътка портвайн в устата му. Когато Струан седна на мястото си, Макс вече се усмихваше на лейди Жюстен с нескрито обожание.

— Вече съм мъж — повтори Сейбър и направи знак на Фиджерал да налее питиетата. — И очаквам да се отнасят с мен като с такъв!

Няколко чинии със сандвичи и солидни резени плодов кейк бяха поставени на ниска масичка. Захаросани плодове бяха натрупани върху триетажно сребърно блюдо, а и всевъзможни сладки деликатеси също бяха включени, заедно с няколко вида малки питки.

Още преди слугата да се оттегли, Макс се плъзна на пода и седна с крака под масичката, като загледа храната с лакомото и съсредоточено изражение на всяко здраво десетгодишно момче.

— Ще поема живота си в свои ръце — натъртено заяви Сейбър и за пореден път напълни чашата си, после размаха наоколо гарафата, предлагайки и на останалите. Когато всички отказаха, той я остави и каза: — Яж, момче. Приличаш на плашило.

— Сейбър — сърдито се обади лейди Жюстен, — не бъди груб!

— Че защо не? Изстрадал съм достатъчно грубости като за цяла армия момчета… и мъже.

Ясен глас откъм вратата привлече вниманието на всички.

— Но не сте ги изстрадал вместо брат ми, сър — каза Елла. Облечена в скромна бяла муселинена рокля с високо деколте и с бели сатенени пантофки, тя пристъпи няколко крачки навътре в стаята. Черната й коса бе пригладена стегнато до темето, откъдето се разпиляваше на свободни къдрици по раменете. Тя бавно примигна с тъмните си бадемови очи и тежките й ресници очертаха движещи се сенки по високите й скули. Кейлъм реши, че никога не е виждал по-перфектна кожа от златистата кожа на Елла. Зачуди се, и то не за първи път, какви ли са били родителите й.

— Елла — каза лейди Жюстен, — мислех, че отдавна вече си в леглото, дете. Сигурно си изтощена.

Неочакваният трясък на стъкло върху гранит накара Кейлъм здравата да се стресне. Чу как и Струан, и лейди Жюстен възкликнаха.

Сейбър, чиито наситено сини очи се бяха приковали в Елла, неволно бе оставил чашата си с бренди да се изплъзне измежду пръстите му и да падне върху камината.

— Не можех да заспя — каза Елла, сякаш нищо не се беше случило, — зат’ва потърсих Макс и видях, че не е в леглото си. Изплаших се, зат’ва се облякох и слязох да го търся.

— Не исках да те плаша, Ели — изломоти Макс с уста, пълна с питка с ягодова плънка. — Тука стана голяма суматоха. Трябваше да ида да търся подкрепления.

Кейлъм яростно загледа момчето.

— Дойде при мен с цял куп лъжи, момченце. Някой по-суров мъж щеше да нареди да те напердашат.

— Но вие не сте толкова суров — рече лейди Жюстен, като го гледаше с грейнали очи. — Очевидно Макс е разбрал погрешно онова, което е чул, и се е развълнувал.

— Макс все си измисля разни истории — спокойно ги информира Елла. — Човек би си помислил, че е тъй, заради буйното му въображение. Много бели прави и понякога е цяла напаст. Ама щом веднъж го разбере човек, хич не е трудно да свикне да не му обръща внимание.

Струан се покашля, а Кейлъм видя, че той се усмихва на момичето като горд… баща? Мили Боже, та Струан вече започваше сам да си вярва, че наистина е баща на тези две мистериозни и много вероятно дори опасни създания.

— Коя е тя?

За миг Кейлъм не бе сигурен кой е проговорил. После се обърна, за да погледне Сейбър — и почувства собствения си стомах свит на топка, сякаш са го ударили там. Граф Авенал зяпаше петнадесетгодишната Елла така, сякаш току-що се е озовал в присъствието на самата Венера.

Струан първи се окопити.

— Елла, ако обичаш, изведи Макс и се погрижи да си легне в леглото и да не мърда повече оттам. После си лягай и ти.

— Какво право имате да я отпращате от мен? — каза Сейбър на Струан, без нито за миг да откъсва очи от момичето. — Казваш се Елла?

— Да — простичко отвърна тя. Към Макс тя отправи строг и навъсен поглед, като му каза: — Не бива да се тъпчеш толкоз късно, Макс. Знаеш колко ти е чувствителен стомахът.

— Ха! — изсумтя момчето. — Ти пък от’де знаеш? Знаеш ли колко често стомахът ми хич не е имал към к’во да е чувствителен? Ами ти извади късмет! Докато беше при Лъ…

— Достатъчно! — изреваха в един глас Кейлъм и Струан.

— Да не сте посмели да му викате — намеси се лейди Жюстен, като се изправи и застана до Макс. — Остани и си хапни до насита. Стомасите на момчетата могат да поемат огромни количества. Момчетата се нуждаят от много храна, за да поддържат огромната си енергия.

Сейбър изсумтя.

— Кога стана специалист по момчетата, Жюстен? — каза той, макар че вниманието му все още бе приковано в Елла. — Бих казал, че по-скоро бродирането е в твоята област на познание.

— Нещо ми подсказва, че лейди Жюстен е успяла да изучи подробно човешката природа — побърза да се намеси Кейлъм, изненадан от собствената си реакция да защити тази дама. — Ако не се лъжа, тя спокойно би могла да съветва всички ни, по каквито и да е въпроси, свързани с грижите за децата.

Последва кратко неловко мълчание — нарушавано само от звучното мляскане на Макс.

— Ласкаете ме незаслужено — рече лейди Жюстен, но се усмихна с благодарност на Кейлъм.

— Не мисля, че ви ласкае — каза Струан. — Мисля, че казва самата истина, а аз например определено съм ви благодарен за помощта ви по проблема с… ъ-ъ, тези деца.

— Яздиш ли? — попита Сейбър Елла, очевидно напълно забравил за неудобството, което бе причинил на останалите присъстващи в салона.

Елла повдигна изострената си брадичка.

— Яздя много добре, сър.

— Той е лорд — каза Макс, докато си помагаше и с двете ръце да натъпче няколко курабийки наведнъж в устата си.

— Извинявам се, милорд — каза Елла и Кейлъм забеляза, че тя отвръща на красивия млад Сейбър с повече готовност, отколкото би прилягало на едно петнадесетгодишно момиче.

— Ама не е кой знай какъв лорд — продължи Макс с издути бузи, докато повдигаше филия хляб, за да разгледа съдържанието на сандвича. — Има си имение, ама братовчед му се разпорежда с него, не той. И от туй е станал много сприхав, Ели. Нравът му е гаден. От тия е, дето заплашват. От тия, дето се промъкват зад някого и му навират тръни в гърба.

— Моля? — зяпна Сейбър.

— Ето, нали виждате, пак си измисля — каза Елла, сякаш това обясняваше всичко около непоправимия й брат. — Живей си в някакъв измислен свят.

— Та значи, имението му се казвало Шилингуърт — рече Макс, докато разглеждаше парче плодов кейк от всички страни. — Не знам къде е, ама той смятал да пробва да поеме контрола над него. Братовчед му бил…

— Марш в леглото — прогърмя гласът на Струан. — Веднага!

Това вече успя да разсее драматичното вдъхновение на Макс. Той навъси светлорижите си вежди, тревожно погледна Струан и стана от мястото си.

— Ама май не мога да намеря пътя обратно до леглото — каза той и гласът му звучеше сприхаво. — Туй е най-голямата къща, дето някога съм бил, и…

— Елла, моля те, заведи го — прекъсна го Струан. — А да не би и ти да си се загубила?

— Аз ще ги заведа — бързо се намеси Сейбър, отдалечи се от камината и застана пред Елла. — Какво ще кажеш да идем да пояздим сутринта, Елла?

— Сейбър — нежно каза лейди Жюстен, като също се изправи, — утре заранта ще говорим по въпроса за ездата. Засега бих желала аз да заведа Елла и Макс до стаите им. Ти остани и поговори с Кейлъм и виконт Хънсингор.

Изказването на лейди Жюстен не предизвика спорове, и тримата мъже пожелаха лека нощ на Елла и Макс, докато дамата ги извеждаше от стаята.

— Харесвам братовчедка си — каза Сейбър, след като групичката вече беше излязла. — Говоря за Жюстен. Тя винаги е била много мила с мен.

— Очарователна дама — съгласи се Струан. — И е прелестна. Човек се чуди, как така една толкова красива жена не се е омъжила и няма собствени деца.

— Не мисля, че сакатият й крак й е помогнал особено — изкоментира Сейбър.

— Ако това е единствената пречка, то значи светът е препълнен с глупави мъже — каза Кейлъм достатъчно разпалено, че да си спечели един предупредителен поглед от страна на Струан. Разбрал намека на приятеля си, Кейлъм пресилено се изсмя. — Но пък нали и без това си знаем, че светът е пълен с глупави мъже?

Сейбър, който очевидно вече бе изгубил интерес към темата за лейди Жюстен, се обърна към Струан и попита:

— Каква роднинска връзка имате с момичето Елла, милорд?

Струан прочисти гърло и ясните черти на лицето му се обагриха в червено.

— Природата на връзката между Елла, Макс и мен е малко деликатна. Възможно ли е просто да приемем, че в момента аз съм отговорен за тях?

— Отговорен? — красивото младо лице на Сейбър се превърна в олицетворение на объркването. — Какво точно… — Той млъкна и загледан някъде отвъд, Кейлъм каза: — Лейди Филипа, добър вечер.

Кейлъм се обърна тъкмо навреме, за да види Пипа, вече захвърлила износената сива рокля и облечена в лавандулова коприна, застанала неуверено на прага.

Тя каза:

— Добър вечер, господа — но погледът й бе насочен към Кейлъм.

Той почувства как цялото му същество застина. Тъмносините очи на Пипа сияеха, бледата й кожа бе дори още по-бледа, отколкото му се бе струвала преди.

Устните й се разтвориха и тя прокара езичето си по розовата им мекота.

Гърдите му сякаш се разкъсаха. Къде бе отишъл дъхът му? Нямаше въздух. Просто не можеше да изпълни болезнено застиналите си дробове.

Сейбър каза нещо.

Кейлъм отново не разбра думите.

Той тръгна към Пипа с усмивка на уста. Знаеше, че се усмихва, защото само като я гледаше, всичко в него се усмихваше.

— Кейлъм?

Той чу нейния глас.

— Пипа — каза той. — Очите ви правят лавандуловата коприна да изглежда бледа и невзрачна. — Знаеше, че се държи недискретно. Но не го беше грижа.

Бе достатъчно близо, за да сведе поглед към обърнатото й нагоре лице.

Тя протегна ръка и притисна пръст към устните му и той осъзна, че я закрива от Сейбър и Струан — и, че тя го предупреждава да внимава какво говори.

— Доколкото разбрах, Макс е предизвикал суматоха — рече тя. Думите й трябваше да заличат всяко подозрение относно някаква връзка помежду им, но гласът й трепереше. — Срещнах Жюстен по пътя насам.

Те не можеха да видят лицето му.

— Красива си — прошепна той.

Руменина обля страните й.

— Разбирам, че Макс има прекалено развито въображение за толкова малко момче.

— Той е на десет години — високо заяви Струан зад гърба на Кейлъм. — Не е чак толкова малък.

— Прелестна си — каза Кейлъм изключително тихо и нежно. — Лицето ти е лице на ангел и тялото ти поражда в моето тяло болезнен копнеж.

Устните й останаха разтворени и малките й гърди се надигаха и спускаха забързано с насечения й дъх.

— Сигурен ли сте, че не искате коняк, Кейлъм? — попита Сейбър. Когато Кейлъм не отговори, той повтори предложението си и към Струан, който този път прие.

— Дойдох само за да се уверя, че нищо не ви липсва — рече Пипа. Опита се да се отдръпне от Кейлъм, но той я задържа само с един пръст, притиснат към сенчестото място между гърдите й. — Аз… виждам, че се чувствате удобно. И тъй като откривам, че съм доста уморена, сега ви пожелавам лека нощ.

— Лека нощ — каза Струан.

— По-късно ще дойда при теб — промълви Кейлъм.

— Какво каза? — поинтересува се Сейбър.

Кейлъм погледна устата на Пипа и стисна език между зъбите си.

— Кейлъм каза, че вече е късно и той също е уморен — рече Пипа, като леко поклати глава.

Когато тя се опита да отстъпи назад, Кейлъм бързо вмъкна пръст в деколтето на роклята й.

— Струва ми се, че ще тръгна с лейди Филипа, господа. Тя познава тази подобна на лабиринт крепост по-добре от мен. — Топлата плът, която се надигаше до кожата на ръката му, донесе пулсиращо напрежение на мъжествеността му.

Желанието в очите й не бе плод на въображението му. Тя, както винаги, се страхуваше от себе си заедно с него — но въпреки това го желаеше.

— Благодаря — каза й той. — Вие ще ме водите. А колкото до мен, аз ще бъда ваш закрилник в нощта, милейди.

— Едва ли още дълго ще се нуждае от закрилата ви по пътя към стаята си, Кейлъм — отбеляза Сейбър.

Кейлъм бавно отмести поглед от очите на Пипа. Погледна през рамо към младия благородник.

— Какво искате да кажете с това, Сейбър?

— Той ме изпрати, за да започна приготовленията. Негов лакей, точно това съм аз. А подобни задачки едва ли са били волята на баща ми.

Кейлъм видя как Струан се смръщи, но пренебрегна предупреждението да не се меси.

— Той? За херцога ли говорите?

— Да. Възлюбеният ми братовчед Етиен. Трябва да се освободя от него, казвам ви. Нямате представа как ме потиска. Той, заедно с онази похотлива жена, с която парадира…

— Сейбър! — почти извика Струан.

— Та тя би легнала с всяко животно, стига да…

— Сейбър! — изреваха Кейлъм и Струан в един глас.

— А Анри Сен Люк ме следи с поглед, както един мъж следи момиче, което е пожелал…

— Милорд — каза Кейлъм, като се обърна с лице към Сейбър, — позволете да ви напомня, че се намирате в присъствието на дама.

Ако Сейбър не бе пил чак толкова много бренди, несъмнено щеше да схване колко възмутително е поведението му. Но алкохолът го правеше нехаен и дързък.

— По-добре ще е и тя да знае какво ще купи със зестрата си — каза той, като леко се олюля.

— Вие не сте на себе си — каза Пипа, а гласът й бе слаб, но категоричен. — Моля ви, починете си. Сигурна съм, че херцогът ще е готов да изслуша грижите ви, стига вие да ги споделите с него.

— Да ги споделя с него ли? — Сейбър се плесна по бедрото и разплиска бренди по копринения килим в синьо и златисто. После сви пръстите на едната си ръка към дланта и я протегна към нея. — До двадесет и осмата ми година братовчед ми държи живота ми ето така, милейди. Само една думичка от неговата уста — да кажем, че не съм достоен за завещаното от баща ми, поверено на неговите грижи, — и добрият херцог би могъл да ме запрати някъде далеч, да се трепя в някое от рискованите семейни предприятия далеч от родината, а той да заграби за себе си онова, което е мое.

Пипа се стегна и изправи рамене.

— Той не би сторил подобно нещо, Сейбър. Не би го сторил, казвам ви. Отказвам да повярвам, че херцогът е напълно лишен от… от…

— Чест? Милост? Кураж? Честност? Изберете си кое, милейди. А после бъдете сигурна, че той е еднакво лишен от всичките тези, а и от много други качества. — Сейбър разтвори пръсти и насочи пръст към нея. — И той ще смаже нежната ви душичка на прах!

Струан бе скочил на крака.

— Достатъчно, Сейбър!

Сейбър с мъка се изправи на крака и се протегна.

— Лягам си — измърмори той. — Не бях на себе си. Съжалявам.

— Няма нищо — рече Пипа и се усмихна. Ъгълчетата на устата й потрепваха от усилието.

— Разбира се, че няма нищо — съгласи се Сейбър. Той я погледна прямо. — Трябва да ви уведомя, че херцогът е взел някои решения, които пряко се отнасят до вас.

Пипа трепна.

— Решения ли?

— Решения. Етиен ще тръгне насам от Лондон по-скоро, отколкото се очакваше. Каза да ви съобщя за това. Също така желае вие да се приготвите.

Кейлъм стисна зъби и зачака.

— Братовчед ми е решил, че всичките досадни приготовления за сватбата му носят само раздразнение. Каза ми да ви уведомя, че смята да мине и без тях.

Предпазливостта повече не интересуваше Кейлъм. Той отиде до Пипа, улови едната й ръка и почувства тревогата й в желязната хватка на пръстите й.

— Не ви разбирам — каза тя на Сейбър. — Баща ми се връща от континента през септември. Сватбата бе планирана да се състои след завръщането му.

— Вече не — рече Сейбър, като отбягваше да среща погледа й. — Цитирам точно думите на скъпия ми братовчед: „Кажете на дамата, че съм отегчен от условностите. Причините за съюза ни са единствено от делово естество. Възнамерявам незабавно да приключим с цялата история около тази венчавка.“