Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Росмара (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Charmed, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 46 гласа)

Информация

Начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране и разпознаване
Маргарита Гатева

Издание:

Стела Камерън. Омагьосана

Редактор: Правда Панова

Коректор: Румяна Маринова

ИК „Ирис“

История

  1. — Добавяне

24

Какви опърничави създания бяха жените! Носеха само неприятности.

Един мъж трябва — на всяка цена — да се пази някоя жена да не впримчи, която и да е част от тялото или съзнанието му.

— Проклета история! — изруга Кейлъм, докато се въртеше из галерията, откъдето трябваше да мине Пипа, щом излезе от покоите си. — Трябваше ли да ме разбира толкова буквално?

Жената, която си бе спечелила място в съзнанието му, сега го правеше на глупак, по дяволите! А той се нуждаеше от нея. Нуждаеше се, и то веднага!

Кейлъм напусна галерията и притисна ръка към сърцето си. Пипа, облечена в кафяво-червен костюм за езда, тъкмо затваряше вратата на стаята си. Тя го видя и за миг сякаш бе готова да се върне обратно.

— Пипа — настойчиво прошепна той. — Трябва да говоря с теб.

Тя пусна дръжката на вратата и бавно тръгна към него.

— Струва ми се, че ми каза да стоя далеч от теб. Не употреби ли и думата унищожавам?

— Моля те! Сега не е време за упреци. Бях дълбоко обезпокоен.

— А вече не си.

— Дълбоко обезпокоен съм от пет дни насам — рече той, преди предпазливостта да го възпре. — Това е времето, през което ти все ме отбягваш.

— Съобразявах се с желанията ти.

— Е, сега промених решението си. Помниш ли, когато ти казах, че може да ми потрябва твоето скривалище? На колко време път оттук е?

— Не е много далеч. Около час на добър кон.

Облекчението го накара да се отпусне.

— Точно такова място ми трябва. Ще дойдеш ли с мен, за да посрещнем Струан? Мисля, че е много важно да разполагам с помощ наблизо, но не прекалено близо. Ако ми позволиш, ще го заведа в твоята хижа. Съгласна ли си?

— Защо?

— Няма време да ти обяснявам. Просто повярвай, че никога няма да сторя нещо, с което да ти навредя.

Тя прехапа долната си устна и той видя как се бори с решението си, преди да каже:

— Наистина ми се струва, че си ме омагьосал, Кейлъм Инес. Непрекъснато ме държиш подвластна на магията си. Ела, казваш ти, и аз идвам. Върви, и аз си тръгвам. А сега отново „ела“. И, да… ще дойда.

 

Светлината вече отслабваше.

— Ще се наложи да се движиш близо зад мен — каза Пипа на Кейлъм, който водеше втори кон за поводите. — Познавам пътя добре, но на места е прекалено тесен.

Докато наблюдаваше Кейлъм и Струан заедно, Пипа виждаше как двамата безмълвно се разбират.

Кейлъм бе оставил Пипа сред брезовата горичка, докато той излезе на коня си, за да спре наетата карета на Струан. Като си размениха само няколко думи, Струан се качи на втория кон, който Кейлъм бе довел, и изпрати каретата обратно по пътя, откъдето бе дошла.

Старите приятели не се застояха на пътя, за да говорят далеч от слуха й. Вместо това и двамата веднага дойдоха при нея и след като Струан кимна за поздрав и целуна ръката й, Пипа разбра, че е време да ги поведе към хижата, без да се бавят повече.

Изоставената ловна хижа се намираше дълбоко в горите, южно от имението Клаудсмур Хол. Щом стигнаха до миниатюрната жълта каменна постройка, Кейлъм бързо скочи от коня си и помогна на Пипа да слезе.

— Бързо — рече Кейлъм. — Ще е най-добре да се върнем поотделно, и то когато вече е почти тъмно. Ще настаня Струан и ще те последвам след няколко минути.

Тя уплашено го погледна.

— Но ти не знаеш пътя!

Той се усмихна и отвори вратата на хижата.

— Кажи й, че имам нос на хрътка, когато става въпрос за намиране на пътя, Струан.

— Не лъже — потвърди Струан, като ги последва в единственото помещение в постройката.

Комин, облепен с обли речни камъчета, се издигаше до покрива. При предишното си идване Пипа бе помела пръстения под и бе постлала пъстра черга. Масата и две дървени пейки бяха останали от дните, когато хижата е била използвана за подслон от ловците. Кейлъм се огледа.

— Значи това е скривалището ти, Пипа. Много ми харесва.

— Не е нищо особено — рече тя. — И няма да осигури на Струан много удобства. — От един сандък под единствения прозорец тя извади пъстър юрган, вълнено одеяло и възглавница.

Струан се ухили.

— Това са всичките удобства, които ми трябват, милейди. Нищо чудно, че го намирате за толкова приятно място.

Щом излязоха навън, Кейлъм я повдигна на коня й, поколеба се, после наведе лицето й към себе си, за да я целуне.

— Бъди много внимателна, сладката ми! Отнасяш със себе си сърцето ми.

След припряното сбогуване Пипа се отправи по пътеката, която познаваше така добре, с глава, изпълнена от тих шепот и сладки копнежи.

Едва стигна до първия разклон и се сети, че е забравила нещо. Храната, която бе отмъкнала от килера, докато никой не я гледаше, все още висеше в една торба, закачена на седлото й.

Пипа бързо се обърна и подкара коня си в тръс по пътя назад, скочи на земята още преди да е стигнала хижата и изтича бързо по мекия килим от паднали иглички, които приглушаваха стъпките й.

Как се бавеха мъжете! Още дори не се бяха захванали да накладат огъня.

Понесла торбата, тя се приближи към вратата, която Кейлъм не беше затворил след себе си.

— Как можеш да си сигурен, че е бил същият змиеукротител? — съвсем отчетливо чу тя въпроса на Струан. — Трябва да са изминали толкова много години! Сигурно вече е съвсем друг човек.

— Казва се Гуидо. Той е. А и си спомних още нещо. Спомних си как изгорих ръката си, когато бях малък.

Пипа безшумно остави торбата и понечи да се отдалечи, без да им даде да разберат, че се е връщала.

— Мислиш си, че си спомняш.

Кейлъм разказа на Струан за посещението си при Сибил.

— Тя знаеше за Рейчъл. Каза ми, че Рейчъл вече е мъртва и, че ако продължа да търся миналото си, резултатът може да е смъртоносен.

Пипа затвори очи.

— Тогава послушай съвета й — рече Струан. — Пак ти казвам, нека още сега заминем от това място. Нямаш никакво основание да вярваш, че някога ще получиш онова, което искаш.

— Умолявам те да сториш това, за което те моля, Струан. Чаках да се върнеш, защото, ако възникнат проблеми, може да се нуждая от помощта ти. Точно затова реших да те помоля да останеш тук тайно. Бих могъл да ти изпратя съобщение и ти да сториш нещо, което е необходимо, без никой да очаква пристигането ти.

— Ами Пипа?

— Пипа е моя.

— А, да. Разбира се. За миг го бях забравил.

— Приеми това, което е писано — напрегнато каза Кейлъм. — Ще се върна на панаира, и отново ще разпитам гадателката. Вярвам, че тя почти ми каза онова, което исках да зная. Панаирът ще се премести след няколко дни, така че не ми остава много време.

— Много съм разтревожен — каза Струан. — Дори и ако тя ти каже онова, което искаш да чуеш, как ще я накараш да свидетелства в твоя полза?

— Тя ще ми каже — рече Кейлъм. — А сега трябва да вървя, в случай че Пипа има проблеми в замъка.

— Да, трябва да пазиш притежанията си, нали?

Последва мълчание, а Пипа откри, че просто не може да помръдне.

— Ще се опитам да забравя тона ти, приятелю — каза Кейлъм. — Надявам се, че когато изпратя да те повикат, то ще е, защото съм доказал правото си да поискам титлата херцог Франчът и всичко, което върви заедно с нея.

 

Пипа се втурна в жълтата всекидневна на Жюстен, където тя, облечена в нощница и седнала пред камината, бродираше на гергеф.

— Прости ми, че нахлувам толкова грубо при теб.

Жюстен остави гергефа и се изправи, за да закуцука бързо към Пипа.

— Затвори вратата и ела веднага тук. Какво ти се е случило? Божичко, да не е Елла? Макс? — Тя стисна устни и се намръщи, преди да попита: — Да не би… да не би брат ми да ти е сторил нещо…?

— Децата са добре — каза Пипа. — А Франчът… не съм го виждала наскоро.

— Какво има тогава?

— Не зная как да започна. Или по-точно откъде да започна.

— Седни. — Жюстен нежно я побутна към един стол.

— Кейлъм Инес и аз… тоест…

— Тоест, ти мислиш, че го харесваш и, че той те харесва — каза Жюстен със същия тон, с който би си поискала втора кифличка по време на следобедния чай.

— Да — простичко отвърна Пипа. — Но това е лесната част. Но има повече, много повече!

Тя разказа на Жюстен за случилото се на панаира и колко особен и отчаян бе изглеждал Кейлъм на следващия ден. После й обясни как бяха ходили да посрещнат Струан и им беше предоставила ловната хижа за скривалище.

Жюстен слушаше, без да я прекъсва, но през цялото време бавничко вървеше напред-назад пред огъня.

— А тази нощ открих какво се стреми да докаже Кейлъм — рече Пипа. — Той вярва, че той, а не твоят… не… Той вярва, че той е законният херцог Франчът.

Жюстен застина, сбърчила чело.

— А аз смятам, че ме желае, защото ако той е законният херцог, то тогава аз би трябвало да съм сгодена за него. И Франчът вече ми каза това.

Жюстен рязко се обърна.

— Казала си на Етиен?

— Не! Той дойде при мен преди няколко дни и ми изложи точно тази теория, която ти разказах. Не зная откъде му е хрумнала идеята, но първо попита дали Кейлъм не се е опитал да се ожени за мен, за да получи Клаудсмур, та да може да иска луди пари от Франчът като такси. Казах му, че Кейлъм не ми е предлагал подобно нещо.

И тогава Етиен ти е казал другото предположение?

— Да.

Жюстен поклати глава.

— Много странно съвпадение — рече тя. — Убедена съм, че когато не си подкрепила едната версия, той просто е съчинил втората. Но в никакъв случай Етиен не бива да узнае за това, което сега ми каза.

Пипа почувства дълбоко облекчение и притисна ръце към слепоочията си.

— Дойдох при теб, защото мисля, че харесваш Кейлъм и, че ще ми помогнеш да реша как е най-добре да го предпазя от някоя беда.

— Наистина, не бива да му се случи зло — каза Жюстен, като се върна към стола си. — Ние няма да го позволим.

Разпалеността в гласа на Жюстен я изненада.

— Добре — незабавно каза Пипа. — Макар че няма да те виня, ако си на страната на Франчът и да му кажеш всичко, което ти поверих.

— Не съм на страната на Етиен — каза Жюстен, а лицето й приличаше на мраморно. — Той щеше да ме остави да се удавя, знаеш ли. На брега, когато кракът ми се заклещи. Той само стоеше и се смееше, докато морето ме заливаше.

Пипа ужасена се отдръпна назад.

— Бил е дете. Вероятно просто е бил съвсем объркан.

— Етиен не изпитва никаква привързаност към мен. Така и не разбрах защо. Той беше на четиринадесет години и бе достатъчно голям. Ако беше ми помогнал, можеше и да не пострадам толкова. Но, разбира се, морето нямаше да ме остави да се удавя. Най-сетне то ме откъсна от скалите и ме понесе към брега и към безопасността.

— Разбира се? — Пипа беше удивена. — Защо „разбира се“?

Жюстен се сепна.

— Не ми обръщай внимание. Понякога си въобразявам разни неща. Всичко беше просто щастлива случайност. Но често съм чувствала, че Етиен не е като мен, нито като баща ни, нито като дядо. Баба е една огорчена, разочарована от живота, старица, на която не й е останало нищо, освен семейното й име. Но Франчътови винаги са били известни като великодушни мъже. А Етиен не е великодушен.

Пипа приглади ръкавиците в скута си.

— Това какво общо има с Кейлъм?

— Може би нищо. Може би много. Усещам някаква неудържима привързаност към него, Пипа.

Пипа погледна въпросително в очите на Жюстен.

— Да, почувствах, че в него има нещо различно. Нещо различно и все пак познато. Сякаш има нещо особено, което би трябвало да знам за него.

Пипа потрепери и си пое дъх.

— Много съм обезпокоена. Чувствам… Не зная дали това, което си мислех, че изпитва към мен, е истина.

— Мисля, че те обича — каза Жюстен. — Но това ще стане ясно с времето. Засега обаче няма да казваме нищо.

— Но как можем да си мълчим, когато…?

— Можем, защото ако не си мълчим, може никога да не узнаем истината. Уверявам те, че мъжът, за който се предполага, че е мой брат, би бил очарован да чуе разказа ти. Кейлъм Инес бързо ще бъде премахнат. А останалата част от живота ти ще се превърне в истинско мъчение, докато изплащаш цената за това, че си обичала врага на съпруга си.